desitkad, благодаря за новата тема. 
Явно болежките при всички ги има. Нормално за този етап на бременността. И мен ми изтръпват кутрето и безименния пръст на двете ръце. Вечер ме болят тазовите кости и гърба, тежичко ми е вече. Трудно се навеждам вече, охкам, пъшкам ...
Ето и разказа за моето раждане и секцио. Може на някой да му е полезна информацията.
Въпреки, че и аз вече си пия редовно магнезия, контракции си имам през деня, а вечер са ми и леко болезнени.
Явно болежките при всички ги има. Нормално за този етап на бременността. И мен ми изтръпват кутрето и безименния пръст на двете ръце. Вечер ме болят тазовите кости и гърба, тежичко ми е вече. Трудно се навеждам вече, охкам, пъшкам ...
Ето и разказа за моето раждане и секцио. Може на някой да му е полезна информацията.
Скрит текст:
Започвам малко отдалече.
По време на бременността живеех във Варна. Но предвид, че съпруга ми го няма през по-голямата част на годината бяхме решили да отида първата година при моите родители в Силистра. Хем там да родя (майка ми е акушерка), хем да ми помагат с гледането на бебето.
Последната вечер във Варна бяхме на гости в кумците ни. Хапнахме, някой пийнаха и към 22ч. не се почувствах много добре и си тръгнахме. Легнахме, но аз не можах да заспя, започнаха ме болежки все едно ми се ходи до WC. Ставах, лягах, няма, не минава. Към 4ч. вече събудих мъжа ми с рев. Той искаше да викаме бърза помощ, аз не - ербап, отиде да ми вземе нош па, а аз с целия си акъл влязох да си взема горещ душ. Откъде да ми дойде на ум, че това са контракции и работата тръгва към раждане. Успокои ме нош па-то и съм заспала. На сутринта всичко беше наред, освен стягането на корема, пихме кафе с една приятелка по обяд и вече ще тръгваме към Силистра. Отивам аз до тоалетната и какво да гледам, едно зеленикаво слузесто петно. Викам си, може ли някаква гадост да ме хване 2 седмици преди раждането. Знаех, че тапата е или прозрачна или с кървави нишки, а тук нямаше нищо подобно. Тръгнахме да пътуваме, аз с постоянни контракции, навън жега, колата без климатик, целият път в ремонт, не можеш да караш с повече от 60км/ч. Прибрахме се по живо по здраво и първото нещо, което направих е да си хапна сладко-сладко не какво да е, а леща. 
Отивайки пак до тоалетната, виждам същото петно и тогава споделих на майка ми. Тя като се шашна, взе да ме разпитва, каза че съм луда да пътувам при това положение, бил ми се отворил мехура. Направих си тоалет, обадихме се на лекаря ми и се уговорихме да отида на запис на тонове към 18ч., а той ще дойде в 18.30ч. Той позакъсня малко и в 19ч. като дойде, както бях седнала на едното легло в родилното, при ставането, за да ме прегледа за разкритие, ме сряза ужасно ниско долу и водите ми изтекоха - бяха зелени. Веднага ме прегледа за разкритие - 2см., видя ме на ехографа и започнаха да свикват екип за спешно секцио - операционна сестра, анестезиолог , педиатър ... (Теди беше разположен садалишно още от 32г.с. Въпреки усилията които положих, така и не се обърна главично.)Застъпиха се и двете смени и си представете, каква лудница беше около мен. Тъй като бях отишла само с дамската чанта, веднага ме облякоха с тяхна нощница, едната акушерка ми слагаше абукат, другата ми направи тестове за алергия, направиха ми клизма, което също не е неприятно. След това ми поставиха катетъра (изобщо не усетих нищо при поставянето), подписах документите и ме качиха на количката към операционната. През цялото това време бях ухилена като ряпа. Контракциите ми започнаха да стават регулярни и болезнени. Бях с уговорката за спинална упойка, поставиха ми я на операционната маса, като позата беше седнала в най възможното свито положение напред. И при всяка контракция трябваше да ги предупреждавам, спираха за момент с поставянето. След като приключиха легнах и ме покриха така, че не виждах нищо пред мен, сложиха ми система, губи ми се дали не ми и вързаха ръцете. Мажат целият корем с йод и операцията започва. След няколко минутки се появи и