Малко странно питане, но все пак да го задам....

  • 9 774
  • 134
  •   1
Отговори
# 45
  • Пловдив
  • Мнения: 113
Странно ли е това, че искам той да се осъзнае какво е загубил? Странно ли е, че искам и него да го заболи така, както мен? Ще стане ли изобщо това в неговата душа?!?

Не искам повече да позволя да се чувствам като НИКОЯ, за да накарам друг, да се почувства НЯКОЙ!

Искам да бъда силна, знам, че жените ми го пожелават!
Никак не е странно, но е загубена кауза, поне от това, което описваш. Имала съм подобна връзка, макар че хората не са еднакви.

И твоята връзка съжаляваше ли след това, Shagya?

# 46
  • Мнения: 3 784
Ани, разбирам какво търсиш в темата, но никой освен теб не може да те излекува. Да се подредим сега 20 гарги, да разказваме прекрасни връзки или връзки точно като твоята, да те обсипем с утешения, порицания, съвети и предричания - нищо няма да ти помогне. Това е твоят процес, твоят огън, на теб трябва да ти мине през главата и душата, да си мине време, да ти прегори. Само да знаеш - колкото и да е дълго, и край има, и смисъл има. И много по-добър живот след това има. Някой ден ще се питаш защо си хвърлила толкова време и емоции по това. Което няма да ги съкрати сега, де.

# 47
  • Пловдив
  • Мнения: 113
Ани, разбирам какво търсиш в темата, но никой освен теб не може да те излекува. Да се подредим сега 20 гарги, да разказваме прекрасни връзки или връзки точно като твоята, да те обсипем с утешения, порицания, съвети и предричания - нищо няма да ти помогне. Това е твоят процес, твоят огън, на теб трябва да ти мине през главата и душата, да си мине време, да ти прегори. Само да знаеш - колкото и да е дълго, и край има, и смисъл има. И много по-добър живот след това има. Някой ден ще се питаш защо си хвърлила толкова време и емоции по това. Което няма да ги съкрати сега, де.

Nickkie, не знам как да го обясня, защото съм объркана, но така като чета и като чета някакви други истории, сходни на моята, малко се успокоявам, че не само аз съм "луда". Вчера една приятелка и една колежка ми разказваха и ми олекваше някак си.

# 48
  • Мнения: 0
Ани,
Много гняв, ядосана си... трябва време малко. Сега, тая вечер, нямаме я формулата на успеха. Нито - тая за възмездието. Ако повече говориш тия работи с него, вместо с нас - няма ли да е по-добре?  Rolling Eyes
Между другото ми е интересно да знам как седи тоя диалог в реципрочния му вариант, но не пишат мъжете.
  Sad

# 49
  • Пловдив
  • Мнения: 113
Ани,
Много гняв, ядосана си... трябва време малко. Сега, тая вечер, нямаме я формулата на успеха. Нито - тая за възмездието. Ако повече говориш тия работи с него, вместо с нас - няма ли да е по-добре?  Rolling Eyes
Между другото ми е интересно да знам как седи тоя диалог в реципрочния му вариант, но не пишат мъжете.
  Sad

И аз именно това искам да знам - как са се, как биха се чувствали мъжете, ако една жена, която са имали за "собственост", сега вече не знаят дали е така, понеже тя не звъни, не казва, че е размислила, не се е обърнала срещу думите си, а просто мълчи...

# 50
  • Мнения: 3 784
Препрочети мъжете в темата, точни са. И тези от статията, която си постнала, не са лоши.

# 51
  • Луната ни пази
  • Мнения: 3 008
Странно ли е това, че искам той да се осъзнае какво е загубил? Странно ли е, че искам и него да го заболи така, както мен? Ще стане ли изобщо това в неговата душа?!?

Не искам повече да позволя да се чувствам като НИКОЯ, за да накарам друг, да се почувства НЯКОЙ!

Искам да бъда силна, знам, че жените ми го пожелават!
Никак не е странно, но е загубена кауза, поне от това, което описваш. Имала съм подобна връзка, макар че хората не са еднакви.

