Щастливи заедно с проектите на Махсун К., Берен С. и колеги в турския ефир

Ниязи (чете писмото на Нермин) – Не ме разбрахте… Вече не издържам … на причиненат ми от вас несправедливост… Нека е вашето право! … Е, дядо, сега какво ще направим?
Енвер – Синан, а събрала ли си е вещите? Взела ли си е лекарствата със себе си?
Синан – Не, всичко си стои, дядо.
Ариф – Ниязи, не тръгваме ли, мен ли чакате?
Енвер – Нермин си е тръгнала.
Ариф – Къде си е тръгнала?
Синан – Напуснала е къщата.
Емине – Заради теб се случи. Майка ми напусна тази къща заради теб. Заради теб стана! Чуваш ли ме, ако нещо се случи с майка ми, кълна се, ще те унищожа!
Енвер – Емине! … Мелахат, отведи я вкъщи. … И ти, дъще, влез вътре. Синан, ти погледни за майка ти в къщата в чаената градина и при Шахин. Ниязи, ти вземи колата и отивай на автогарата, а аз ще отида в полицейското управление.
Ниязи – Добре, ще се държим връзка по телефона, хайде!
Ариф – Дядо, аз какво да направя?
Енвер – Погрижи се за Емине, синко! Хайде.
По телефона Ниязи обяснява на Неджми ситуацията и го помолва да отиде с Енвер в полицейския участък.
Емине – Бабо, ами ако на мама се случи нещо? Къде ще отиде тази жена, съвсем сама? Ти, все още пази тази Буке! Виж, какво се стовари на главата ни! Бабо, докато това момиче не си тръгне оттук, за нас няма да има спокойствие.
Мелахат – Виж я, какви неща говори пред детето си? Майка ти я няма тук, а ти все още се занимаваш с момичето?
Емине – Бабо, и ти все още не даваш и дума да се каже срещу това момиче! Тя е причината за изчезването на моята майка! Защо не защитаваш майка ми? … (към Ариф) – Какво, Ариф, какво, кажи де?
Ариф – Майко Мелахат, ако искаш, отивай вкъщи, аз ще остана при Емине.
Мелахат – Дъще! … Хубавото ми момиче!
Буке – Де да не бях идвала изобщо тук, майко Мелахат. Аз погубих живота ви.
Мелахат – Недей, недей да се упрекваш! Недей да говориш така!
Буке – Но леля Нермин замина заради мен. Емине е съсипана, а Ниязи остана при мен. Ако знаех, че така ще се случи…
Мелахат – Дъще, красива дъще, Нермин се държи така заради болката по чедото си. След смъртта на Ахмед, дори аз не мога да я позная. За теб, тази булчинска рокля е най-ценно нещо. Ниязи те обича повече от душата си. Недей да се отказваш от това/от него! С времето всичко ще се подреди, хубавото ми момиче. Ще се нареди!
Синан – Майко! Мамо!
Спомен на Мелахат: Фатма – … много си права. Ако беше враг, нямаше така да се държат с теб. … Нермин - … Аз вече съм вповече в техния живот. След смъртта на Джемал, синовете ми бяха тези, които ме свързваха с бъдещето. Сега и те ми обърнаха гръб. Аз за какво тогава да живея? …
Емине – Какво ще стане сега, Ариф? А? … Какво ще стане сега? … Отговори!  Ето до това положение сме докарани от отнова тъй-пазено и защитавано момиче. И виждаш ли как се разпада семейството ни? Ти всъщност не разбра ли всичко това, кой го причини? Ако се случи нещо с майка ми, … заклевам се, ще я убия със собствените си ръце!
Ариф (гушва Онур) – Добре, добре, не плачи … сега.
Комисар (чете писмото) – Не ме разбрахте… Вече не издържам … на причиненат ми от вас несправедливост… Нека е вашето право! … Бате, Енвер, имаш ли със себе си снимка на кака Нермин?
Енвер – В джоба ми са снимки на децата, … има.
