Какво да правя, вече не знам

  • 46 070
  • 648
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11 645
Любов. 5- годишна. Дете на две годинки.
Колежки негови,  обсъждания по скайп за мен, таен скайп за мен.А аз съм била ремарке, канения вкъщи, докато с малкия сме на село. Изневяра, която отрича.
Обяди с колежките и колеги понякога.
Къде съм аз. Да съм стояла у дома.
Дома е смотана квартира, искам да сменим тъпия климатик в кухнята, понеже не топли.
Не можело, подарък е- втора употреба и за нищо не става.
Не си говорим, а той продължава да си пише с колежките, споделя им толкова интимни неща за живота ни.
Не искам да се разделяме, плача и сега, боли ме, не му пука.
Нали не го галя с перце.
Тъпанар.
Пишеше ми се.

# 1
  • Мнения: 2
Къде видя любов в тази история бе хана? Тук даже елементарно уважение липсва, за каква любов говориш?

Не мога да ти казвам какво да правиш, мога да кажа аз какво бих направила. "Тъпанари" елиминирам от обкръжението си още при първото подозрение.

Знаеш ли, ако си готова да търпиш унижения, животът ти ще се състои само от това. За да получиш нещо повече, трябва да го поискаш.

# 2
  • София
  • Мнения: 13 113
О, Хана, стегна ми се сърцето. Гуш от мен.

Успокой се, премисли, обмисли. Нямаш бърза работа от днес за утре. Ако го напуснеш - направи го така, че да ти е леко нататък. Ако решиш да останеш и да се бориш - зареди се с положителна енергия и помисли как да елиминираш всякакви външни дразнители, от колежки до свекърви, примерно.

# 3
  • Kопенхаген
  • Мнения: 603
Няма любов Хана, няма любов... Отишла си е отдавна...  Hug

Ако е останала само капчица от твоята скоро ще се изпари напълно. Опитай се от този момент да организираш своя си живот и този на детето.

Не се хаби в скандали в нерви и в убеждаване колко е по важно семейството от страничните занимания.
Насочи енергията си в друга посока благоприятна за теб и за детето ти.

Нека не ти чувстваш липсата Му, а той Вашата.

Бъди смела!

# 4
  • Мнения: 563
Пиши тогава, но най-добре не във форум. Пиши, плачи или каквото и да е, но не дръж подобни отровни емоции в себе си. Ще ти мине, вярвай ми. Мъже - бол. Най-важно е детето ти. И ти.

# 5
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 933
Daryl, гуш  Hug
Не ми се сърди, изобщо не съм изненадана от темата.
Помня ви в сгаджосания период, имаше мъки и дебати да има ли дете, да няма ли, сериозно ли сте заедно, не сте ли сериозно... Той беше малък и ненаживял се...
После мярнах някаква бележка от теб в подфорума за родители, отглеждащи сами децата си, от която ми се изправиха косите...
Само "гуш" ти пиша засега, като поразкажеш малко повече и ми се избистри мисълта, ще ти пиша пак.
Опитай се да не се шашкаш твърде много. Има оправия за всичко, по един или друг начин.
 Hug

# 6
  • Мнения: 3 634
Помня ти един пост, който после го изтри. Беше преди около месец, но всъщносто откога си в това положение? Щастливи деца се отглеждат от пълноценни майки.

