Литературен клуб - ХІІ

След два прочита на книгата гледах и филма, но за мен нямаше смисъл... Може би отделно като произведение филмът си е добър. Но аз бях подвластна (и съм) на книгата. Ще я прочета трети път, скоро я разгръщах с мерак ... (макар че почти никога дори и втори път не чета една книга).
Приятно четене и на двете книги! И пиши после "да" или "не" и за двете.

Благодарение на Фам прочетох "Да дойдеш на света"
Не ме грабна и не ме развълнува и назад в темата четох сравнение между стила на Шафак и Мацантини -напълно го споделям   За мен лично Шафак е по-интересна като автор /не всичко нейно, де/, Мацантини ми дойде тежка, тромава като изказ, ненужно описателна и ... не е моят автор.

Нарочно пиша мнението си след Свет65, която казва, че би прочела трети път "Да дойдеш на света"  

Хубавото е, че всички сме различни и имаме различни вкусове, иначе наистина светът би бил скучно място  

Спаркс, аз откога съм хвърлила око на "Изгубената дъщеря", но от библиотекарки, родовете им и приятелските им кръгове може би след 2-3 години ще успея да се добера до нея  

Иначе това лято прочетох "Белият тигър"-хареса ми
"Написано на челото ми"-обичам такива сюжети
Втори път препрочетох "Извезани души" на Меги Гювенал и определено обичам такъв род книги, страшно ме грабват  

Красимира Кубарелова и книжлетата й са идеални за плажа или когато не искам да се натоварвам много   Четене без мислене-май така бих ги обобщила  

Понякога си мисля, че писателят на книгата за "Хвърчила"-та следи тази тема, която всъщност трябва да се нарича "Ловци на книжни хвърчила", т.к. след като се изчерпа броят на хората, които я прочетоха и са членове на форума, той реши да напомни за себе си, публикувайки друга книга, чиято съдба със сигурност няма да остане в сянката на предишните му две книги, за които все някой напомняше поне на всяка страница. Това, разбира се, в рамките на шегата... след като се харесва, нека се чете....


А какво значи, всъщност, "автори, които пищат не заради самото писане"?!? Надявам се, няма да ме приемете за ненужно полемична, но не е ли също така самоцелно писане заради писането (подобно на "изкуство за самото изкуство", мотото белязало модерното изкуство през миналия век) подобно на това да осъждаме някой, който печели от това, че го публикуват?! Въпросите ми, разбира се, са реторични и нямам нужда от нечий отговор - всеки има такъв за себе си.
Да си призная, за мен е много по-странно да приема, че е изкуство напънът на някои "автори", които желаят да бъдат считани за интелектуални, когато нямат сили да признаят, че всъщност не могат да бъдат и първично-комерсиални.
Бях от тези, които следяха успеха на "Нюансите", виждам, че жената, която ги е написала, само от легални продажби е спечелила почти 100 млн., да не говорим, че нелегалното разпространение бе по-мащабно. В други теми също съм писала, че феноменът на нейният успех за мен е по-интересен от поредните притчи на някой нарекъл себе си "Духовен пастир на Новото време" (да ме прости Лермонтов). Защо възникна сега този интерес към подобна литература? Защо точно в тази й форма? Какво всъщност говори тя за обществото, в което всички живеем (предполагам, не сме някакви аскети, които докосват само корици, на които пише "Световна класика").
Идеята на поста ми бе единствено тази, че след като ще говорим за модерни течения от рода на "изкуство за изкуството" и "писане заради писането" (каквото и да се има предвид това), не трябва и да забравяме времето, в което живеем и неговите характеристики и окраски - от сиви до червени...
Интересно ми е, кой автор сега решава да остане напълно изолиран от всичко, което го заобикаля, сяда и решава да пише, защото го прави заради "Писането", което очевидно е много по-важно за него от тези, които биха го чели?! И, изобщо, такива автори трябва ли да издават?! Нужно ли им е това, след като процесът, който им е достатъчен приключва преди каквато и да било публикация, ако щете дори, преди самото четене...

