Невъзможните хора в живота ни

Според мен, трябва в такава ситуация:
- да си търпелив - да дадеш време на детето само да си направи изводи за това кое е нормално и кое не в поведението на родител, като основната задача на подкрепящия родител е да дава пример нагледно какво значи истинска и безусловна загриженост
- да не настройваш в никакъв случай срещу другия родител, никакви епитети или осъждане на действията му. Вместо това да помагаш и учиш детето само да анализира кое в поведението му го дразни и защо. Зависи ли от него да го промени и какво може да направи, за да се чувства по-добре. В един момент (когато изучат основните емоции и ги приемат като нещо нормално) те почват да описват същите неща като нас нищо, че са деца. Примерно: "Много ми е тъжно като ми крещи за нещо дребно, за което преди не ми е крещял; постоянно ми е сърдит без да знам за какво и това ме изнервя; кара ме да се чувствам виновен или глупав" и т.н.
- да учиш детето да си отстоява границите на търпимост и лично пространство и как да се справя в моменти на афект или гняв. Примерно при ситуация на скандал детето казва:" Сега съм разстроен, ако обичаш остави ме на спокойствие, докато ми мине.В момента не ми се говори, нито ми се слуша."
- да го учиш колко е важно доверието и да го предразполагаш да споделя ( да знае, че винаги може да ти звънне за съвет или просто да сподели, когато е с него и е в трудна емоционална ситуация)
Всяко дете си е индивидуално, но това са основни /според мен/ неща.

По-скоро имах предвид примерно - невъзможният баща заявява, че спира да води детето на тренировка, защото не му носи медали. Обвинява детето открито за това, не го подкрепя в загубите. Казва му, че спира да го води. Детето остава с впечатлението, че проблемът е логистичен, тъй като аз го насърчавам и подкрепям, харесва му да тренира и няма особени амбиции, които да подхранвам излишно - просто хоби. Но нямам възможност да го карам заради проф.причини. Правя ли мечешка услуга, като премълчавам за реалната причина, детето да спре тренировки?
Или трябва ли да кажа на детето, че уговорка с баща му отпада, защото не е изтрезнял от снощи?

Миа_Софи, аз съм против психологическото въздействие върху децата, така наречения brainwashing. Децата си имат своя живот, своя съдба и сами решават кой е "лош" и кого да "мразят". Казвам ти го, защото съм видяла как бившия ми научи другото си дете да "мрази" майка си, или по-скоро тя му казва, каквото той иска да чуе. Аз няма да го направя. Отказвам да падна толкова ниско.
Аз още помня болката, която изпитах, когато мама ми каза какви проблеми е имала със свекърва си. Тогава бях на 12, а тя беше любимата ми баба. Аз не можех да помогна на майка ми, но този разказ ми остави "едно наум" и горчив привкус за баба ми до края на живота й.
Бившия ми винаги ми е казвал в своя защита, че детето му трябва да знае "истината". Каква истина?!?! Твоята.
Децата не заслужават да им причиняваме всичко това от чист егоизъм. Те ще имат техните си проблеми и ние не трябва да ги товарим с нашите. Моят съвет към теб е да не го правиш. Аз винаги говоря добре на децата за бащите им. Казвам тати това, тати онова, тати те чака, липсваш му на тати. Мисля, че по този начин, децата се чувстват много по-спокойно, че не трябва никога да си мерят думите пред мен, говорейки за баща си. Например, че са си прекарали страхотно с него и са се забавлявали. Аз се радвам, когато те се върнат от него щастливи, докато бившия ми започваше злобни коментари всеки път когато децата кажеха нещо и така спряха да споделят каквото и да е свързано с баща им пред него.
Знам, че е трудно да контролираш чувствата си и да успяваш да запазваш самообладание, но повярвай ми, в дългосрочен план, това е добре за всички. Успех!

Аз не съм в същатя ситуация, но бих казала "дърпайте си децата". Няма да загубят от липсата на комуникация с такива хора.

Напротив, не ми е трудно да запазя самообладание и да ги заблуждавам, идва ми естествено. Имам нужда да запазя спокойствието им и вярата им, че могат да разчитат на баща си и че ги обича. Но те порастват и се страхувам от момента, в който ще пострадат от неоправданото доверие, което съм подхранвала. Няма да съм вечно толкова близо до тях, колкото съм сега.

Да вземе един такъв да скапе няколко живота, пък все тая дали е болен или лош. Айде, стига с тези болести, на повечето нищо им няма, просто са такива, каквито са.

А защо подхранваш илюзии?

Хм, ако на бащата може да се разчита и това не са илюзии, дали е невъзможен човек и подходящ за тази тема?
На невъзможните може да се разчита само да заформят поредната драмичка.

Защото не зная дали са достатъчно големи за истината, не зная как да я представя, за да я приемат, без да бъдат наранени. Нали знаете какъв образ изграждат тия хора? Такъв изграждат и за пред децата. Бяха малки, когато още живеехме заедно. Откакто сме разделени, за тях вижданията с баща им са разнообразие и забавление. Много неща остават невидими и скрити за тях.
Не може да се разчита на него, но те все още не го знаят. За тях той е баща.

Дори след това продължават да правят партньора съучастник, който трябва да ги прикрива, за да не нарани психически децата.

Колко еднаквост има в различните драми.
Аз наистина се опитвам да разбера дали е отровен този човек и дали не го нарочвам нещо, четейки тук и виждайки едно към едно много неща, други не, но все пак.
Защо сме допуснали тези мъже? Ами допуснали сме, обичали сме, така сме решили някога, смятали сме го за правилно. И да има яд-ползи няма.
Номерът е да изчистим за себе си истините, децата растат. Моите са големи и не, не смятат, че баща им е добър човек , за съжаление. И то не защото аз съм им казала. Може би са загубили и те неговото доверие. Тези дни смятам да поговоря с тях именно по темата. Да не го изхвърлят съвсем от живота си. Знам ли, дали не греша?

Известно време подхранвах илюзии, но после спрях. Аз не знам дали му липсва, защо да му го казвам? Да го рисувам по-добър, отколкото е. Ще си изградят отношенията и без да накланям везните.

Може би и аз трябва постепенно да престана да подхранвам илюзии. Ще спра да им спестявам някои неща и просто ще бъда до тях в разочарованието. Не искам повече да поемам чужда вина.

Ще се държи оня като лайно и аз ще прикривам-айде бе! Аз всичко казвам на детето и не смятам да прикривам един отровен човек само защото е родител. Като иска да го мислят за добър-ами да бъде такъв!

И аз съм против подхранването на илюзии. Замазваш положението,а децата може да се объркат и да не споделят проблем
По добре ги научи генерално да си защитават границите, да се чувстват сигурни да споделят, да не се поддават