Пълнолетното момче следва да бъде оставено само да си изгражда отношения. Не е нужно да се солидаризира с майката, ако тя има влошени отношения с баща си. Това е правилният начин, сам да преценява.
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2025, 16:59 ч.
Невъзможните хора в живота ни
Само, че пълнолетното момче е редно да прецени отношението към сестра му, дори да оставим майката и нейните чувства на страни. Хубаво е, да се сети, че дядото прави интриги между тях двамата, освен между него и майка му. Аз лично, не бих посетила роднина, ако знам, че там брат ми е нежелан, например.
А пък ако ми настоява, въпреки всичко това, да си "преглътна егото", до доста сериозни разговори ще доведе. По никакъв начин не бих толерилала подобни отношения.
А пък ако ми настоява, въпреки всичко това, да си "преглътна егото", до доста сериозни разговори ще доведе. По никакъв начин не бих толерилала подобни отношения.
И аз не мисля, че момчето ще се впечатли, че дядото не иска да общува по същия начин с 14 годишната му сестра. Доколкото разбирам, го викат, за да посвърши нещо. Дядката явно цени физическия градински труд. Нека се оправят помежду си, голямо момче е. То даже не е и лесно да бъде настроено против дядо си, може да има обратен ефект.
Янтра, интересно ми е - наистина ли очакваш пълнолетен син да приключи отношения с някого поради причината, че майка му е "много наранена"? Защото това в живота никак не се получава.
Или ако го направи, утре мама може да е наранена от неподходящата приятелка, среда, работа? Какво правим?
Или ако го направи, утре мама може да е наранена от неподходящата приятелка, среда, работа? Какво правим?
Много странни представи имате за 19 годишен. На тази възраст гледат предимно себе си. Дядото не е окачил плакат, че не иска сестра му. Вика ги по мъжки да помага. Момчето си е ОК. Най-много да вземе майка си за драма куин, ако тя го занимава системно със своите обиди.
Ама синът може да си прави каквото намери за добре, след като е пълнолетен, така е. Но няма как да ми тропа с краче и да ми нарежда "да си преглътна егото". Че и да ми казва, кой да каня в дома си.
Ама синът може да си прави каквото намери за добре, след като е пълнолетен, така е. Но няма как да ми тропа с краче и да ми нарежда "да си преглътна егото". Че и да ми казва, кой да каня в дома си.
Обичам си децата, ама да не съм изтривалка!
Изглежда очакваш винаги да постъпват както на теб е удобно. А това е до време. Обясняваш, обясняваш, в един момент не те слушат 
Няма да са все студенти и да чакат на нашата издръжка освен това. Аз и от студент не очаквам подобна "вярност" към родителските представи за живот.
Ако бях все слушала нашите ... ехееее Кой ли пък го прави?
Няма да са все студенти и да чакат на нашата издръжка освен това. Аз и от студент не очаквам подобна "вярност" към родителските представи за живот.Ако бях все слушала нашите ... ехееее
Кой ли пък го прави? 
Ама синът може да си прави каквото намери за добре, след като е пълнолетен, така е. Но няма как да ми тропа с краче и да ми нарежда "да си преглътна егото". Че и да ми казва, кой да каня в дома си.
Може да му се каже, че след като не се разбираме, аз и дядо му, няма смисъл да си вгорчаваме празниците. Той може да отиде да го види, даже може да му пратя нещо, Коледа е, нали, мир на земята и между човеците благоволение. Ако дядката е що годе с всичкия си, няма и той да седне да говори на детето против майка му.
Не и ако е невъзможен. Тогава ще я подбива по всякакви индиректни начини.
Не четох цялата история, признавам, казвам принципно, че невъзможните не можеш да ги направиш благосклонни, каквото и да правиш.
Даже съм забелязала, че се дразнят.
Примерно, в началото на нашата студена война пробвах и с добро и направих един жест. Това, ако е нормален човек, с когото нещо си се посдърпал, ще го приеме за покана за заравяне на томахавката, ще се чукне малко в главата и ще си каже - абе, хайде, верно, нека запазим цивилизовани отношения.
Невъзможните го приемат като опит ти да си изчеткаш имиджа, който им е много важен, да ги надцакаш в очите на другите и се озлобяват още повече. Не искат да си цивилизован, мил и добре отнасящ се, ако не ги четкаш. Искат да си раздразнен, изнервен и зле държащ се, за да изпъкнат те като любезни, кротки и тихи, добронамерени.
Ако е невъзможен дядото, няма да каже на внук си майка ти е кучк@, а загрижено ще започне да я съжалява за непростимите ѝ недостатъци на лош родител, който кара детето си да се чувства зле и да взима страни. И т.н. Ще му влезне в главата демек
Това е анатомията на невъзможните. Не да ти крещят в лицето и всички да знаят, че са кофти, а точно обратното - добронамерени, грижовни и неразбрани (ако са конфронтирани).
Не четох цялата история, признавам, казвам принципно, че невъзможните не можеш да ги направиш благосклонни, каквото и да правиш.
Даже съм забелязала, че се дразнят.
Примерно, в началото на нашата студена война пробвах и с добро и направих един жест. Това, ако е нормален човек, с когото нещо си се посдърпал, ще го приеме за покана за заравяне на томахавката, ще се чукне малко в главата и ще си каже - абе, хайде, верно, нека запазим цивилизовани отношения.
Невъзможните го приемат като опит ти да си изчеткаш имиджа, който им е много важен, да ги надцакаш в очите на другите и се озлобяват още повече. Не искат да си цивилизован, мил и добре отнасящ се, ако не ги четкаш. Искат да си раздразнен, изнервен и зле държащ се, за да изпъкнат те като любезни, кротки и тихи, добронамерени.
Ако е невъзможен дядото, няма да каже на внук си майка ти е кучк@, а загрижено ще започне да я съжалява за непростимите ѝ недостатъци на лош родител, който кара детето си да се чувства зле и да взима страни. И т.н. Ще му влезне в главата демек
Това е анатомията на невъзможните. Не да ти крещят в лицето и всички да знаят, че са кофти, а точно обратното - добронамерени, грижовни и неразбрани (ако са конфронтирани).
Изглежда очакваш винаги да постъпват както на теб е удобно. А това е до време. Обясняваш, обясняваш, в един момент не те слушат Няма да са все студенти и да чакат на нашата издръжка освен това. Аз и от студент не очаквам подобна "вярност" към родителските представи за живот.
Ако бях все слушала нашите ... ехееее Кой ли пък го прави?
Няма да са все студенти и да чакат на нашата издръжка освен това. Аз и от студент не очаквам подобна "вярност" към родителските представи за живот.Ако бях все слушала нашите ... ехееее
Кой ли пък го прави?
Това, което сте им обяснили е съвсем логично и не изисква от тях да променят отношенията си с роднини или други хора.