Чела съм каква ли не модерна литература, познаването й ми дава право да говоря за нея.
Харесвам Х. Мураками, който също печели много и винаги е бил особено внимателен към читателите си, не ги забравя... дори да носи в себе си хиляди истории, които не му дават покой...

Tsugumi, иска ми се да имаш опция "Like" във форума, за да мога да я използвам за този твой пост.

Включвам се изразя възхищението си от Джумпа Лахири и по-точно от "Преводачът на болести". Изключително завладяващ разказвач е  Такива интересни сравнения прави в описанията си, просто с кеф я четох 

Това лято препрочетох "Небесните пасбища" на Стайнбек /невероятен превод на бг  /  и взех "Тортила флет"-последната книга ме разби отвсякъде    Все едно не е негова книга- изключителна глупост /дори това е комплимент!/

Цугуми, и аз споделям мнението ти за "Хвърчилата" и другите книгите на Хосейни-редом с тези на Коелю са  "чалгата" в литературата 

ха-ха, на вашето мнение съм.
"Преводачът на болести" много ми хареса и на мен!

За мен "писането заради самото писане" означава просто да ти идва отвътре това да пишеш интересно, завладяващо, увлекателно. Да имаш потребност да пишеш, да споделиш идеи, чувства, мисли.
Скоро четох някакво интервю на Алиенде, в което тя казва, че всяка година на определна дата започва да пише нов роман. Ето това е напън. Защото едва ли всяка година на една и съща дата имаш муза, имаш смислена идея, имаш ищах да пишеш. Но не, тя сяда, защото така трябва. Даже някои я срявняват с Маркес. Според мен, нищо общо.

За мен Дан Браун, Алиенде, Шафак и куп др. автори са автори на конвейер и не ме възторгват.

"50 нюанса сиво" се продава, защото сексът продава в днешния свят. За мен тази книга няма художествена стойност.

Не омаловажавам и др. мнения. Не искам да превръщаме темата в бойно поле, а просто да се изказват различни мисли.

В момента чета "Употребата на света" на Никола Бувие. Не мислих, че роман тип пътепис ще ми хареса. Но за момента е така. Още съм в началото. Ще споделя и по-натам.

Фам, аз към Дан Браун никога не съм посягала, но Алиенде ми харесва, даже много. Общото между нея и Маркес е магическият реализъм, но пресъздаден в двамата автори по различен начин.

Сложени така в един куп трима толкова различни автори, за мен звучи все едно човек да приравни вкусовете на сутляш, мусака и шопска салата 

Има го и момента, че набрал вече слава, авторът не иска да губи парички и затова бълва материал, макар да знае, че не е читав, заради самата печалба.

+1
Никога не бих нарекла Исабел Алиенде "автор на конвейер". Тя в интервюта е обяснявала защо повече от 20 години започва да пише точно на 8-ми януари и причините са чисто емоционални+доза суеверие.

Естествено, че са различни. Аз просто се сетих на първо четене за тях. Аз ли само не виждам магическия реализъм при Алиенде? Иначе, да, четох, че по това ги сравняват. Асоциацията ми за Алиенде е "досадна".    М/у другото и няколко интервюта съм й чела. И ми стана досадна и като човек даже.  Anyway.

Прочетох анотацията на Свет за "Да дойдеш на света" и буквално настръхнах, като я четох. В момента книгата пак съм я дала за прочит, но щом ми я върнат, ще я започна пак.
Това е откритието ми за тази година и знам, че друго няма да има.
Може би, защото изпитвах/изпитвам мн. сходни вълнения като на Джема. Точно като при Свет, всички герои са ми толкова близки. Даже на моменти съм ги сънувала.

И това Сараево...градът ми влезе в сърцето, като ходих юли.

Някой по-нагоре беше питал за филма. Личното ми мнение е да не си разваляте вкуса от книгата с филма или поне да мине повече време от прочита й.

