В очакване сме на ритничета от МАЙските мъничета!

Добър ден!

Аз тези дни все с контракции с и ходя, чувствам как корема се втвърдява и болките... И подозирам кръвно че вдигам, вечер ми става лошо. Довечера ще взема назаем един апарат за мерене на кръвно и започвам да го следя.

Снощи бях час и нещо по задръстванията на София с всички екстри като тарикати с лъскави коли, пререждащи се, ползващи клаксона по повод и без, цяла война е това навън! Накрая и една фръцла ме гони по паркинга защо не съм я пуснала да мине с моята карта през бариерата - е няма такава наглост! Прибрах се, наревах се едно хубаво и заспах със зор. И като за капак тазът вече боли много, много. Не знам какво да правя, не се издържа вече, спя на пресекулки, много е мъчително 

А да, и детето нещо много ме притеснява - онази вечер плака, че като се роди бебето вече няма да ѝ обръщам внимание и тя ще започне двойки да носи от училище  Уж се успокоихме тогава, но имаме да си говорим още много по темата...

И да попитам мамите, които са ходили във Фемина - как си проверите online резултатите? Нещо не влизам на lmpbg.org 

Моля за извинение за мрънкането, надявам се не ви натоварвам излишно 

Привет момичета! Много ми е гот, като дойда на работа първо вас да изчета )) преди да свърша нещо друго (е, когато мога де!)
Тук в офиса 80% са болни, но всички са тук - като Гюро Михайлов на пост! Ужасно е - от всяка стая се чува проблеми с носа, кашлици, а по коридорите гледаме да се отбягваме. Кофти, че не мога да си остана в нас, че имам работа ъъъъъъх!
Иначе, днес някак настроението е по-ведро тук при нас, усещам.  
Мойта настинка/вирус още не отминава, но съм една идея по-добре. Взех и някакви Мукоплант сироп да пия, добре ми действа - дано се закрепя до края на седмицата, тюх.
Лек ден на всички днес, на работещите - по-малко натоварване, и така.

Ani111, можеш да провериш резултати тук http://websvr1.lmpbg.org/cgi-bin/WebAccess/AssyChk

За кръвното - вчера си взех апарат и се оказа, че си имам абсолютно нормално кръвно.Зверското главоболие не е от това.Звъннах на лекар и попитах какво да пия.Пих половинка Беналгин.Еййй, най-сетне човек се почувствах като ми мина главата.
Ani111, опитай се да не им се връзваш на такива.Защото са много и навсякъде.Гледай да ги пускаш по течението Това за по-голямото дете е нормална реакция.А и ще имат голяма разлика двете.При по-малка разлика почти няма подобни ултимативни въпроси от страна на по-голямото дете
Анализиращ, не ти видях чавето, че то регистрация искало Ще го видя после.Но съм убедена, че има твоите очи
Анум, напоследък имам чувството, че от кухнята ни пишеш Не че и аз не съм постоянно там.
Усмихнат ден на всички

Девойки,здравейте!Как сте,аз въпреки времето мисля да се помотая по улиците,че и днес почивам..И вчера ви питах,но и днес пак,на някойя познат ли и е д-р Милко Сираков?А,може и да сготвя карфиол на фурна,много ми се е дояло,пак аз ще си го ям..Но..Целувки..

Рейни, за пълни глупости.Имах работа..тя звъни настойчиво.Запона да ми крещи някакви неща.Затворих и и тя започна да звъни без прекъсване.Изключих единия телефон, започна на другия.И това в 12 часа вечерта.1 час ме е побърквала, накрая и звъннах и се изпокарахме.Не знам какво и става на тази жена..бетер пубер е..или пък критическата я друса.Да минава вече, че и без това дойде рано и я държи вече 3-4 години. ММ и той се изнерви, накрая ми се накара на мен..аз излязох виновна.А всичко тръгна от глупост, някакви нейни изисквания и мрънканици. Утре имаме работа заедно, не знам какво ще я правя.
Днес ми е криво някакво.Купих си кифла с мармалад, веднъж в седмицата си позволявам такова нещо.Явно стара са ми дали, беше суха и ми се развали цялото удоволствие.  
 
Аз също имах противоположния на запека проблем.Нищо не ми действаше, просто си мина от самосебе си.Явно е бил един от симптомите като повръщане и виене на свят.
А от контракциите, които имах миналата седмица няма и помен.Пия си тук хапчетата, дано не се повтаря, че болеше ужасно.  
 
