Как да се справя?

Разбирам,че на този етап смяна на квартирата е изключено,
съпругът ти няма отношение към битовизмите,значи остава ти
сама да се справиш.Има доста предложения от момичетата до тук,
а варианта ти ще избереш.Съседът не подържа хигиена в общите части ,
а това е важно защото ти не можеш да търпиш , а и имаш дете,същото и за храната.
- Каниш го на разговор и предлагаш да поемеш хигиената на жилището срещу N  сума
- За храната е по-сложно -/ винаги може да каже,че не му харесва или е недостатъчна и др./
Така и така подържаш хигиената в жилището,поне да имаш за джобни,
а господинът да се научи,че безплатен обяд няма.

Не мога да повярвам, че това се случва на зрели хора и е причинено от друг зрял човек.
Представям си какво излишно хабене на нерви е за авторката.
Не стига, че живеят на квартира, с ограничен бюджет, в друга държава, но и са имали късмета да им се натресе този помияр за съквартирант.
Авторке, на твое място бих забравила и възпитание, и такт, и приличие, и бих взела крути мерки спрямо мизерника. Без да ме гризе съвестта! 

Няма какво да не го засягаш и да го ожалваш.Била си възпитана и съчувстваща-аз бих спряла до тук.
Бих вдигнала невъобразим скандал и всичко вече ще се заключва и пази.Ако ще катинар ще закача на хладилника    Няма какво да го жалиш..да беше дете-ок, но е голям човек, уж мъж...да се оправя сам, не си му майка или жена.
Измисли начин да не може да ви бърника по хладилника и шкафовете и не му се впечатлявай на сухия хляб. Като не може да се оправи да се прибира в България.

Благодаря на всички Ви за съветите  

Богиня, нямам вариант с хазяина, понеже:


Именно това ще се случи.Хазяина ни е турчин.Когато влязохме преди 6 години тук, беше дупка.Нито боядисано, само със стар скъсан балатум на пода.Тогава нямахме дете и на мен не ми пречеше нищо, а и знаех, че все от някъде се започва.Всичко тук е направено от нас-слагахме паркет, боядисвахме, за да приведем стаите в нормален вид.Това не е апартамент, както всички сме свикнали да виждаме апартаменти.Представете си, че се качвате по стълбището.Между единия и другия етаж се намират тоалетните и баните.Така са строили и почти всички стари къщи са с такова разположение на санитарния възел.После стигате до етажа и виждате от ляво и отдясно врати.Тази отдясно е на кухнята, тази отляво е на съседа.За нашите две стаи(които са преходни), си заградихме отпред и така обособихме малко коридорче, вместо като се качват комшиите отгоре, да ми гледат обувките и якетата, примерно.И така, излизайки сутрин, първо заключвам вратата на нашите стаи, после тази на обособеното коридорче и накрая на кухнята   Ключове да искаш при мен.
Нямам вариант да прибера хладилника, понеже в двете стаи само той липсва.Трябва да махна я дивана, я секцията, за да го вкарам.Егати, докъде стигнах.Вместо като знаеш, че сте българи, да ти е по-спокойно, да мислиш за катинари.Защото на хазяина не му пука, той и мароканец щеше да сложи, стига някой да му плаща.
Примерно лятото, се прибрахме с малкия за 2 месеца.Мъжът ми се прибра един месец след нас и като е тръгвал, е изключил всичко от контактите.Да, ама по този начин е изключил и интернета(който слагахме няколко месеца преди това и моя съсед ме помоли да му дам паролата, за да го ползва, като сме щели да делим накрая фактурата).Та въпросният господин звъни една вечер, за да ни информира, че е разбил ключалката, за да включи контакта,щото нямал интернет.И да сме били спокойни, той ни бил сложил нова.Познайте дали си деляхме интернета?Познахте.Когато се върнахме, му казах, че в момента положението никак не е розово и че ако иска интернет, ще трябва да си го делим, иначе ще отида и ще го направя ограничен, за да мога да намаля разходите, а той ми каза:"А, да бе!Аз нали и като го сложи, ти казах, че ще давам по някой лев."Е да, ама откакто го бях сложила, се бяха минали 7 месеца, а аз някой лев не бях видяла.Ползва микровълновата, кафе машината, беше тръгнал и към пералнята(пак щял да ми плаща, вместо да ходел на обществена), но там вече не позна.Казах му, че не съм за неговите 3 евро, но някой да ползва моята пералня, би било като да му отстъпя четката си за зъби.


