Трябва ли да променя възгледите си за обучението?

  • 2 308
  • 32
  •   1
Отговори
  • Плевен
  • Мнения: 1 014
Ще споделя една ситуация, която вече става за мен проблем, като се надявам мненията ви да ми помогнат да преразгледам възгледите си.
Моето дете е на 4 години и половина. Ходи на ясла, а сега на градина.
То е единствен наследник в целия ни род, т.е. няма други деца от това поколение. По-голямата част от рода ни е от учители. Поради липса на други деца всички са се вторачили в моето. По принцип аз избягвам чести срещи с роднините си, тъй като много често ме натоварват негативно, но въпреки това може да се каже, че сме в добри отношения.
Всички, които са учители вече все по-често ми натякват, че детето ми е изостанало и за да е добър ученик вече трябва да знае да чете и да пише. Обясняват ми как децата, които в първи клас не знаят предварително материала, се затруднявали, депресирали от другите и ставали лоши ученици.
Аз имах друго мислене - че детето трябва да си учи материала предвиден за възрастта му. Винаги съм била противник на частни уроци, учене на английски от детската градина и т.н. Но те твърдят че без тези неща не може.
Също така съм противник на това, тъй като аз съм се научила да чета и пиша на 5, тръгнала съм на училище 6 годишна. Ваканциите ми при тези ми роднини минаваха в насилствено четене и писане и благодарение на това толкова намразих учението, че докато завърша магистратура, проклинах всеки ден. Наистина се реализирах доста добре, но и до ден днешен мразя да чета. Чета само по необходимост и от десет години не съм прочела нито един роман.
Моето дете е недоносено и се развива по-бавно, но учителките в градината казват, че не се различава особено от другите деца. Плюс това прави всичко с лявата ръка, а баба ми държи да пише и рисува с дясната и при всеки удобен случай му хваща дясната ръка, от което дете се обърква допълнително. Той знае много песни и стихотворения, пише буквата си, моята и на баща си и рисува, не знам какво повече искат от него. Но вчера го бяха хванали да го учат на океаните и континентите, което за мен е непонятно, та той още не знае какво е континент, т.е. не може да го осмисли. Донесли са му комплект учебници за първи клас и трябвало всеки ден да го уча.
Аз работя във финансовата сфера и не разбирам от начина на обучение. Моля ви помогнете ми. Проблема може и да е глупав, но мен ме тревожи и място не мога да си намеря от яд. Вече си мисля, че възгледите ми не са правилни. Вие учите ли децата си вкъщи толкова отрано?

# 1
  • Мнения: 3 050
За много години!!!! Детето само ще си покаже кога е готово за азбука,четене и прочие.На 4 г. е рано/така поне мисля аз/Има книжки подходящи за възраст му-свързани с подготовка за учебния процес,не го мисли толкова.......детството е едно и никога не се връща.

# 2
  • София
  • Мнения: 2 457
Бих казала да ограничиш срещите с въпросните роднини още повече  Crazy
Моят син знае азбуката (познава буквите), но не може да напише нито една. С рисуването също не се справя, не обича да оцветява и се дразни, че трябва да остава в контурите на рисунката.
В същото време има прекрасна памет, запомня стихчета и песни лесно, добър е в строенето с конструктори, има много добра двигателна активност, справя се с някои логически задачи.
Просто децата се развиват по различен начин. Има неща, които трябва да могат да правят на определена възраст, но те определено не включват четене и писане на 4.
Аз също се научих да чета на 5. В първи клас, обаче страдах, защото лежах на стари лаври и четях доста по-бавно от другите, защото прочитах думата буква по буква, докато другите четяха вече на срички.
Довери се на учителките в детската градина на детето и му дай детството, от което има нужда.