моето малко момченце, показаха ми го цялото в кръв, чух и изплаването му. Тогава го пое и педитъра. Тук идва според мен и най-неприятната част, вадене на плацентата и зашиването. Усещането е неприятно, но не е и болезнено. Все едно ми дърпаха и ръчкаха на всички посоки корема. Стана ми и лошо, гадеше ми се, но не съм повръщала. Анестезиолозите стояха до главата ми през цялото време, като си говореха за някакъв банкет, а аз не спрях да питам кога ще свърши всичко. Е, бързичко приключиха и ме качиха в интензивното. Там прекарах нощта, не ми даваха да пия вода, а само с една марличка да си мокря устните. Сутринта в 6ч. майка ми ме вдигна (тя остана при мен през нощта) да се преместя в общата стая. Станах много бавно и толкова бавно се придвижих. Преди това ми извадиха катетъра, също нищо не усетих, а аз толкова се притеснявах и за слагането и за махането му. Най-болезненото е ставането и лягането в леглото, за това и предпочитах да се разхождам в коридора през повечето време. Забравих да спомена, че Теди ми го донесоха да го кърмя 2 часа след операцията, носиха ми го и през деня, а 2 вечери спеше в неонатологията. През първите два дни не ми даваха да ям нищо, освен течна храна - кисело мляко, след това и крем супа. Имах проблеми с тоалетната и коремът ми беше доста раздут, вляха ми някаква банка, тъй като разхлабителното не ми помогна. А при коремна операция е задължително да се изкарат газове. Не са ми натискали корема по никакъв начин, само на сутришните визитация опипват корема и ти сменят превръзката. Искат да видят и какво количество лохии се изтичат. Изводите, които аз съм си направила са, че при възможност е добре да се раздвижи родилката рано и дори да има болка да се движи, колкото се може повече. Сега задължително ще си взема, някакъв колан, въженце, каквото и да е, което да завържа за леглото, за да ми е по-лесно ставането и лягането.Общо взето това са моите преживявания. Надявам се и сега всичко да ми мине леко.
По време на бременността живеех във Варна. Но предвид, че съпруга ми го няма през по-голямата част на годината бяхме решили да отида първата година при моите родители в Силистра. Хем там да родя (майка ми е акушерка), хем да ми помагат с гледането на бебето.
Последната вечер във Варна бяхме на гости в кумците ни. Хапнахме, някой пийнаха и към 22ч. не се почувствах много добре и си тръгнахме. Легнахме, но аз не можах да заспя, започнаха ме болежки все едно ми се ходи до WC. Ставах, лягах, няма, не минава. Към 4ч. вече събудих мъжа ми с рев. Той искаше да викаме бърза помощ, аз не - ербап, отиде да ми вземе нош па, а аз с целия си акъл влязох да си взема горещ душ.
Откъде да ми дойде на ум, че това са контракции и работата тръгва към раждане. Успокои ме нош па-то и съм заспала. На сутринта всичко беше наред, освен стягането на корема, пихме кафе с една приятелка по обяд и вече ще тръгваме към Силистра. Отивам аз до тоалетната и какво да гледам, едно зеленикаво слузесто петно. Викам си, може ли някаква гадост да ме хване 2 седмици преди раждането. Знаех, че тапата е или прозрачна или с кървави нишки, а тук нямаше нищо подобно. Тръгнахме да пътуваме, аз с постоянни контракции, навън жега, колата без климатик, целият път в ремонт, не можеш да караш с повече от 60км/ч. Прибрахме се по живо по здраво и първото нещо, което направих е да си хапна сладко-сладко не какво да е, а леща. Отивайки пак до тоалетната, виждам същото петно и тогава споделих на майка ми. Тя като се шашна, взе да ме разпитва, каза че съм луда да пътувам при това положение, бил ми се отворил мехура. Направих си тоалет, обадихме се на лекаря ми и се уговорихме да отида на запис на тонове към 18ч., а той ще дойде в 18.30ч. Той позакъсня малко и в 19ч. като дойде, както бях седнала на едното легло в родилното, при ставането, за да ме прегледа за разкритие, ме сряза ужасно ниско долу и водите ми изтекоха - бяха зелени. Веднага ме прегледа за разкритие - 2см., видя ме на ехографа и започнаха да свикват екип за спешно секцио - операционна сестра, анестезиолог , педиатър ... (Теди беше разположен садалишно още от 32г.