И твоята връзка съжаляваше ли след това, Shagya?
Не съжалявам за истинските моменти (беше първата ми любов),  съжалявам за всички изгубени дни, нощи, месеци, в които съм се мъчила да правя изкуствено дишане на тази Връзка, въпреки, че ясно осъзнавах, че тя вече е погребана, не само за него, а и за мен. Истински усетих, че съм я надраснала, когато две години след последното  "край" и двамата се оказахме свободни от ангажимент и на една маса. Е, тогава разбрах, че този мъж вече не ми е интересен и може да бъде само спомен за мен. А го разбрах, защото той се пробва, а аз не трепнах. Питах естествено защо се е пробвал, оказа се, че е ей така, за спорта, навика и доброто старо време. Ако бях подала, щяхме да сме нещастно женени, безразлични един към друг. Малко по- късно срещнах съпруга си и разбрах, че ги има онези мъже. А и друго си мисля, че почти всички са такива спрямо вярната жена. За това не се коси и дръж на думата КРАЙ.

# 52
  • Мнения: 755
Какво толкова непоправимо е съгрешил възлюбеният, че дамата му отрязва квитанциите , въпреки описаната безумна любов?!
Да не би след категоричното натирване, да се е усъмнила в решението си?! Що за мазохизъм е това? След като затваряш една книга, значи не ти е интересна повече, защо се връщаш да я разлистваш и да се чудиш какво щеше да е , ако я беше прочела?! Имаш нужда я прочетеш все пак или друго?!

Мъжете не са много различни от нас и те страдат, но както Пронобис писа по-напред - приемат "да" за "да" и"не" като "не". Докато ние/жените/ казване не и когато не сме сигурни/от страх/. Мъжът и да страда няма да я потърси/дамата/. Дамата явно се чуди, защо мъжът не търси причината за рязката промяна в поведението и`. А, много по-лесно би било да му разкаже какво я тормози преди да му "посочи вратата" театрално по телефона.

Последна редакция: ср, 28 ное 2012, 12:05 от Fortune

# 53
  • Мнения: 1 727
Може би вече няколко пъти се е опитала да каже какво е наранява, но без резултат!!!

# 54
  • Мнения: 755
Може би вече няколко пъти се е опитала да каже какво е наранява, но без резултат!!!

М, да ..., но и "гениалната" и` постъпка като я чета също не е дала резултат. Затова не видях смисъл в "драмата". Човек върши нещо, когато е убеден, че от действието ще има резултат или бъркам?!
Извод- не е това начина с този човек да получиш очакваното. Да се постарае повече/т.е.. да го опознае как да му посочи нейната истина, така че той да я види/ или просто да приключи.

# 55
  • София
  • Мнения: 471
Понякога тези дълги връзки с раздели и събирания така са натежали от проблеми, говорени и празни обещания, че и да си тръгнеш без да кажеш нищо причината е ясна. Аз точно така си тръгнах- по телефона. После си смених номера. Само това ми помогна. Знаех, че ако пак се чуем, видим и пр ще ме разубеди за хиляден път. А какъв е смисълът, когато поведението ни наранява и не търпи промяна..

# 56
  • Мнения: 81
Когато има риск да бъдеш разубеден, се пита до колко аргументирано е било убеждението ти преди това...

# 57
  • Мнения: 81
Пронобис ,върни си старата самоличност!Да си загадъчен е предимство.

# 58
  • Мнения: 81
Пронобис ,върни си старата самоличност!Да си загадъчен е предимство.
Никога нямаше да я сменя, ако неволно не бърках самоличността на друг съфорумец със стария си аватар.
След едно форумско "Разпни го", придружено с трагични стенания от дълбините на земята Мордор, реших да отстъпя и "задоволя" нечии виртуални нужди.

# 59
  • Мнения: 81
Ако говориш за Лабладор,как може някоя да те сбърка с него!
По-лаконичен от него нема!

Аз и дамата дето си скубе косите,бих помолила да си смени образа,но не смея .Нали е дама.

Общи условия

Активация на акаунт