Публикувана: 16 дек. 2012, 00:27 ч.
Последно мнение: 13 март 2013, 10:37 ч.

Не желае да оцветява и да учи на 5г

16 901
262
1

1
...
10
11
12
...
18
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да помогна на сина си да не се чувства тревога, ако не се справя добре?
Какви мерки мога да предприема, за да помогна на сина си по време на този период?
Какви може да са причините за нежеланието на сина ми да рисува с молив?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да помогна на сина си да не се чувства тревога, ако не се справя добре?
  
  Детето може да изпитва страх от провал и може да иска всичко, което прави, да е перфектно. Проблемът може да бъде свързан със страха от провал. Подходът трябва да бъде насочен към мотивиране и окуражаване, без принуда. Можем да опитаме различни дейности като гледане на детски филми, за да го заинтригуваме. Важно е да наблюдаваме детето и да търсим начини за събуждане на интереса му, без да го караме да се чувства принуден.
- Какви мерки мога да предприема, за да помогна на сина си по време на този период?
  
  Една възможност е да се консултирате с детски психолог, който може да предложи стратегии за мотивиране на детето. Важно е внимателно да наблюдавате детето и да търсите дейности, които могат да събудят интереса му, без да го принуждавате. Освен това могат да се предложат различни забавления като гледане на детски филмчета за стимулиране на ангажираността му.
- Какви може да са причините за нежеланието на сина ми да рисува с молив?
  
  Нежеланието на детето да рисува с молив може да бъде свързано със страха от провал. Детето може да иска всичко, което прави, да е перфектно и ако не се получи, то може да се откаже. Важно е внимателно наблюдение на детето и търсене на начини за събуждане на интереса му без чувство за принуда. Освен това могат да бъдат изпробвани различни дейности като гледане на детски филмчета, които могат да го заинтригуват.
- Как мога да мотивирам детето си, което не проявява интерес към ученето на нови неща?
- Как мога да помогна на сина си да преодолее страха си от провал?

# 150 6 март 2013, 22:10 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: Касита в ср, 06 мар 2013, 15:36

Един от сериозните проблеми на нашето време и нашето поколение е именно това неумение и нежелание най-вече за изпълнява поставени му задачи. И да, започва се от Лего, седенето мирен на чина, родителското подстрекаване да не признава авторитети и т.н.

За твоето поколение не зная, но моето не само че седеше мирно на чиновете, ами беше и чавдарче, и пионерче, и маршируваше на всички прегледи на маршовата песен, че и на военно обучение е било, та що дисциплина и маршировки е отнесло, ехей! Та, не е въпросът в уменията и в неуменията, а в това, че във времена на хаос, дори най-дисциплинираните хора се поддават на това да нарушават правилата, ако все повече хора наоколо ги нарушават и това дори се смята за правилно. Като комбинация от двете, аз като представител на моето подчиняващо се на заповеди поколение, не искам моите деца да бъдат принуждавани да изпълняват заповеди от типа, които аз е трябвало да изпълнявам. Бягането оттук до хоризонта и обратно като метафора го има и сега, но е пак по някакъв извратен начин - който изобщо не се подчинява и не му пука, него нищо не го лови, но този, който иска да бъде изряден, но вижда безсмислието на някои задачи, особено откъм количество, лесно бива порицаван (защото все някой трябва да го отнесе, няма начин).

# 151 6 март 2013, 23:56 ч.

Мнения: 20 001

Ама защо изобщо е нуждо подчиняване? когато на някой му е интересно нещо, няма нужда друг да го ръчка с аршин отзад, за да го прави. Все едно аз да карам насила моето дете да рисува. Ами че тя само като не спи, не рисува. Същото е и със специализираните училища по-нататък-на едни им харесва математиката, на други езици, на трети готварство и т.н. Според мен ако човек прави нещо, защото има вътрешно убеждение, че е правилно, то тогава няма да има смисъл някой да го натиска насила. В противен случай ще го прави само докато авторитетът е там, а в останалото време ще гледа как да кръшне.