Това много ми хареса.Трябваше още онзи ден, вместо да лягам гладна, да не сипвам на него, но не съм се сетила.


Може, може   При мен всички са добре дошли, нали трябва да си помагаме!Знам, че съм будалата, лошото е, че го осъзнавам, а пак мисля как да не засегна човека отсреща.


И аз не мога.Обаче е факт.Никога, ама никога не бих си позволила да пипна нещо, което не е мое.Ако имам нужда, ще попитам, но на своя глава-не.Живяла съм и по студентски град и на квартира, такова чудо не бях срещала.

Трябва да намериш решение.
Пишеш,че вие сте правили ремонт,а оборудването в кухнята ваше ли е ?
Така,както описваш жилището - мисля,че е в Германия.

I ♥, много си добричка
и от това си патиш сега, за съжаление

направи една сметка на месец колко ви излиза само като пари този мамин сладък
отделно добави и твоят труд, от който той се възползва (10евро на час е мин. сума тук за такъв труд)
представи сметките и на него и на мъжа ти
нека мъжът ти види за какво работи толкова много - като види сумата, може и да му светне - все пак едни цифри са доста красноречиви пред едни оплаквания

а на мухльото - настояваш една такава сума да ти превежда все месец още на първо число
залепваш сметката и отпред на хладилника

а за разбитата врата - има полиция за тези работи, защо не сте ги потърсили веднага след завръщането ви?  
сложи парола на интернета ви, да не може онзи да го ползва - какъвто е кретен кой знае из какви сайтове ходи и като нищо да ви докара и от това проблеми

и слагаш график за почистване на видно място или искаш отново пари срещу твоето слугуване на чужди хора
крайно време е този мухльо да бъде поставен на мястото му

успех и не се отказвай

п.с. преди да си забравя мислЪтЪ:
1. пред мъжа си информирай мухльото, че всяка липса ще бъде докладвана на полицията
2. при вас има ли организации за защита на наемателите - ако има, виж с какво могат да ти помогнат
3. тук може да има човек в съотв. държава и с опит да даде подходящ съвет:
http://zaedno.de/forums/
4. за разбитата брава също би се разходила до полицията да питам дали има срок на докладване

Или Белгия, Холандия.

Аз, ако бях в твоето положение, със сигурност бих постъпвала като теб.
Случвало се е хорски постъпки да ме изумяват, обаче оставам безмълвна. Вътрешно се бунтувам до неузнаваемост, но някакси не мога ди си представя да се принизя до хорското ниво и да вляза в пререкание за някакви подобни и от сорта действия. От което после аз си патя. Та, в този смисъл, напълно те разбирам.

Това, което мога да предложа, въпреки, че едва ли ще ти е по-леко от един скандал, примерно, е съвсем спокойно да му обясниш ситуацията и немотията.

Какъв е съквартиранта, аграр ли някой, простак?
Или е обикновено перде?

Това ми напомни на една моя ситуация в чужбина.
Живеехме с едни мароканци, които си живееха живота и рядко купуваха нещо.
А когато аз напълня хладилника, го опразваха.
Та гледах да си купувам повечко продукти със свинско!

Не му вдигай скандал, но просто го почни от сутринта:
Ох, съседе, да знаеш, много сме зле, нямаме пари, няма храна за детето, не мога повече да ти давам храна, съжалявам. Ето, сега купих еди-какво си, ами много е скъпо и т.н.
После си опаковай хубавичко всичко в кухнята и му сложи лепенки "Не пипай".

