Отново заедно след "Aşka Sürgün" с проектите на Махсун К., Берен С. и колеги

Буке – Де да можеше никой да не преживява такива неща. Да знаеш, ще си дам душата, Ърмак, но това ще върне ли Ахмед, колкото и да го искаме… Душата си давам.
Емине – Ти как си мислиш, че ще произнасяш името на брат ми? Ставай! Ставай да видим как ще се върне!
Ърмак – Емине, какво правиш!
Емине – Ти не се бъркай! Върви! Върви, какво ти говоря аз на теб, върви! Сега да видим дали ще се върне майка ми в тази къща!
Ърмак – Емине, моля те! Емине, какво правиш?
Буке – Моля те,…
Емине – Ще ти дам да видиш!
Буке – Ще се върне!
Емине – Върви!
Буке – Ще се върне, ще видиш!
Емине – Моли се да се върне!
Ниязи – Емине, какво правиш!
Емине – Къде е майка ми, къде е?!?
Ниязи – Емине!!!
Емине – Обясни ми, къде е майка ми!!!
Ниязи – Емине-е-е!!!!
Емине – Какво има батко! Не убиха ли брат ти заради теб? И всъщност след това заради тази злощастница не остана едно достойно нещо, което да си направил!
Ниязи – Емине-е-е! Млъкни! Сега вече ми дойде до гуша! Ще те ударя, ако продължаваш с това.
Ариф – Ниязи, …
Енвер – Ниязи!
Емине – Дядо, поне ти не защитавай това момиче! Вие видяхте какво ни дойде заради нея. И въпреки това, как все още държиш вкъщи това момиче? И така гледаш как семейството се срива! …. Не ти ли каза майка ми какво ще се случи? Не ти ли каза, че не я приема в тази къща? … Но аз знам какво ще ти причиня! Само да дойде баща ти, ще видиш ти тогава? …
Буке – Татко ми?
Давуд – Дъще!
Буке – Татко!
Харун – Лельо Нермин, …. Лельо Нермин?
Нермин – Недей! Недей, сине! Не го прави, синко, не се обаждай на никого! Недей! Заведи ме при Фатма.
Харун – Сигурна ли си, лельо Нермин?
Нермин – Още малко по-нагоре. …. Малко още по-нагоре.
Харун – Лельо Нермин, ще можеш ли да ходиш? … Добре, хвани ме, дръж се за мен Протегни ръка, хвани ме! Ела! … Хванах те, държа те, лельо Нермин! Няма да те изпусна, държа те, ела! … Хвани ме, ето така, ела!
Давуд – Дъще, … бате Енвер, кака й Емине, какви й ги говори?
Енвер –  …. Добре дошъл, Давуд. Ела, влез навътре, ще говорим.
Пред къщата на Фатма – Филиз предлага веднага да извикат линейка и да съобщи на Мелахат. Ала, Нермин иска на никого да не казват.
Енвер – Не исках да научиш по този начин за положението, Давуд. Като ми съобщи, и толкова бързо пристигна, че… Мислехме си, че ще намерим начин… Нермин бе много съсипана от смъртта на Ахмед. Не знаеше какво да прави, от тъгата си. И ние като с вързани ръце, като дойде всичко това. Чакаме една добра новина.
Давуд – Разбирам болката ви от лошите новини. Но, ако ми бяхте съобщили…
Енвер – Прав си, Давуд, прави си.
В къщата на Фатма, тя разпитва къде Харун е намерил Нермин и казва веднага да съобщят на Мелахат. Харун обяснява, че е искал да я заведе направо там, но е отказала. Филиз предлага да извикат доктор и Фатма е на същото мнение. Нермин поисква лекарствата си и Фатма праща Филиз у Авджъоглу, за да ги вземе, като каже само на Емине, за да не заподозре никой нищо. Харун тръгва и Нермин му поръчва, че никой не трябва да знае къде е. Той се съгласява и Нермин му благодари.
Ниязи – Батко Давуд, много ми е неудобно пред теб.
Давуд – Ниязи, единственото желание на починалата й майка и на мен в този живот за Буке бе … да си създаде щастлив дом. Аз най-напред поверих на Бога, а след това и на теб дъщеря си.
Ниязи – Батко Давуд, това което си ми поверил, за мен е по-скъпоценно от душата ми. Но, такива неща ни се случиха, че …
Давуд – Ниязи, аз ти се обадих, онзи ден трябваше да ми кажеш!
Буке – Татко, Ниязи няма вина.
Идва Филиз, казва на Емине, че трябва да говорят. Емине излъгва Мелахат, че Филиз си е забравила портмонето, качват се в стаята на Нермин, където Филиз съобщава на Емине, че Нермин е у тях. Емине естествено иска веднага да отиде да я види, но Филиз я разубеждава, за да не заподозре Мелахат. Ще извикат Емине в удобен момент, ще се грижат за нея – „не се безспокой, сестричке!”
Нермин се обвинява, че не е успяла да се убие, а Фатма я убеждава да не се измъчва, да не се тревожи, че не се е състояло подписването.