# 7
  • Мнения: 11 645
Всичко беше ок, докато не тръгна да работи в офис.
Дошли колежки стажантки и се пуснал с тях по обяди, покани за излизане, докато не съм си вкъщи.
Мъчих се, не мога да го преживея. Само за това си мисля. Продължава да си пише с тях, едната му колежка ми споделя какво се случва в офиса. Сексистки шеги от негова страна, а вкъщи грам не ми говори, тази вечер се опитах да си поговорим, но нищо не се получи. Секса е ок.
Хем искам да сме заедно, и в същото време си представям другите глупости, не знам какво да правя.
Щяхме да се разделяме, искаше да вземе малкия, той да го гледал.
Аз доходи нямам, търся си работа.
Дефакто проблема е ревността ми.
Хойка с други момичета, а аз вкъщи.
Как пък веднъж не ме покани мен, докато малкия е на ясла.
Помня ти един пост, който после го изтри. Беше преди около месец, но всъщносто откога си в това положение? Щастливи деца се отглеждат от пълноценни майки.
Оттогава. Тогава го изтрих, но сега наистина имам нужда от съвет, не се трае вече.

# 8
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 065
Daryl, гуш  Hug
Не ми се сърди, изобщо не съм изненадана от темата.
Помня ви в сгаджосания период, имаше мъки и дебати да има ли дете, да няма ли, сериозно ли сте заедно, не сте ли сериозно... Той беше малък и ненаживял се...
После мярнах някаква бележка от теб в подфорума за родители, отглеждащи сами децата си, от която ми се изправиха косите...
Само "гуш" ти пиша засега, като поразкажеш малко повече и ми се избистри мисълта, ще ти пиша пак.
Опитай се да не се шашкаш твърде много. Има оправия за всичко, по един или друг начин.
 Hug


И аз помня историята.
Това, малък, не наживял се ,не го приемам  Naughty Има хора с чудесни семейства женени малко след 20  Wink Та до човек си е  Simple Smile


Мисли за себе си и детето  Hug

Да те попитам, ти работиш ли или все още се гледате с малкия ?  ( оп писала си по-горе )

Последна редакция: чт, 15 ное 2012, 00:09 от Desss

# 9
  • София
  • Мнения: 13 113
Всичко се утежнява от това, че си без работа и в къщи с детето. Всеки проблем го преекспонираш, но и пречупваш. Не можеш ли да почнеш работа? Ще ти просветне пред очите и ще видиш проблемите по-ясно.

# 10
  • Мнения: 3 634
Дефакто проблема е ревността ми.
Хойка с други момичета, а аз вкъщи.

Второто е проблема, не първото. Да плачеш и страдаш няма смисъл, изтезаваш се само и тъпчеш на място. Намери си работа и ще можеш да видиш ситуацията в друг ъгъл. Направи си план и действай по него.

# 11
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 065
Всичко се утежнява от това, че си без работа и в къщи с детето. Всеки проблем го преекспонираш, но и пречупваш. Не можеш ли да почнеш работа? Ще ти просветне пред очите и ще видиш проблемите по-ясно.


Това е така  Peace
но това което прави нейния си е пак прекалено  Crossing Arms

Тя е изпаднала в пълна зависимост от него  Tired и той волно или неволно се възползва  Tired

# 12
  • София
  • Мнения: 13 113
Прекалено е, да.  Peace
Но тръгвайки на работа ще види, че има и други мъже по тоя свят и нейният не е единствен-незаменим. И или ще му бие шута, или ще почне да хойка и тя, или ще вдигне глава и мамин-сладък сам ще заприпка след нея. При всички случаи няма да е в такава дупка. Надявам се, де.

# 13
  • Мнения: 11 645
Работа мога да си намеря. Просто не мога да се примиря с изневярата, колкото и да си повтарям, че съм готина, винаги ми е пред очите. Не мога да се примиря. Малкия ходи на ясла и свикна, а аз като съм вкъщи съм парцал.
Трябва ми някой като Десс да ме разтърси, да се взема в ръце.

# 14
  • Мнения: 3 634
Ще се примириш само, ако се готвиш да простиш. Това обаче не се случва според календара. Започни работа, направи финансов план за себе си и детето, другото по един или друг начин ще се нареди. Една кофа сълзи не ти гарантира положителен резултат затова си пази нервите и здравето. Кой ще ти гледа детето, ако не ти?!  Wink

Общи условия

Активация на акаунт