Паническо разстройство - част 11

  • 113 576
  • 702
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 4
Съгласна съм с мнението, че когато има повишаване на кръвното налягане трябва да се прави консултация с кардиолог, но когато той констатира че няма проблеми..... ? Остава варианта да се посети психиатър. И аз съм имала такива проблеми с кръвното и сърцебиене със задушаване. Кардиограмата показва отлични резултати, но въпреки това аз не се чувствах добре. Оказа се, че всичко това се дължи на депресията. След прием на антидепресант се почувствах по-добре, въпреки че и това е временно. При най-малкия стрес депресията отново се връща... не знам дали това състояние може да се излекува завинаги.

# 616
  • Мнения: 5 459
И на мен ми се отразява много добре алкохола, но като прекаля, на другия ден  сърцебиене, стягане, ужасии.....но само ако прекаля.

# 617
  • Мнения: 0
кардиолога, след ЕКГ, и ехокардиография ми каза, че съм здрава, вдигането на кръвно било психосоматично, прати ме на психиятър.... това беше преди година и половина де, ама атаките си ми бяха същите

# 618
  • София
  • Мнения: 203
Здравейте, момичета! Отдавна не съм писала, но ви чета. Аз съм горе-долу добре. Имах период на подобрение. Сега, понеже смених работата, пак имам малки кризички, засега ги овладявам без никакви медикаменти. Понеже съм максималист, ми се иска от първия ден на новото място да съм перфектна. Естествено никой не иска това от мен, но то си е в главата ми. Отделно си мисля, че всички ме гледат - на работа и на улицата, и все си мисля, че нещо не ми е наред. Много силно ме занимават въпросите: "Какво ще си помислят другите за мен?" и "Дано да не се изложа и да не се проваля!" От тези си мисли пак започвам да получавам сърцебиене, една скованост и много силно изчервяване, като гимназист. Взех пак да се тъпча като за световно и килограмите, които бях свалила (не са много), май започват да се позавръщат  Confused .  Отделно майка ми и мъжът ми, и дъщеря ми ме атакуват да сме си имали второ дете. А мен ме е страх, че просто психически няма да издържа. Защото искам каквото е имало едното, да го има и другото дете, а се боя, че няма да имаме тази възможност и куп други презумпции ... . Искам на детето/децата си да им осигуря добро образование и да са здрави.  Срам ме е да си призная, но някак си, нямам вътрешното усещане за второ дете, така си ми е добре, дъщеря ми е пораснала, няма нужда да съм нон-стоп до нея, имам време да почета книги ... От тези мисли, пък, ми става адски гузно и пак се питам дали съм в ред?!  Трябва да направя нещо и да прекъсна този омагьосан кръг. Трябва пак да се почувствам уверена в себе си, но как точно ... Та просто споделям, защото ви чувствам близки и знам, че ще ме разберете.

# 619
  • София
  • Мнения: 12 222
mmz, чудесно е  че се чувстваш по-добре. Лошото на този дискомфорт , /не казвам заболяване, защото не е /  който усещаме е, че винаги смятаме че трябва да сме перфекционисти. Може би от там идва и този проблем. Както разбирам от това което си написа в момента имаш" почва под краката си", стабилна си. Това, че те притискат вече ще доведе до проблем. Само ти може да го решиш, дали да предприемеш такава стъпка или не. Аз бих разговаряла със съпруга си много сериозно и ще споделя окончателното си мнение. Смятам, че свободата на мнение е изключително важна, както  и всяко притискане от страна на другия би могло да върне неприятните усещания.  Дайте си сметка в това тежко време , дали можете да си позволите още едно дете...трудно е. Аз не бих си го причинила. На теб успех.   bouquet

# 620
  • Мнения: 4
Начина да разрешите проблема си е да разговаряте с близките си хора и да не се страхувате да заявите вашите страхове и опасения относно появата на второ дете. Само с разговори можете да се отървете от гузната съвест, която ви тормози и ви причинява куп други притеснения и проблеми. Чувството за перфекционизъм е много хубаво но и много лошо качество. За работодателите, да имат такива служители е нещо прекрасно, но за хората, които са обзети от това чувство е абсолютен стрес и напрежение. Няма перфектни хора и не трябва да се стараете да бъдете такава във всяко едно отношение и на всяка цена. Старайте се да бъдете полезна, преди всичко за вас и след това за останалите без това да вреди на психиката ви. Успех!

