ВТОРИ клас - първи срок - 2

Все забравям да ви питам нещо- има тема за кореспонденция между деца от България и чужбина, но не е много активна. Дали няма желаещи за размяна на писма между деца, които живеят у нас?

Според мен това може да стане и с готовите платки за торта, които се продават, само да се оформят и декорират, може и вътрешността на къщата да е плътна от квадратни парчета слепени с крем, стените да се залепят след това. Тъкмо ще има и повече за ядене - цяла торта.

Готовите блатове омекват и ще падне къщичката, не става.

Аз ще питам сина ми за писмата, мерси за идеята.

Аз съм се записала в закованата тема и чакам някой да ми се обади. В краен случай може и с деца от Бг.  От чужбина ще си е голяма тръпка.

Касита и аз ще питам за писмата (на български нали?).

За тортата - аз ще пробвам за коледа и ще дам отчет, предполагам че ще се забавляват много децата с изработката и украсата.

На български- да. Предполагам, независимо от всичко на децата ще им бъде безкрайно интересно. Аз си пишех с едно иракчанче и едно дете от Стара Загора.

Мен ме питаха няколко човека вече, но се наложи да откажа. Момчетата не ходят на допълнително българско училище и писането на български е на нулево ниво засега, защото наблягаме на говоренето.

Касита, четеш ми мислите. Отдавна се канех да питам дали няма желаещи за пишещи другарчета, защото ми се струва, че на децата ще им е много забавно. И много полезно. Не е все едно да плямпаш дума през дума и да седнеш, пък да го обмислиш, да го подредиш в ума си, пък тогава да го напишеш. И да общуваш с някого, когото не познаваш на живо. Аз лично мисля, че би било супер. Не знам дали Никола би проявил интерес, но така или иначе това можем да разберем само ако опитаме

SZA, днес хванах само началото на разговора и ми се стори много интересна темата. Довечера ще изгледам записа от линка, който си пуснала. За езиците си права - от личен опит се убедих. Много по-лесно се усвоява език, ако се започне с говор. Миналата година немският им беше именно на този принцип - само разговори, песни, игри, стимулиране към несъзнателно повтаряне и използване на думи по време на различни дейности и т.н. Работеше се в една доста неангажираща и далеч от традиционната учебна атмосфера. Още в средата на годината останах изумена колко много думи са усвоили децата и как свободно ги използват. Така че наистина този подход е по-успешен.
Не-тата... ммм, ако спра да използвам "Не" е твърде възможно да фалирам. Винаги обяснявам надълго и широко защо дадено нещо няма как да стане точно в този момент, защо не си заслужава, защо е неподхдящо за възраст, пол, занятие и т.н. Обикновено има разбиране. Но ако ушите са настроени да не слушат и е в ситуация на инат, номерът не проработва. Случвало ми се е и да изтрещя и твърдо да отсека, че няма да стане, и такива моменти е имало, но гледам да не се стига до тях. Аууу, колко много не-та употребих, за да обясня къде сме ние в Не-зоната.
Писъмца - много е идейно и смятам, че ще е приятно за децата. Девойката се беше доста запалила, но после взе да се размотава и нещо не й се получи кореспонденцията. Все отлагаше написването, все намираше някакво друго спешно и нетърпящо отлагане занимание или задача. Май не й беше дошъл момента. Пак ще я попитам - да видим дали сега ще й се пишат писма.
За коледните къщички има много инфо в кулинарния подфорум в темата за Коледа. Има и доста лесни идеи. Ако обаче на някой му се занимава да прави истинска медена къщичка, да знаете че си заслужава изцяло отделеното време, търпение и пипкавост. Едно, че домът започва да ухае на празник и второ, за децата е страхотна радост самият ритуал на приготвяне и украсяване. Действа някак сближаващо и уютно, ако и те бъдат включени в правенето.

Абсолютно същата идея се застъпва в книжката "Подсъзнанието може всичко за деца от 3 до 12 г", към която ви бях дала линк в предишната тема. Ако кажеш на детето "Не тичай като пресичаш улицата" - първо подсъзнателно го подсещаш, че може да притича, дори и да не си го е помислило и всъщност му казваш какво да НЕ прави без да уточняваш какво ДА направи т.е. по-успешно би било "Пресечи улицата (ходейки) бавно" 

bibi, именно НЛП е в основата на тази книга, затова

Теория, хубаво! Различни ситуации – съвсем друго! Ами ако вече е хукнало? Дали едно кратко и силно „Не!” няма да свърши по-добра работа?
Какъв е „позитивния” начин да кажеш например „не отваряй на никого, докато ме няма?”
Или какво правим, след като ни е заболял езикът да обясняваме, мотивираме и размотивираме, щадейки достойнство и самоуважение, а малкият дървен философ продължава да ни носи от 10 кладенеца вода в защита на тезта си, как ние нищо не разбираме и колко велико нещо било да правиш опасни неща, примерно? Щото, на мен, като незапозната издълбоко с модните възпитателни тенденции (пък и аз човек), в такива моменти ми писва и приключвам баш със „не може, защото аз казах така и точка!” И честно казано, поставяйки на първо място целостта на отрочето, хич не ми пука за накърненото му достойнство! И да, смятам, по-точно убедена съм, че трябва да ме послуша, защото опитът ме прави по-силна/знаеща. От друга страна, светът е пълен с правила, които някой „по-силен” е наложил и ... кога идва времето детето да се научи, че те просто трябва да се спазват, въпреки неодобрението му? И как, ако не свикне с не-тата изначално?

И аз имам книгата и много ми харесва,но въпреки това казвам НЕ ,дори на малката и се опитвам да и обясня с прости думи като не пипай печката пари.
В това има логика да го учат чужд език първо говоримо.Дори аз знам много думи на англйски,но не и да ги пиша.

rosikosefi, малките деца ( имам предвид наистина малките) трудно правят връзката м/у това, че печката пари и болката, която биха си причинили 
По-лесно би и втълпила да не се доближава до печката, ако и кажеш, че готвиш/готвила си и печката е гореща. Ако тя се доближи и пипне, ще я заболи много, ще и се вдигне мехур на ръчичката и ще трябва да я намежете с лекарство и превържете! Можеш да и покажеш как ти пипаш във фурната или съдовете с ръкохватки.
Вярно е, че една такава лекция отнема повече време от НЕ!, но мисля, че за по-дълго време ще го запомни, че дори може и да го разбере 

Morrighan, същото важи и за „не отваряй на никого, докато ме няма”.

Мда, точно така  Аз на моите не се е случило досега да им кажа "защото така казах", а пък са живи и здрави. Разбира се, не съм ги оставила да изтичат на улицата пред някоя кола, само за да не кажа "не" - казвам и аз "не"-та, но ако са в есктремни ситуации, гледам после да обясня защо. Ефектите от това се виждат във времето, не веднага, а това е едно от нещата, които много лесно отказвах хората да променят начина си на общуване (не спрямо децата само).