Невъзможните хора в живота ни

Браво, само така.

Нарушила си сценария
Случвало ли се е да не подам очакваната реплика, и отсреща прозвучава готовия отговор, ама греда. Неочаквано. И не знае как да реагира, мига на парацли

По отношение на животните моят "невъзможен " родител беше и е много грижовен. Въпреки, че не желаеше вкъщи да гледаме куче, в крайна сметка най-много се грижеше за него-извеждане, къпане, почистване. А и кучето много го обичаше.
Против съм гледането на кучета в апартаменти. Мисля, че животното се тормози. Друго е в къща или в апартамент да е някое мъничко куче. Детето иска домашен любимец, но аз съм против. Животното е сериозен ангажимент и не съм готова да обгрижвам друго живо същество. Не мисля, че това с негриженето за животните(изключвам измъчването им) е знак за нарцисизъм.

Понеже от мен тръгна това с домашните любимци, та да, той си се грижеше за кучето, дори повече отколкото за мен. Пак ще кажа, че по някакъв сбъркан начин беше и продължава да бъде привързан към животното.
Много пъти ме е дразнело, че някак дали нарочно или просто не си даваше сметка, все за кучето купуваше разни играчки, включае плюшени. Тук ще замълча, защото ми се виждаше малко прекалено. Ще направя лек зайвой...писала съм го в други теми, за подобни мъже. Той на мен подаръци не ми правеше, дори и теория ми разви, защо не трябва да се подаряват или разменят вещи. На него не са му правили, но въпреки всичко, той не само, че не го възприема това за ненормално( та кое дете не обича подаръци), ами го приемаше, вече като възрастен човек за негово правило. Никакви подаръци, дори цветя. Никога не ми е подарил по повод. Цвете дори.
 Ако съм получавала нещо, то беше, ако той реши да ми направи подарък-в смисъл, аз му говоря, за нещо си, че съм видяла и той ми е давал пари да си го купя сама. ОК, отчитам го, но то пак не се води подарък, а пари, което в един момент ми ставаше обидно. Та, за въпросното куче, специални дрешки, легло, играчки, нали! В един момент, реши, че трябва кучката да ражда и тогава започна да пресмята по колко лв. ще продава малките. Казвам му "Подари ги, бре, дори по-лесно ще е, защо ще ги търгуваш", отговор "Защото българина трябва да си плати за всичко" .Абе, дано съм обяснила целият бъркоч в главата му, който поне за мен не беше нормален, но се стараех да го разбера и приема.
Това с търгуването, обаче, плюс, че уж много го обича това същество ми идваше твърде противоречиво...Това и много други неща. Пак ще заявя, че поне за мен всичко идваше от семейната среда. Да подчертая, че говоря за мъж на 35 години.

Съгласна съм и аз. Била съм на подобно място, аз бях детето, което трябваше да знае нещо за този, който ме е създал. Ами, не е човек за пример и не са го крили от мен. Като малка са ми казвали, че е по-добре да нямам баща, отколкото да имам неадекватен, неспособен да даде нещо на детето си. Оставяли са ме също да разбера сама за неговата същност.

Истината е, че наистина не е за пример, разбрала съм го от отношението му към мен, но и не е интелигентен, а на мен такова обкръжение не ми трябва, не са ми полезни с нещо.

Това с животните ме върна в детството. Бях някъде на около 8-9 години. Майка ми и нейния мъж(с които живеех) си имаха бизнес и до сградата им имаше една котка,която наскоро беше родила.Аз мн им се радвах на котенцата,ходех там заради тях да ги гледам... като всяко дете нали... Един ден пастрока и майка ми бяха бясни че плъзнали бълхи и намазаха котката с котенцата с някаква отрова. С такава омраза ги мажеха и топяха в един леген... котките пищят, аз плача. Пастрока със злоба се обръща към мен и ми казва - заради теб сега страдат защото ти като я галеше и хранеше тази котка тя се завъртя да роди тука и всичко направиха в бълхи, сега за наказание ще стоиш тук и ще ги пазиш да не се оближат иначе ще умрат... Е котката и котенцата умряха оред очите ми в страшна агония, понеже естествено нямаше как да ги спра да не си ближат козините.
Тогава не разбирах защо "родителите" ми постъпиха по такъв начин, още много подобни нечовешки постъпки имаха през годините докато растях и все аз им бях причината или виновната.... пораснах с втълпено чувство за вина.Истината е, че има болни хора, но има и лоши, вредни за децата си, зли и гнусни същества, които са си родени такива. Мен всичките им гадости не ме направиха лоша, а напротив, така че вярвам, че човек се ражда добър или зъл.