# 152 7 март 2013, 01:00 ч.

Мнения: 5 259

Нашите училища не са на принципа кой какво го влече, а "специалист по всичко". И дори да те влече рисуването, нищо не може да те спаси от физиката и математиката. Даже се получава така, че ако някой предмет не те влече, но влиза в тези, които образуват успех, бал и въобще е важно да имаш висока оценка по него, прекарваш повече време да учиш това, отколкото да се занимаваш с нещо, което реално те влече и имаш възможност да постигнеш по-високо ниво в него.

Накрая всеки отделя най-много време на това, което най-малко харесва. И честно да си призная, не съм сигурна, че това е от полза в работата. Защото подобна подготовка може би наистина подготвя детето за бъдещата му работа на служител, която ще се състои само в неприятни задължения, но пък не помага на човек да се задълбочи в това, което би му доставило удоволствие да прави. А аз не мисля, че на нас основният ни проблем е, че не се подчиняваме успешно. Напротив, подчиняваме се много добре. Къде другаде има такава експлоатация магазините да работят до посреднощ вкл. събота и неделя и служителите безропотно да карат смени по 15 часа (касиерките в супермаркетите)? Срещу 35лв на месец. В Европа? Да-да.

Това, което не можем, е да си обичаме работата, да я вършим с удоволствие, да сме мотивирани и да работим заради успеха си, а не да "теглим" цяла седмица, с мисъл за заплатата.
Според мен ако още в училище се постави у децата усещането, че да полагаш труд е неприятно и се постига само с вътрешна борба и съпротивление, ако не си открил удовлетворението от успеха, вдъхновението и мотивацията, а си изпълнявал задачите само под заплахата от ниски оценки и други видове натиск (примерно да те е срам, че само ти не го можеш), и други неща, които сега умишлено не искам да изреждам, резултатът няма да е много блестящ. И той реално не е особено блестящ у нас.

Интересна статия

# 153 7 март 2013, 06:20 ч.

Мнения: 5 940

allana , ти въведе въобще обсъждането на "срама" в темата. За мен не е нужно да оказваш натиск на детето /аз никога, ама никога не съм го правила, за да има то реална самооценка. То не живее изолирано в някакъв измислен свят, а наблюдава този на възрастните, има контакт и с други деца и може да прецени кога се справя добре или не с това, което се изисква от него. За моите деца смятам за по-здравословно да имат добра самооценка, отколкото да си мислят, че като са супер в едно нещо, то за другото не трябва да се полагат никакви усилия. . И мисля, че тук не обсъждахме необходимостта от ранна възраст децата да са прекрасни литератори, математици, художници и певци, а това да се справят с базови неща, за да могат след това да изберат мястото, на което се чувстват добре. Оцветяването развива моториката. Има и безброй други начини, но очевидно в градините се застъпва на това. Моториката е важна, за да може детето да пише по-напред и да се самоизрази. Себеизявата, за която толкова ни е страх, че няма да се случи....
Имам позната, която помага за отглеждането на дете в Швейцария.От това, което ми разказава, смятам, че подходът е с доста повече натиск, отколкото моя и на приятелките ми. Детето от най-ранна възраст ходи на безброй допълнителни занимания, не вярвам то да ги е избирало на годинка. Най-вероятно са щастливи, защото са и образовани, и богати. а че образователната ни система се нуждае от промени, нуждае се. Но те не трябва да бъдат в посока децата да стават все по-неграмотни, защото не им е интересно да четат и да пишат и са такива щастливци, че не се срамуват от това.

