Нещата не са и само черни, и само бели. Такива хора не са винаги напълно неемпатични, или поне трудно можеш да ги схванеш, че са такива. Защото най-изкусните и опасните от тях са силно лицемерни и на думи могат да са загрижени за целия свят, за близките си също и от пиедестала на тази загриженост да причинят болка. В основата на характера им за мен стои непоклатим егоцентризъм. Собственото добруване над всичко. След това понякога има загриженост и за едното им любимо дете. В статията много добре беше обрисуван и този момент с разделянето на децата и фаворизирането на едното и поставянето на другото в изкупителна жертва. По отнощение на любимеца например емпатия обикновено има. Но и той е след Егото на невъзможния.
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2026, 10:34 ч.
Невъзможните хора в живота ни
Нещата не са и само черни, и само бели. Такива хора не са винаги напълно неемпатични, или поне трудно можеш да ги схванеш, че са такива. Защото най-изкусните и опасните от тях са силно лицемерни и на думи могат да са загрижени за целия свят, за близките си също и от пиедестала на тази загриженост да причинят болка. В основата на характера им за мен стои непоклатим егоцентризъм. Собственото добруване над всичко. След това понякога има загриженост и за едното им любимо дете. В статията много добре беше обрисуван и този момент с разделянето на децата и фаворизирането на едното и поставянето на другото в изкупителна жертва. По отнощение на любимеца например емпатия обикновено има. Но и той е след Егото на невъзможния.
Прочетох линка от първия пост и се сетих за майката на братовчедите ми. Само че не знам дали тя няма друга диагноза от психиатър, защото си беше направо луда.
Точно едното дете беше нарочено за въплъщение на всичко зло и търпеше омраза и побой за всичко и непрестанно казваше, че е идиот, който по всичко прилича само на баща си, другото го обичаше уж. Един път изчезнала за няколко дена и оставила двете деца сами и заключени в апартамента. Като се връща, големият (тогава на 8-9 години) й иска някакво обяснение, а тя го пебива с летва, защото той ли малкият пикльо ще й държи сметка на нея.
Мъжът й пък биваше непрестанно тормозен за всичко - за отвратителния си характер, за неспособността му да се грижи за нея и семейството, за това, че заради него, тя си погубва живота, за ужасните му роднини. Ревнуваше страхотно и се е появявала не веднъж със сцени на ревност в работата на мъжа си, злепоставяйки го пред всички. Ревнуваше от разни естрадни певици, популярни за времето си, шефки на телевизионни предавания, които със сигурност не са се интересували от съпруга й. В крайна сметка взе едното дете и избяга в друг град. Не знам сега какво става с нея, мъжът й е в чуждина с друга жена, обаче за голямото дете не са полагани адекватни грижи даже от бащата и не знам докъде е прокопсал, за малкия пък никой нищо не знае. До някое време се обаждаше на бабата и й разказваше разни истории, които не бяха нормални, после спря да се обажда и никой нищо не знае за него.
Точно едното дете беше нарочено за въплъщение на всичко зло и търпеше омраза и побой за всичко и непрестанно казваше, че е идиот, който по всичко прилича само на баща си, другото го обичаше уж. Един път изчезнала за няколко дена и оставила двете деца сами и заключени в апартамента. Като се връща, големият (тогава на 8-9 години) й иска някакво обяснение, а тя го пебива с летва, защото той ли малкият пикльо ще й държи сметка на нея.
Мъжът й пък биваше непрестанно тормозен за всичко - за отвратителния си характер, за неспособността му да се грижи за нея и семейството, за това, че заради него, тя си погубва живота, за ужасните му роднини. Ревнуваше страхотно и се е появявала не веднъж със сцени на ревност в работата на мъжа си, злепоставяйки го пред всички. Ревнуваше от разни естрадни певици, популярни за времето си, шефки на телевизионни предавания, които със сигурност не са се интересували от съпруга й. В крайна сметка взе едното дете и избяга в друг град. Не знам сега какво става с нея, мъжът й е в чуждина с друга жена, обаче за голямото дете не са полагани адекватни грижи даже от бащата и не знам докъде е прокопсал, за малкия пък никой нищо не знае. До някое време се обаждаше на бабата и й разказваше разни истории, които не бяха нормални, после спря да се обажда и никой нищо не знае за него.