Комисарят поръчва на Енвер да остави снимката на колегите от съседната стая, за да подготвят документите за издирване. Лично щял да се заеме със случая, явно е приятел с Енвер. Ще изчакат един ден, както е по закон, след това ще изпрати и един екип при Авджъоглу. После на сбогуване, успокоява Евер, че ще намерят Нермин и извиква при себе си веднага един сътрудник.
Мелахат пред къщата на Фатма вика и повтаря „Излез навън!” Фатма е била на пазара. Мелахат направо напада Фатма, мислейки, че тя е причината и знае къде е Нермин. Заканва се, че ако разбере, че Фатма има връзка с това, не се знае какво ще й стори.
Корабът на Харун ще отплава от Трабзон, а рейсът ще трае шест месеца. Фехиме пита дали е сигурен и обяснява, че ще липсва на всички. А Хаджер е много натъжена, но Харун и отвръща, че ако не замине оттам, това ще е равностойно на смърт за него.
По телефона Енвер обяснява на Ниязи какво се е случило в участъка и вика вкъщи двамата братя.
Давуд е в Карс, в заведение „Приятели от Кагъзман” (Кагъзман е общинския център към който е известното ни село Ченгелли). Сабри е ходил да търси работа, но нищо не е намерил. Търсил е и на някакъв нов строеж, но там не търсят работници. Сабри също споделя, че и заплащането не високо, но Давуд го убеждава, че трябва да намерят работа, дори и за малко пари, но работа.
В дома на Авджъоглу, докато се питат къде може да е отишла Нермин, Ърмак търси Синан по телефона. Синан й обяснява, а тя иска веднага да отиде при него, но той я разубеждава. Ще й се обади, ако има развитие на нещата. Ниязи се е изнервил, че стоят и чакат като с вързани ръце, ала Енвер и Мелахат се опитват да го убедят, че сега няма какво друго да се направи и трябва търпение. Енвер праща Неджми да върне на Харун ключовете от лодката.
Раздялата на Бахар и Харун – за Харун няма друг път и поръчва на Бахар да се грижи за майка им и да помогне на Биргюл. Двамата си разменят реплики, колко се обичат и ценят като брат и сестра. Харун пожелава на Бахар, Господ да й даде едно дете и я прегръща.
Орхан иска да отиде при Ариф, но Яшар не го пуска.  – Ще отида бе Яшар, ще направим изобретението, бе! Пътничките, искат да слязат, Яшар спира и Орхан се възползва да избяга.
Комисарят разпитва за Нермин, Емине я е видяла за последно вечерта, а Енвер отговаря, че няма къде да отиде, защото тя няма други роднини освен Авджъоглу. Комисарят продължава – има ли някой, който да я притеснява в семейството или извън него – всички се споглеждат, но Енвер накрая обяснява, че е имало обикновени домашни неразбирателства, но вражда не. Полицаите започват търсенето, в този момент семейството трябва да чака и няма нищо какво да се направи.
В дома на Кълъчоглу Хаджер се ядосва от заминаването на Харун, а Бахар се опитва да я убеди, че така е по-добре за Харун, за да се успокои, пък и да е по-далеч от баща им. Ала, Хаджер продължава – Господ да не оставя ненаказано онова момиче! Всички тия работи дойдоха до главата ни все заради нея! Бахар – Майко, тази тема е вече затворена! Недей да си тровиш душата, като си припомняш това сега! Хаджер – Дъще, ти знаеш ли какво е да си разделена от чедото си?
Авджъоглу изпращат полицаите, идва Орхан и се радва на Ниязи, Енвер и Синан и пита Ариф – Полицаите са дошли, защо, Ариф?
Ариф – Леля Нермин е изчезнала, ще я търсят.
Орхан – Е, защо да изчезне?
Ариф – Ами, така. Аз ще ти обясня после, синко. Става ли?
Орхан – Ще я намерят, Ариф. Полицаите ще я намерят.
Ариф – Орхан, сега ти отиди вкъщи. Тая работа с изобретението малко ще я отложим, нали.
Орхан – Разбира се, сега не прави изобретението. Ариф, но не се натъжавай, … дали ще я намерят.
Ариф – Дано даде Господ!