Давуд – Буке? …. Защо ме излъга?
Буке – Защото не исках да се натъжаваш, татко.
Давуд – Дъще, и сега съм още по-наскърбен. … Побърках се, като научих че е станало така. Нямаше да те оставя сама. … Тук така без брак, къде остана, дъще?
Буке – Татко, само недей да си помисляш лоши неща, Аз бях съвсем сама в стаята за гости. Татко, аз не съм направила нищо погрешно.
Давуд – Въпреки всичко, не е правилно да оставаш тук. Ако се съгласиш да тръгнеш, да те взема и да напуснем тези места тук.
Буке – Къде ще отидем?
Емине излъгва Мелахат, че Онур е огладнял и отива да го нахрани.
Давуд – Ако ти тръгнеш, да отидем в нашите земи.
Енвер – Какво означава това, Давуд?
Давуд – Ние си заминаваме, батко Давуд.
Енвер – И къде ще отидете сега?
Давуд – Отиваме на село, батко.
Ниязи – Батко, Давуд.
Енвер – Виж, Давуд, разбирам, че си разсърден. Не е лесно, да се разбере, това което се случи. Но, от това, което съм преживял досега, не е правилно веднага да се взима решение. Разбирам, че не искаш да останете тук, но да не забравяме и че Буке също е и наша снаха. И е под закрилата и на нашите ръце. ... Преживяното беше трудно. И ние не искахме да става така. Бих посъветвал, тази вечер да останете в къщата в чаената градина. И ти да помислиш за нещата.
Давуд – Може, батко Енвер.
Нермин освен, че е добре, че се е нахранила, разбира се поисква от Емине никой да не научава, че е в къщата на Фатма.
Фатма – Емине, на онази баща й ли бил дошъл?
Емине – Да, Господ си й донесе наказанието.
Фатма – Е, разкажи дъще, какво стана?
Емине – Докато бях излезла оттам, онова момиче беше седнала и си приказваше с Ърмак. … Не издържах да чуя името на брат си, от нейната уста, мамо! Хванах я за ръка.
Ариф идва с Онур, Емине не е отишла вкъщи, а детето е гладно. Ариф се връща обратно да се погрижи за сина си.
Емине – Баща и също научи, за това, че го е излъгала. Човекът се спря, застана, беше като в шок.
Фатма – Е, ако той е поне малко мъж, ще вземе и ще отведе оттук дъщеря си.
Емине – Ще си заминат, лельо Фатма. Рано или късно ще си заминат оттук!
Филиз – Емине, домашните ти ще се съмняват къде си, да си отиваш вече, а?
Нермин – Филиз е права, дъще, после пак ще дойдеш. … Емине, домашните добре ли са?
Емине – Добре са, мамо, не се тревожи. … Хайде, поверявам я на вас.
Ниязи, Ърмак и Синан обсъждат ситуацията, че Давуд е прав, защото Ниязи е виновен пред него, като не се е сключил брака. Но от друга страна и обстоятелствата са били сериозни и причина за това.
Ариф – После, казах на майка ти, името на синът ни ще бъде Онур, ама тя нали си е инат, каза ще бъде Доган. И аз й казвам, как така Доган, това име го дават на конете, нашето дете ще бъде нещо повече. После, казах й, само да е здраво, пък дали ще е Доган или нещо друго. После ти се появи, ама като не вярвах, че се отказала от ината си, дадох ти име Онур.
Онур – Добре, че името ми е останало Онур, татко.
Ариф – Е, какво друго да остане, моето юначе. … Къде беше, Емине?
Онур – Мамо, помирихте ли се с батко Ниязи?
Емине – Помирихме се, синко, сдобрихме се. … Ти защо ме отави и си тръгна?
Ариф – Чу ли синко, ти иди в стаята, аз веднага ще дойда. … Няма ли да седнеш? Какво трябваше да направя, когато детето се уплаши и избяга?
Емине – Ще се уплаши разбира се, не видя ли как се държеше Ниязи с майка му? Малко остана да ме набие.
Ариф – Емине, Ниязи не може да направи такова нещо.
Емине – Ти си мислиш така, онова момиче е заслепило очите на батко ми.
Ариф – Емине, ако всяка вечер ми говориш, за да ме нервираш,… ама не ме нервирай!
Емине – Все още ли е тук, тя?
Ариф – Да, тук са.
Емине – Ариф, аз така и не разбирам тези хора. Акълът ми не го побира, как още могат да стоят тук!
Ариф – Не се тревожи, Емине, няма да останат! Батко Давуд щял да отведе Буке в къщата в чаената градина.
Текст на песента – „Потокът Гелевера” (Gelevera Deresi) – текст и музика – неизвестен автор, изпълнение – Кязъм Коюнджу (http://www.youtube.com/watch?v=EaeCJkTYPQc ):
   Изостави ме просто и тръгна,
   Изостави ме ей така и тръгна.
   От Бога ще си го получиш,
   От Бога ще бъдеш прокълната.

