Предполагам се преживява.Щом толкова много хора си намират други половинки,сигурно се преживява.Говоря за загуба на партньор,загуба на дете(да пази Господ)не се преживява.Давала съм пример с майка ми,която остана вдовица на 33г.и на 41г.се ожени за друг мъж,също вдовец.Нямам представа какви са били мотивите,предполагам е била влюбена,мислела е,че има право на втори шанс и т.н.Не се наемам да осъждам избора й,още повече,че вторият й съпруг също вече е покойник.Но като дете,израстнало с втори баща съм решила,че ако мен ме сполети такава съдба(пак ще кажа-да пази Господ)няма да се женя повторно,никога.Защото семейството е родителите+децата.Ако единият родител се загуби,другия +децата остават семейство.За мен място за трети човек няма в тази схема.Казвам го от лични наблюдения и опит.
- Публикувана: 23 ноем. 2012, 11:54 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2012, 17:11 ч.
...
Има огромна разлика! Разведеният е разочарован, наранен, измамен, изоставен или се е влюбил в друг и затова се е разделил. Вдовец не се става по желание
Обстоятелства различни, а резултатът- един. Загуба. Каква е разликата?
Цитат
Много зависи на колко години остава човек сам, защото съгласете се, че едно е да си на 30 сам, а съвсем друго да си на 65г сам....
Зависи каква ви е била връзката и дали ще срещнеш подходящ човек след това, което те е сполетяло.....
Зависи каква ви е била връзката и дали ще срещнеш подходящ човек след това, което те е сполетяло.....
Не разбрах какво искаш да кажеш. На 65 по-малко ти е нужен друг човек или какво?
Цитат
Една приятелка имам, която остана вдовица с дете на 2г...Ами замина за другия край на света, за да започне всичко отначало и на чисто.
Това пък въобще не го схванах какво общо има заминаването с темата?
Много трудна тема... 
Мисля,че Шани го каза най-правилно.Трябва просто да приемем решенията на хората за това как да продължат живота си.
Никой не може да ги съди или да коментира.
Лизет,момиче шантаво,Серендипити и Талев имат нещо друго предвид,но ти явно го приемаш буквално.Както и да е.Все пак недей се вихри поне тук,защото има хора в този форум,които са изгубили близък.
Мисля,че Шани го каза най-правилно.Трябва просто да приемем решенията на хората за това как да продължат живота си.
Никой не може да ги съди или да коментира.
Лизет,момиче шантаво,Серендипити и Талев имат нещо друго предвид,но ти явно го приемаш буквално.Както и да е.Все пак недей се вихри поне тук,защото има хора в този форум,които са изгубили близък.
Не бих сложила развода и вдовството като едно и също. най-малкото от смъртта няма връщане назад и децата остават сираци съвсем буквално.
Децата какво общо имат с личния живот на родителите? Казусът не е за сиротството на децата.
За личния живот също е различно. При развода имаш жив бивш, който може да ти помогне, може и да ти пречи. Дето се вика, можеш да му удариш дори един шамар като те е яд на него. А ако останеш вдовица няма връщане назад, дошъл е невъзвратим край и на човека, и на връзката. Ако има човек, на когото да му е все едно дали е разведен или вдовец,, то не знам какво да кажа. нещо му хлопа.
Има огромна разлика! Разведеният е разочарован, наранен, измамен, изоставен или се е влюбил в друг и затова се е разделил. Вдовец не се става по желание
Обстоятелства различни, а резултатът- един. Загуба. Каква е разликата?
Цитат
Много зависи на колко години остава човек сам, защото съгласете се, че едно е да си на 30 сам, а съвсем друго да си на 65г сам....
Зависи каква ви е била връзката и дали ще срещнеш подходящ човек след това, което те е сполетяло.....
Зависи каква ви е била връзката и дали ще срещнеш подходящ човек след това, което те е сполетяло.....
Не разбрах какво искаш да кажеш. На 65 по-малко ти е нужен друг човек или какво?
Цитат
Една приятелка имам, която остана вдовица с дете на 2г...Ами замина за другия край на света, за да започне всичко отначало и на чисто.
Това пък въобще не го схванах какво общо има заминаването с темата?
Според мен тука само си чешете езиците. Единствено човек с личен опит може да каже как е, и то да говори лично за себе си. Хората са толкова различни, а и като включим неизвестната 'обстоятелства' и поръсим с обилна доза осъзнаване, че 'животът е толкова кратък', хей, кои сме ние да съдим, гадаем и обсъждаме. Чукай на дърво и плювай в пазвата. Като ти дойде ще го мислиш, премного.
По-трудно бих преживяла той да си тръгне от мен, отколкото да умре.
Определено надали ще тръгна да правя ново семейство, но ще си продължа живота.
Това е единственият начин човек да предпази себе си от болката.
Ако след загубата на момченцето ми, не бях родила момичетата, щях да съм в психиатрията.
Същото е и с любовта - всичко в живота се преживява, освен смъртта /собствената/.
И нищо не струва толкова много, че да се откажеш от собствения си живот и да се погребеш жив или да се убиеш /и такива примери съм срещала/.
Определено надали ще тръгна да правя ново семейство, но ще си продължа живота.
Това е единственият начин човек да предпази себе си от болката.
Ако след загубата на момченцето ми, не бях родила момичетата, щях да съм в психиатрията.
Същото е и с любовта - всичко в живота се преживява, освен смъртта /собствената/.
И нищо не струва толкова много, че да се откажеш от собствения си живот и да се погребеш жив или да се убиеш /и такива примери съм срещала/.
Хора има всякакви. Пред себе си имам пример, човек останал вдовец на 34г.-млад мъж в разцвета на силите си, който вече 27г. не се оженил повторно.
Мисля обаче, че дъщеря му е доста притеснена, тъй като навремето като причина за това да не се събере с друга жена, той изтъкваше точно нейния чепат характер. Просто се притесняваше, че дъщеря му е способна да отрови живота на всяка, изпречила се на пътя й. А там определено има намесени доста материални интереси. Та се пазеше човекът, но сега явно му падна пердето.
Другият случай е майката на мъжа ми, която след смъртта на баща му едва ли изобщо е имала някакви отношения с друг мъж. Но тя определено е от онзи тип хора, които първо мислят за всички останали и най-накрая за себе си. Винаги е имало някой увиснал на врата й, та явно дори не е имала и време да помисли за ново начало.
Не мисля, че има всеобща истина, но някак си по-щастливи ми се струват хората, които са дръзнали да се влюбят отново.