Невъзможните хора в живота ни

На първо място осъзнай, че се психираш. След това ще решиш какво да правиш, но не общувай с него, за да го омилостивиш, вече си видяла какъв е. Бременей си, роди и така, но не се страхувай. Няма да ти вземе детето. Сигурно няма и да го припознае, освен ако не си богата наследница и не може да ти иска нещо като те шантажира с детето. Излез малко от филма.

То човек като е в "ситуация" излизането от филма е най-трудно. После, като превърташ и си викаш, как може да съм била толкова тъпа и да не съм виждала нещата....
А някои си остават във филма цял живот.

ivelina8494 - положителното в ситуацията е, че все още имаш време да се оттървеш от него. Било каквото било, прости на себе си, че си влязла във връзка с такъв. Имаш само една цел- твоето бъдеще, в което той не фигурира. Както е споменато многократно - в никакъв случай не го пиши баща. . Това е шансът ти за спокоен живот.

Помисли и за резервен вариант, в който той да повярва , че си му изневерила и детето не е негово. Имаш много опции- фалшиви чатове, пусни слух, помоли приятел да съдейства. Но това го прилагай, само ако си 100% сигурна, че този човек няма да агресира към теб или към някой друг. Ако имаш възможност, смени града или дори държавата за известно време. Внимавай да не рабере къде си.

Много се надявам да се спасиш от него! И дори и за секунда не си помисляй , че ще се промени или че за детето ще е по-добре.  Няма, гарантираме.

Хубаво е,  че няма пари. Ако се опаричи, вероятно ще му хрумнат хиляди други неща, за които да си похарчи парите. Моят съпруг тегли кредит, за да заведе дело и да вземе децата при развода, макар че се съгласих на споделено родителство. Както се пенеше, че ще ми вземе децата и ще ги изведе в чужбина, така бързо премисли и си купи нов мотор. Преди това бяха цяла седмица при него и е трябвало да пазарува, да ги храни и пере, да ги води на училище и тренировки. И да им дава джобни

Горканчо той...

Технически погледнато като време - първо, бебето трябва да се роди живо и здраво и да му се издаде акт за раждане. Както и други са я посъветвали - да го пише с баща неизвестен. Едва след това той би могъл да пусне иск. След това тя трябва също да си намери адвокат. След това, евентуално, ще стигнете до дата за дело, когато бебето е на годинка, а може и повече.
Най-накрая, след три години може би, ама много може би той би могъл да си извоюва свиждания един уикенд в месеца.

Да, затова и казвам да излезе от филма, за да знае, че е филм. Да следи противоречията. Иска да направи аборт, ама и толкова иска детето, че ще и го вземе.

За други съвети не мисля, че сме готови. Да се поизолира и като не е в контакт постепенно ще излезе от филма. Тогава ще се прецени кое са заплахи, кое наистина изисква предпазване. Добре е да не му дава информация и да не играе играта. Като отпочине ще се консултира с адвокат. Никой не може да го спре да иска ДНК тест, но това са тромави процедури, ще отнеме време и се минава през съда. Просто не е на дневен ред и, за да се спре паниката изолация и да се ангажира с други мисли, повече в нейния контрол.

Момичета, успокоихте ме.
Наистина ли ще се проточи чак толкова във времето?
Едно време брат ми/беше голям оптимист/ реши да взима детето от снахата. Бебето беше на 1.6години, като беше припознато.
Естествено загуби, правата останаха при майката, а той дори имаше основание за тази си претенция. Детето беше “хвърлено” на баба му за 6м, а майка му се сещаше от дъжд на вятър да го посети.
Тя работеше в нощно заведение и се върна на работа от 6м възраст на детето. Делото им приключи за 2-3 м.
ПП помня, че искаха майка ми да предоставя касови бележки, с които да доказва грижите към внука си. Детето беше добре гледано, изпрано и нахранено.
Аз трябва ли да събирам подобни неща- бележки,  фактури?

Сега в момента трябва да се успокоиш и да си гледаш бременността. И да спреш да контактуваш с бившия. Обяви му ако искаш, че няма да общувате повече и да не те притеснява, ама писмено, и го блокирай. После като се освестиш и излезеш от филма пак ще говорим. Важно  е да си върнеш фокуса върху онова, което е реално и зависи от теб, а то е физическото и психическото ти здраве. След това ще реагираш според случая, а не да се побъркаш като си представяш какви ли не сценарии. Ако този човек иска да бъде баща наистина ще си мине тестовете, ще получи припознаване и режим на виждане. Силно се съмнявам, че човек, който настоява да направиш аборт ще има интерес към това дете. По-скоро те притиска и плаши, за да стоиш с него от страх.  Та дишай дълбоко и гледай в по-кратки периоди напред, днес, утре, тази седмица. В момента нито нещо е станало, нито може да стане юридически с нероден Петко. И след като се роди никой няма нито да може да ти го вземе, нито ще поиска. Каквито и свидетели да има, каквото и да прави ти си майката и не си освидетелствана, способна си да си гледаш детето и няма и причина да се тръгва към процедура да не го гледаш ти, да не говорим да ти отнемат родителските права. Последното е толкова трудно, че почти невъзможно.

Точно така е. Няма български съд, който ще отнеме права от способна да се грижи за детето си майка. Те на неспособните  не отнемат правата, а оказват всякаква помощ чрез институции, та какво остава на майка, която си иска детето. Такива като този със заплахите има много. Много жени сме минали през този цирк и са ни ясни като бял ден. Те от децата не се интересуват ни най-малко, а от жертвата от която смучат енергия и, която храни болното им его. Най-често нито си вземат децата по време на свиждане, нито ги търсят, нито плащат издръжката.