В работилницата Харун казва на Неджми, че заминава на следващата сутрин, а Неджми му отговаря, че когато и да се върне, където и да е, ако има нужда от нещо, е на разположение. Харун, обаче отказва любезно. Неджми подава ключовете от лодката и Харун се ядосва, нямал вече работа с тази лодка. Неджми не иска да го въвличат в това, а и без друго ядовете на Енвер сега са други и обяснява, че Нермин е изчезнала и я търсят от сутринта. Това не засягало Харун, и без друго както вече казал, няма работа с тази лодка…
Буке – Ниязи, защо всичко това ни се струпва на главите? Ние постъпихме грешно. Ами, ако се случи нещо с майка ти?
Ниязи – Нищо няма да се случи на майка ми. Ще отмине. Нищо няма да се случи. Вярвай ми! Ние нищо грешно не сме сторили. Освен да се обичаме, друго какво сме направили?
На пътя Ресул среща Неджми, който подхвърля ключовете, разпознава ги и иска да ги вземе. Неджми отговаря, че не ги е намерил на земята, а Енвер му ги е дал да ги занесе на Харун. Ресул продължава да настоява, но Неджми отказва да предаде повереното му. Неджми обяснява, че ги е занесъл на Харун, но тъй като той не е искал да ги вземе, ще ги върне на Енвер. Ресул да отива да си ги взима от Енвер. Ресул обаче, започва да убеждава Неджми, че Харун му е приятел, но се е пропил, че ще погуби семейното имане, че приятелят му трябва да се загрижи за доброто на Харун. Неджми не иска да се замесва и скланя с недоверие да даде ключовете.
Музаффер обяснява на Авджъоглу, че полицията търси навсякъде. Все пак Ниязи и Синан се отправят пак да огледат близките околности.
В холдинга Ресул случайно чува, че двамата чакащи мъже са кандидатите да купят терените, вероятно за които е спора с Енвер.
Фехиме – Орхан, пак ли си избягал?
Орхан – Е, да, избягах пак. Но отидох при Ариф, майко. Ще продължим с изобретението, имената ни ще се появят в интернет. Но днес не можахме да правим изобретение, мамо. Дойдоха полицаите. Ариф беше много натъжен.
Фехиме – Какви полицаи, Орхан? Защо са дошли?
Орхан – Е, леля Нермин си била отишла от къщи, мамо. Е, изчезнала била. Но полицаите ще я намерят.
Хаджер – Ето, виждаш ли, Фехиме? Добре, че това момиче не стана наша снаха. Само предположи, какви неприятности щяхме да си навлечем.
Фехиме – Права си! Разбира се, че всичко си има и добра страна.
Хаджер – Има.
Орхан – Разбира се, че има.
Ресул пита Шахин, кои са хората отвън, на което получава обяснение, че имало нов търг за подизпълнители и сигурно са по тази работа. Ресул се чуди, не си ли вършел Шахин сам цялата работа. Но Шахин обяснява че ковашката/производствената дейност е едно, а друго е управлението. Ресул е готов да помага на Шахин, за да не взима външни хора, но Шахин обяснява, че има нужда от много неща, но че най-важното от тях е пачката/парите. Ресул веднага пита колко, и пак колко след като Шахин му обяснява, че има нужда от съоръжения. Отговорът е: „Сто хиляди е добре.” След зяпването на Ресул, Шахин заключва – работата е едно, роднинството е друго нещо. А и ако даде толкова пари, как Ресул ще ги изкара след това, за което той обяснява, че щял да си развие бизнеса. Шахин пак го попарва с думите, че разрастването на бизнеса иска смелост и сила, но най-важното е – иска визия, визия. Ресул продължав да настоява, той приема като помощ от Шахин за роднина, това да го включи в делата, да му помогне да развие бизнес. Шахин обаче допълва, че Ресул е вече възрастен, няма да издържи на тази работа. По-добре да изчакал да се реализират проектите на холдинга и оттам щял да придобие голям приход. Ресул става с думите „Така ли било.” А след него Шахин „Ресул, типично, като ни даде едно пиленце, сега ни обикаля като лешояд!”
