Невъзможните хора в живота ни

Значи аз говорех за ситуацията с колежката. Там как да не общуваш? Пък щом ще се общува /нямаш избор/ значи поне може да се позабавляваш. А и няма опасност от физическа агресия и може да си приказваш каквото искаш.
Вече за хора в личния живот. Да, естествено, че ги разкарваш от живота си и край, няма какво да се занимаваш.

Защото, Майче това забавление много бързо ще ти излезе през носа. Няма шанс да се забавляваш с такъв човек, просто няма. Накрая все си сдъвкан и изплют.

Нарцистичните имат едно слабо място, по което да ги жегваш действително - да им повтаряш, че майка им не ги обича. И явно дори тя се е отрекла от тях.

Но после си връщат по други параграфи.

Оо, аз години наред се борех за справедливост. И това е основното гориво на невъзможните - да те карат да се доказваш, колко несправедливо са те нападнали те. Мале, планини съм местила! И за какво? За негов кеф.
Сега влагам тази енергия за себе си.

Предполагаам, че има различни специфики в зависимост от работата. Аз в моята работа съм постоянно със слушалки, защото иначе не мога да се съсредоточа, тоест вариант някой да дойде да ме занимава извънработно, няма. И да дойде, му казвам - извинявай, имам работа и приключвам. В обедни/почивни часове имам едно-две другарчета и общувам с тях. Ако има невъзможни сред другите, то не е трудно просто да ги игнорирам. Не знам, малко ми е трудно изобщо да си представя как не можеш да се дистанцираш и игнорираш колегите, ако не ти е приятно с тях, и да сведеш разговора до строго професионален.

Ами зависи от работата. Аз примерно няма как да не общувам с някоя колежка, защото това би саботирало работния процес. В смисъл професионално няма как да не общувам. На лични теми, ясно. Предполагам има и много други работни места, където просто няма как да не се общува.

Не, аз разбирам професионалното общуване, моята работа е екипна и все някой колега за нещо трябва да го питам. Ама то е свързано с работата. Задаваш въпрос, отговарят ти, приключвате. Оттам нататък никакви сладки, кексове, приказки за времето и т.н. Ако ти е неприятен човека, разбира се.

Зависи от професионалната сфера, от колектива... Има сфери и места, където няма как човек да се дистанцира от останалите за дълго време без да изпадне в изолация и да понесе щети . Доколкото разбирам при Кечър непрекъснато са в разговори, нон стоп общи чатове, имат редовни събирания в извънработно време... трудна работа ще бъде тепърва да се дистанцира.

Точно така е, да. Ние не обядваме с любимото другарче, примерно, а всички заедно. Ако някой е в разговор, го изчакваме, за да ядем всички. И други подобни.

Аз реших все пак да се покрия, но тук вече мачът е игран, няма какво да спечеля, то е ясно. Но не си представям на работа, на която имаш възможности, постоянно да се оттегляш и да търпиш загуби, както е написано. А на всяко работно място чисто статистически има поне по един баш невъзможен. Цаката е да не се лепне на теб.

Как да отличим невъзможен човек от обикновен простак.
1) Невъзможният няма емпатия и съчувствие. Той използва хората като предмети за своя изгода. Понякога изгодата е чисто емоционална - да ти вдигне кръвното и да се нахрани с негативните емоции, които е предизвикал в теб.
2) Невъзможните не зачитат лични граници под никаква форма. Ако мислите, че като поставите граници и ще цъфнете и вържете се лъжете жестоко - знае ли къде са границите ви нарочно ще ги престъпва, за да установи превъзходство.
3) Невъзможните имат неадекватно висока самооценка - ако си е направил сандвич ще се рекламира все едно е спечелил готварско предаване и е Мастър Шеф.
4) Невъзможните често нямат стабилна работа - имат големи периоди от живота си, в които не са работили и някой друг ги е издържал.
5) Не умеят да поемат лична отговорност - все някой друг е виновен и ако сте имали конфликт много успешно ще ви убеди, че вие сте виновни, дори той да се е държал като чудовище. Ако видите някой, който е "вечната жертва" има голям шанс да говорим за невъзможен човек.

Това е за тези, които клонят към нарцистични и подобни разстройства.
Има и по-тежки случаи, които са като професионални измамници, психопати и др.

