Невъзможните хора в живота ни

  • 480 057
  • 8 317
  •   1
Отговори
# 1 470
  • Мнения: 1 463
Съвсем в началото на връзката ни с моя Невъзможен, трябваше временно да се разделим чисто териториално и в деня на заминаването ми, тъкмо преди да дойде да ме изпрати, ударил стена с гол юмрук. Дойде кървящ. Стори ми се ненормално, но тя тая любов беше нечовешка, невероятна, единствена и неповторима - та с това оправдавах всичко. Pensive  Последваха какви ли не изпълнения в името на нашата любов - в стил Холивуд: пътуване до друга страна заради мен, скачане от влак в движение, нощуване на улицата, някакво лудо преследване, за малко да се стигне до арест - бях убеждавана, че всичката тая лудост е от любов.
"В началото".
При всички началото е цветя и рози, мили думи, съпричастност.
После падат маските. Причини, само предполагам, т.е. както казах, поведенчески проблеми, твърде надуто его, комплекси, завист, чувство на безгрешност, липса на съпричастност.
А, защо в началото е Холивуд. Ясно ни е на всички.

# 1 471
  • София
  • Мнения: 62 595
То и в края изглежда цветя и рози, ама е капан. Много се доближава до описанието на жертви на изнасилване, когато някой им сипва нещо в чашата, те са в полусъзнание, но не могат да реагират.

# 1 472
  • Мнения: 746
О, в края бяха буквално цветя и рози - ама много! А аз дори не харесвам рози.

# 1 473
  • Мнения: 9 219
За мен е много показателно как тези хора се държат при смърт на близък или познат. Примерно е починала най-добрата приятелка на съпругата му при трагични обстоятелства. Ти му казваш "Моите съболезнования." той отговаря "Аа, няма нищо." и продължава сякаш нищо се е случило, даже има усмивка на лицето. И споменава колко тежко е на съпругата му с досада сякаш, се дразни, че тя скърби за нещо, което не го засяга грам, в същото време изпитва перверзно удоволствие от това, че другите скърбят, а той е непоклатим.

# 1 474
  • Мнения: 1 463
Психолотическият насилник не е в никакъв случай класически простак.
Говоря, за тези, за които съществува само бяло и черно.
Те няма да те спукат от бой, а много фино ще ти настроят вътрешната настойрка, според техния аршин. Ако се осъзнаеш на време и заявиш права, тогава ще ти кажат, че си красива и умна, но си просиш лошото им държание сама. Предупреждават те, че ако си знаеш твойто ще последват санкции: спира да се интересува от теб, не ти зачита мнение, не желае да обсъжда проблем, не желае да помага, да е съпричастен, не те изслушва, пошава тон, вика, фино те обижда. НО, нали те е предупредил.

# 1 475
  • Мнения: 2 749
Мммне, краят определено не е цветя и рози! Чувствах се добре от една страна. Но от друга съсипана - след толкова време на облъчване си има остатъчно влияние... И много въпроси, тъпи, но ги има - права ли бях, дали все пак аз не съм виновна за еди какво си, дали не може да се оправят нещата...

# 1 476
  • София
  • Мнения: 15 163
Съвсем в началото на връзката ни с моя Невъзможен, трябваше временно да се разделим чисто териториално и в деня на заминаването ми, тъкмо преди да дойде да ме изпрати, ударил стена с гол юмрук. Дойде кървящ. Стори ми се ненормално, но тя тая любов беше нечовешка, невероятна, единствена и неповторима - та с това оправдавах всичко. Pensive  Последваха какви ли не изпълнения (използвам тази дума, защото бяха излишни) в името на нашата любов - в стил Холивуд: пътуване до друга страна заради мен, скачане от влак в движение, нощуване на улицата, някакво лудо преследване, за малко да се стигне до арест - бях убеждавана, че всичката тая лудост е от любов.
Ето това е типично, като от учебник. Затова казвам, ако човек се върне в началото ще види, че всичко е било сбъркано дори в романтичната им фаза. Понеже имат когнитивни дефицити, а и нямат истински чувства залагат толкова много на формата и то по такъв начин, който независим наблюдател мигом ще отчете като сбъркан. Демострациите на чувство за вина са също толкова сбъркани, то ще се извини със салюти, а после ще продължи с онова, за което се извинява и то в пъти по-зле, или ще измисли нещо още по-гадно и ако човек се оплаче ще му каже, че се заяжда, че търси под вола теле, че е вечно недоволен.