# 3
  • София
  • Мнения: 130
Остави детето да се развива.Пускай забележките покрай ушите си.В никакъв случай не натискай за дясна ръка,може да има сериозни проблеми.С която ръка му е удобно с нея да пише.Следи само за правилно хващане на молива.На 4 г е абсолютно ненужно да пише и чете.Нека рисува,оцветява,моделира.Да играе,това е най-развиващата дейност за 4г дете.И не се връзвай,че ще му е трудно в училище.В крайна сметка то отива там,за да се научи да чете и пише.Слушай госпожите от детската градина и ако те не намират проблем,вземи една лъжица"М.....та му" и си прави оглушки пред бабите.

# 4
  • Мнения: 28 636
Вие учите ли децата си вкъщи толкова отрано?

Води се по детето си. Ако то проявява интерес и иска да се научи да чете, пише или нещо друго от този род, в никакъв случай не пропускай момента. Използвай естественото му любопитство, тогава детето се научава най-бързо и успешно.
Но ако не иска да учи, не го насилвай. Това може да доведе до обратния ефект.
Ако се вглеждаш внимателно детето си и следиш развитието му, няма начин да пропуснеш точния момент, в който е готово да се научи на едно или друго. Обикновено децата не само изявяват желанието си, но често го правят и по много досаден начин. Голяма грешка ще направи родителят, ако пренебрегне такава молба, само защото му се струва, че е още рано според неговите разбирания или заради лични травми от детството.
Не е зле също да се допитваш периодично до учителките в градината. Те най-обективно могат да ти кажат как се развива детето и да сигнализират, ако забележат някакво притеснително изоставане. Иначе си права да не се впечатляваш особено от болните амбиции на роднините или на други родители. Само и единствено детето ти трябва да задава темпото на своето развитие. Стига да няма някакви проблеми и да започне да изостава драстично, естествено. Тогава вече ще се наложи да се вземат някакви мерки. Но не вярвам да се стигне чак дотам.  Simple Smile

# 5
  • София
  • Мнения: 1 057
Тази ситуация има едно единствено решение - говориш с роднините ти, че това им отношение към детето не ти харесва. Любезно, твърдо и настоятелно. ТИ определяш правилата на играта. От личен опит знам, че ако това не се промени, с течение на времето ще става все по страшно. Ще се стигне до момент в който, всички успехи на детето ще бъдат сочени, като постижение на баба му, примерно, а за неуспехите ще те обвиняват теб.
Ако роднините с претенции са твоите родители и/или баба ти и дядо ти, е редно да им разкажеш, как си се чувствала като малка, когато насила са те карали да учиш и им сподели това, което сподели с нас.
Големия ми син е първи клас и докато беше в детската градина, не можеше да чете. Научи се да си пише името едва в подготвителната група т.е. на 6г. Тогава, не съм го карала насила да учи каквото и да е. Ако иска той да пише или да смята обаче, не съм му отказвала помощ. Сега от него чувам, че децата, които могат да четат и пишат, не спазват дисциплина в час, защото им е скучно и ги занимават с неща, които те умеят...

# 6
  • Мнения: 13 306
Бих казала да ограничиш срещите с въпросните роднини още повече  Crazy
Доколкото схващам от разказа на авторката, учтиви разговори с тези хора няма да помогнат; те изглеждат неспособни на емпатия и приемане на схващания, различни от техните (кратуна най-трудно увира, е казал народът Grinning), така че - горното.

# 7
  • София
  • Мнения: 1 609
Аз бих ограничила контактите на детето с тези роднини до абсолютно неизбежния минимум и не бих го пратила при тях само. Ако детето има желание да се научи да чете, да пише или на нещо друго - да, под формата на игра и забавление това може да стане. Но да го карат насила на тази възраст според мен би имало по-скоро негативен ефект. А това, че детето показва склонност към левичарство, а го насилват да си ползва дясната ръка, ми се вижда наистина ужасно и не бих го допуснала, ако ставаше въпрос за моето дете. Моят съвет към авторката е да прояви твърдост и по възможно най-категоричен начин да заяви на роднините си, че не е съгласна с техните представи за това кога и на какво трябва да се учи детето и да ги помоли да не се месят. Аз още отпреди раждането съм го заявила това и не спирам да го повтарям, ако трябва и по-крути мерки ще предприема - моята баба не е учителка, но пък страда от някаква свръх-амбиция и иска ние (т.е., членовете на семейството, в т.ч. и дъщеря ми)  да сме винаги по-по-най. Започна да ме пита дали детето говори още когато беше на 5 месеца и понеже тя и до ден-днешен не говори особено (казва отделни думи, които ѝ се разбират и още много други, които никой не разбира), страда много силно и я виждам, че се чуди как да ми каже, че трябва да я заведа на логопед, психиатър, невролог и още не знам какъв специалист.

