Невъзможните хора в живота ни

  • 497 438
  • 8 481
  •   4
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 15 956
Просто не виждам как мога да простя нещо направено умишлено против мен/ за което другия не съжалява/ и да съм в мир със себе си.
Това не е ли предателство спрямо самия теб?
Аз го приемам като предателство спрямо представата ни за морал. но е факт, че жертвата най- вече трябва да се отърве от гнева, омразата и жаждата за мъст, за реванш. Прошката е един от начините. Има и други варианти, но там нещата са по- сложни, трябва да си по- осъзнат, за да можеш да отделиш обвинението от останалите чувства. както и да го наричаме трябва да се прекрати емоционалната връзка с насилника, а омразата е чувство и то държи жертвата вързана за насилника. така жертвата може да досъсипе остатъка от живота си.

# 121
  • Мнения: 2 510
Мисля, че по- лесно бих приела, че има просто и такива хора.
Приемаш това което отговаря на твоите възгледи, другото го пропускаш, ако все пак ти "избие" си го връщаш. Така не променяш себе си.

# 122
  • София
  • Мнения: 15 956
Мисля, че по- лесно бих приела, че има просто и такива хора.

Ето това е най- трудното, вижда се и в темата. Хората, които са имали късмета да не срещнат подобно същество просто го приравняват с всички останали трудни характери или очукани от живота личности. Тя и октоподката го каза по- назад, това е нормалния рефлекс на нормалния човек, да проектира своята човечност и да не може да приеме, че другия я няма. при хора извършили физическо насилие, убийство е по- лесно да осъзнаем, че са зли, но когато пораженията, насилието е предимно психологическо работата става тегава, недоказуема, започват да се въртят варианти защо човека се държи така, какво да направим, за да го променим, да го поправим.

# 123
  • Мнения: 10 547
Бояна, радвай се, че темата ти срещна такова неразбиране.
Няма измъкване, освен ако въпросното лице не е твой партньор и можеш да се разделиш с него.
Родител ли е, хиляди километри разстояние са без значение.
На моменти съм безкрайно безчовечна. Не конкретно към някого. Слагам спирачките, но докога. И аз като Ментова имам своите притеснения относно черти от характера си, които ме издават като завидно лош човек.

# 124
  • в здрача
  • Мнения: 2 208
Просто не виждам как мога да простя нещо направено умишлено против мен/ за което другия не съжалява/ и да съм в мир със себе си.
Това не е ли предателство спрямо самия теб?
Аз затова написах, че с прошката не се изтриват както последствията, така и отговорността за деянието. Те са си отделно. Изтриваш единствено болката, гнева, омразата, чувството за вина, жаждата за мъст в себе си. Защото те ти вредят. На самия теб. И те вкарват в капана на жертвата, от който се предполага, че искаш да избягаш.

# 125
  • София
  • Мнения: 15 956
Бояна, радвай се, че темата ти срещна такова неразбиране.
Няма измъкване, освен ако въпросното лице не е твой партньор и можеш да се разделиш с него.
Родител ли е, хиляди километри разстояние са без значение.
На моменти съм безкрайно безчовечна. Не конкретно към някого. Слагам спирачките, но докога. И аз като Ментова имам своите притеснения относно черти от характера си, които ме издават като завидно лош човек.
Темата срещна нужното разбиране, хората които имат какво да споделят като преживяно по нея го правят, а това е целта. Останалите са имали късмет да не срещат подобни хора и това е много хубаво.
А черти от характера, които не са положителни имаме всички, един лош човек, никога няма да се квалифицира като лош, няма и да се замисли добър ли е или лош, той просто е прав и неговите цели са най- важни. Не се кори излишно. Hug

# 126
  • Мнения: 2 510
Просто не виждам как мога да простя нещо направено умишлено против мен/ за което другия не съжалява/ и да съм в мир със себе си.
Това не е ли предателство спрямо самия теб?
Аз затова написах, че с прошката не се изтриват както последствията, така и отговорността за деянието. Те са си отделно. Изтриваш единствено болката, гнева, омразата, чувството за вина, жаждата за мъст в себе си. Защото те ти вредят. На самия теб. И те вкарват в капана на жертвата, от който се предполага, че искаш да избягаш.
Как се изтрива това? Просто го погребваш под пепелта, но винаги остава.

# 127
  • София
  • Мнения: 15 956
Просто не виждам как мога да простя нещо направено умишлено против мен/ за което другия не съжалява/ и да съм в мир със себе си.
Това не е ли предателство спрямо самия теб?
Аз затова написах, че с прошката не се изтриват както последствията, така и отговорността за деянието. Те са си отделно. Изтриваш единствено болката, гнева, омразата, чувството за вина, жаждата за мъст в себе си. Защото те ти вредят. На самия теб. И те вкарват в капана на жертвата, от който се предполага, че искаш да избягаш.
Как се изтрива това? Просто го погребваш под пепелта, но винаги остава.
Идеята е да се справиш със собствените си омраза, гняв и желание да мъстиш. Това трови и те оставя практически свързан с насилника. за мен прошката по отношение на непростимото е невъзможна, но пък ако осъзнаеш, че дори другия да заслужава всичко най- лошо на света ти не заслужаваш да си този, който ще му го причини можеш да се освободиш. И без прошка. но това е моето схващане и не смея да го предлагам като универсално или да го защитавам като теза.