Последна редакция: чт, 07 мар 2013, 06:26 от valerie

# 154 7 март 2013, 09:53 ч.

София
Мнения: 62 595

Алана, според мен и ти се плъзгаш по лъжовния път на "за какво да уча физика като ще ставам журналист". На общообразователната подготовка в училище идеята й е да даде точно такива знания - някакво ниво на компетентност и знания за всички основни науки. Има си профилирани училища, а след това и гимназии, които през част от времето наблягат ~И на специализираната подготовка. Много ми се иска на моменти, много родители, смятащи като теб, да получат каквото искат, само за да им гледам сеира как като излязат децата им от училище, ще си скубят косите, установявайки, че нямат никаква обща и необща култура и подготовка по фундаменталните науки, и освен да берат ягоди във Франция и да са строителни работници, за нищо друго не ги бива. Идеята за знания по основните науки е добра, просто трябва да се преразгледат учебните планове, учебниците и начините на преподаване, за да бъде по-ефективно и интересно ученето. Няма нужда да изхвърляме и бебето с мръсната вода.

# 155 7 март 2013, 09:59 ч.

Мнения: 10 547

Моето поколение, Андариел, е поколението на прехода, което израстна във времето на пълно неподчинение и непризнаване на авторитети и, което сега възпитава децата си по същия начин.

allana, на големия процент от посещаващите училище не им трябват приказки за вътрешна мотивация и успехи. След завършване на същото това училище им трябва работа и умението да я вършат точно и коректно.

# 156 7 март 2013, 10:07 ч.

София
Мнения: 62 595

Е, да, Каси, съжалявам, че го казвам, но вашето поколение е първата версия на "изгубеното поколение", което изкара ранното детство в относителна сигурност, но пуберските и младежките години в хаос! Ако може да ти е някаква утеха, следващото поколение, това на сегашните 20-годишни, съвсем без сигурност израстна и те са усъвършенствата версия на "изгубеното поколение". В този смисъл си права - родители, които не са свикнали да изпълняват правила и задачи, трудно могат да възпитат отговорност у децата. Аз дори като гледам, дори се чудя как доста хора устискаха да не се изгубят съвсем в хаоса, и все пак успяха да се държат в границите на доброто поведение и мислене.

# 157 7 март 2013, 13:51 ч.

Бургас
Мнения: 8 510

Аз пък не разбирам защо трябва непременно да се кара детето да оцветява. Може да не му е интересно. Това не означава, че е по-глупав. Защо трябва всички деца да са по калъп.
Ето детето ми е на 3,5г. не мога да го накарам да изпее и една песничка. Другите деца от градината имат цял репертоар. Да взема да се тръшкам ли, че другите правили еди си какво, а моето не, но го бива в други неща?

# 158 7 март 2013, 13:54 ч.

Мнения: 10 547

Въпросът далеч надскача акта на нанасянето на плътен цвят върху листа, а нежеланието да го прави в учебна среда.
През целият си живот човек прави неща, които не желае, но му се налагат и колкото по-рано разбере, че "не искам" и "не ми харесва" не вървят винаги и на всяка цена, толкова по-добре за него.

Андариел, забелязва се невероятен сблъсък на моето и следващото поколение. Чудя се какви ще са неговите биологични произведения?

# 159 7 март 2013, 13:56 ч.

Мнения: 43

Умението да се впишеш в дадена група е именно основно. Това е базата, на която се гради идеята на гражданското общество. Системата на детските градини в България лично аз намирам за много консервативна, недаваща възможност за занимания по избор и т.н. Въпреки това обаче смятам родителските напъни да отгледат изявени индивидуалисти за излишни. Резултатът в повечето случаи не са ярки личности с изявена индивидуалност, а безхаберни, невъзпитани, с нищо несъобразяващи се индивиди, освен това и безпросветни.

Нямам предвид нито авторката, нито детето ѝ, темата доста се измести.

# 160 7 март 2013, 14:13 ч.

София
Мнения: 62 595

следващите ще са консерви. Махалото, нали се сещаш!

