Невъзможните хора в живота ни

Да, имахме такъв спор в тази тема - че ако човекът има работа и даже е успешен, не може да е невъзможен. Може и още как.
Щом има публика, това е средата за него.
Освен това, има различни видове Невъзможни.

Сефора, правиш същото, което си дала в примера си всъщност - издигаш се в собстеените си очи как си успяла да култивираш нещо, което другите не са. Надцакваш се демек. И слагаш единен критерий за всичко и всички.
В твърде много компании да си забиеш носа да си вършиш работата, макар и перфектно, със слушалки на ушите доникъде не те води. Това е факт, не нещо, което одобрявам или промотирам.

Как примерно ще игнорираш управител в магазин, когато сте заедно на смяна?
Или как ще игнорираш когото и да е, ако си секретарка?
Или в търговски екип? Или склад?
Има десетки ситуации, в които просто няма как.

Рокси, никак. Или ти се махаш, или се надяваш той да се махне. Няма междинен вариант при толкова непосредствена комуникация.

Да, зависи на какъв невъзможен ще попаднеш.
Във високите етажи на властта и в корпоративна среда си ги има.
Все пак аз такъв засега не съм срещала, повечето невъзможни, които съм срещала не им се поемат отговорности и предпочитат някой друг да им плаща масрафа.
Познавах даже един, който си е професионален измамник - за мен би изисквало по-малко усилия да работя всеки ден, отколкото да измисля врътките и лъжите, които той измисляше.

Абсолютно! Не само че могат да се задържат на работното място години наред, ами и се чувстват прекрасно там. Ако и разполагат с малко власт, стават страшно изобретателни. Имам поглед върху невъзможен и токсичен нарцис - тежък случай, така ще извърти нещата, че ще се чудиш откъде ти е дошло. Суетен, манипулативен, с висока оценка за собствените си качества и действия, в които другите не намират нищо особено, и се чуди как така не му се възхищават. Владее емоциите си, говори на даден човек точните думи, за да постигне целта си, обижда и лъже, но после убеждава, че не е обиждал и лъгал. Винаги пред собственика на бизнеса излиза чист, като момина сълза, а другите са в грешка. Той уж женен, с две деца, но не му беше проблем пред цялата фирма да афишира как една клета девойка, не колежка, буквално, БУКВАЛНО тичаше след него в работно време. Когато фирмата имаше успехи, заслугите бяха само и единствено негови, под негово ръководство, когато фирмата се провалеше, виновни бяхме ние, работниците. Вменява ти думи и действия, които, разбира се, не си казал и направил, тежко ти и горко, ако не те е убедил, че е така. Има и още, но да се върна на кариерното им развитие на невъзможните - според мен точно в този случай беше идеален за точно тази позиция - с всичките тези качества, той винаги оцеляваше.

Аз съм говорила с много хора с изчерпани връзки и мисля, че това, за което говориш е  белег на неговата досада от съвместния ви живот…

Днес пиша за среща с Невъзможен. , не е поредна и не е моята, а на моя приятелка. Мъжът влезе във връзка с нея преди година и за това време успя да превърне живота , а бе да обърне , обезпокои , последно ми каза, че се събужда посред нощ със стрес.  Този човек я завлече както емоционално , така и финансово надолу. Правих опити да и кажа още от началото , че не става , както започнах да наблягам на алкохола, които пие. А той е една от причините за поведението му, но не основна. В момента се правят скандали от най- малкото , обиди, заплахи всички възможни методи са използвани от него, само до бой не се е стигало. Недай си Боже. Вече и от това се опасяваме, но аз съм сигурна, че тя вече прогледна истината за него с помощта на приятели и семейството и.

