От дълго време един мъж се интересува от мене. Намирам го за по- интелигентен, разбиращ и по- широко скроен от всеки друг, но........не изпитвам никакво желание към него. 
- Публикувана: 8 дек. 2012, 10:48 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2013, 00:04 ч.
365 тайни от моя живот
Това стоене в къщи ме убива!Винаги съм ходела на работа,с изключение на двете майчинства,и сега направо полудявам.Не мога да приема мисълта,че съм безработна,че няма да ме извикат на старата работа,че другите колеги вече са там и работят,а аз съм извън играта.Пред хората се оправдавам с децата-водене на у-ще,посрещане,уроци и т.н.,но аз си знам,че това са добре звучащи оправдания.Усещам се непълноценна и нереализирана.Целият ми съзнателен живот съм работила,от 19 годишна.А сега,на 40 години безработна.Не мога да го проумея,не мога да го приема!Трябва час по-скоро да започна някъде нещо.Не толкова заради парите,а за да не съм в къщи.
Понякога се чудя обичам ли мъжа си или е просто навик.
Добре ми е с него.Не мога да си представя живота без него.
Но вече не е същото като преди 10 години.Тръпката я няма.
Дали пораснах.....
Задавам си въпроса ако не беше детето дали сега щяхме да сме заедно.Не съм сигурна за отговора.
Повече клони към не.
Някак си имам нужда да изживявам нови неща.Само на 27 съм,а живота ми е един едноообразен.
А като се сета ,че повечето ми приятелки умират за това спокойствие което ние го имаме.
Наистина май човек не оценява какво има докато не го изгуби.
Добре ми е с него.Не мога да си представя живота без него.
Но вече не е същото като преди 10 години.Тръпката я няма.
Дали пораснах.....
Задавам си въпроса ако не беше детето дали сега щяхме да сме заедно.Не съм сигурна за отговора.
Повече клони към не.
Някак си имам нужда да изживявам нови неща.Само на 27 съм,а живота ми е един едноообразен.
А като се сета ,че повечето ми приятелки умират за това спокойствие което ние го имаме.
Наистина май човек не оценява какво има докато не го изгуби.
От известно време ме притесняват финансови проблеми... Положението ту се оправи, ту се влоши. Но нямам нужната сигурност, а все се чудя как и с какво ще се оправям. Усещам, че съм започнала да живея ден за ден...
Толкова отчаяно искам да стабилизирам финансовото си състояние, че друго не ме вълнува.. Това безпокойство ми се отразява много на самочувствието. Чувствам се толкова малоценна и жалка.
Толкова отчаяно искам да стабилизирам финансовото си състояние, че друго не ме вълнува.. Това безпокойство ми се отразява много на самочувствието. Чувствам се толкова малоценна и жалка.
Все си мисля как парите не са най-важното. И го знам! А така ми влияят на настроението, не е истина.
Не мога да повярвам,че съм толкова наивна и вярвам в доброто у хората,до последно...а понякога добро просто няма...
Започвам да си мисля, че и най-красивата и истинска любов с времето сякаш отлита нанякъде...
..и не мога да проумея в мен ли е проблема.След определен период от време,всички мои взаимоотношения стигат до един и същ етап и започвам да възприемам партньора си като много близък човек.Обичам го,изпитвам спокойствие,чувство за собственост,но не е същото като преди.И се чудя да дам ли шанс на връзката ни или да си тръгна.
Изпитвам прекалена отговорност към човека до мен и огромно чувство на вина,заради колебанията и очакванията ми.
По-добре не бих се изразила... 
Обичам тези тема и хората, които пишат в нея. Всеки един по един или друг начин съм почуствала близък тук.
Често и аз съм си мислила, че това е най-искрената тема-без фалш, преструвки или преиграване. Почвам да ги разбирам жените, които по принцип определям като "парцали" заради поведението им. Многото разочарования от мъжете натам водят... 
Гледат на теб като: 1- домакиня, 2- жена за утоляване на страстите, 3- бавачка за децата, 4-задължително трябва да работи жената, 5- пък, ако помага и в бизнеса на мъжа е перфектното съчетание. Когато искаш да си наложиш мнението ставаш лоша и ти се напомня колко много работи мъжа и колко високи доходи има............................Дали не е по добре да спиш в барака и на дървен палет, но да има страст дива, изгаряща, забранена, страстна, за да ни държи ококорени, чакащи, питащи се, желаещи!
И пак някой ще каже - не знаеш какво искаш.
Постоянно се върти около мен, със цел да ме прегърне и целуне, а това много ме изнервя. Само си търси поводи, а по този начин не ми оставя свободно пространство и глъдка въздух. Направо се задушавам. Казах му да спре, да ме дебне, защото това ме изнервя, а той се разсърди и изчезна. За мъжа ми става въпрос. 
Препоръчани теми