# 161 7 март 2013, 14:38 ч.

Мнения: 9 990

Цитат на: tweetys в чт, 07 мар 2013, 13:51

Може да се тръшкаш, ако детето отказва в час по музика при поставена задача да изпеят песента.И аз вкъщи отказвах да пея, но в час по музика разграничавах нещата.Не искам не означава, че не трябва. За енти път-карането някой да прави нещо-дали да пее, скача или оцветява не е, за да стане велик художник, спортист или певец.То важи и за онези, които пеят фалшиво. Бях пуснала навремето тема за физическото в училище, където все още много учители залагат на покриването на нормативи.Там наблюдавах подобно явление, повечето не разбраха мотива ми за темата.Реално моето дете спортува сериозно неразпространен, не масов спорт и е в пъти по-добре сложена и здрава от съучениците си, но не е атлет в онзи смисъл на думата, не може да тича бързо, какъвто е един от нормативите, но тича за издържливост доста, не може да скача от място и да си покрие норматива за това, но прави по 100 коремни преси.Та тогава питах кому са нужни точно тези нормативи.Тогава, въпреки неудачите и лошите оценки, моето дете не е отказало да скача, защото мрази, не и се получава и т.н. Напротив, правеше си го, въпреки негодуванието вътрешното, защото знае, че това се прави и е от поставените задачи.Толкоз.Колкото може, толкова ще я оценят.Това е друг основен проблем-очакванията Винаги да те оценят Високо.И като не ти се получи, и изкараш двойка или тройка-драма-не се правело така и прочее.

# 162 7 март 2013, 15:13 ч.

София
Мнения: 62 595

Според мен за малки деца е най-добре щом не искат да правят нещо в ДГ, че и дори в първи клас в училище, е просто да бъдат оставени намира. Ако детето стои тихо и кротко на мястото си, не закача другите деца или просто си блее през прозореца, нека си стои така! Голяма работа, че не оцветява или пише ченгелчета, нали не пречи на урока! И без това има достатъчно количество деца, желаещи да се изявят на урока. В един момент детето самичко ще избере да не се цепи от групата. Може би ще се повторя, но едното ми дете в предучилищната беше казало на учителката, че не иска да рисува и че няма да рисува, "защото не може да рисува". И това още на третия учебен ден. Учителката ми го съобщи с усмивка, когато отидох да взема детето на обяд. Тя го остави на спокойствие, а то си е седяля тихо на чина и къде драскало, къде зяпало наоколо, но не е пречело. След един месец вече беше прорисувало и често произведенията му бяха на стената с рисунките на другите деца. Благодарение на мъдростта на учителката, никога не е имало проблеми по рисуване през всички години досега, дори рисува доста добре, а с чертането се справя чудесно. Сигурно ако учителката беше твърдо на принципа "щом съм поставила задача, значи трябва да се изпълни", най-вероятно щях да се сдобия с истерично дете, мразещо рисуването, а тази тема вероятно щях да я пускам аз на мястото на авторката. За всички години дотук никой не се е оплаквал от това, че детето не иска да работи в клас, че ходи с ненаучен урок или без домашно, или че пречи на учебния процес. Затова нека не се вторачваме толкова в тази дисциплина и задължителността, защото понякога има опасност от обратен ефект!

# 163 7 март 2013, 15:31 ч.

Мнения: 9 990

Реално не знам за случай с насилвано дете. В голяма степен отказите да се работи, ако детето не пречи, просто се споделят с родител. Опитват се да провокират работа, и ако не се получава, съвсем нормално е да се сподели с родителя. Тук вече, като се преекспонират нещата и се превръща в драма всичко е ясно.

# 164 7 март 2013, 15:42 ч.

Мнения: 10 547

Андариел, но е толкова кратко времето между първи и втори клас /приеми термините употребени условно/, че изведнъж детето осъмва с идеята, че не е нужно да бъде карано да прави каквото и да било.

Препоръчани теми

Връзка с вдовец + дете

На пазар във Варна - 27

736
На пазар

Пазаруване от Amazon.co.uk и Amazon.de - 16

Пазаруване от Aliexpress.com 10

Причина:

Причина: