Човекът ако е имал половината в съсобственост с жена си, след смъртта и ще разделят само нейната половина. Така по-ясно ли Ви е?
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2025, 16:59 ч.
Невъзможните хора в живота ни
Човекът ако е имал половината в съсобственост с жена си, след смъртта и ще разделят само нейната половина. Така по-ясно ли Ви е?
https://www.advokatkolibanekova.com/advokatski-blog/kak-se-deli- … i-sa-naslednicite
Копирам:
Наследствени квоти при преживял съпруг и имот в режим на СИО
Когато имотът е придобит по време на брака и попада под СИО, преживелият съпруг автоматично придобива 1/2 от имота, което е и неговият дял от СИО. Останалата част от имота става предмет на наследяване сред наследниците по закон, като всяко дете на починалия наследодател и преживелият съпруг наследяват поравно.
В предния си пост написах:
Преживелия съпруг получава половината, другата половина се дели между преживелия съпруг и децата. Тя казва, че е едно дете - значи точно 1/4 има.
Ако имаше брат примерно щеше да има 1/6.
Да, темата наистина не е за имоти, не е върху това е акцента. Аз просто описах последната случка заради която чашата ми преля окончателно. И друг път е имало подобни, но не такива, че да ме засегнат чак толкова. Минат се не минат две-три седмици отивам и звъня на вратата, все от мен да мине и така компромисите са били абсолютно винаги от моя страна. И това ако не е нарцистично поведение не знам какво е, та точно за тази тема си е нашата ситуация. От август месец насам невъзможния ми баща поддържа връзка единствено със синът ми, който е кръстен на негово име и който е студен първа година в друг град. С мен, дъщерята и мъжът ми не поддържа контакти. Синът ми от друга страна като си идва му ходи на гости, тъй като спорен мен все още не разбира каква е ситуацията за мен. Убедена съм, че много хора биха сложили окончателна точка на такива отношения, май само аз се чудя още дали това е правилно.
Още по-добре. Остави момчето да си общува с дядо си и да го вижда отвреме навреме. Все пак така ще знаете жив и здрав ли е. Ако се наложи да ходи по болници, пак до теб ще опре, щом си единствено дете, та няма как да спрете изцяло връзка. Просто не го чувай, не се занимавай и не се ядосвай. Това, че общува със сина ти е по-добре от нищо. Поговори с детето само да не му мъти и на него главата с имот и ремонти 
А аз пък бих обяснила на сина си, който все пак е пълнолетен (студент е, предполагам пълнолетен), не е дете вече, точната ситуация. Аз обяснявам на моите, които са тийнейджъри, как и защо в роднинските отношения. И хубаво, и лошо. Да не си мислят, че някои неща са нормални.
И бих си казала, че нещо ми е неприятно и защо ми е неприятно. В случая му казвам "Иванчо, майка, дядо ти те толерира, защо си кръстен на него, а отхвърля сестра ти, това не е добре. Аз не се чувствам добре, когато го поддържаш, като му ходиш на гости."
Нямам идея дали е правилно, но аз така го чувствам и бих го направила. И ако някой ми отхвърли някое дете, защото не е кръстено на него, а приема другото ми дете поради тази причина (и моите са кръстени на баби и дядовци) ще побеснея.
И бих си казала, че нещо ми е неприятно и защо ми е неприятно. В случая му казвам "Иванчо, майка, дядо ти те толерира, защо си кръстен на него, а отхвърля сестра ти, това не е добре. Аз не се чувствам добре, когато го поддържаш, като му ходиш на гости."
Нямам идея дали е правилно, но аз така го чувствам и бих го направила. И ако някой ми отхвърли някое дете, защото не е кръстено на него, а приема другото ми дете поради тази причина (и моите са кръстени на баби и дядовци) ще побеснея.
Ами аз всъщност не знам дали отхвърля дъщеря ми, защото не е кръстена на него, даже не се бях и замисляла за това. Само казва, че дъщеря ми приличала на мене, не можела едно цвете на село да засади. Дъщеря ми е на 14 години. А синът ми го хваща за всякаква работа, тъй като има лозе, трева за косене и други насаждения. Но факт е, че оттогава не поддържа никакви контакти с внучката си, а на внука си доколкото знам се обажда. Последно беше поканил синът ми на вечеря докато си беше вкъщи, ние по това време бяхме на почивка.
Ами аз всъщност не знам дали отхвърля дъщеря ми, защото не е кръстена на него, даже не се бях и замисляла за това. Само казва, че дъщеря ми приличала на мене, не можела едно цвете на село да засади. Дъщеря ми е на 14 години. А синът ми го хваща за всякаква работа, тъй като има лозе, трева за косене и други насаждения. Но факт е, че оттогава не поддържа никакви контакти с внучката си, а на внука си доколкото знам се обажда. Последно беше поканил синът ми на вечеря докато си беше вкъщи, ние по това време бяхме на почивка.
Имам син на 14 и син на 18 - дооооооста голяма разлика правят 5 години. 18 годишния го накарахме да сваля от колата и монтира пералня с баща си. 14 годишния... държа вратата за да свалят.
На синът си съм обяснила доста неща, но те са били конкретно за моите отношения с баща ми досега, дъщерята даже не се бях сетила да я намеся. Но той въпреки всичко продължава да поддържа контакти с дядо си. Според него толкова ли не съм можела да си преглътна егото и този път, само че това мое его го преглъщам вече 50 години и направо ми писна.
Ясно каза ли му, на сина, че те наранява много? В прав текст.
Както казваш тук за его-то.
Ако да, значи имаш проблем. И аз бих си помислила какви отношения ще имам със сина си. Имам синове и някои действия имат последствия.
Как би се почувствал той ако при следващо семейно събиране е изключен? Дядо му ще го подкупи, питай го как би се чувствал той ако за сестра му ума кола/апартамент, за него няма? Защото за да го привлече баща ти ще му прехвърли имотите, или поне ще му обещае.
Както казваш тук за его-то.
Ако да, значи имаш проблем. И аз бих си помислила какви отношения ще имам със сина си. Имам синове и някои действия имат последствия.
Как би се почувствал той ако при следващо семейно събиране е изключен? Дядо му ще го подкупи, питай го как би се чувствал той ако за сестра му ума кола/апартамент, за него няма? Защото за да го привлече баща ти ще му прехвърли имотите, или поне ще му обещае.
Разказала съм му всичко с подробности, но според него той е почти на 80 и един вид трябва да му се прости. Обаче преди години дядо ми, тоест неговия баща вършеше същите неща и според мен при тях това е родова черта. Баща ми не поддържаше контакт с неговия баща в последните години от живота му.
Янтра, интересно ми е - наистина ли очакваш пълнолетен син да приключи отношения с някого поради причината, че майка му е "много наранена"? Защото това в живота никак не се получава.
Или ако го направи, утре мама може да е наранена от неподходящата приятелка, среда, работа? Какво правим?
Или ако го направи, утре мама може да е наранена от неподходящата приятелка, среда, работа? Какво правим?