И аз ще пиша днес, няма да ви искам съвети, защото няма смисъл, просто знам, че ще ме разберете или поне част от вас.
Знам, че към невъзможен човек няма как да имаш очаквания и към конкретната никога не съм имала, но към останалите - да. Не бих ги нарекла точно летящи маймунки, тъй като някои от тях не я долюбват, уж знаят каква е и  уж се разбираме, преди много повече. Но това не пречи да скачат като на въже, да треперкат и да се съобразяват като с някакъв пътеводен фар, включително за моя сметка. В началото не беше така, но нали знаете, че невъзможните така те натискат - да има групичка и да се почувстваш сам. При нас не е толкова изразено, но направи преди време една ситуация, в която всички отидоха някъде с нея и аз просто останах сама. Върна ме към една много стара ситуация от повече от 15 години, когато подобен персонаж (като порасна, се убедих, че е от тази порода) издебна рождения ми ден и аз не можех да отида някъде си, защото чаках нашите и заведе близо 30 бр деца на една къща и като слязох, нямаше жив човек на площадката. Никога няма да го забравя и тази ситуация ми припомни как се чувствах тогава и дори хората, на които разчитах, изприпкаха.

Днес избухнах много грозно- при опит за контакт с мен - с 2 думи вербализирах, че са подчиняващи се мижитурки и след като е така, да не ме търсят и да не се занимават с мен, разтеглено и в примери. Даже не беше избухване, знам, че не се први така, че се оттегляш, че пазиш достойнство и всичко останало. Написах го и го пратих с ясното съзнание, че после ще чувствам срам и смотаност. Когато има невъзможен в динамикта, няма чисти отношения, това също ми е ясно. Просто не ми се удава в някои ситуации да бъда the bigger person. Не се чувствам в баланс, че съм подминала, не се чувствам удовлетворена и ме гложди вътрешно - не се сдържах и сега даже не искам да отворя да видя какво ми е върнато като отговор. Сигурно присмех за полуистеричната реакция. Не знам защо става така и как се решава. Излизам и с хора, които ме ценят заради мен самата, показват лоялност в разни ситуации, съобразяват се с мен, не ме напрягат, всичко е точно, би трябвало просто да съсредоточа мислите си и усилията върху тях и тези групички, а не да се фиксирам в това. Но е по- силно от мен.

Мерси, ако някой изчете, не ме цитирайте моля, ще го поокастря леко.

Още ли си в същата фирма?

Аз ви послушах и намалих драстично контакта. Установих, че ме отегчава даже да отговоря подобаващо или пък с нейните думи в идентична ситуация… бях безкрайно изненадана от този бърнаут.
Предполагам, че ако ти се случва на работа, просто трябва да се махнеш. Не виждам защо си причиняваш това ако нямаш кредит или имаш избор. Ако нямаш избор мислиш само върху възможността да си създадеш избор и напускаш ситуацията.
Никога преди не съм мислила, че бягството е добър изход. Сега знам че друг няма с тези.

Ситуацията е извънработна.
Смятам, че проблемът е в нестихващото желание да склониш околните да видят и да реагират подобаващо на невъзможния. Поне така се "психоанализирам", четейки се.

Ще го видят едва когато пренесе “вниманието” си върху друг.

Мога да те посъветвам да си подбираш битките..
Но вероятно сама ще стигнеш до този извод...
Бях, като теб, като по-млада..
Вече ми е все тая, какво виждат и мислят околните... Може би виждат, но не желаят да реагират на невъзможния...
Ти си знаеш де...

Да, нещо такова е.
Просто се разочаровах от себе си, това е. От мноого време не съм правила така. Сега не съм добре физически, изтощена съм, пред бронхит и нямам енергията, която явно целенасочено отделям, за да реагирам "правилно", тъй като съм достатъчно аналитична, за да съм се научила вече. И сега - фабричните настройки се връщат.
И се сещам, че това вече съм го писала в темата, повтарям се. Когато реагирам правилно спрямо невъзможни не е защото така ми идва отвътре, а защото знам как трябва и се насилвам. И е изтощително. Искам да ми е леко и да ми идва отвътре.