Невъзможните хора в живота ни

  • 480 070
  • 8 317
  •   1
Отговори
# 1 485
  • София
  • Мнения: 15 163
Ами аз не мисля, че всъщност всички са лоши хора. За мен това са болни хора. Те не осъзнават какво причиняват, за тях си това е нормално. Или пък аз съм една голяма бяла птица. 😂 Но все пак вярвам в доброто у хората и не мисля, че го правят умишлено. Просто толкова си могат.
Напротив, тук говорим само за онези, които съзнават какво правят. Може и толкова да си могат, но знаят, че това, което правят е лошо, знаят, че причиняват болка, страдания и то на хора, които ги обичат, но не им пука, не чувстват нищо по този повод и продължават да сеят зло и да си играят с другите, защото им е скучно. Затова и лежат на общо основание в затвора, защото много добре знаят какво правят, но все пак го правят.
Иначе е хубава вярата в доброто в хората и у повечето има поне по нещо добро, но в онези обект на темата няма добро.
То това всъщност е най-тежко за приемане и е най-голямата щета у жертвите – самото знание, че такова нещо съществува е трудно за понасяне, затова и толкова лесно човек стои в капаните им, далеч по-поносимо е да се измислят оправдания, с които тези хора, а и светът, отново да влязат в нормата, на която сме свикнали.

# 1 486
  • Мнения: X
Категорично смятам, че знае каква болка ми е причинявал.
Относно началото-не е било цветя и рози, романтика аз не съм видяла, но пък същата тази романтика в един период той я беше подавал към друга. От тогава датират всъщност и моите наблюдения и анализи, първо към мене си насочени разбира се. Защото до този момент не малко време аз съм го смятала за такъв типаж, който не показва, не дава онази филмова нежност и романтика, дори в началото на връзката. Бях го приела просто такъв, а се оказа, че към други-може. От тогава датира и силната промяна. Започна проявата на агресия към външни хора-раздразнителност и избухливост, вкъщи започна тихото и подмолно вменяване на вина у мен и вечната критика.

# 1 487
  • Мнения: 2 749
Ооо, при мен имаше и романтика, и жестове, и приказки... То това е по-гадното. Трудно ти е да повярваш, че такъв мил човек всъщност е тотално сбъркан. Дори и сцените бяха от сорта "аз колко съм добричък и как страдам заради теб". Пък и изглеждаше наистина страдащ. Даже и сега сигурно ако го питаш, той нищо лошо не е направил, много ме обичал, пък аз каква съм лоша.

# 1 488
  • София
  • Мнения: 15 163
Категорично смятам, че знае каква болка ми е причинявал.
Относно началото-не е било цветя и рози, романтика аз не съм видяла, но пък същата тази романтика в един период той я беше подавал към друга. От тогава датират всъщност и моите наблюдения и анализи, първо към мене си насочени разбира се. Защото до този момент не малко време аз съм го смятала за такъв типаж, който не показва, не дава онази филмова нежност и романтика, дори в началото на връзката. Бях го приела просто такъв, а се оказа, че към други-може. От тогава датира и силната промяна. Започна проявата на агресия към външни хора-раздразнителност и избухливост, вкъщи започна тихото и подмолно вменяване на вина у мен и вечната критика.
В други теми в същият раздел веднага биха ти казали – класически случай на мъж с любовница. Много хора вината ги променя към лошо и я прехвърлят върху доскорошното другарче. А и ако е влюбен в друга, а стои с теб по принуда ще го дразниш и ти, и всичко. С което не оправдавам задника, разбира се, но може и като се изнесе и събере с любомата да кротне. Да се надяваме, че ще стане така. Ако и тогава буйства...

# 1 489
  • София
  • Мнения: 22 205
Точно така, виновен си дори да си болен, (ау, как ме притесни), ако близък е починал, им е досадно, че друг е център на внимание, и т.н.
Баш. Просто се усеща как избухват в един момент.

Последна редакция: пт, 25 окт 2019, 15:44 от The Catcher in the Rye

# 1 490
  • Мнения: 313
При мен също беше цветя и рози, като в приказка. В началото правеше доста мили и показващи силна заинтересованост жестове. После се кротна, не е имало кой знае какви кофти изцепки към мен, но аз не "налапах въдицата" докрай от началото. Почнаха да се виждат чертите на характера му - кълнеше и псуваше непознати хора, почна да споделя как се е държал кофти с предишни жени, как не му плащали достатъчно и други разни. В края обаче, след като се разделих с него, за да си ме върне, нещата ескалираха откъм романтични жестове. А в самия край се изказа и една реплика, която чух от друг подобен типаж: "Няма друг, който да те обича така, както аз"

# 1 491
  • Мнения: 2 749
"Няма друг, който да те обича така, както аз"

И слава Богу!... бих казала аз. 😁

# 1 492
  • Мнения: X
Категорично смятам, че знае каква болка ми е причинявал.
Относно началото-не е било цветя и рози, романтика аз не съм видяла, но пък същата тази романтика в един период той я беше подавал към друга. От тогава датират всъщност и моите наблюдения и анализи, първо към мене си насочени разбира се. Защото до този момент не малко време аз съм го смятала за такъв типаж, който не показва, не дава онази филмова нежност и романтика, дори в началото на връзката. Бях го приела просто такъв, а се оказа, че към други-може. От тогава датира и силната промяна. Започна проявата на агресия към външни хора-раздразнителност и избухливост, вкъщи започна тихото и подмолно вменяване на вина у мен и вечната критика.
В други теми в същият раздел веднага биха ти казали – класически случай на мъж с любовница. Много хора вината ги променя към лошо и я прехвърлят върху доскорошното другарче. А и ако е влюбен в друга, а стои с теб по принуда ще го дразниш и ти, и всичко. С което не оправдавам задника, разбира се, но може и като се изнесе и събере с любомата да кротне. Да се надяваме, че ще стане така. Ако и тогава буйства...

