Невъзможните хора в живота ни

Ако сериозно си мислила, че си психопат, те уверявам, че не си. И психолог ти го каза по- назад, ако не вярваш на мен. А психопатите нямат нужда от съчувствието и състраданието чисто емоционалн, те просто използват всеки повод да се "нахранят" от другите, да ги завържат емоционално за себе си и след това с това връзване да ги управляват. Малко неща връзват повече от съчувствието. Аз затова изпитвам ужас единствено от хора, които целенасочено искат да ги съжаляват. Нормалните хора колкото и да са зле първо имат достойнство, второ, знаят, че съжалението и самосъжалението могат единствено да ги довършат.

Ами благодаря, ако може да се вярва на извода, направен чрез форум. Все си мислех, че нещо не ми е наред. Излезе, че съм като всички останали. 

LOST, моят случай е почти 100% като твоя (не е родител), но тези хора "психопати" ли ги наричате или по-скоро под един знаменател с останалите, дори и криминално-проявени? Дори и така да е, защо мислите, че те нямат нужда от съчувствие, според мен тези техни реакции си имат история и те си знаят какво ги е довело до това. В случая, описан от LOST, не вярвам в наистина кризисен момент жената да предпочете патицата по френски пред това да закара внучето в болницата (дано никога не се налага). Или греша?

Просто си казваш нещата директно.  За това дадох примера, как мързеливи хора се оправдават с ниско кръвно, жега, студ и т. н.  Аз просто казвам, че съм си мързелива.

Притворността не е психопатична черта. Реално на мен не ми пука за никого извън семейния ми кръг, но проявявам емпатия, давам съвети, съчувствам, защото така прави животното от вида човек.

На монопола върху страданието държат и хора, които не са психопати, но са също с гаден нрав или поне с гадни черти. И сълзи на истинско страдание успяват да пуснат, но всъщност целта е другите да ги видят как страдат за чуждата скръб. И болест са способни да си измислят, само и само да засенчат друг, наистина болен и наистина имащ нужда от помощ и състрадание. И да, много неприятно е да виждаш как им се връзват.

Мен ме боли физически и психически, когато онзи, другият човек се оплаква - с цел, без цел, с причина, без..... Това на какво ви прилича? Затова писах по-напред, че трябва психическа стабилност и много труд в тази насока, явно не всички са като мен и май по-добре

Психопатите биват няколко вида, нито един чист вид, разбира се, но криминално проявените ги водат неуспели психопати. Повечето не са криминално проявени. И не, нямат история, която ги е довела до това. Проявяват се най- късно в пубертета и това е тип личност, която не се променя, абнормна и дезадапитвна. Водещото е да са без съвест, без чувство за вина, без способност за емпатия, манипулативни и егоцентрични. Всички останали заболявания, травми и увреждания са на цикли и варират, но най- вече личността доминира над заболяването. При психопатите личността е проблема. Те самите не страдат, изключая ако някой план се провали, те не могат да бъдат емоционално наранени от друг човек, защото за тях другите хора са като предмети.

Така е, има хора, които се възползват от образа на жертвата без да са психопати, също толкова гадно е.

Казват, че чувствата винаги преминават през мисълта, просто тези мисли са адски бързи /на заложени, програмирани модели - пример - любимия ми носи цветя и ако заложения модел е - носи ми цветя защото ме обича, защото съм ценна за него, защото иска да ме зарадва чувството е на радост, любов, ако заложения модел е - носи ми цветя, защото е гузен, само изневеряващия носи цветя за да ми замаже очите, чувството, което се изпитва е на обида/  и в повечето случаи тези мисли не ги отчитаме, освен ако не сме се фокусирали върху това да ги забележим и отделим една от друга. Фокусирайки се върху външното им проявление или върху мислите, които стоят зад тях се губи част от интензитета им. Аз си го обяснявам така - мозъка е зает да анализира и случващото се в него, при което чувствата са половинчати или фокусирани върху едно не забелязваме останалата част от картинката. Помним обаче какво е било когато не сме анализирали и понеже е различно си вадим извода, че сега нещо не е както трябва.

Iris04 не го може всеки. Рядко се случва. Още по-рядко като чуят, че могат да се научат да го правят проявяват желание изобщо да научат как, камо ли да опитат. Познавам човек, който обаче една сутрин се е събудил с това умение и тъй като бил едва на 6 много тъгувал, защото си помислил, че само за една нощ пораснал, а не му се е искало да е толкова бързо.

Бояна Аз май се притеснявам, че модела на анализиране е станал автоматичен и трудно вече го изключвам, а и често и не искам, дори когато съм с близките си, защото спонтанните реакции обикновено не ми харесват, т.е. реакцията която тръгна когато детето показа рисунката си беше на досада - остави ме на мира, сега ми е зле, в следващия момент засякох часовника, който показваше вече 16 ч, т.е. до този момент нямах спомен някое от децата изобщо да ме е занимавало с каквото и да е и реших, че няма да проявявам зараждащото се чувство. Всичко това за части от секундата докато надигна от леглото главата си, която ме цепеше зверски.