С мъжа ми имаме дългогодишен спор по отношение на такъв човек, за съжаление от най-близкото ни обкръжение и при абсолютна невъзможност да бъде игнориран или отстранен от живота ни.
Някой път съм се чудила дали не става въпрос за някакъв вид подсъзнателен солипсизъм, нали знаете - когато човека смята че само той и неговите нужди, желания, страдания съществуват реално, а всички обкръжаващи го са функция на неговото съзнание и съответно всичко в техния живот се съотнася по някакъв начин с него. Не се смейте , най-сериозно съм си го мислиля понякога, при очевидни примери как за пореден път важно събитие от живота на другите в съзнанието на този човек се отразява единствено с това, какви чувства предизвиква у него.
Прост пример, че май стана много сложно - извикан си да помогнеш с нещо, а може би просто защото енергийния вампир има нужда малко да посмуче. Помагането се проточва, закъсняваш за ангажимент. Обстановката се изнервя, накрая си тръгваш навикан, защото си причинил щети , във вид на това, че сега забавилия те ще има угризения, че ти е провалил важния ангажимент и ще страда жестоко
.
Мъжът ми пък смята, че това е проява на някакъв комплекс на малоценност, които се стреми към компенсиране като изисква непрекъснато внимание.
Някой път съм се чудила дали не става въпрос за някакъв вид подсъзнателен солипсизъм, нали знаете - когато човека смята че само той и неговите нужди, желания, страдания съществуват реално, а всички обкръжаващи го са функция на неговото съзнание и съответно всичко в техния живот се съотнася по някакъв начин с него. Не се смейте , най-сериозно съм си го мислиля понякога, при очевидни примери как за пореден път важно събитие от живота на другите в съзнанието на този човек се отразява единствено с това, какви чувства предизвиква у него.
Прост пример, че май стана много сложно - извикан си да помогнеш с нещо, а може би просто защото енергийния вампир има нужда малко да посмуче. Помагането се проточва, закъсняваш за ангажимент. Обстановката се изнервя, накрая си тръгваш навикан, защото си причинил щети , във вид на това, че сега забавилия те ще има угризения, че ти е провалил важния ангажимент и ще страда жестоко
.Мъжът ми пък смята, че това е проява на някакъв комплекс на малоценност, които се стреми към компенсиране като изисква непрекъснато внимание.
О, на думи са много силни, факт, но ако погледнеш делата ще видиш, че жестокостта към "златното дете" е още по- голяма.
Прошката, нали изцелява уж най-добре.
При противоположните случаи това е просто съгласие или даване на право. Много често се обръща точно обратното т.е., че този който дава прошка е сгрешил.
Т.е. насилника е такъв, какъвто е. Той ще се промени, ако сам пожелае, ако сам осъзнае, че поведението му е пагубно за него самия. Същото важи и за жертвата. Ние позволяваме на насилниците да ни нараняват, страхувайки се, че това което казват е истина, която не желаем да признаем пред себе си. Ако сме уверени в себе си, няма да търсим потвърждение какви сме в другите и в частност в насилника. Неговите думи няма да ни нараняват. Пей си Пенке, кой ли те слуша.
Най лошото е,когато всичко това е гарнирано с някакъв вид любов - защото и това присъства. Тогава не знам дали има спасение.
Прошката, нали изцелява уж най-добре.
При пр
Това е приемане, че другия няма да се промени т.е. просто е такъв.
За какво трябва да му прощаваш?
Нито прощаваш, нито обвиняваш, нито изискваш. Просто "кучето си лае, кервана си върви".
Искам да попитам педофилите спадат ли към психопатите? Семейството ми имаше много добър и близък приятел, изключително интелигентен човек, много ерудиран. Нямаше жена до себе си, което беше странно за възрастта му. Много харесваше сестра ми, по-скоро уж като баща, докато един ден той просто не я притисна в колата, и това се случи на задната седалка. Сестра ми беше на 8 години. Добре, че сподели с родителите ни. И те предприеха необходимите мерки. Но да ви кажа беше доста прикрит и никога никой нямаше да допусне, че той е такъв ако тя не беше споделила.
[quote author=Tsv link=topic=686117.msg23425072#msg23425072 date=135185084
Аз малко не съм съгласна. Прошката единствено лекува душата на даващия прошка, .