Бих добавила и склонност към интриги с цел привличане на внимание или усилване на собствената тежест в дадена ситуация.
------
Постоянно огледално държание - обясниш му кое не е ок и след малко все едно не си казвал нищо, те зашлеви с това, което си описал и че е ужасно за него и разочароващо, че ти си такъв.
---
Желание за контрол през насаждане на несъществуващи вини.

Ха, това с огледалното държание го осмислих съвсем наскоро. То даже не е само държание, а направо мимикиране на чувства, граници. Или като кажеш, че нещо не ти е ОК с отношението му и веднага се започва "ама и на мен не ми е ОК ти като го правиш същото и почват да си натаманяват и даже да си измислят някакви нереални неща, които ти никога не си казвал/правил в подкрепа на това как ти същото го правиш и те се дразнели и затова го правели и те, за да видиш ти колко е гадно... ама ти докато не си го казал, те не са го споменавали даже това..

Или друго, което съм забелязала. Не знам как се нарича, аз си го нарекох "имплантиране на чувства и мисли". Примерно казваш нещо съвсем нормално, но не, те казват, пе това което казваш всъщност не го мислиш така, а еди как си и само ги лъжеш като казваш каквото казваш, защото искаш да им е гадно, а ти нарочно искаш да им е гадно, защото се кефиш като им е гадно, защото си злобен егоист и искаш да ги тормозиш... А ти единствено си помолил, най-любезно и нормално при това, просто да помогнат за нещо си. Ама неее, ти искаш да ги тормозиш и не искаш всъщност помощ, а да им натякваш как нищо не правели...

Не знам дали го обяснявам добре. Много е объркващо като си вътре. А после като вече се откъснеш и го осмислиш отстрани, звучи супер невероятно и направо психо...

Нещо като газлайтинг

Всеки има право да казва каквото си иска и коментара му изхожда от неговият опит, знания, ниво, а и всъщност това не сте вие, това е неговото мнение през неговата "леща", "лещата" през която вижда света. Никой нищо не може да ви вмени, ако вие не позволите и не го допуснете. То приказки, то обяснения, то излизане извън работа, но иначе обтегнати отношения. Защо?  Всеки вижда и усеща всичко през своя опит, съответно и привлича с поведението си такива ситуации. Където е фокуса, това се подхранва и расте. Винаги има опция за любезни, но дистанцирани отношения, без многословие, обяснения, лични неща, когато се допуснат такива отношения всеки може да злоупотреби с казаното от вас, или с "вашите камъни, по вашата глава". Аз слушам постоянно нещо, езиците са ми приоритет истории, граматика, записвам си някакви неща и после си ги преглеждам, понякога изслушвам в рамките на работния ден цяла книга. В почивките общи приказки, като си говорят по време на работа и ме касае свалям слушалката за кратко и въобще фокуса не ми е никой, та камоли безмислени диалози с драми и това се усеща, любезност, добронамереност, но с граница до къде. Днес влизам при шефа ми, принтирала съм няколко неща, всичко подчертано с бележки, като влезе някой седи, седи, приказки, мотаене, многословие. Той ми казва, че влиза след 5 мин. конферентна връзка, аз му казвам 30 секунди ми трябват само, ясно, точно, делово и приключих. Как да вляза в някакви драми, като излишно фамилиарничене няма, съответно няма фамилиарни ситуации, най-малкото няма време да се "развие" действието. Хора сме, но често сами предизвикваме всичко, което ни се случва осъзнато или не, често в литературата това се описва, като "огледало". Някога и аз поради липсата на опитност съм влизала в ситуации с колеги, но с времето не само опит, но и доста четене изградих поведение да не влизам в такива ситуации и да избягвам конфликти и общо взето нещата се решават и без ескалация. И преди съм писала този пример, експерт дава оценка на предмет, собственика "подскача", как не е вярно. Експерът го поглежда, отдръпва и казва, ами добре. Абсолютно осъзнато поведение, масата ще се обяснява, ти знаеш ли кой съм аз, аз съм експерт, аз........какъв опит имам, не е вярно.....и каква е целта, надцакването, доказването. Никаква.

Ще внеса малка корекция (или допълнение) към 4.

Нарцистичните и психопатните всъщност могат да са доста успешни на работното място, защото нямат скрупули, отлични манипулатори са, готови са да минат през всичко и всеки без да им трепне, имат изключително висока оценка за себе си, обожават власт и да са отгоре, а някои от тях са доста интелигентни. Чувстват се чудесно във високо конкурентна, корпоративна среда.