Тя се роди, въпреки всичко!

Длули,стискам палци за татко ти!!!!Пожелавам много здраве и щастие на твоята принцеса и на вас,кураж!!!!Аз също имах неприятности покрай раждането ама то твоето е било кошмарно.

Честит рожден ден малка голяма Ени

 

Бори, да знаеш, че следя постовете ти изкъсо и се информирам за принцесата и теб, прегръдки, борбени дами!

Здравейте, мили мами!  Може ли и аз да разкажа историята си тук, понеже заглавието на темата е много свързано с това, което преживяхме със съпругът ми. Първо искам да изкажа възхищението си за силата и куража ви! 
С моя съпруг сме женени от две години и половина. В началото на 2011 започнахме опитите си за бебе. Точно 9 месеца опитвахме, докато през септември съм заченала, направих си тест на 4.10 и излезе положителен  Много се радвахме с моят съпруг, всичко си беше наред, до 4ти месец, когато отидохме на 3Д ехограф в МЦ Фемина при д-р Врагалева. Там разбрахме, че ще си имаме дъщеричка. И до тук с добрите новини. Изведнъж лицето на докторката помръкна, каза "Оле, оле, оле Ехххх" И на нас краката ни се подкосиха. Диагнозата беше много тежка - Агенезия на Корпус калозум (мазолесто тяло в мозъка, което прави връзката между двете полукълба), липса и на още една много важна мозъчна структура, хидроцефалия, прекалено много вода в мозъка, изкривена, деформирана главичка  Каза да го махаме бебето, то нямало да се роди нормално, много тежка аномалия, да не си почерняме живота, млади сме, следващата бременност ще е успешна. А моето мило бебче, как риташе, как го усещах, сякаш ми казваше "Мила мамо, моля те, не ме убивай!" Как сме плакали с мъжа ми! Изпратиха ни в Майчин дом, искаха да ми правят амниоцентеза, но съпругът ми не даде, а и проф Кременски от Майчин дом (При него бяхме на генетична консултация) каза, че няма смисъл от амниоцентезата, защото тя е за откриване на хромозомни аномалии, а нашата е изолирана аномалия. Милият човек, опита се да ни вдъхне кураж и вяра, но при тази диагноза нищо положително не успя да ни каже. И той подкрепи аборта, каза, че това е най-добре за бебенцето, да не страда, и за нас, и ние да не страдаме. Разпитах как се прави аборт в 4ти месец. Обясниха ми, че се предизвиква раждане. Настръхнах. Да отида в болницата с живото и мърдащо бебе в мен, да ми сложат системи и да го извадят насила....  НЕ!!!! Със съпругът ми взехме решение че каквото и да става няма да убием нашето бебе. Друг е въпросът колко ни подкрепиха близките (Освен мама) Аз съм много силно вярваща и чета Библията. Покрай мен и Тони (мъжът ми) се запали и започнахме да вярваме и да се молим за нашето неродено дете. И Бог започна да ни говори. Ето някои стихове от Библията, които ми даваха много сила и кураж и вяра, дано и вас да насърча: Ако имате вяра колкото синапово зърно и кажете на тая планина: Иди и се хвърли в морето и повярвате и не се усъмните, всичко което поискате в молитва, като вярвате, ще получите" "Никое изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек. Обаче Бог е верен, който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, за да можете да го издържите" "Ако двама или трима се съгласят за каквото и да е по волята на Отец, Той ще ги послуша"
Един ден говорих със счетоводителката на Майчин дом, която не знам как и по какъв начин почти успя да ме убеди да направя аборта. Каза ми, че е станала грешка, че това детенце не било за мен, да го пусна да си отиде от където е дошло...      В момента в който затворих телефона, Бог в мен ми каза" Аз никога не правя грешки! Аз съм съвършен творец и създавам красиви и съвършени неща!"  В този момент знаех, че битката за живота на нашето момиченце вече е спечелена.
Да уточня, че лошата диагноза я разбрахме точно на 06.01.2012 година. На 10 януари решихме да идем пак при Врагалева, за да види бебето, като през тия 4 дни не спирахме да се молим. Тя като ни видя каза, че за толкова кратко време едва ли нещо се е променило. Но не ни върна, но за съжаление нямаше никаква промяна. Там, където трябваше да са структурите, зееше огромна и грозна дупка. Мозъчните стомахчета си бяха увекличени. Пак сълзи, пак молитви. Между другото ходех и на работа, учителка съм. Какво се случва на 11ти: Разпуснах децата и седнах в стаята да си попълвам дневника, когато телефонът ми звъни. Обажда ми се д-р Врагалева, за да ми каже, че взела много присърце нашият случай и гледала много внимателно снимките от 6ти и 10ти януари в къщи и виждала значително подобрение! Вярвате ли ми, мили мами, че след разговора паднах на колене и започнах през сълзи да благодаря на Бог. Обадих се веднага на нашият тати във фирмата и му казах радостната новина. Започнахме да се молим още по-горещо, с още по-силна вяра. Следващият преглед беше на 18.01, когато се видя мъничък зачатък на Корпус калозум и не толкова вода в мозъка. Дупка в главичката на бебенцето ни имаше все още, но не беше вече толкова голяма. Извика ни пак след 1 седмица. През тези дни слушах една песен, която ми даде още сили и вяра: Чудно дело започна Бог, той е верен да завърши, но само ако вярваш".  Знаехме, че щом Господ е допуснал това зачатие, Той е верен да го завърши. На 27ми януари беше следващият преглед. Легнах на кущетката, включиха апарата и на екрана се появи нашето бебенце. А лицето на лекарката грейна и тя каза: Ето това вече исках да видя!  Спечелихме битката с Божията помощ! Да, тя, нашето момиченце се роди въпреки всичко! Кръстихме я Виктория - Победа. Сега спинка и като се събуди отново ще ме озари с нейната невероятна чаровна усмивка. Утре става на 9 месеца, развива се даже много по-напред от връстниците си, изправи се сама преди няколко дни, казва баба, тати, дада, невероятна умница е. Бог да ви благослови! 