Нали за това говорим , пострадалият да си изцери душата. а и да бъдем по-великодушни, защото , опитвайки се да изправим грешките на нашите родители, неусетно и ние понякога грешим и навярно сме невъзможни спрямо децата си. Аз споменах за случая с моя син и изобщо не съм предположила ,че той се е впечатлил и е запомнил някакви наши родителски реакции. А и смисълът, който е вложил в тях , за мен като родител няма връзка с действителното положение. Аз пък чувствам вина понякога , като родител за други неща, а се оказва, че децата ми изобщо не ги помнят или не са се впечатлили. Такива взаимоотношения , където на везната е справедливостта, разумния подход могат да се преосмислят спрямо всеки роднина или приятел. Така ,че понякога трябва да сме по-великодушни и готови за прошка. Но когато не слагаме на везната отделни постъпки, а цялостно поведение и отношение е трудно да, почти невъзможно да се прости.
Аз малко не съм съгласна. Прошката единствено лекува душата на даващия прошка, .
Нали за това говорим , пострадалият да си изцери душата. а и да бъдем по-великодушни, защото , опитвайки се да изправим грешките на нашите родители, неусетно и ние понякога грешим и навярно сме невъзможни спрямо децата си. Аз споменах за случая с моя син и изобщо не съм предположила ,че той се е впечатлил и е запомнил някакви наши родителски реакции. А и смисълът, който е вложил в тях , за мен като родител няма връзка с действителното положение. Аз пък чувствам вина понякога , като родител за други неща, а се оказва, че децата ми изобщо не ги помнят или не са се впечатлили. Такива взаимоотношения , където на везната е справедливостта, разумния подход могат да се преосмислят спрямо всеки роднина или приятел. Така ,че понякога трябва да сме по-великодушни и готови за прошка. Но когато не слагаме на везната отделни постъпки, а цялостно поведение и отношение е трудно да, почти невъзможно да се прости.
Най лошото е,когато всичко това е гарнирано с някакъв вид любов - защото и това присъства. Тогава не знам дали има спасение.
За прошката мога да поспоря. Прошката отваря врата за ново общуване и това е капан. Наистина има непростими неща и ако ги простиш ги омаловажаваш. Вярвам, че човек може да не се трови с гняв и омраза, с желание за мъст и без да е простил, но това е друга тема. Важното е в случая човека да разбере, че поведението на психопата няма нищо общо с него, че не е предизвикано или заслужено по никакъв начин, че никой не може да предизвика и заслужи това. И другото, което казва Tsv- жертвата да добие независима представа за себе си, да осъзнае, че всичко, което говори близкия му психопат е лъжа и манипулация целяща да го нарани.
Цитат
да добие независима представа за себе си, да осъзнае, че всичко, което говори близкия му психопат е лъжа и манипулация целяща да го нарани.
Прошката, нали изцелява уж най-добре.
При пр
Това е приемане, че другия няма да се промени т.е. просто е такъв.
За какво трябва да му прощаваш?
Нито прощаваш, нито обвиняваш, нито изискваш. Просто "кучето си лае, кервана си върви".
Човек прощава заради себе си. За да е в мир със себе си. Не заради другия. Не за да се почувства другия по-добре или по-зле. Той е направил/казал каквото е направил/казал. Ние го възприемаме по определен начин и това ни тежи. Правим го за да се освободим от ненавистта си, защото тя изразходва много жизнена енергия. От тази тежест трябва да се отървем. Прощаваме заради себе си. Не за другия. Това не го освобождава от отговорност. Не отнема последствията от постъпките му. Не го касае изобщо. Касае нас. И след като сме простили колкото и пъти да каже същото нещо за нас си е като - пей си Пенке, кой ли те слуша. Т.е. вече тези думи не ни засягат, не предизвикват емоция у нас, те са като нещо минало-заминало.
И защо трябва да променяме другия? Това е борба с вятърни мелници. Той ако иска ще се промени. Ние насила няма как да променим другите. Насила може само да вземеш, не можеш да дадеш.
За мен това "прощаваме когато човека осъзнава какво е извършил и променя поведението си" е просто едно поласкаване и признание на нашата лична правота.
ananas да, за това говорим.