# 128
  • Мнения: 10 547
Надявам се, Бояна, да си права.
Аз съм срещала един единствен истински лош човек, който така умело се прикриваше, че ми трябваше година, за да се усетя в какви игри ме оплете мен и беше оплел всички около себе си- родители, бивша съпруга, бивша приятелка, приятелски кръг. Така невероятно ме използваше и манипулираше, че това да си дам цялата заплата, за да му купя часовник, се оказа най-лесното нещо. Даже и без да се замисля, защо аз, жена на 20 да купувам вещ на човек с месечен доход поне пет пъти над моя. Щом успя и да ме убеди, че 50-тия юбилей на майка ми е нищо работа и няма нужда да присъствам....
Познавам и друг, но той е треторазряден злодей, по-скоро с шизоидни прояви.

# 129
  • в здрача
  • Мнения: 2 208
Просто не виждам как мога да простя нещо направено умишлено против мен/ за което другия не съжалява/ и да съм в мир със себе си.
Това не е ли предателство спрямо самия теб?
Аз затова написах, че с прошката не се изтриват както последствията, така и отговорността за деянието. Те са си отделно. Изтриваш единствено болката, гнева, омразата, чувството за вина, жаждата за мъст в себе си. Защото те ти вредят. На самия теб. И те вкарват в капана на жертвата, от който се предполага, че искаш да избягаш.
Как се изтрива това? Просто го погребваш под пепелта, но винаги остава.
Като поемеш отговорност за собствените си чувства. Като осъзнаеш, че какво ще изпиташ в даден момент зависи единствено от теб. Като стигнеш до проникновението в притчата за плюнката върху Буда:
Седял си Буда и беседвал с учениците си. Минал един човек и го заплюл.  Той се избърсал и с ръка показал на учениците си отново да седнат, а на учудения им въпрос:"ама как така, Учителю, той ви заплю" отговорил: "Той не плю върху мен. Той плю върху представата си за мен."
Това е неговата представа, неговия филм, в който се е вкарал. Обиждайки се ти приемаш да играеш роля в неговия филм, не в твоя.

# 130
  • София
  • Мнения: 15 956

Като поемеш отговорност за собствените си чувства. Като осъзнаеш, че какво ще изпиташ в даден момент зависи единствено от теб. Като стигнеш до проникновението в притчата за плюнката върху Буда:
Седял си Буда и беседвал с учениците си. Минал един човек и го заплюл.  Той се избърсал и с ръка показал на учениците си отново да седнат, а на учудения им въпрос:"ама как така, Учителю, той ви заплю" отговорил: "Той не плю върху мен. Той плю върху представата си за мен."
Това е неговата представа, неговия филм, в който се е вкарал. Обиждайки се ти приемаш да играеш роля в неговия филм, не в твоя.
Толкова е мъдро всичко, което пишеш тук, че нямам думи да ти благодаря, че се включи.  bouquet

# 131
  • Мнения: 51 060
Съгласна съм, безразличието и менталната стена са наистина най-най-необходимото Simple Smile и може би почти единствено оръжие
До толкова съм ги специализирала, че на моменти съм "темерут" в общуването и с други хора, напълно несъзнателно и това ме дразни.
Иначе не  си правя илюзии че такъв човек може да се промени. Та нима не е била такава 50 + години? Не, не искам да я променям, а и вече не съм дете, така че не ми действа чак толкова много и по "онзи" начин. Искам да си запазя психиката и семейството и психиката на тези около мен. Така че аз се вълнувам повече от "трикове" и съвети, приложими от мен, не ме вълнува да й правя анализ и да я променям.

# 132
  • E-CLM & CH-VD
  • Мнения: 3 045
Съгласна съм, безразличието и менталната стена са наистина най-най-необходимото Simple Smile и може би почти единствено оръжие


А как би могло да действа това, ако не става въпрос за родител, а за собственото дете? Не е въпрос към теб, просто се хванах за мисълта ти.

Не съм имала подобен човек в обкръжението си.
Изследването на 8-9-годишните деца-психопати ме остави без думи.

# 133
  • София
  • Мнения: 15 956
Съгласна съм, безразличието и менталната стена са наистина най-най-необходимото Simple Smile и може би почти единствено оръжие


А как би могло да действа това, ако не става въпрос за родител, а за собственото дете? Не е въпрос към теб, просто се хванах за мисълта ти.

Не съм имала подобен човек в обкръжението си.
Изследването на 8-9-годишните деца-психопати ме остави без думи.
Към собственото ти дете трудно, обичаш и се надяваш, като не вярваш много. Познавам родител на такова пораснало дете, кошмарно е, но детето може някак да се отдели от родителя, обратното ми се струва невъзможно, особено за майката. Да не говорим за вината, че се произвел това, дори и целият свят да ти каже, че не си виновен, че съществото си е било такова, пак ще се питаш къде си сбъркал.

# 134
  • Мнения: 6 217
Съгласна съм, безразличието и менталната стена са наистина най-най-необходимото Simple Smile и може би почти единствено оръжие


А как би могло да действа това, ако не става въпрос за родител, а за собственото дете? Не е въпрос към теб, просто се хванах за мисълта ти.

Не съм имала подобен човек в обкръжението си.
Изследването на 8-9-годишните деца-психопати ме остави без думи.
Към собственото ти дете трудно, обичаш и се надяваш, като не вярваш много. Познавам родител на такова пораснало дете, кошмарно е, но детето може някак да се отдели от родителя, обратното ми се струва невъзможно, особено за майката. Да не говорим за вината, че се произвел това, дори и целият свят да ти каже, че не си виновен, че съществото си е било такова, пак ще се питаш къде си сбъркал.
В България имаме такъв манталитет, че даже биха те обвинили, ако имаш такова дете.

Общи условия

Активация на акаунт