с. Въпреки усилията които положих, така и не се обърна главично.)Застъпиха се и двете смени и си представете, каква лудница беше около мен. Тъй като бях отишла само с дамската чанта, веднага ме облякоха с тяхна нощница, едната акушерка ми слагаше абукат, другата ми направи тестове за алергия, направиха ми клизма, което също не е неприятно. След това ми поставиха катетъра (изобщо не усетих нищо при поставянето), подписах документите и ме качиха на количката към операционната. През цялото това време бях ухилена като ряпа. Контракциите ми започнаха да стават регулярни и болезнени. Бях с уговорката за спинална упойка, поставиха ми я на операционната маса, като позата беше седнала в най възможното свито положение напред. И при всяка контракция трябваше да ги предупреждавам, спираха за момент с поставянето. След като приключиха легнах и ме покриха така, че не виждах нищо пред мен, сложиха ми система, губи ми се дали не ми и вързаха ръцете. Мажат целият корем с йод и операцията започва. След няколко минутки се появи и моето малко момченце, показаха ми го цялото в кръв, чух и изплаването му. Тогава го пое и педитъра. Тук идва според мен и най-неприятната част, вадене на плацентата и зашиването. Усещането е неприятно, но не е и болезнено. Все едно ми дърпаха и ръчкаха на всички посоки корема. Стана ми и лошо, гадеше ми се, но не съм повръщала. Анестезиолозите стояха до главата ми през цялото време, като си говореха за някакъв банкет, а аз не спрях да питам кога ще свърши всичко. Е, бързичко приключиха и ме качиха в интензивното. Там прекарах нощта, не ми даваха да пия вода, а само с една марличка да си мокря устните. Сутринта в 6ч. майка ми ме вдигна (тя остана при мен през нощта) да се преместя в общата стая. Станах много бавно и толкова бавно се придвижих. Преди това ми извадиха катетъра, също нищо не усетих, а аз толкова се притеснявах и за слагането и за махането му. Най-болезненото е ставането и лягането в леглото, за това и предпочитах да се разхождам в коридора през повечето време. Забравих да спомена, че Теди ми го донесоха да го кърмя 2 часа след операцията, носиха ми го и през деня, а 2 вечери спеше в неонатологията. През първите два дни не ми даваха да ям нищо, освен течна храна - кисело мляко, след това и крем супа. Имах проблеми с тоалетната и коремът ми беше доста раздут, вляха ми някаква банка, тъй като разхлабителното не ми помогна. А при коремна операция е задължително да се изкарат газове. Не са ми натискали корема по никакъв начин, само на сутришните визитация опипват корема и ти сменят превръзката. Искат да видят и какво количество лохии се изтичат. Изводите, които аз съм си направила са, че при възможност е добре да се раздвижи родилката рано и дори да има болка да се движи, колкото се може повече. Сега задължително ще си взема, някакъв колан, въженце, каквото и да е, което да завържа за леглото, за да ми е по-лесно ставането и лягането.Общо взето това са моите преживявания. Надявам се и сега всичко да ми мине леко. Въпреки, че и аз вече си пия редовно магнезия, контракции си имам през деня, а вечер са ми и леко болезнени.
То излиза, че мога да пия само шипка, липа и джинджифил (това не съм го опитвала). Даже ментата и лайката пише да са в умерени количества. Пък на мен ми се пие чай по три пъти на ден 
Ще мисля нещо, но нямам голям избор - не пия нищо със захар, или сладко, не ми е приятно. Само чисто кафе - по едно на ден сутрин + някой чай с лимон (пак без захар). Без газирани, сокчета и т.н. Ще видя да вкарам повечко айран, но зимата не ми върви, пък и го обичам солен, а не е полезно. 
Особено пък от както лежа,а ММ не иска да си стои в къщи с мен и само обикаля насам натам с приятели и сега не му говоря ! 
Защото то също помага да се успокои матката.
Само черния не мисля, че е добра идея.
Исках някой близък до мен, не само анестзиолога. Ех, ако можеше мъжа ми да присъства.