Друго, за което се сетих - някъде бях чела, че според някакво изследване децата, които се научават да четат и пишат преди 6 - 7-годишна възраст е по-вероятно да развият късогледство. Това било, защото очния нерв се развивал дотогава и ако се насилва окото да извършва такива дейности като взиране, които са повече или по-малко неизбежни при четене и писане, той се уврежда.

# 8
  • Мнения: 9 043
Изключително много ми хареса мнението на Кака Сийка:)))
Детето ми е на 3г. Проявява интерес към адски много неща на различни периоди. Преди месеци слънчевата система беше мания. Опитах се да намеря книжки за нея съобразени с възрастта и не успях. Явно всеки мисли че е рано. Купих няколко по-прости енциклопедии. Разказвах по тях...докато една вечер той ме помоли да чета. Опитах се да му обясня че няма да ги разбере но той настоя. Е започнах да чета...четях с часове. Не знам как и какво е възприел от тези понятия но сега доста добре обяснява за слънчевата система. Иска да учи букви и не го спирам...знае почти цялата азбука. Като пише 30% от нея.  Пише, яде и прави какво ли не ту с лявата ту с дясната ръка.
Ако тебе лично те притеснява отношението на роднините просто ограничи контактите.
Но ако всичко е в рамките на игра аз лично не виждам нищо лошо. Няма как детето да прояви желание да научи нещо ако то не му е показано. Как да знае дали му е интересно за океаните и моретата ако никой не му го е показал...Но в никакъв случай не оставяй фамилията да бъде водеща при образованието на детето.

# 9
  • София
  • Мнения: 62 595
Станислава, това си е ваш, семеен проблем, а не принципен въпрос за обучението! Трябва да влезеш в ролята си на родител, който има последната дума поради това, че носи отговорността за детето, и да възпитаваш детето според своите усещания. Иначе ще побъркате детето с разнобоя в роднинските възгледи. Всъщност, играта не е кое е полезно за детето, а е битка между теб и роднините ти кой да кара влака откъм възпитание на "престолонаследника". Има и нещо друго, което смятам за много важно - роднините да се отнасят към детето човешки, да излязат от ролята си на учители, и да станат любящите баба/дядо/леля/вуйчо - да играят глупави игри с него, да го учат на карти, не се сърди човече, да му разказват за света, да редят пъзели, да му правят палачинки и да ритат топка с него, да му четат приказки.

Повечето деца постъпват в първи клас без да знаят да четат и да пишат, а и това не е най-важното. Роднините ти би трябвало да го знаят. По-важното е детето да е положително настроено, да е любознателно, да е развило устойчиво внимание за възрастта си, също добре развита реч за възрастта, и от предучилищната знание за правилата в училище.

# 10
  • при късмета
  • Мнения: 25 440
Изобщо не си променай възгледите!
Най-добре си познаваш детето, най-добре знаеш в кой момент какво му е интересно и какво му държи вниманието.
Горкото дете с рода от даскали.На сестра ми свекървата беше учителка(сега пенсионер), на по-големи, ама все пак съм я чувала няколко пъти да прави реплики в стил "децата в днешно време са тъпи" #Cussing out
Моя син също е левичар.Не давам на чичо ми да се доближава до него да му показва каквото и да е, защото братовчедка ми(дъщеря му) и тя е левичарка и си спомням, че като беше малка, учителите караха баща й да й връзва лявата ръка, като си пише домашните #Crazy.Тя си остана левичар естествено, но баща й до днес смята, че няма по-добър метод да стане десничарка, защото учителите така казвали ooooh!
Мойто дете познава всички букви и само три цифри , но не може да чете.Не може да рисува, с оцветяването криво ляво се справя.
 Това, което мен ме влудява при нас е, че с мен почти нищо не учи, а баща му само веднъж му показва нещо и все едно му го налива в главата.Но му чета много и може да ме слуша повече от час + задължителната приказка преди лягане.