# 621
  • Мнения: 22
Момичета някоя от вас пробвала ли е Невротренинг или Биофидбек? Тези дни прегледах инфо в нета и пише, че помага и в нашата борба, както и за доста други неща. Някоя от вас опитвала ли е да сподели? Crazy

mmz решението за детенце е изцяло твое
Моето скромно мнение е да споделиш с мъжа си и да се разберете по този въпрос, защото тормоза и натиска ще  окажат влияние в неприятна насока. Такова решение можеш да вземеш само ти.
Малко ми приличат вашите извинявай за израза на детенце , което иска куче или коте и после не го интересува как ще се гледа и какво изисква като грижа Simple Smile  Hug каквото и да решиш нека те води само твоето сърце и желание без да се влияеш от чуждо мнение
Успех

# 622
  • Мнения: 0
Здравейте на всички, аз съм нова тук. Не знам дали тук е мястото да пиша, но се надявам да ме изслушате. И така преди няколко дена се бе случило нещо, което много ме разстрой и тогава мисля, че получих паническа атака, за първи път ми се случи това (а може би по-точно казано за първи път толкова силно изразено). Първо започнах да треперя, после не можех да си поема въздух и около сърцето ме стегна силно, отворих прозореца, защото наистина имах чувството, че се задушавам, започнах да треперя още по-силно, ръцете и краката ми изтръпнаха и ръцете ми се огънаха и не можех да ги движа, почти не можех да стоя права и седнах... Наистина беше много страшно... И така (преди това да се случи и след него) от време на време ме стяга сърцето, и също така още преди да се случи това се разтрепервах, когато отговарях на някого (смисъл не близък, а познат за нещо, всъщност каквото и да е) също и ако непознат ме попита нещо, примерно колко е часа и за такива дребни неща. Също не мога да вървя в населени места и да гледам просто така хората винаги гледам надолу, или поне не ги гледам в очите. Питам се дали това е паническо разтройство... и дали може да се повтори. Казвам си, че може би се случи заради ситуацията... но другите неща се питам дали са от това или не... Наистина не знам дали тук трябваше да пиша, но ще се радвам ако не съм сгрешила и получа някакъв отговор. Благодаря ви се пак. Simple Smile

# 623
  • Мнения: 0
miss1 здравеи,
Ами паник атака си получила, но някои хора получават само една и после я забравят.Надявам се да не си развила паническо разстроиство, но пък това което разказваш наистина прилича на повишена тревожност. Още си в началото, така, че поговори с психолог. Не отлагаи, че после зациклят нещата и е по трудно да се излезе от тях. Hug

# 624
  • Мнения: 0
gabriela1121 Мерси за съвета, но поради няколко причини не мога да отида на психолог... Ще се опитам сама да се овладея и се надявам да успея Simple Smile

# 625
  • Мнения: 4
gabriela1121 Мерси за съвета, но поради няколко причини не мога да отида на психолог... Ще се опитам сама да се овладея и се надявам да успея Simple Smile

Няма нищо по-хубаво от това човек сам да се постарае да се справи с проблема. Това показва, че все пак той осъзнава какви са причините и търси начин да ги преодолее. Но те съветвам ако усещаш, че нещата излизат от контрол не се колебай и се посъветвай със специалисти. Този вид състояния се развиват много незабележимо и човек осъзнава какво се е случило обикновено доста късно.

# 626
  • Мнения: 10
Здравейте,много рядко влизам и въобще не знам дали темата не е закрита вече,но реших да пиша.Не знам дали имам панич.раз.,но главата ме стяга всеки ден,чувствам се напрегната без причина,правех си ядрено магнитен и е ОК,но усещам все едно имам пълзящи буболечки в главата,а понякога и по тялото,изтръпват ми крака,ръка,превъзбуждам се без причина,а понякога имам и тикове на главата,те са за секунда,но след тях почва да ми се вие свят и чак не ми се общува,а съм толкова весел човек,направо не знам какво става хора,това ме прави нещастна  Cry Все пак сме млади хора,а като гледам колко сме болни ми дожалява

# 627
  • Мнения: 27
Здравейте,много рядко влизам и въобще не знам дали темата не е закрита вече,но реших да пиша.Не знам дали имам панич.раз.,но главата ме стяга всеки ден,чувствам се напрегната без причина,правех си ядрено магнитен и е ОК,но усещам все едно имам пълзящи буболечки в главата,а понякога и по тялото,изтръпват ми крака,ръка,превъзбуждам се без причина,а понякога имам и тикове на главата,те са за секунда,но след тях почва да ми се вие свят и чак не ми се общува,а съм толкова весел човек,направо не знам какво става хора,това ме прави нещастна  Cry Все пак сме млади хора,а като гледам колко сме болни ми дожалява
Еее как така си правите ЯМР?Моята лична отказва да ми даде направление,2-3 пъти ходих на невролог и му викам "дай талон за ямр"той:-нямало нужда  newsm78 .Пууу да му се невиди..

# 628
  • Мнения: 0
Светле и на мен така, никои не ще да дава, нито в БГ, нито в Испания, моя мъж вика да сме идели да пробваме във Франция или Италия  Embarassed, бъзика ме, разбира се

# 629
  • Мнения: 2 860
Светла, сестра ми беше така, при нея беше ужасно главоболие. Със ксанакс се оправи за около 2 месеца, но ходи при психиатър.

Общи условия

Активация на акаунт