Невъзможните хора в живота ни

Моят бивш мина на ново ниво...Започна да ме кълне да умра щял да ходи на знахарки и на света гора да се моли да умра.В църква също...
Заяви ми,че аз съм уморила съпругът си...
Заяви ме,че щом искам детето да тръгне с набора си на училище а не година по рано аз и спирам развитието.
Обижда ме на каква ли не...
Не знам вече....как да противодействам на този тормоз.

Запиши го на обществено място и подай жалба

Блокираш навсякъде.

AniGaSt, не трябва да комуникираш с него изобщо. Съжалявам, че минаваш през това...!

Защо е тази злоба!?Не спирам детето живее и с двама ни по равно опитвам се с мир и добро да продължим живота си след като не се получи между нас!Обаче той става все по краен и все по краен....Не разбирам,не мога да проумея че има човек с такава злоба и мислене...

Не му отдавай енергия да го мислиш въобще.

Сега, ако започна да ти анализирам защо, мога да пиша един час.
За нас е важно да приемем една формула:
"Той е такъв"
Спираш да се питаш защо и само се пазиш.
Това е.

Подкрепям. Колкото по-бързо приемеш, че "той си е такъв", толкова по-добре за теб самата. Мисли в посока как да противодействаш, ако се налага, защото може да загрубее играта. Предполагам, че ти изглежда сюреалистично случващото се, но това е реалността - доскоро близки, делили сте един дом, а в момента такова отношение...Познато ми е. И да, пази се. Може би твоето мълчание при неговите изблици на злоба, ще го отрезвят да спре. Отвръщаш ли му, ще агресира още повече.

Вчера се регистрирах и пуснах тема в този подфорум.
По съвет на потребителка надникнах тук и ме побиха тръпки изчитайки само първата страница.
В живота си не бях срещала такъв човек, не и до скоро…
Той е нагъл, безчувствен, зъл, манипулативен и коравосърдечен.
Нося неговото бебе, а за 5 месеца от моята бременност направи живота ми ад.
Мисля си, че той ме мрази от дън душа. Разплаква, обижда, унижава и заплашва. Стигна дотам да се раздели с мен, защото аз съм заемала повече място в леглото от него/това го тълкува като егоизъм от моя страна, липса на уважение и прочее/:
В началото на бременността ме заплашваше със съд, че ще плати съда, за да ми вземе детето, ще докаже, че аз съм непригодна, недостойна и излишна за моето дете.
Душата ми страда, той разби майчиното ми сърце, което има нужда от малко нежност, любов и подкрепа, само от това…

Страх ме е… вечер заспивам със сълзи на очи, сутрин се будя без желание, в ума ми се сменят различни сценарии, един от друг по-страшни и черни.
И тъй като той е толкова ужасен, лош и зъл човек, не знам какво ми е намислил и какво ще се случи в съдебната зала…
Знаете този тип хора колко обаятелни са и как създават блестящо впечатление у околните, те са опасни само в къщи и с най-близките си…навън той е безупречен.
Не зная какво цели и какво иска от мен, съжалявам, горчиво съжалявам, че обвързах живота си с него, но не можах да убия малкото тупкащо сърце в мен, на което знаех, че ще покажа белия свят, още в деня когато го чух как тупти….
 

Звучи ужасно, съчувствам. Не знаем още дали случаят ти е за тук и дано да не е, разбира се, но съм сигурна, че всички ще бъдат съпричастни и ще опитат да ти помогнат.
Как се озова с този човек? За какъв се представяше?
Сега от какво точно се страхуваш? Важно е да се отличат реалните заплахи от останалото.

Не си могла да убиеш малкото тупкащо сърце, но и не го обричай да усеща какво чувстваш докато го носиш. А какво Ви очаква когато се роди?!

Колкото повече стоиш при насипник - толкова повече няма да имаш сили да го напуснеш. Нищо чудно и умишлено да те е забременил, за да не му се изплъзнеш. Търси подкрепа, събирай доказателства - не знаеш кога ще ти потрябват.

Може да потърсиш във Фб тази страница. Пишат интересни неща

Запозна ни общ познат, по негови думи и двамата сме искали едно и също от живота/ сериозна връзка, деца, беше ни минало времето за мимолетни връзки/ . В началото ме обсипваше с внимание, не спеше с дни, чакаше ме след работа, а на сутринта ме връщаше. Нямаше търпение да се видим… прекарвахме цялото си свободно време заедно.
Един ден по ирония на съдбата цикъла ми закъсня, бях забременяла.
Мненията му се сменяха час по час. Първоначалната му реакция беше положителна, но след това настъпи истинския ад.
Седмици живях в терор да махна детето, сменяше тактика след тактика, но не успя да ме принуди.
Заплахите му още отекват в съзнанието ми, а най-парализиращата от тях е тази да остана без детето си…
Всъщност само от това се боя, да не ми го вземе, готово, отгледано…
Закле се, че неговото дете няма да живее с мой “тъпкач” .
Страхувам се и от това, което може да съм му позволила да използва срещу мен един ден. Имам съмнения, че записва наши разговори, стрех ме е, че нещо от това, което съм казала може да ми навреди.
Страх ме е да не ме нареди, да не си плати свидетели…

Записвай го как те обижда.
Друго няма какво да кажа, съчувствам за ситуаацията, в която сте в такъв уязвим период.

Спокойно. Вероятно изобщо няма да припознае детето, нито да го вижда или гледа, камо ли да ти го вземе. Нали виждаш противоречието – хем иска да направиш аборт, хем ще ти го вземе. Няма как да стане това.
Нали вече не си с него?

В другата тема писах, но тук не съм.
Не поддържаме връзка от известно време. Когато сме разговаряли по телефона, както и на чат, той е винаги премерен и съобразителен.
Нямам черно на бяло нито едно свидетелство за ужаса, който изживях с него. Имаше и заплахи, че само ако пожелае може много бързо да приключи с бременността ми- с един удар в корема   но за съжаление не мога да докажа …