От една страна ми харесва, защото мога във всеки един момент да реша каква да бъда, как да реагирам спрямо всеки един, което носи повече ползи отколкото негативи. Т.е. и в личен и в професионален план е много полезно. Е, вярно интензитета на чувствата малко губи, но пък това особено много помага в поредица от стресови ситуации, където чувствата предимно пречат, но пък тогава чувствам някаква празнота. Според общоприетото в дадената ситуация трябва да лееш порой от сълзи, но ти не можеш да заплачеш. Успокоявам се, че нямам време да се разболея, камо ли да умра, но трудно се свиква с тази празнота, която е липса на чувства, просто защото в момента не можеш да си позволиш да ги изпитваш. А после другите ти казват - как издържа?

И тъй като най-големия ми страх е да не заприличам на "любимото ми същество" подскачам на всеки намек, че по нещо приличам на въпросното и анализирам до дупка - да или не.

 Доколкото знам няма точен термин, така че който както го нарече. Виж как само названието носи определен заряд - предизвикване - имитация, а реално говорим за осъзнат избор - нашия избор - какво да изпитваме и какво да покажем, че изпитваме.

Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 12 нови отговора.
Бързи сте. Та да видим.

♥ LOST ♥ дадения пример с рисунката не е реакция на "любимото ми същество", а моя илюстрираща мислите, които преминават през главата ми и насочването им в посока, такава че да изразят не емоцията, която спонтанно е тръгнала, а тази, която искам да изразя за да постигна определени резултати - щастливо дете, което същевременно да извършва с желание определени дейности, които са хем полезни за него, хем за мен, т.е. 2 в 1 - няма да се задоволяваме с малко я.  

  О да, нашия човек се разболява съвсем истински, винаги, когато се появи възможност да не е в центъра на внимание, или му се появяват истински житейски проблеми и нужди, които изискват отново фокуса да се пренесе върху него.
 Вероятно става въпрос за някакъв извънмерно засилен безогледен егоизъм.

Сега пък си направих извод, че съпругът ми е психопат ама той поне се лекува.   Той е от тия, които постоянно си измислят болести и търсят съчувствие ама аз бързо го отрязвам и не му се връзвам.  

Е сега, Бояна, с предния си пост пак ме хвърли в тъча с това, че психопатите не страдат ( в смисъл, че външен човек не може да ги нарани), нямат съвест и чувство за вина, но поне аз съм адаптивна. Иначе като нищо има няколко вида психопати.

Няма как да заприличаш, можеш да бъдеш сигурна, ако беше като съществото щеше отдавна да се знае и да нямаш страх, че ще си като него.
А другото си го блокирала, нормално е, психиката дозира ужаса, за да не превъртиш. Ще отпушиш, но по малко и е за добро вярвам. Не се кори и не се страхувай, всеки си има трески за дялане и като поведение, и като характер, за като родител да не говорим.

Може да е просто хипохондрик.
А за другото, не знам защо държиш да си психопат, но не си. Изброих основните черти на психопата, те вкупом са задължителни, не само една от тях. Ти помниш как в първи клас си хванала някакво дете за косата и това е чувство за вина.

Сега се сетих нещо как да неутрализирате такива психопати, хипохондрици и изобщо хора дето изискват вашето внимание като се правят на страдащи. Поне аз моя мъж така го неутрализирам и той не смее да се оплаква на мен - или го отрязвам веднага като му казвам, че не искам да го слушам, или му намирам работа. Така той знае, че почне ли да се оплаква, ще му намеря работа и си мълчи.  Пълно пренебрежение, за да види, че пред мен не действат неговите номера и му се смазва ентусиазма.  Мисля, че ще подейства и в други случаи.

Психопатите не могат да бъдат неутрализирани, трябва просто да бъдат избягвани.
Хипохондриците са съвсем друга работа, просто не трябва да им се връзваш и в зависимост от това от кой вид са или да бъдат ипращани на лекар, когато се тревожат, че им има нещо или да бъдат възпирани постоянно да ходят на лекар. Но последното не е трудно, финансовата криза достатъчно възпира. А и има вариант да ги изпратиш на хомеопат, поне няма да се тровят и накй с радост ще им измисля нови лекарства.

А аз се чудя някои хора психопати ли са или обикновени егоисти?
Уж са си нормални, като видят плачещо детенце например, ще реагират.
Обаче когато техен близък се разболее от рак, те почват - колко им е кофти на тях, че човека е болен, досаждат му с всевъзможни глупости и лични проблеми и т.н.
Вместо поне малко да го оставят на спокойствие или да помогнат наистина.