# 11
  • Плевен
  • Мнения: 1 014
Много благодаря на всички. Наистина ми помагате да се ориентирам в ситуацията.

Станислава, това си е ваш, семеен проблем, а не принципен въпрос за обучението! Трябва да влезеш в ролята си на родител, който има последната дума поради това, че носи отговорността за детето, и да възпитаваш детето според своите усещания.
Така е. Аз изцяло отглеждам детето си. При роднините ходи на гости за няколко часа, както и се е налагало да го гледат, когато е болен и няма никакъв вариант да го гледам аз или баща му. До сега не съм допускала да ми се месят и съм си вземала решения като съм се информирала и съм преценявала ситуацията и естествено съм си носела отговорността. Моето дете както казах е недоносено, минала съм през страшен кошмар, страшни диагнози, болници и т.н.
За това исках и сега да чуя мнения, за да взема решение. Тъй като семейния ми проблем напоследък ме кара да се замисля сериозно, дали досегашните ми възгледи за обучението не са грешни. Т.е. налага си да ги преразгледам.

Наистина мненията ви са ми ценни. И съм ви благодарна за изчерпателността.

# 12
  • Плевен
  • Мнения: 1 014
Това, което мен ме влудява при нас е, че с мен почти нищо не учи, а баща му само веднъж му показва нещо и все едно му го налива в главата.

Тъй като чета доста по темата аз ученето при децата, ще споделя на какво попаднах.
Децата до осмата си година били силно интуитивни и един вид си харесвали човек, който за тях е авторитет, и от когото да учат. Подсъзнателно избирали от група хора, човека с най-висок коефициент на интелигентност и познания за света. Това беше казано във връзка с това, че има учители, от които трудно детето научава нещо, въпреки че се учи по обща методика.
Та с две думи, детето смята мъжа ти за по-умен, според тази теория.  Thinking Само да не се обидиш. Peace

# 13
  • София
  • Мнения: 62 595
За по-възрастните роднини ти винаги ще си останеш дете, и те се чувстват в правото си да те назидават, възпитават, насочват, критикуват дори в ролята ти на майка. Ако може да ти е успокоение, при вас ситуацията се усложнява само заради това, че те са педагози по професия, и това им дава допълнителна увереност в правотата си, ноповечето баби и дядовци са същите, и почти всяка майка води борба на този фронт в началото. Но това не означава, че са прави. Те винаги ще мислят, че знаят по-добре от теб какво е най-доброто за детето. Не можеш да ги промениш, но поне се спазари с тях за най-важните неща, с които да се съобразяват като гледат детето - например, да не го насилват да работи с дясната ръка (мозъкът на детето е така устроен, и ако настояват, само ще го объркат и депресират), да играят с него (а не да го обучават постоянно) и някакви други неща, които са важни за теб. Ще се съпротивляват, разбира се, това е неизбежно, дори ще шмекеруват, но и това ще отмине.

# 14
  • Мнения: 10 547
Недей да променяш възгледите си, защото и да искаш, няма да се получи, но и се вслушвай /понякога/.
Във всеки има доза истина, познание и мисъл.

Следи и се води по детето, не се осланяй само на учебния материал, предвиден за възрастта, а по неговите особености. Вкараш ли го в матрицата от първи клас натам, нещата стават все по-трудни за контрол от страна на родителя. Разбира се, не е невъзможно.

Общи условия

Активация на акаунт