Емине – Даже и лекарствата не си е взела, бабо. Ами, ако й се случи нещо лошо? Тогава, аз какво ще направя
Мелахат – Чедо, не мисли лоши неща!
Емине – Как да не го правя, бабо? Навън времето е като ледено. Тогава, тази жена къде ще отиде? Защо, бабо? Господи, защо позволи до главите ни да дойдат тези грижи, Боже мой?
Мелахат – Недей!
Емине – Много погрешно постъпихте, бабо. Много… Вие, изобщо не чухте майка ми.
Яшар – Без да вземеш разрешение от мен къде отиваш? … Ш-ш, на кого говоря? Няма повече да бягаш от микробуса. Повече, без да вземеш разрешение от мен, на никое място няма да отиваш! … Какво правиш?
Орхан – Свързвам градовете (чертая си маршрута).
Яшар – Не се впускай в тея работи. Стой далеч от това.
Орхан – Добре, нека да е далеч. Ариф ще ми направи мотор, с него ще стигна до търсенето място, никак няма да продължи дълго. С мотора ще отида до гроба на баща ми.
Яшар – Не говори глупости, никъде няма да отидеш.
Орхан – Хе, ще отида, Боже, Боже. При това как само ще отида!
Яшар – Ха, няма да отидеш. Няма да отидеш! Дай ми този молив. Ще го дадеш ли, синко?
Орхан – Аз не съм твой син, Яшар, така че.
Яшар – Не го даваш, а?
Орхан – Е, не го давам. С него си чертая маршрута.
Яшар – Ето, ти на теб, карта!
Орхан – Не го прави, Яшар! … Недей, Яшар! Дай ми я!
Яшар – Няма да ти я дам!
Орхан – Дай ми я! Дай ми я! Дай ми я! …..
Филиз се съмнява, че майка й Фатма има връзка с изчезването на Нермин, ала Фатма се заклева, че няма нищо общо.
Шахин се обажда на Синан, докато пътуват в колата с Ниязи. Казва, че току що е научил, пита защо не са му съобщили и разбира се, на разположение е, ако има нужда от нещо. (Ако, има нужда от нещо, (знаеш) ще го уредя – това е най-често използваната любезна реплика към роднините от страна на Шахин).
Биргюл се опитва да успокои Орхан, обяснява че Яшар иска да защити децата. Орхан обаче отговаря, че не му е баща. Брата и сестрата се уговарят да не казват за случката на майка си, за да не я натъжават.
Ниязи и Синан се откланят към планината, към стара чаена градина и къща.
Харун вижда намачканата карта в ръцете на Орхан и пита кой е сторил това, че да го натупа. Орхан обаче не признава нищо. Харун продължава да настоява Орхан да каже само кой го е направил. Яшар ли го е направи, но Орхан отрича. Всъщност не искаше да го направи. Искаше да ме предпази. Не искаше да замина, затова.
В старата къща никой не е влизал отдавна, Ниязи се ядосва, едва ли не ще се побърка, а Синан го убеждава че ще намерят Нермин, отвън срещу къщата намират забрадката на Нермин и се втурват в гората.
Харун се скарва с Яшар, за дето се занимава с Орхан, да остави Фехиме да отговаря за Орхан, да остави момчето на спокойствие. Спорът загрубява, Яшар заплашва, че ще каже на Орхан истината за баща му. Харун нарежда на Яшар да не се меси повече по въпроса за Орхан.
Полицейският комисар обяснява на Енвер какво са свършили до момента – претърсили са цялата община, разпространили са снимката, предупредили са жандармерията и полицията в околните общини, но все още няма резултат. Полицията ще предупреди и в болниците и ще търси в близките покрайнини на съседните общини. В този момент пристигат Ниязи и Синан с шала на Нермин. Обясняват къде са го намерили и полицаите ще започнат веднага оттам да търсят, не им е достигнал персонал до момента и в посочения район да проверят. Комисарят повиква и младите мъже от семейството да се включат в издирването, извикват и Неджми.