Тогава да. Но това отмина отдавна. Буйстването започна след това и то не веднага. Ако до тогава бе избухвал пет пъти, то после зачести. Подмолното вменяване на вина премина в директен упрек. Обясненията, или по-скоро обвиненията станаха-ти мен не ме защитаваш, не ме подкрепяш.  Ако съм на различно мнение или се опитвам да туширам разяреността му в стил-не се ядосвай-избухваше стократно. Как така да не се ядосвал, щом така говоря, значи съм против него. Започна да ме третира като враг. Най-фрапантно стана ясното разграничаване на двете крайности-як скандал часове наред с обиди, викане, и обвинения, а на следващия ден звъни с -извинявай. Първо, второ извинявай, ама на сто и първото вече не ти е до извинявай.

# 1 493
  • Мнения: X
Аз тебе май те познавам.

Следя темата основно заради родители, бащата на сина ми е луд по цялата глава, мъжът ми също не е съвсем в час, та - бдя си постоянно.

Напоследък съм на вълна - яд ме е много на себе си защо допуснах изобщо бащата на сина ми. Взе да създава проблеми, аз съм устойчива, ама мъти главата на детето жестоко. Иска да го взима когато си реши и когато му кажа, че е неудобно, изпада в истерии направо, единият път дойде да звъни на вратата.
И за ММ ме е яд вече, по-скоро за детето всъщност. В смисъл - че тепърва има и то да общува с него. Изобщо колкото и да не ги отразяваш отровните хора, ако са родители на децата ти, няма как да се игнорират. Децата няма как да игнорират, аз вече имам устойчивост. Чак ми е смешно. Ама децата смятат, че са добри хора и заслужават доверие и ... ох.

Последна редакция: пт, 25 окт 2019, 15:40 от Анонимен

# 1 494
  • Мнения: 50 636
Едно от най-лошите неща, които могат да ти се случат, е да имаш такъв родител.
Цялата помия с "ама тя ти е майка/той ти е баща", дресурата от малък, зависимостта...

# 1 495
  • Мнения: X
Ами аз се зачетох случайно в темата, и масовите оплаквания и споделяния ме наведоха на мисли, връщам се, премислям и така. Опитвам се да изясня за себе си отровен ли е този човек или аз си внушавам, навивам се един вид, че е. Защото преди въобще не съм го и помисляла.В миналото сме били в чужбина, сега на втори прочит не бих се осмелила да рискувам. Децата са големи, отдавна не мисля в посока ще имам ли нужда от все пак някаква помощ по тях, та гледам от лично моята си камбанария. В един момент си казах-този човек е болен мозък, но дали съм права, нямам капацитета да определя.

# 1 496
  • Мнения: X
Баща ми, да, всячески се опитвам да огранича контакта му с децата, а майка ми му ги бута. Уж нея съм помолила нещо, да, да, добре, а после той отишъл вместо нея. Ми - няма да я моля, щом е така. Добре, че попорастнаха и олекна и що годе се търпи и сама.

# 1 497
  • Мнения: 1 770
Момичета, всички тук сме на един хал. Искаме спокоен и щастлив живот за нас и децата ни. 💗 И аз анализирам много и търся вината у себе си. Това е така, защото не само той, но и неговото семейство и приятели са на негова страна. Аз обаче не дължа обяснение на никой. За мен децата са най-важни. Нека тези, които го защитават да поживеят с него и тогава да си говорим пак. 😂
Влюбена съм в спокойствието на тишината; в липсата на въпроси, упреци и обвинения, когато съм си у дома. Онези от телефона мога да не чета, ако искам...
Обожавам да се събуждам от някое дете накатерено по мен, галещо ме с най-искрената си и чиста любов. Умирам за дългите разговори с тях до 2-3ч сутринта, хапвайки пуканки пред телевизора, без никой да ни се кара че още не сме по-леглата и да ми казва "що за майка съм". Попивам с цялото си същество всеки миг с тях и искам още и още.
Помня как наричаше децата ми двуличници, когато вечер или сутрин ми казваха "Лека нощ, мамо. Обичам те" или "Чао, мамо. Обичам те'. Наричаше ги лъжци, когато си казваха един на друг "обичам те"...
Дразнех се много, но сега го съжалявам. Този човек явно никога не е бил обичан, нито чувал тези думи в семейството си. Това е толкова тъжно...
Омразата на този мъж към децата ми, ни направи още по-близки и свързани.
Благодарна съм му за всичко! 🤷

# 1 498
  • Мнения: 2 749
Да, трябва да сме благодарни за уроците на живота. Ама малко по-малко благодарности по тоя повод няма да ми се отразят зле. 😁

# 1 499
  • Мнения: 746
Дайте съвет за нещо.
Нали за да научим децата, че подобно поведение е недопустимо и не бива да бъде толерирано, не трябва да го защитаваме пред тях, не трябва да се правим, че нищо не е станало и да ставаме съучастници, не трябва да измисляме оправдания и да лъжем. Но как да ги пощадим? Много ми е трудно това. Продължавам да ги заблуждавам за някои неща, сърце не ми дава да им кажа - ами прави така, защото е лош и не го е грижа за никого.

Общи условия

Активация на акаунт