Литературен клуб - ХІІ

  • 67 969
  • 756
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 1 934
Фам, в книжарниците със сигурност има всички книги на Господинов, става въпрос, че липсваха в библиотеката  Peace

Свет, аз също съм разлиствала негови книги и засега не са ме грабнали, но смятам да положа усилия да прочета една. Обаче интервютата с него, речите му страшно силно ми въздействат.

# 481
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 542
Момичета, опитайте с Естествен роман :

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=28&WorkID=310&Level=1

# 482
  • София
  • Мнения: 9 494
На мен "Естествен роман" и интервюто в Ева много ми допаднаха. Още не съм чела "Физика на тъгата".
Сега подкарах "Възвишение" на Милен Русков. Много ми напомня на "Записки по българските въстания"  Laughing. До тук ми допада - дано не доскучее.

# 483
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Фам, в книжарниците със сигурност има всички книги на Господинов, става въпрос, че липсваха в библиотеката  Peace
 

Да, не съм дочела. Blush

Не мога да заобичам Георги Господинов и това си е... Нещо в изказа му ме дистанцира, цялостната енергия, която излъчва с думите и темите...


Да си призная не съм чела нито една книга от Г. Господинов. Знам, че е мн. популярен. Но аз имам предубеждение към бълг. автори, съвременни. Не ми се чете за прехода или нещо подобно. А повечето натам клонят.

Онзи ден случайно попаднах на неговото интервю, което споделих тук и ми хареса изказа му.
Освен това имам любимо негово стихотворение още от преди.

Тук споделям и негова стихосбирка. Любимото ми е "Любов". И мисля да пробвам с "Физика на тъгата".

Така че Свет, ако не си чела, пробвай със стиховете. Дали ще ти допаднат.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=28&WorkID=688&Level=1

# 484
  • Мнения: 1 934
Фам, мерси за линка-на мен допаднаха ми "Есен" и "Залеза в Созопол"

Стихотворения по принцип рядко чета, обаче най-силно са ми въздействали Франсис Жам Теодор Траянов, Емил Стоянов /братът на Петър Стоянов-президента/. Имах поетеса съквартирантка и тя до голяма степен ми формира вкуса към поезията  Simple Smile

Сега като се замисля, харесвам и Дебелянов, Ботев, Смирненски и прочие.

Не знам дали скоро сте влизали в къщата на Дебелянов в Копривщица, но там винаги звучат негови стихове на запис, четени от мъж и заедно с мириса на старата дървесина мммммммм, направо настръхвам от емоция ...

# 485
  • Мнения: 382
fam, не съм пораснала още за поезия май… Wink Като изключвам това, че в училище всеки четеше Пабло Неруда и Петя Дубарова. След това прекъснах и още не съм на тази вълна. При цялата ми лудост по отношение на прозата, някак не ме привличат стиховете, а и всички ми звучат меланхолично, дори и да не са такива…?! Simple Smile

Въпреки това издирвам тази книга, мисля, че с Керана Ангелова ще ми се получи. Simple Smile


За Георги Господинов – мислех, че поне от Созопол ще се трогна (там ми е „хвърлен пъпът“), но не… Още имам (неблагоприятна) настройка явно, включително им към речите му, дори да ми допадат като съдържание по принцип… Но не се отказвам.
Вселена, ще се опитам с „Естествен роман“ (макар че не знам как бих прочела повече от 10 реда на компютър...).

# 486
  • Мнения: 1 934
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-11-08&article=471545

Много интересна ми беше "Делничната библия" на Божана Апостолова. Твърде груб, дързък и мръсен език има, но поне много искрена книга  Peace

Последна редакция: пт, 08 ное 2013, 13:59 от Кливия

# 487
  • Мнения: 382
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-11-08&article=471545

Много интересна ми беше "Делничнвата библия" на Божана Апостолова. Твърде груб, дързък и мръсен език има, но поне много искрена книга  Peace
Ще опитам и Божана Апостолова, отдавна се каня. Много ценя дейността й като издател.

Ами ето, как да ме привлича Георги Господинов, не съм на такава вълна просто последните месеци и години:
"Във всяка секунда на този свят има една дълга върволица от плачещи хора и една по-малка от смеещи се.
Но има и трета върволица, която вече не плаче и вече не се смее.
Най-тъжната от трите. За нея ми се говори."


А всъщност сигурно чета доста за подобни теми при други автори. Но сякаш съм възприела, че творчеството на Г. Г. е изплетено от тъга... Може би това е, което ме дистанцира. А може и да не съм права от една прочетена книга и от три изречения в друга... По-нататък обаче в "Естествен роман" видях и това:

"Някой трябваше да опише мизерията от зимата на 97-а, както и всички останали мизерии, зимата на 90-а, на 92-а." или "В седми клас един мой съученик отказваше да влезе в комсомола и веднъж през голямото междучасие ни извикаха заедно в стаята на заместник-директора, мен като отговорник на класа."

Пак не е за мен на този етап. Вярно, че тези неща/години не трябва да се забравят, но има куп други неща, които повече ме интересуват и бих чела за тях. Сигурно излишно се опъвам и може накрая да ми хареса, но търся още нещичко, един живец, който ми липсва... Сякаш дори чувам как говори - а то е бавно и с по-нисък тембър. Търся по-висока нотка? Simple Smile

Последна редакция: пт, 08 ное 2013, 12:53 от svet65

# 488
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 542
Георги Господинов наистина е доста минорен в книгите си. Някъде четох рецензия на негов много стар познат и той споделяше, че Г. Г. е затворен и интровертен и това си личало в творбите му.

