Невъзможните хора в живота ни

Какво държи жените при такъв мъж... виждала съм същата ситуация. Не го схващам - отникъде.

Смачкани са. Като непрекъснато ти се повтаря, че за нищо не ставаш и никой, никога няма да те погледне, в един момент започват да го вярват. Става много лесно и бързо. Ако и родителите са се отнасяли по същия начин  - направо няма нужда от обработка. Отделно, ако за пред близки и приятели сте идеалната двойка, а той мил и грижовен, измъкването е почти невъзможно.

Аз се чудя как не ги е страх такива жени. Аз ако съм, ще изчезна и никой няма да знае къде съм.

Зависими са.
Казва се адреналинова зависимост.
Въпросните насилници генерират в жертвата с различни способи и методики адреналинов шок, който организмът погасява с ендорфин. Този цикъл се повтаря и това се превръща в наркотична зависимост, която организмът сам произвежда.
Даже след напускането на насилника, лечението на жертвата е подобно на лечението на наркозависими.
Нерядко, даже много често, жертвата се връща при насилника, в пристъп на абстиненция.

Малоумните съвети да се стои в такава обстановка, да се живее също и да се въртят около насилника колкото се може повече хора- децата, техните деца, техните близки, приятели и кой ли не е най-голямата грешка, защото се превръщат и те в съзависими в опит да се промени някакъв подобен рептил, а децата на такива има огромни шансове да изберат подобен партньор и на свой ред да продължат този кошмар.

На мен ми трябваше около година, за да спре мозъкът ми да иска стимули, идиотски ситуации и наистина да се насладя на спокойствието.

Дори на неконформистичните хора им е заложено да не се противопоставят, когато има явен дисонанс между случващото се на 4 очи и мнението на хората.
Вече съм забравила доста неща, но едно ми се р запаметило, тъй като в сегашната ми връзка е коренно различно - мота се нарочно да си огледа болежките, аз съм готова на часа - облечена, сресана, нагримирана и като закъснеем и пристигнем, обяснява на всички, че аз съм се бавила, което не е трудно да повярваш, ако си страничен човек, тъй като аз съм нагласена и съм жена.

Или да оправдае пропускането на неделния обяд при мама, с нежеланието на жена си. Няма как, някой да си помисли, че той не иска, нали?

Моят мъж не е невъзможен, или поне не беше, или нещо с възрастта му стана, но ми се ще да споделя едни процеси при взаимодействието с децата, които забелязах.
Преди две години и половина се изнесох на квартира, след като една реплика към мен беше капката, която преля чашата. Една година бях на квартира, децата (тогава на 16 и 19) останаха при него. В течение на тази година си пооправихме общуването и с него, и с децата, които бяха супер обидени от "изоставянето", ама май той е бил още по-обиден. 
По ред причини реших да се върна при тях и с идеята за един последен опит.
До тук добре, докато големия син реши да приведе в действие планове, които имахме за имота, в който живеем, които обсъждаме от доста отдавна, уж всички сме съгласни. Става дума за битовизми, за чието решаване имаме всички средства и възможности, на мъжът ми все си намираше оправдания да не се решат генерално.
Аз, естествено, подкрепих децата в техните действия, защото тези битовизми бяха основният пълнеж на прелялата чаша. И се отвори адът....до такава степен, че след едно скарване на големия син с баща му, и двамата си събраха багажа и отидоха при техен приятел (е, после отидоха при моите родители). Тогава наблюдавах почти шизофренно поведение при мъжа ми, говори едно, а действията му крещят противоположното.... След месец и аз се махнах.
Та мисълта ми беше за децата...годината прекарана с него, без аз да съм "буфер" им е повлияла доста, и като осъзнаване, и като опит. Направо им са се отворили очите, освен, че придобиха челен опит с пране, готвене и пр. Сега, като си говорим, аз съм тази, която ги озаптява да не очернят баща си. От друга страна, осъзнавам на какъв стрес са били подложени. Големият, като се изнерви и се смееше по много специфичен начин (рефлексия някаква) и околните решаваха, че им се подиграва. Каза, че наскоро е осъзнал, че не е изпадал в подобно състояние откакто са се изнесли. Малкият, също на няколко пъти ме втрещи с разсъждения и изводи, които и на възрастните трудно им се отдават.
Та на Рокси дъщерята, в момента обира всичката негативна енергия, която бълва собствения й баща и не знае какво да прави. Точно защото хем й е баща, хем е непоносим. Единственият ход на майката е да я убеди, че винаги е добре дошла при нея и че не е лоша, само защото не може да издържа на натиска на собствения си баща. Но самото дете трябва да вземе решението и да чувства подкрепата на другия родител.

Веси, разведохте ли се?
Не разбрах- изнесохте се всички, така ли?

Винаги вратата ми е отворена за нея.
Веси, аз също имах периода на връщане. И на бягане.
И двете деца бяха при него....10-11 месеца. Лятото и двамата се изнесоха. Синът ми остана при мен, дъщерята беше по морето на работа. След това дъщерята се върна там.
Явно и на тях им трябва време да видят кой е.
Тъй като всъщност 2020-2023 те си живееха само с мен и съвсем малко с него. Ама тогава аз обирах всичко, пазех ги...

Това пазене на авторитета на токсичния родител е вредно.
Валидирате пред децата, уви и потвърждавате грешния модел.

А пазенето на авторитета на токсичния роднина, с цел - да не ни научат хората , полезно или вредно е за мачакания?

Значи, ако мачкания не осъзнае, че е жизненоважно да си тръгне, после да се лекува и да си запуши пробойните във психиката, за да живее добре, хората какво ще кажат няма никакво значение. Хората, така или иначе ще кажат какво ли не, със или без пазене.
Никой, никой на света няма да може да помогне, ако сам човек не реши да се спасява.

Не съжителстват заедно,за това писах роднина, но все пак има допирни точки, роднини са. Въпросът ми беше ,дали ще има нова доза лудост, след " разкриването на ситуацията от хората " , или ще пази някакво приемливо поведение.

Ще има нова доза лудост. Опитват очернящи кампании, като включват в тях абсолютно всеки, който намерят.