Колкото до краят – при психопатите розите продължават, ако и докато имат интерес от това, а при нарцисистите, особено скритите, нещата така рязко се обръщат, че хората са в шок.

# 1 477
  • София
  • Мнения: 62 595
те са и двете много често.
Да, всичко от началото е сбъркано, но замазано.

# 1 478
  • Мнения: 1 463
При мен рязък завой, ама много.
Никакви цветя и рози, в края.
Значи говорим за нарцисизъм, ОК, за мен това пак е вид поведенческо отклонение, а не класически психопат, който ще ме дебне зад ъгъла.
Какъвто и да е, нарцис или психопат, мисля, последтвията са горе долу еднакви.

# 1 479
  • София
  • Мнения: 15 163
те са и двете много често.
Да, всичко от началото е сбъркано, но замазано.
Диагнозите само на хартия са в чист вид, иначе границата е тънка и реално нас като хора не ни вълнува, защото не сме психиатри. Затова ги нарекох невъзможни хора, за да не задълбаваме в неща, от които не разбираме толкова, а и не са от особено значение. В крайна сметка, говорим за лоши хора, наистина лоши, тези, които нямат добро в себе си. Как са ги класифицирали като подвидове понякога е важно, но като цяло е все тая. Един нарцис, който не работи, например, си е чист социопат. Марта Стаут описва много хубаво един такъв в книгата си. Впил се в една жена, за да го издържа и се жали по цял ден депресиран, докато не я разорява и все пак продължава да плаче и да се тръшка без да му пука нито за собственото му дете, нито за нищо освен за нейната къща с басейн. Не е обрал банка, не е убил човек, но си е социопат. Та няма нужда да правим томограф на мозъка на някого, за да видим има ли типичните за психопата изменения, или е само социопатичен нарцис, важното е, че е лош човек и от там следват и мерките за самозащита. Поне от моя гледна точка това е важното, заради това си струва човек да се пита дали наистина си има работа с лош човек, защото с другите задници все пак някога можеш и да се разбереш или поне завинаги да се разделиш и да ги оставиш в архива.

# 1 480
  • София
  • Мнения: 62 595
Не зная дали съм го споменавала в темата, но преди година може би гледах един филм Добрият син. Вярно, че там е хиперболизирано, но в общи линии приличат на героя на Максоли Кълкин.

# 1 481
  • Мнения: 50 634
Всички сме гледали този филм
Да, ако е роднина, за мен е най-гадно. С партньор по може да се разделиш
С  моя невъзможен човек живота ни е свързан завинаги, както и на останалата рода. Уж сме свикнали, и пак...

# 1 482
  • София
  • Мнения: 62 595
Децата винаги остават заложници психически, това е бомба със закъснител.

# 1 483
  • Мнения: 2 749
Ами аз не мисля, че всъщност всички са лоши хора. За мен това са болни хора. Те не осъзнават какво причиняват, за тях си това е нормално. Или пък аз съм една голяма бяла птица. 😂 Но все пак вярвам в доброто у хората и не мисля, че го правят умишлено. Просто толкова си могат.

# 1 484
  • Мнения: 50 634
Е те толкова могат и са си такива. но няма да се променят, съответно няма смисъл да седиш и да страдаш, а да обричаш и деца на това.

Общи условия

Активация на акаунт