На вечерята Ресул се оплаква от срещата с Шахин и че му казал, че няма визия. Хаджер казва, че Шахин е казал правилно, какво разбира Ресул от металургия и се започва разбира се разправия. Фехиме съобщава и за заминаването на Харун. Ресул все пак заключва, че е добре за Харун, за да намери пътя си и препитанието си, и с това пък разсърдва Хаджер и тя напуска масата. Тогава Яшар започва да иска лодката, за да работи с нея. Ресул не е съгласен, но Яшар обяснява, че лодката е скъпа, не е добре да стои без да се използва, че ако се предложи за продан, веднага ще бъде купена. На въпроса на Ресул колко би струвала лодката, Яшар отговаря 200 хил. и лампичката веднага светва – „Е-хе, г-н Шахин…” и веднага започва да си прави план как ще излъже Шахин. Яшар не разбира, а Ресул му отвръща – „Ами, как ще разбере един шофьор на микробус?” и въпросът … е приключен.
Шахин обяснява на Бахар за изчезването на Нермин и че семейството не е искало той да им помогне. Чуди се какво ли правят сега. А те, заедно с полицаите в същото време търсят. Според комисарят площта е много голяма и ако трябва да се претърси гората е направо невъзможно с наличните хора. Точно тогава звъни Шахин. Синан му обяснява ситуацията и Шахин веднага се заема да търси решение.
Ърмак обяснява на баща си как ситуацията около Синан е все без късмет, щом изглежда че нещата потръгват и изниква ново премеждие. Бащата на Ърмак предлага, ако има нужда от помощ, но тя отхвърля и пояснява, че и без това Синан не би приел.
Спорът между Фехиме и Яшар е … за ценностите на семейството, че Яшар гледа само собствения си интерес, че не разбира какво е семейството и че не уважава това, че фамилията години на ред му осигурява работа и го защитава. Яшар не може да разбере аргументите на Фехиме, накрая тя го оставя без чай и с думите – сам се грижи за собствените си работи.
На пристанището Орхан моли Харун да не заминава: - Харун не заминавай! Харун, моля те не заминавай! … Много далеч ли отива корабът? … Тогава и аз ще дойда.  … Но, може би, ще намеря гроба на баща ми.
Харун – … Мой, племенико, мой юначен племенико, ако ти дойдеш с мен, на кого ще поверим Биргюл? … Биргюл ти е сестра…
Орхан – Ами, така е, Биргюл ще поверим на мен, аз няма да замина. Харун, аз отивам да съм до Биргюл.
Хаджер се е запътила към дома на Авджъоглу, Ресул пита накъде и жена му обяснява за изчезването на Нермин, той изобщо не бил разбрал това. И Ресул възкликва – „Разбира се, че ще избяга, от това което стори Енвер, какво се получи, че то всички животни/всичкия добитък ще избяга! … Както и да е, това нас не ни засяга, това си е тяхна работа.” Хаджер иска като комшийка по човешки да помогне, ако имат нужда от нещо. Но Ресул е категоричен, и те си имали грижи, да влизала вътре. „Майко, че даже и ядене им носиш, тук да не е хоспис?” (турската дума imaret – имарет също се използва и у нас с подобно значение, дом за бедни, благотворително заведение, обикновено към джамиите). „Дай ми го тук, аз ще го изям!” и Хаджер отговаря – Ресул, ти кога се превърна в човек с такова каменно сърце, че не съм разбрала.
Ресул – Ако бях с меко сърце, какво щеше да стане, а? Дали щяхме да сме до сегашното си положение… В твоята глава се блъскат само камъни. Какво ти казах, кое е нещото, което докара синът ти Харун до сегашното положение.
Хаджер – Онова е едно, това е друго. Няма да се знимавам сега посред нощ с теб и ще отида!
Ресул – (към Господа) И ти си свидетел, нали?
В гората, полицаите очакват да започне буря и затова ще продължат да търсят само още половин час.
Сцената на Ресул, Биргюл и Орхан и балетните пантофки – Биргюл много учела, Ресул не можел да й види лицето, я да провери какво учи и разгръща учебника. След това – Биргюл, това твое ли е? Отговаря Орхан – Не, мое е, Ариф ми ги направи, за да ходя по-спокойно. Ресул – Какво да кажа, глупак! Все такива ненормални ги прави… Хайде, аз си отивам.