Ани, ще се оправитв с детето.Ще се постараеш да я включваш в заниманията с бебето, да и дадеш по някоя ласка дори, когато си натоварена.Много е важно  защото това ще се отрази на отношенията ви, отношенията между двете деца, а някои хора си влачат разни афекти през целия живот.
Аз нали не обичам много бебета...скучни са ми и само с близките ми такива се занимавам повече от 5 минути..и пак ми писва.На една лекция по семейна педагогика говорехме точно за бебетата и преподавателката като ми чу мнението и вика" Имаш по-малъм брат или сестра нали?" . Със сестра ми винаги е имало ревност, тя беше любимка, аз винаги трябваше да отстъпвам.Що вина съм поела и съм изяла бой предназначен за нея.Тя ревнуваше ако не и се даде нещо, аз ревнувах, че все на нея дават. Затова не бяхме близки в детството и пубертета.Сближихме се повече, когато живеехме отделно. А нашата разлика е 2 години, представете си деца с по-голяма разлика...дете в училищна възраст, за което достойнството е много важно, оценката от родителите още повече...да се чувства значимо, оценено.
Много е сложно точно това, а дори при големи усилия на родителите, понякога не може да се избегне.  

Ами понеже съм затворена вкъщи, изборът откъде да пиша не е голям  Аз съм голям чревоугодник, обичам да готвя, но още повече обичам да ям  ММ е готвач по образование и призвание, учил е във Франция и Италия, но не работи това и общо взето вкъщи не ми се дава достъп до кухнята. А и аз нямам особено голямо желание, когато ходя на работа. Но когато съм вкъщи ми е голям кеф, вживявам се, представям си се като някоя магьосница, която слага вълшебни съставки в котела 
 Момичета, с майка ми сме в екзистенциални противоречия откакто се помня, въпреки че много се обичаме...мога само да ви съчувствам 
 Ани111, знам, че е трудно, но се опитай да не се нервираш излишно  Колкото до каката- наистина трябва да й говориш, а и да й показваш, че я обичаш и бебето няма да промени това     
 Аз имам 12 години разлика със сестра ми и ревността беше страшна  Но не заради самата нея, а заради грешното отношение и поведение на родителите ми ...

Добро утро и от мен, момичета!
Аз се излежавам в къщи, но нещо не съм на кеф и само ви чета. Не искам да пиша да не ви натоварвам, но нещо така се стресирах от тия контракции и болницата, че вече при всяко подръпване в корема изтръпвам и почвам да рева... усещам как съм пред нервен срив. А пак си ме боли - ту като режеща болка в ляво или дясно, ту като стягане на корема в средата...

Анализиращ се, момъкът е страхотен! Много умиляващи клипчета, поне 5 пъти ги гледах и така ми оправиха настроението 

Иначе исках да кажа нещо по повод ревността между децата - ние с моята сестра сме с голяма разлика - 8 години. Докато се роди съм била доста глезена и егоистче (всички ми го казват). Но нашите успяха да ме накарат да се чувствам съпричастна - че аз съм вече голямата кака и колко много ще разчита мама на мен като се роди бебето. Мама ме водеше на консултации с нея, в къщи ми възлагаше някоя домакинска задача да й помагам, питаха ме за името на бебето (сигурна съм, че и сами са си се справяли с тези задачи, но успяха да ме приобщят към цялата идея за бебето). За сестра си умирам, обожавам я и стига да иска нещо веднага й го давам - няма и помен от егоизъм. Понякога малко и досаждам, защото и до ден днешен понякога не се усещам и прекалявам със съветите    Ани111, не се притесняай, ще се разберете с твоята девойка и съм сигурна, че като се роди бебчо ще умира за него важното е да се чувства съпричастна и да знае, че обичта към нея няма да се промени.

За роднините гледайте да не се ядосвате... аз си пускам всичко покрай ушите. Не че докато бях в болницата свекърва ми не ми звъня ревяща и в истерия какво сме щели да правим сега, та трябваше аз нея да успокоявам.. ама тя си е такава емоционална и тя... 

Аз да ти благодаря, че пишеш вместо мен, че мен често ме домързява  

И аз се карам с майка ми откакто се помня и малко след пубертета разбрах, че никога няма да се разберем и нищо няма да се промени. Споря, когато имам сили, желание и смятам, че каузата си струва /да се разбира ако е за нещо, което има изключително важно значение/, иначе казвам:"Да, добре." и си правя каквото си знам.
Обичаме се безкрайно, но е много трудна любов нашето.