Между другото, рецензията беше по повод "Естествен роман" и това, че писателят доста субективно описвал преживяванията си след развода си /в смисъл създавал негативен образ на жена си, която всъщност била много готин човек/. На мен книгата ми хареса, но не ме е интересувала личната история на автора и доколко достоверно е предадена. В крайна сметка изкуството е субективна работа.

# 489
  • София
  • Мнения: 9 494
Да, пък и всеки човек може да изглежда готин отстрани  Wink, ако не си женен за него  Joy.

# 490
  • Мнения: 382
Значи правилно съм усещала минорността, без да съм чела много. Макар че, пак повтарям, чета доста минорни книги. Но как примерно една Елада Пиньо, изоставена като бебе до едно дърво при бежанска вълна, намира и запазва радостта от живота при всякакви обстоятелства... Не че съм тип "оптимист с розови очила", но винаги ми е приятно в книгите като има повече светлинка, не само в последното изречение... Вярно, че сякаш повече се четат книги със страдания и душевни мъки (като изключим чисто хумористичните книги), по-привлекателни са май за хората...?! Аз също не искам да избягвам тези теми, не можем да се скриваме в дупка от трудното в миналото, настоящето и бъдещето. Но напоследък забелязвам, че подобни теми ми допадат повече, ако са представени чрез ирония, пародия, сатирични елементи и такива по-небуквални средства (Бохумил Храбал например) или чрез т.нар. магически реализъм.

Ако се върнем на Георги Господинов - още нещо не ми допада - в книгите си авторите често да споменават жените си, да е прекалено видим биографичният елемент (ако творбата не е "чиста" биография), някак си да изпъкват като личности. И това предпочитам да е завоалирано, чрез героите и събитията авторът да изразява себе си...
Дано не звучи като критика това - просто лично вътрешно усещане, липса на привличане.
Иначе - всеки да пише както си иска/може разбира се - има читатели за всичко. Simple Smile

# 491
  • Мнения: 15 960
Георги Господинов наистина е доста минорен в книгите си. Някъде четох рецензия на негов много стар познат и той споделяше, че Г. Г. е затворен и интровертен и това си личало в творбите му.


Ами като е козирог.  Simple Smile
Всъщност вие интересувате ли се от биографиите на авторите? Аз - да и дори понякога ми влияе върху отношението към книгите им. Отделно разбирам дали имат автобиографичен момент и какво ги е подтикнало да напишат определени неща.

# 492
  • Мнения: 382
Всъщност вие интересувате ли се от биографиите на авторите? Аз - да и дори понякога ми влияе върху отношението към книгите им. Отделно разбирам дали имат автобиографичен момент и какво ги е подтикнало да напишат определени неща.

Много добре се получава, като чета биография на любим автор и почти паралелно повечето му произведения. Така се получи с Дж. Д. Селинджър и беше един прекрасен период за мен. Всъщност тогава четох произведенията му за втори път и мисля, че повече ги разбирах след прочита на биографията.

Последно пък, след няколко прочетени романа на Керана Ангелова, прочетох "Един след полунощ", в която има лични спомени, мисли, т.е. биографична по нетрадиционен начин (не е буквално - родих се еди-кога- си, правих това, видях онова...), много лирична и чувствена като произведенията й. При тази "по-лична" среща с нея си спомних за някои детайли от романите й, почерпени пряко или непряко от нейния живот.

Като цяло обаче гледам да внимавам да не смесвам изцяло личността на писателя (музиканта) със стойността на творенията му. Мисля, че съм споменавала - много често ме е "вбесявал" Ърнест Хемингуей. Simple Smile Но това с нищо не намалява харесването на творбите му от моя страна.

Доста повече чета биографии на музиканти (рок) - някои техни прояви несъмнено не са за харесване, но как се устоява на музиката им...?!  Laughing При всички известни хора обаче, независимо в кое изкуство творят (и особено през 20-ти и 21-ви век), винаги стои въпросът (проблемът) със славата...

# 493
  • Мнения: 15 960
Като цяло обаче гледам да внимавам да не смесвам изцяло личността на писателя (музиканта) със стойността на творенията му. Мисля, че съм споменавала - много често ме е "вбесявал" Ърнест Хемингуей. Simple Smile Но това с нищо не намалява харесването на творбите му от моя страна.

Е, какво съвпадение - точно Хемингуей особено ме е подразнил. Така и не го харесах обаче.

# 494
  • Мнения: 1 243

Да си призная не съм чела нито една книга от Г. Господинов. Знам, че е мн. популярен. Но аз имам предубеждение към бълг. автори, съвременни. Не ми се чете за прехода или нещо подобно. А повечето натам клонят.


fam, ако не ти се чете за прехода, препоръчвам ти да не четеш Георги Господинов Simple Smile, това е много "негова" тема и присъства почти неизменно... Може би в най-малка степен в "Естествен роман", така че може би в този смисъл е добре да прочетеш него. Обаче пък тази книга сама по себе си не е особено силна, според мен.

Споделяла съм тук и преди, че е адски странно как Георги Господинов ми допада страхотно в публичните си изяви и в ролята си интелектуалец, но не особено в романите му, а напр. за Милен Русков мога да кажа точно обратното - книгите си ме очароват, а личността му в интервютата и позициите, които изразява, изобщо не ми харесва.

А поезията му просто я обичам! Heart Eyes Ако го харесваш, мисля, може да ти допаднат и нещата на Стефан Иванов, една друга поезия, която обичам не по-малко.

Общи условия

Активация на акаунт