Страхотна история 

sugar baby, страхотна история и завършек. Да е жива и здрава малката Вики.

Д-р Врагалева е прекрасен човек и специалист. Само не моге да се съглася, че всичко е божа работа, защото когато се молех за моето дете и ходих къде ли не и с часове висях по църкви...бог не беше там.Няма нищо по-тежко от майка да погребе детето си. Всеки със съдбата си.

sugar baby толкова хубав разказ не бях чела! Аз също съм вярваща (всъщност хич не я обичам тази дума, защото не вярвам, че има Бог, а го ЗНАМ) и често съм си мислила ако на мен ми се случи нещо такова дали бих направила аборт. По-скоро не бих, защото децата, които раждаме не са наши- те са замисъл на Бог и щом Той е решил, че това бебе трябва да го има с или без увреждания то аз нямам право да му се противопоставям. А и както доказва разказа ти неговите възможности са далеч извън всякакви човешки възприятия .

sugar baby плачех и четях историята ти, толкова много ме развълнува Най - вече това, че  не си се отказала от детенцето си, въпреки страшните прогнози и че не си изгубила вярата си. Затова и Бог те е възнаградил с живо и здраво детенце Тя е докосната от Него - нека ви е благословена!!!

nikolina-pikolina знам историята ти, чела съм те много пъти и зная какво изстрада майчиното ти сърце и как се бори за детенцето си И аз загубих детенце /макар и неродено/ и племенник погребахме със сестричката ми, но знам и вярвам, че Бог направи най - доброто за тях. А нашите мъки компенсира с живи и здрави рожби - теб дори двойно  Нямам никакво намерение да ти проповядвам, просто ми се иска да вярваш, че Бог е прибрал детенцето ти в един по - добър свят, където няма болка и че един ден пак ще сте заедно.

Трогателни истории на силни жени, добре че сте имали упование в нещо, макар аз да не съм религиозна, знам, че силата и майчината интуиция вършат чудеса. Шугър, интелигентна жена си и съзнаваш, че има обратими и необратими процеси, много се радвам, че вашият случай е завършил с красив розов финал!

Благодаря ви!       nikolina-pikolina, много, ама много силно те прегръщам!!!!       Изключително съжалявам за това, което ти се е случило. Наистина, няма по-тежко изпитание от това да загубиш рожбата си   Но аз съм сигурна, че Бог те обича. Искам да ти кажа за един библейски герой, който се нарича Йов. Той губи всичките си деца, цялото си богатство и домът си. На всичко отгоре при него идват трима многознайковци, които го обвиняват, че всичките злини му се случили защото бил грешен. Но Йов не се отказал да вярва и Бог му подарил толкова деца, колкото изгубил и му възстановил цялото богатство, че и отгоре. Още веднъж ти изпращам много силни виртуални прегръдки и ще се моля за теб Бог да благослкавя дечицата ти и цялото ви семейство!  
Всяко едно детенце е докоснато от Бог и благословено от Него  

sugar страхотна история.Сега плача и се радвам за теб.Бог е всемогъщ и силната вяра в него помага.

Julia_21 - Много ме разчувства тази история    Много се радвам за теб , шапка ти свалям за куража който си имала , за това през което си преминала си била толкова силна - ЕВАЛА  !!


sugar baby - Страхотна история с прекрасен финал  ЕВАЛА и на теб за куража който си имала и си била толкова силна и вярваща въпреки всичко !! Нека Бог е с вас и за напред : ) , да ви е живо и здраво детенцето и все така да ви радва 

Настръхнах
Нещо подобно се случи и с нас но не завърши с подобно фиаско Много се радвам за този развой при вас. Жива и здрава да ви е Виктория
nikolina-pikolina Огромна прегръдка имаш и от мен 
Влязох в темата за да видя, дали няма новини и за таткото на Julia_21

Благодаря, че питаш, Коки..За съжаление всичко си е същото, той е станал кожа и кости, вчера са му правили операция на краката, не се знае колко още ще стои, вече не му се и живее...Живота ни се обърна на 180 градуса след 15 февруари, не стигаха и другите препятствия...