Животът ни днес все повече се отдалечава от романтиката и красотата за която мечтаеш. Дано никога не се сблъскваш с грозотата му, но ако това се случи, не бързай да съдиш никого. Ибрахимовци и днес колкото искаш, Нигярки -също, но те не са непременно лоши и грешни. Някъде беше написала, че не разбираш как някой може да обича двама души. Може, мила и още как! Само който не го е преживял не може да го разбере. Няма нищо по-човешко от това да обичаш! Хората сме толкова различни, пъстри, противоречиви, несравними един с друг, че това да намериш този/тази, който/която да съчетава всичко, което търсиш у човека, с който да изживееш живота си е трудно постижимо, бих казала невъзможно. И друго - за грешките има и прошка. Предполагам знаеш онази мисъл: човешко е да грешиш, божествено е да прощаваш!


Според теб е почти невъзможно да срещнеш човек ,който съчетава всичко което търсиш у хората - не е и нужно.Идеални хора няма .Човек се привързва и обича тези около себе си със всичките им недостатъци.И не е нужно да имаш двама или трима ,за да получиш всичко..кому е нужно да има всичко..това не е любов.Любов е да обичаш не някой ,който има всички качества които ти харесват ,а да го обичаш просто заради него.. дори и да неможеш да обясниш защо..но когато обичаш така , нямаш очи за други..или дори да се увлечеш ,то не е трайно.. би било нещо еднократно което при това би те изгаряло отвътре и би те карало да съжаляваш че си го допуснал.
Казваш ,че за грешките има и прошка..така е .Особено ако някой ти е скъп ,но има значение дали този който те е наранил е осъзнал и съжалява /Ибрахим ясно показа че не съжалява за болката която е причинил и на едната и на другата/ .. дори и Бог за да прости,трябва да се разкаеш..да видиш грешките си и да съжалиш..да не ги повтаряш или поне да направиш всичко по силите си .
Незнам .. понякога наивно вярвам в неща,които по-скоро ги няма..но така съм възпитана..малко по старомодно.

.. изгледах го с удоволствие.В ролята като Ататюрк пак ли беше Халит ,защото направо неможах да го позная..няколко пъти връщах.. но толкова различен беше..носа..всичко

