Вероятно е въпрос на гледна точка. 
- Публикувана: 8 дек. 2012, 10:48 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2013, 00:04 ч.
365 тайни от моя живот
Да, така е и аз споделям моята.
Не са голямата работа за тебе. И за мен може би няма да са. Но за някого са, или са били, най-малкото - за да имат причината да мислят така.
За да го кажа значи имам мисъл за определен човек
. И се прави на голяма работа , по определен начин ( който пък не мисля да споделям тук ) . А че всеки си е обичан от някого съм съгласна . Но това което написах като тайна , няма общо с това дали тази определена особа е обичана от някой или не
Винаги съм се усмихвала като чета по темите тук и като слушам познати как всички са си верни и никой никога не изневерява, и знам, че изобщо, изобщо не е така, и всичко е само привидно. Че всички се плющят като за последно с когото и където сварят щом им се отдаде възможност и някой запали искрата, която всички носим у себе си, въпреки че се кълнат, че чужд мъж и чужда жена никога, ама никога не поглеждат, осъждат прелюбодейците и жестоко заклеймяват, а всички хора са едни и същи... И просто всичко, от което се нуждаем е любов. Не спокойна и всепрощаваща, която е толкова съвършена, че прилича на Божията любов, а дива, изгаряща, забранена, страстна, за да ни държи ококорени, чакащи, питащи се, желаещи! И никой не може да ме убеди, че някой ще откаже, ако точно това му се случи.
най-вече за това,което съм болднала.Самата истина си е!И аз бях от кълнящите си,че това не може да ми се случи,презирах тези,които не могат да си държат гащите вдигнати,оплювах,осъждах...А когато се случи на мен-о,боже!фанфари тръбяха,ангелска музика звучеше в душата ми,казвах си-ето това е любов!Питах се как съм живяла толкова време без емоции,без тръпки,без сладостно очакване...морал,семейство-каква досада,каква скука от миналия век...Мдааа,така си мислех когато на мен ми се случи.Сега вече не съм същата,все едно някой ме преобърна с хастара на вън.Толкова време мина,а още ме държи емоцията и тръпката.И не,не че другият е нещо по-специално в чисто обективен аспект.Специалното е това,че бях жива,че усещах интензивно,че живях на 100%...Хайде,че много се разприказвах....
Тайната е, че малко завиждам на изживялите го. Сега съжалявам за момента, който пропуснах преди години. Едва ли ще изпитам същото влечение, чисто сексуално към някой друг. Исках го само за една нощ, и когато това беше възможно, просто се отдръпнах. Знаех, че ако го направя, няма да има за какво да мечтая, да ме държи така в очакване на нещо, което знам, че ще е невероятно. Още не знам дали сбърках, че не скочих. Май да.
Тайната е, че малко завиждам на изживялите го. Сега съжалявам за момента, който пропуснах преди години. Едва ли ще изпитам същото влечение, чисто сексуално към някой друг. Исках го само за една нощ, и когато това беше възможно, просто се отдръпнах. Знаех, че ако го направя, няма да има за какво да мечтая, да ме държи така в очакване на нещо, което знам, че ще е невероятно. Още не знам дали сбърках, че не скочих. Май да.
не си сбъркала!
От известно време ме притесняват финансови проблеми... Положението ту се оправи, ту се влоши. Но нямам нужната сигурност, а все се чудя как и с какво ще се оправям. Усещам, че съм започнала да живея ден за ден...
Толкова отчаяно искам да стабилизирам финансовото си състояние, че друго не ме вълнува.. Това безпокойство ми се отразява много на самочувствието. Чувствам се толкова малоценна и жалка.
Толкова отчаяно искам да стабилизирам финансовото си състояние, че друго не ме вълнува.. Това безпокойство ми се отразява много на самочувствието. Чувствам се толкова малоценна и жалка.
И просто всичко, от което се нуждаем е любов. Не спокойна и всепрощаваща, която е толкова съвършена, че прилича на Божията любов, а дива, изгаряща, забранена, страстна, за да ни държи ококорени, чакащи, питащи се, желаещи! И никой не може да ме убеди, че някой ще откаже, ако точно това му се случи.
Започвам да си мисля, че и най-красивата и истинска любов с времето сякаш отлита нанякъде...
..и не мога да проумея в мен ли е проблема.След определен период от време,всички мои взаимоотношения стигат до един и същ етап и започвам да възприемам партньора си като много близък човек.Обичам го,изпитвам спокойствие,чувство за собственост,но не е същото като преди.И се чудя да дам ли шанс на връзката ни или да си тръгна.
Изпитвам прекалена отговорност към човека до мен и огромно чувство на вина,заради колебанията и очакванията ми.