Елементарен пример: Нареждам строго на мъжкото да изхвърли боклука, а той ми отговаря с "Ама, аз... такова"
и се потрива. Боклукът стои неизхвърлен цели пет минути, откакто съм се разпоредила по въпроса.Поглеждам го право в лявото око /опитът да го погледна в двете пропада, щот съм кривогледа
Дет се вика, профитирам неговата зависимост, щот аз нося парата / респективно силата/ вкъщи.
Всъщност, ако съм истинска феминистка, и мъж не ми трябва. Гордо и с достойнство ще си хвърлям боклука сама ката божи ден, даже ще си сменям крушките сама и окото ми няма да мигне.И ако профитирам нещо или някой, то това няма да е безпомощното мъжко.
Лошата новина обаче е, че в днешно време място за феминистки няма.
За да има феминизъм, трябва да има причина за него, а именно- да е налице неговият контрапункт /мъжизъм, както се изрази едно от момичетата по- горе
/.Като вземем предвид, че мъже почти не останаха и се броят на пръсти/ говоря за мъже, а не за вири- пишковци като цяло /, то феминизмът понастоящем спада към групата на умирающите социални феномени.
В последната си агония обаче той ще роди Матриархатът с главно М.
Кво ще кажеш