Това е толкова тъжно...😔Някои хора не знаят дори що е любов и състрадание. Жал ми е за тях...

Авинчи, много съжалявам за това... Радвам се, обаче, че вече осъзнаваш, че не си била ти виновна. И мен постоянно ме мъчи чувство за вина. За най-дребни неща даже. Така, че много добре те разбирам. Прегръдки

Е@си изродите, честно! А мен от толкова втълпяване на вина, вече ми е през полата за всичко 

Има хора покрай които неминуемо витае едно неизказано чувство на вина или пък директно с намеци и нападки....До ден днешен, ако някой ми намекне такова нещо ми светва червената лампа,че този отсреща е лош материал.След всичко си научих урока,че така наречените"невъзможни" хора може да изклекуваш единствено с тотален игнор,изрязване от живота.Те са като злокачествени тумори, единствения начин да се отървеш е да "си умрял" за тях.

Тия дни зачетох един интересен пасаж. Че токсичните хора нямат добри инструменти за справяне с междуличностни конфликти. И затова си измислят сценарий тип драма, в който назначават роли за всеки. И това им е единствения начин за справяне. Много се дразнят, когато някой не си поема ролята и не казва правилните реплики. Липсва креативност и гъвкавост в решаването на конфликтите, винаги се дърпа към драматичното.

А вече супер токсичните го правят нарочно, особено, както писах, в моменти, когато ти е хубаво и гладко - да ти развалят хубавата серия.

Припознавам се в това :/

Много добри инструменти си имат даже, затова и самите те забъркват постоянно някакви драми. За тях най-силно важи правилото "Каквото и да кажете може да се използва срещу вас". Инстинктивно успяват едновременно да избягат от отговорност, да задълбочат конфликта, да го обърнат в своя полза и ако има повече от двама в историята да ги настроят един срещу друг. Майстори на драмата са, ненадминати. Това е апогея на тяхната манипулативност и игра, защото те всъщност си играят, забавляват се, иначе умират от скука. Това ги мъчи най-много, скуката. Съвсем разбираемо, разбира се, предвид факта, че са празни хора и вътрешният им живот буквално не съществува. Затова някои автори ги водят не съмсем живи хора.

Дразни ги само игнора, но тогава си намират друга жертва и толкова.

Но нямат инструменти, с които да постигнат "сделка" с другата страна, така че и двете страни да печелят и да си гледат работата. И да се откажат от контрола, като се достигне до решение, което не са предвиждали. Тоест имат токсични инструменти да насочват нещата в своята посока, но не и нормални такива, които разрешават ситуацията. Защото тогава усещат, че не са си наложили егото и отсреща човекът си върши своите работи, не е  на нокти да обръща внимание и да се гърчи в драма.

Те нормално нищо нямат, но не постигат сделка с другата страна, защото не искат. Ако искат могат. Ако искат могат почти всичко освен да имат истински чувства, но могат да се преструват и в това.
Отделно, егото е проблем на нарцисистите, но не и на психопатите. Да не говорим, че и едните, и другите се имат за толкова велики, че и егото им страда трудно. Каквото и да направи нормалния човек отсреща продължава да им се струва тъп и твърде незначителен в сравнение с тях.
И винаги, винаги има други жертви. Ако едното Барби в момента не играе както трябва, те винаги имат и друго Барби. Драмата лично за тях е нула през повечето време.

Не знам за какви токсични хора си чела и какво, но нещата не стоят така, както ги разказваш. Има разни кретени по света, разни токсични, та може и за някои да е вярно, но не и за тези с личностовите разстройства, които обсъждаме.