Eдва ме нави! Даже цитирах от книгата в Гудса. Благодаря ти!

Така е, нямат много общо - Маркес има книги, които могат да те уморят от досада  . Но някой му е сложил етикет "класик" и не знам още какво и автоматично всичките му книги трябва да се считат за едва ли не божествено откровение . Това важи за всеки автор, според мен - и за Алиенде, която аз много харесва и съм прочела всичко, издадено в България. Някои от романите й намирам за прекрасни, други - за средна хубост, а трети, макар и само 3-4 - за откровено слаби .

Аз имам спомен, че започвала на една и съща дата роман, защото го смята, че е на късмет. Едва ли в главата й няма оформен сюжет и тогава започва да го мисли. И много други писатели съм чела, че си пишат в точно определени часове, като работен ден.

За пари са писали много известни писатели - и Достоевски, и Фицджералд и др. Хемингуей е обвинявал Фицджералд в "проституция с изкуството" - да пишеш това, което се търси и което ще ти донесе повече пари. Само че важно е какво и как го пишеш. Флобер години наред е съветвал Мопасан как да пише, преди да го пусне да публикува първия си разказ. Да не говорим за писането на един роман години наред. Това са класиците, днес някои писатели публикуват по няколко романа на година.

Всъщност аз не разбрах точно какво е мнението на Tsugumi за "Нюансите"и подобните им. За мен това не е литература. И аз ще се радвам да продължим тази тема.

За мен пък няма никакво значение дали пишат за пари, дали стават като хора, дали писането е плод на напън и целенасочени усилия и постоянство или на чакане да те осени гениалният роман  . Всички автори си имат слаби книги и книги, в които копират сюжети от предходни.
На Хюсейни ми харесват "Ловецът на хвърчила" и "Хиляди сияйни слънца" и не ми хареса последната "И планините ехтяха". Някак се опитва да повтори предните, но не става.
Маркес си има 2-3 много добри, като "Сто години самота" си е връх на магическия реализъм от всякъде. На мен Алиенде също не ми се струва толкова магически реална  като Маркес. Усещането от неговите книги, ми липсва в нейните.
"Да дойдеш на света" вече споделих, че не ми допада. Бях впечатлена колко хора от форума е разтърсила, а аз не намерих нищо. Едва я дочетох. Стори ми се точно плод на някакъв напън, пълна с някакви дълго мислени изречения, които не докосват, а по-скоро дразнят  . Сега съм я дала на майка ми, която има доста различен вкус от моя и също не е впечатлена, а не съм и казвала нищо предварително, за да не се настройва.
В момента чета "Книга за бамбука" на Владислав Баяц. Купих книгата случайно при 50%-то намаление на Сиела. Много приятно впечатлена съм до тук. Книгата напомня за Шогун и по някакъв начин за "Любов" на Шафак.
Като стана въпрос за Шафак, точно в нейната "Чест" намирам някакво усещане като магическия реализъм на Маркес  .
Дори Мураками, когото много харесвам, успя да ме издразни с "Преследване на дивата овца" - книгата ми се стори пълна тъпотия, нямаща нищо общо с "Хроника на птицата с пружина", "Норвежка гора" и на "На юг от границата, на запад от слънцето"

Фам, пиши, моля те повечко за Сараево   И аз много искам по тези земи да се запилея някой път.

Маркес едва не ми докара преди години тежка и сериозна депресия с прочита ми на "100 години самота" - може да ви звучи смешно, но наистина си беше така  

Иначе "Любов по време на холера" ми е любима.

Наистина повечето автори имат и силни, и слаби творби, така че няма база за сравнение.

Алиенде има определено страшно силни романи   Спомням си, че "Паула" така ме беше грабнала, че бързах като се прибера от работа, да я гушна да продължа. Макар да е тежък сюжета й. А трилогията й  /Къщата на духовете и др./ -любими са ми  

Зазу, точно моите думи си казала за Мацантини   И героите ми бяха неприятни и непонятни като персонажи на всичкото отгоре ...