Невъзможните хора в живота ни

А как ли се чувстват родителите на подобни хора, когато разберат, че са родили психопат? Сигурно е много тежко да разбереш, че ти си дал живот на зъл човек...
Пфу, темата истински ме разтърси.

Изобщо не си признават, че детето е психопат и са склонни да пожертват чужд живот, надявайки се, че той ще успее да направи невъзможносто и да измъкне детето им, което те самите определят като жертва на живота. Най-гнусните кучки са майките на психопати, защото не успяват да проявят добрина и да предупредят неподозиращия в какво се набърква.

Едва ли все пак всичките реагират като гнусни кучки, Янечек. Сигурно си права за голяма част от случаите, но не е изключено съвсем читав и емпатичен човек роди такова чудо. Бррр, това ми изглежда съвсем ужасно.

Говоря от личен опит, съвсем нямам поглед над различни случаи. И да, емпатични са, само че детето им е на първо място и това не е чудно.

Ами, от моя личен опит, те са част от жертвите...хем реват и се чувстват в капан, хем ревностно защитават детето си( нищо че то е вече на 50 и кусур, и е съсипало живота на куп хора, включително тях). Подкрепата е е безусловна. Но може и да е частен случай, пък и да е част от проблема. Но определено го има това, че се надяват някой някак да "стигне" до сърцето на психопата и да го промени, и вярват, че някъде дълбоко в себе си, все пак, е добър човек.   И обвиняват другите, и себе си, че явно не опитват достатъчно...

В повечето случаи е така, да. Не знам дали са слепи за истината, или от вина, че се произвели такова същество (каквато всъщност нямат), но обикновено са на негова страна.




Но ето едно нещо, което пусках преди, но за удобство ще пусна отново. Доста поучително четиво. Особено в частта, в която на две деца психопати се пада по един психиатър във въпросния "лагер" и те едва се справят с тях.
http://www.nytimes.com/2012/05/13/magazine/can-you-call-a-9-year … chopath.html?_r=0

Щом и децата са като нея вероятно е само извънредно проста, не е психопат. Децата на психопатите, или поне едно от тях, винаги са по-ниски от тревата. Търсете съдействие от полицията и общината, подавайте жалби. Ако тормози децата търсете и Закрила на детето. Няма какво друго да се направи, какъвто и да е случая.

Изобщо не са слепи, изключително добре осъзнават какво ще последва, само че до последно се надяват, че този път няма да е така. И чувстват вина, само че се стараят детето им да не почувства, то така или иначе не чувства, не само не чувства, ами и се счита (по-правилно е да се каже, че играе ролята на жертва) за жертва и проси съжаление.

Да, имам предвид наистина само някакви епизоди, без цялата история разбира се.

Бояна, тестът от този сайт https://www.psychopathfree.com/ - не тествам себе си, а другия.

Благодаря ти за отговора. Надявах се да измислим нещо, но явно нищо няма да се получи... Иначе и с добро пробвахме -  различни съседки се оитахме да се сприятелим с нея-все да си избере някоя и да поговори номално, и с лошо-със заплахи и полиция, но винаги резултатът е един и същ - изливаща се злоба над всички. А,  все се надявам, че някъде там - вътре в нея, има доброта, защото да се бориш чрез инвитро и родиш две момчета би трябвало да изисква поне капчица любов, саможертвеност и нормално поведение....  Може би с времето ще се промени, но се радвам сега, че съм далеч от нея...

И защо от любов, напротив- осигурила си е две жертвички, на които цял живот да натяква как се е мъчила за да ги роди, отделно манипулира и мъжа си И съжалението на околните...силно оръжие в ръцете на психопат.
Но и аз като Бояна смятам, че си е просто класическа шумна простачка 

Това, което навремето ме учудваше искрено, е как може майка ми така да се впряга и откача заради баба ми при положение, че от 18 годишна не живееше вече с нея. Някак така и не успя за следващите 36 години от живота си след детството да се оттърве психологически.

За мен, това си е психически проблем, който се задълбочава с годините.
Обикновено, близките го приемат като лошотия, засилваща се с възрастта и не си дават сметка, че не е нормално вече да няма час дори, в който да няма крясъци и недоволства, и обвинения.
Това, че децата стават като нея, е нормално- такъв им е примера, такава е атмосферата вкъщи.
Мъжът е абдикирал от задължението си да осигури нормална атмосфера в дома си, без да си дава сметка че децата няма къде да избягат- поне, докато са малки.
Прекалено отблизо наблюдавах този модел и за съжаление, завърши зле и за самата откачалка.
Но, преди това съсипа живота на жена си и децата си до степен, да почувстват облекчение при смъртта му.

Другия тествай, както казват и в самия сайт, ако имате съмнения, все пак помислете как се казва този сайт и добър човек ли е този, заради когото сте дошли тук  

За историите, трябва ми време да помисля как да формулирам нещата, та хем да не се загуби достоверността, хем да не изнасям излишна лична информация.   В цитираният сайт има безброй напълно автентични истории, които могат да послужат за пример. Тук също бяха разказани такива, ако имате нужда от илюстрация.

по отношение на тестовете на другия в токсичната връзка - обикновено са силно положителни за психопатия/нарцисизъм ,защото няма случай човек да тества друг за психопатия, освен ако не е преживял ужас, необясним с друго.

По отношение на майките на психопати и поведението им на "кучки", които не предупреждават другите. Първо,тази генерализация не е вярна, доколкото всяка може да е майка на П, не само хора, които биха желали това, защото са кучки. Второ - майката, ако е емпат /защото може да е и психопат/ но ако е емпат- тя е в токсична връзка с детето си и сама е негова жертва. Когнитивния дисонанс, в тези случаи е ужасен и почти непобедим. Много трудно е да накараш жертва на връзка с психопат да осъзнае, че е жертва първо, че после да се бори тя за себе си, че после и за другите. Процеса в случаите на дете психопат е почти невъзможен и когнитивния дисонанс е почти непреодолим, поради силната връзка. Когнитивния дисонанс може да бъде преодолян в цялост, когато връзката е приключила и между жертвата и психопата няма контакт - нещо почти невъзможно за постигане за една майка. Така че въпросните майки на психопати са преди всичко жертви и поведението им на кучки не се дължи на нежелание да признаят провала и вината си за отглеждането и създаването на психопата /това е една от най-страшните травми на тези майки, тъй като не е вярно, но всяка отговорна личност пада в този капан/ , а се дължи на когнитивния дисонанс и на Стокхолмски синдром в много случаи. Дори хора с връзки по избор с психопати се държат така и поемат вина, която не е тяхна /ами като я тормози да го остави, ако не го оставя, значи й харесва или не я тормози/ а всъщност тя не е свободна да направи избор, а е в капан. Трябва да си го преживял, за да разбереш, което не пожелавам на никого

Съгласна съм, но те обикновено батисват другото си дете, ако имат такова, не само себе си. А че са в капан, никой не отрича, че са жертви също, но както златното дете на психопата, така и те са обикновено на негова страна и воюват с другите му жертви. От тази гледна точка на жертвите не изглеждат като положителни герои.
Ако изобщо в история с психопат някой може да изглежда положително, разбира се.