Разговорът на Мелахат и Хаджер е само от въздишки и дано да бъде намерена Нермин, Хаджер обяснява, че не могла да дойде по-рано, но прекъсва щом вижда Буке. Мелахат изпраща Хаджер и двете си разменят реплики, че се надяват скоро да намерят Нермин.
Енвер – Ниязи, какво стана синко? Има ли някаква вест, най-напред?
Емине – Батко, какво стана? Какво направихте? А?
Синан – Ще се чака до сутринта, како Емине. Щяло да има буря.
Емине – Батко, защо се върнахте преди да намерите майка ми? Виж, щяло да започне буря. Какво ще прави тя съвсем сама навън?
Мелахат – Хайде Емине, дъще, ела вътре.
Текст на песента:
   Видях те отново,
   Събудих се тази нощ,
   Липсваш ми отново, мамо…
   Видях те отново,
   Събудих се тази нощ,
   Липсваш ми отново, мамо…
   Мамо, … мамо, …
   Какво да правя без теб, мамо…
   Мамо, … мамо, …
   Какво да правя без теб, мамо…
   Изгрява луната отново,
   Аз съм този, който плаче днес.
   Какво се случи, кажи ми, мамо…
   Изгрява луната отново,
   Аз съм този, който плаче днес.
   Какво се случи, кажи ми, мамо…
   Мамо, … мамо, …
   Какво да правя без теб, мамо…
   Мамо, … мамо, …
   Какво да правя без теб, мамо…
   Мамо…
   Мамо…
   Мамо…
Онур – Бабо, бабо.
Емине – Онур?
Онур – Мамо!
Емине – Да аз съм.
Онур – Видях баба в съня.
Емине – Как я видя, маминото ми!
Онур – Баба беше пред вратата.
Емине – Разбрах, маминото ми, хайде заспивай!
На сутринта се разбира, че Ниязи и Синан са прекарали нощта отвън, не искат и да влязат дори да закусят, били сити. И след като нямало достатъчно полицаи най-добре било да тръгват и да продължат търсенето. Тогава, Ариф предлага да отидат и да съберат хора от селото. Но, Ниязи срязва Ариф, че кой щял да дойде да се поведе по акъла на Ариф …. и виждат как всички съселяни идват. Пристига и Шахин, поздравява се с Енвер и казва, че малко късно е получил съобщение, ала благодарение на началника по сигурността са довели екипи за издирване и са събрали колко е могло хора да се включат в издирването (AKUT e планинската спасителна служба в Турция. Тя е асоциация на доброволчески принцип, но в последните две десетилетия след поредицата от земетресения се е развила до професионално ниво - http://www.akut.org.tr  )
Ресул е отишъл при Харун, за да го увещава да прехвърли официално лодката на самия него. Харун отказва, ала Ресул започва да му обяснява за плановете си, да продаде лодката и да даде парите на Шахин заради бизнеса. (Все пак, изглежда че това са пари, които Ресул преди това е взел от Шахин и сега като ги върне/даде се надява да се включи в бизнеса.) Пък и щял да плати и дяла на Ниязи, като спечели. Харун отговаря, че щом като Ресул е толкова сигурен в начинанието, да отиват и да вземат и подписа на Ниязи. Обаче, Ресул скланя Харун да направят прехвърлянето без Ниязи, т.е. само на частта на Харун.
Издирването и стъпките на Нермин в гората и … Нермин е на брега:
Нермин – Аз вече съм вповече в техния живот. След смъртта на Джемал, синовете ми бяха тези, които ме свързваха с бъдещето. … Аз за какво тогава да живея?
Ариф отговаря на чичо Осман (този герой не ми е познат, но…) и му казва, че не са намерили още Нермин.
При нотариуса Ресул – Инатливо магаре, такова, не ми ли вярваш, че толкова ги четеш тия хартии?
Харун – Каквото и да казваш татко, ще се прочете.
Ресул – Каква опозиция, сегашните деца са по-добри от нас, не вярват на бащите си! … Подпиши всички страници!  … Браво!