Явно неговата наглост и вашият будализъм са прескочили всякакви граници, ще ме извиняваш!

И впрочим, като ще живееш с детето си в такива условия,
 се чудя какво изобщо правите в чужина  .
Само си се чудя, не ми отговаряй.  

Е, то е ясно - обикновен Бай Ганьо. 

И аз това се чудя.
Всеки път, като съм го закъсвала в чужбина, си викам - я да се прибера вкъщи, там верно е мизерия, ама поне мой покрив ще си имам над главата и все някой ще ми помогне да започна нещо.

Авторката пише,че са там от 6 години.
По-важно е след колко ще имат по-различен стандарт.

Ще ти отговоря, защо не?Нали затова я пуснах тази тема, колкото хора, толкова и мнения.А всяко едно от тях за мен е полезно.
Условията в двете самостоятелни стаи, в които живеем не са никак лоши.Чисто е, писах по-нагоре, слагахме паркет, боядисвахме.Живея тук именно заради детето.Тук раждах, тръгна тук на ясла, сега и на училище.Стискам зъби и стоя само заради него и неговото бъдеще.Мисля, че няма да е добре за него връщането ни в България.Тук има възможност да научи 3 езика до навършването на седмата си година, а смятам, че това е важно и би му помогнало за бъдещата му реализация.Вярвам и че няма да е вечно толкова черно и всеки ден си представям моя квартира(не голяма), как блажено си седя сутринта на масата по пижама и си пия кафето   И вярвам, че някой ден и това ще стане.Само трябва да имам нерви и търпение да издържа до тогава.По въпроса за България няма и нужда да пиша какво е моето мнение, то е ясно.Там съм израснала, там е семейството ми, там са приятелите, там е сърцето ми.Няма място на Земята, което толкова да обичам, колкото Родината си.Но, имам дете и трябва да мисля първо за него и кое е по-добро.Та затова исках съвети, за справяне с моментната ситуация.И още веднъж благодаря на всички за съветите   Във всеки от тях има нещо, което може да ми е от полза!
П.С. Да, съседа си е обикновено перде.Така му изнася и има явно достатъчно дебела кожа.


Много се надявам в момента, в който започна работа(което и чакам от 2 месеца), да започна да заделям всичко, за да имам за въпросната предплата и самия наем.Проблемът е, че наемите за една боксониера(така май се казваше кухня+стая) и то не в елитен квартал, започват от 500 евро.Отделно са тока и газта.А аз няма да взимам повече от 900 евро на месец.Затова и живеем по този начин.Но между другото, на мен нямаше да ми пречи и цял живот със съсед да откарам, хора не ми пречат.Ако само всеки си гледаше живота и не вгорчаваше този на другия, колко по-хубаво щеше да бъде...

Живяла съм сама жена с още 4 мъже( трима плюс моят собствен). Пак в чужбина. Не е имало такова нещо- всеки си пазарува и си готви това, което може да си позволи и това, което иска. В един период, когато бях без работа, седнахме и се разбрахме аз да готвя за всички, но, разбира се, разходите си ги поделяхме съвсем почтено.

Живяла съм и с други хора. Единият беше сам, ядеше само хляб и пастети разни. Редовно му заделях от нашите манджи, но се е случвало да нямам възможност- напр. купувам две пържоли, а не три. Все се бъзикахме, че сме го осиновили. Не бих допуснала някой да ми се цупи, че съм спряла да го раздавам кухня за бедни 

Относно пък общото поддържане на дома( препарати, чистене), винаги е имало стриктен график кой кога трябва да чисти; препарати се купуваха веднъж месечно, разходите се деляха на момента.

Изводът от фермана ми е може би- който каквото си направи. На твое място бих попитала първо мъжа си къде са му топките, та вечно аз да го играя лошото ченге!

Ясно, разбирам! Добри доводи! Кофти само, че говориш в първо лице единствено число, но ти си умна и готина жена, ще се справиш! Виж, моля те, само се оправи с този идиот, че вече ме е яд да те чета...