Момичета, окуражихте ме. По-добре съм, отърсвам се все още от него, заплахите, лошия опит и целия филм в който попаднах, колко по-лесно щеше да е да нямаше дете сега/тоя щеше да е само лош спомен/ …
За трийсетте ми години,  никога не съм попадала на толкова подъл и лош човек, понякога си мисля, че той олицетворява злото, Сатаната, мрака…  Ще излъжа, ако кажа, че не се боя…истински се страхувам от него и вечерите са най-болезнени, защото съм сам сама, с мислите ми…

Това че има дете е чудесно! Изобщо не го мисли по този начин,защото болката пък да не можеш да имаш е много по- сериозна.
Погледни го така- някои жени забременяват с донор. Не го познават,изобщо не знаят предимствата и недостатъците му.
Ти поне го знаеш този екземпляр. Лош опит,но определено късно не е,а съвсем на време! Не допускай припознаване и си живей живота с малкото чудо!
Не си сама! Това е избор до голяма степен. Не влизай и в роля на жертва. Събери цялата си обич и нежност и се отдай на най- хубавото нещо в живота си!
Появи ли се- повярвай ми, нищо и никой повече нямат значение!
И сила ще ти дойде и други страхове...диша ли,спи ли,болно ли е...
Този нещастник ще ти е последна грижа.
Събирай се и мисли за последващите си избори, защото те вече не касаят само теб. Моля те!

Когато родиш детето ще ти даде такава сила, че буквално планини ще можеш да местиш. От майчинският инстинкт няма по-голям защитен режим. Точно заради детето ще се отървеш от него.

Между другото, на мен заплахите и омразата ми дадоха страшна сила. За 2 години направих толкова неща, които за 20 предишни не бях постигнала.
За съжаление или може и да е за добро, в съда нещата ми не вървят. В смисъл - разведох се, но другите дела не тръгнаха въобще.
Но всяко зло - за добро.

Сега видях тази тема. Като прочетох описанието - ами то за мене е писано направо Само дето аз съм способен на емпатия, но съм способен и да я изключвам, когато намеря за добре.

Всъщност, аз като не съжителствам и не поддържам близки отношения с никого, по собствен избор, водя ли се психопат? А въпросните качества проявявам само спрямо тези, които се опитват да ми нарушават личното пространство?

За да не звуча голословно, давам пример. Когато бях на 16, баща ми умря. Аз го мразех заради отношението му към майка ми, затова бях изключително щастлив, че съм се отървал от него. Дори не позволих да внесат трупа с ковчега у нас, оставихме го в ОФ клуба на първия етаж на блока. Пуснах си телевизора, даваха поредната серия на "Седморката на Блейк", обаче вкъщи се дотътриха неговите родини (мои чичовци, лели и стринки) и се опитаха да ме накарат да ходя на погребение. Единият дори ми изключи телевизора, а като станах от леглото да го включа пак - посегна да ме удари. Така ли? Веднага звъннах в милицията и с прекъсван от ридания глас казах:
- Другарю милиционер, баща ми почина. А сега роднините му дойдоха у нас и искат да ме изгонят от къщи!
Когато се налага, докарвам го на артистичност След 10 минути пред блока спряха две патрулки. Дойдоха милиционерите и попитаха:
- Коя е съпругата на покойника?
- Аз съм - каза майка ми.
- Кой е синът ти?
- Аз съм.
- Всички останали веднага да напуснат жилището!
Изхвърлиха ги като мръсни котета. Майка ми все пак отиде на погребението, от кумова срама, а аз останах вкъщи да си гледам филма.

След повече от 25 години стринка ми (съпругата на въпросния чичо, който ми посегна в собствения ми дом) ми се раззвъня по телефона, а като не и вдигнах - дотътри се у нас. Изкатери се 11 етажа по стълбите, гадината, защото асансьора ни с чип, само и само да дойде да ми звъни на вратата. Отворих и, без да я каня да влиза. И застанах на вратата така, че и да иска да не може да влезе. Тя веднага започна:
- Чичо ти почина! След три часа е погребението! Идвай!
Аз в първия момент се направих на загрижен:
- Ама как почина? От какво? Много ли се мъчи?
- От рак си отиде, с месеци страда! - отговори стринка ми.
Аз и се усмихнах с всичките 24 карата:
- Слава тебе, господи! Така се притеснявах, че тая гадина може да умре прекалено бързо! Ама има господ, чул ми е молитвите!
Тя, разбира се - рев. Потупах я по рамото, насочвайки я към стълбите.
- Ама наистина ли няма да дойдеш?!?
- Наистина! - казвам - На кои гробища го погребват - на новите или на старите?
- На новите.
- Не се притеснявай! - успокоих я - Тези дни ще мина, те на входа правят справки, ще намеря гроба му. И ще се изпикая с кеф отгоре му!
Гадината се насочи към асансьора. Оставих я да го извика и да влезе в него. Но не може да натисне 1-ви етаж.
- Чип трябва - казах и.
- Ами дай де!
- Аз не съм те канил тук. Както си допълзяла по стълбите, така ще отпълзиш!
И затворих входната врата на апартамента. Отвътре я гледах на камерата, разбира се. Повъртя се, помърмори нещо под носа си, дори се прекръсти по едно време и си тръгна... А аз си сипах едно малко, за да е пълно удоволствието от отмъщението!

Та, как мислиш? Това расова черта ли е - за нас, евреите, казват, че нищо не забравяме - нито доброто, нито лошото - и за всичко се разплащаме? Или съм психопат?