Шахин, Синан, Ниязи се връщат, Бахар пита по телефона дали има развитие на нещата.
Енвер – Какво стана, Шахин?
Шахин – Не открихме.
Енвер – Кемал, какво стана?
Комисар – Бате, Енвер, за съжаление, за сега няма резултат. Но търсенето продължава.
Полицаите получават съобщение чрез радиовръзката за намерено женско тяло на брега. (Ох, добре, че в този момент Емине припадна, какви ли крясъци щяха да бъдат и тук?)
Емине – Мамо! … Мамо… Боже, Боже, моля те, нека онази жена да не е майка ми! Върни ми жива и здрава майка ми при мен, Господи! Моля те, нищо да не се случва на майка ми!
Комисар – Кога се е случило?
Полицай – Преди три часа е била при пристанището, рибарите са намерили тялото. Тялото е там.
Комисар – Имало ли е лични документи?
Полицай – Не. Само … външно прилича на търсената. … Да отворя ли, бате?
Комисар – Отвори, синко!

ВСИЧКО
Блага Димитрова

Имаш младост и хубост.
           Цялата си една усмивка.
           Даже дърветата те харесват
           и те прегръщат със сенки.
           Рамото ти изгрява
           като новолуние.
           После – като пълнолуние.
           И докато се озърнеш –
Нямаш младост и хубост.
           Какво ти остава?

Имаш любим и нежност.
           Цялата си една тръпка.
           Стъпваш по звездния свод
           с тънки, звънливи токчета.
           И под стъпките ти угасват
           една по една звездите
           като сгазени фасове.
           Докато тупнеш на земята.
Нямаш любим и нежност.
           Какво ти остава?

Имаш талант и воля.
            Цялата си една факла.
            Нощем безсънно светиш,
            търсиш в тъмната пустош
            нещо такова, което
            никога, никъде, никой...
            Тъкмо да го откриеш,
            факлата гасне и пуши
            и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля.
            Какво ти остава?

Имаш дете и радост.
            Цялата си една грижа.
            Водиш бъдещето за ръчица,
            учиш го да бъде послушно,
            да не тича много напред,
            за да бъде по-дълго твое.
            Докато ти го грабне от ръката
            болест, любов или битка,
            или безкрайният път...
Нямаш дете и радост.
            Какво ти остава?

Всичко да имаш, нищо да нямаш.
             Цялата да си една шепа.
             Всичко да даваш, нищо да вземаш.
             Да се загърнеш зиморничаво
             в самота като в излинял шал,
             майка си да повториш на прага:
             всичко да спомняш,
             всичко да посрещнеш,
             всичко да изпратиш.

В с и ч к о.
             Това ти остава.            
          

- Хаджер: "Господ да не оставя ненаказано онова момиче!" Чудя се с какво безмълвната кротка Буке привлича клетвите на две майки, Нермин и Хаджер - повече, отколкото в 1 еп. се чудех с какво спечели любовта на трима мъже (Ниязи, Харун, Шияр). Вероятно просто има хора, които са като едновременен магнит и за двете - лошата мисъл и любовта.
- С интерес ще очаквам разгадаването на открехнатата от Яшар тайна за бащата на Орхан. Предполагам, че пак Яшар ще изплюе камъчето.
- Учудвам  се на настоятелната и безкористна до момента помощ, която "безмилостният и твърд" Шахин непрекъснато сам предлага на сем. Авджъоглу (в случая за търсенето на Нермин, при това след като отказват съдействието му). Вероятно е по-обвързан емоционално със семейството на първата си (религиозна) съпруга Мерием, отколкото с това на втората (законна) Бахар. Било заради някакъв вид угризения към Мерием, било защото Авджъоглу заслужават уважението му повече от Ресул (Шахин: „Ресул, типично, като ни даде едно пиленце, сега ни обикаля като лешояд!”).
- Развесели ме сцената на Ресул, Биргюл и Орхан и балетните пантофки - с начина, по който добрият Орхан предпази Биргюл от Ресул за своя сметка (т.е. за сметка на своята "нормалност").

Халил