А по-големите деца ревнуват ако родителите се държат неправилно ... нещата по психология, които съм изчела /а те не са малко, защото ми е нещо като хоби/ и наблюденията в реалния живот, които имам, това говорят. Ако родителите съумеят да балансират нещата, с времето страстите се успокояват и ревността се тушира до някакви съвсем нормални и безпроблемни граници... само дето е много лесно да се каже, а е висш пилотаж да се направи....

Моят син много искаше да имаме бебе и засега няма ревност, само радост, но няма да ни подмине и нас, сигурна съм...

http://recepti.gotvach.bg/r-4184-%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5% … D0%B5%D0%BA%D1%81
това е кекса,чакам моита приятелка всеки момент,даже съм приготвила в една чинийка за нейните деца

Мон, все още чакам отговора за желязото, корема и запека  Явно си изпитала, та да знам 

Колкото и книги да се изчетат, почти е неизбежно да се избегне ревността на по - голямото дете. Важното е нещата да останат в някакви нормални граници и децата да не се изолират.
С предишната ми бременност, дъщеря ми много се радваше за бебето, непрекъснато му говореше и го галеше през корема. Когато Алекс се роди, беше много любвеобилна и трепереше над него. Но с течение на времето, е започнала да си мисли, че вече не я обичаме, а обичаме само бебето. Много си говорехме преди раждането и след това с нея, но явно детската главичка го преживява по свой си начин.
 Сега отново ни предстои да преминем през това и отсега говорим и с двамата, но как ще се развият нещата, ще покаже само раждането на бебето.

като ви чета момичета и си мисля ...само аз ли имам майка,която ми се държи като приятелка.не че не се караме но ,караниците са точно както между две приятелки.моята е така Тя изказва мнение ,тя не казва какво да се прави...
по скоро ме притеснява свекито ,че отсега се е засилила за колички и т.н.въпреки че й казах ,че не искам докато не се роди бебо....падам си малко суеверна/след един мисед/
както и да е те са майки,и щем не щем така ще е ....
попаднах на една статия,че бебоците не трябва да се къпят всяка вечер и да се мажат с т.нар. бебешки лосиони,даже в германия не си било практика.....
ще ми бъди интересно да чуя вашето мнение момичета....

С дъщеря ми направих грешката да я къпя всеки ден и да я мажа с какво ли не.  Синът ми не го къпех всяка вечер, миех го под чешмата преди лягане. А когато го къпех, не използвах никакви шампоани, пяни за вани и т.н. Само му измивах предварително дупето с бебешки сапун, останалото само с вода. След баня не съм мазала, само понякога с бебешко мляко. Сега ще процерам пак по същия начин, както със синът ми.

С майка ми по време на детството и пубертета бях страшно близка.Сестра ми е галеница на баща ми и той беше много строг с мен, често несправедлив.Майка ми пък се стараеше мен да обгрижва повече.Много добре си бяхме, до преди 2-3 години, когато аз заживях с ММ.Сега я друса критическата и изкукурига, опитва се да ми се бърка.Като случайно не и звънна два дни се почват едни сръдни, клетви.Със сестра ми се държи по същия начин, даже там обвинява, чв я търсят само като им трябват пари и помощ.А не е така...Изпокара се и с мъжа на сестра ми, тръпна кога ще дойде ред на моя..сигурно след раждането. Та явно си я обливат някакви вълни. А иначе бяхме много близки, аз бях пристрастена към нея и изпадах в някакви кризи като я нямаше.
С баща ми никога не съм се разбирала, но от няколко години ми е изключително мил и много си се спогаждаме.Ако трябва да живея с някой от двамата ще е баща ми.
А свеки не ми звъни, само веднъж ми е звъняла..беше изнамерила телефона ми от някъде.Оня ден случайно я видях-живеем в един квартал, но тя не знае.Влизах си във входа и някой спря зад мен.Обърнах се и само ми помаха и си продължи 

Аз никога не съм имала проблеми с общужането с майка ми,още от малка те ме научи да общувам с нея.Винаги мн си споделяли,мн примери ми е давала,винаги ме е оставяла аз да си взимам решенията,никога не си е давала нейното мнение преди моето.Общуваме мн,тя ми е най-добрата приятелка,с което  се гордея.Щастлива съм че такава възпитание ми е дала,дано и аз да успшея един ден по този начин да общувам с децата си.това е мн важно....