   Никой няма да те отнеме от мен,
   Никой няма да те притежава.
   Отново ще останеш при мен.
   Никой няма да те отнеме от мен,
   Никой няма да те притежава.
   Винаги ще бъдеш моя.

   Скъпа моя, твоята любов, пресуши планините.
   Изобщо ли не помисли?
   Никога ли не помисли?
   Любимият ти толкова плаче.
   Любимия си така разплака.
   Изобщо ли не помисли?
   Никога ли не помисли?
   Любимият ти толкова плаче.
   Любимия си така разплака.
   ………..

   Потокът* Гелевера, ой,
   Потокът Гелевера.
   Между две планини,
   Разделя две планини.
   Няма да изтриеш сълзите от лицето си,
   Няма да заличиш белега от лицето си,
   Раната от моя нож.
   Няма да изтриеш сълзите от лицето си,
   но да не беше тръгвала никога.
   Раната от моя нож.

   Обич моя, любовта ти изгори душата ми.
   Изобщо ли не помисли?
   Никога ли не помисли?
   Любимият ти толкова плаче.
   Любимия си така разплака.
   Изобщо ли не помисли?
   Никога ли не помисли?
   Любимият ти толкова плаче.
   Любимия си така разплака.
   ………..

   (* dere – поток, ручей, рекичка, малка река, долина; овраг, канавка, улук)
Ниязи – Буке, …
Давуд – Дъще, отвън е студено, влез вътре. … Ниязи, благодаря ти синко, затруднихме те, приятна вечер.
Ниязи – Приятна вечер.
На сутринта Мелахат се опитва да склони Буке и Давуд да останели в голямата къща, ала Давуд иска да си поговорят с дъщеря му на спокойствие. От своя страна Давуд съчувства на Мелахат заради изчезването на Нермин. Ниязи не може да изтърпи да гледа как Буке страда особено след идването на баща й, иска да се оженят. Енвер се противопоставя, докато не се знае нищо за майка му. Казва му да изчакат, че ще премине и това събитие. Синан и Енвер се запътват към полицията, а Ниязи към къщата в чаената градина.
Орхан – Е, защо спря тук Яшар, тук няма клиенти?
Яшар – Хайде, ти отивай, давам ти рарешение за това. … Е, сине, какво гледаш, хайде, давай, тръвай!
Орхан – Че къде да отида?
Яшар – Ама странно нещо си ти, този път като имаш разрешение, не тръгваш! От къде да знам, отивай, където щеш да ходиш, отивай при оня шантавия, нали щеше онова изобретение-мизобретение  да правиш. Хайде!
Орхан – Ариф не е луд, той е учен човек.
Емине била донесла много малко неща на майка си, защото дядо й все там седял и можело да се досети, ако я види.
Емине – Мамо, снощи баща й я отвел в къщата в чаената градина.
Фатм – О, това добре е станало, дано Господ даде, тея да се върнат в тяхната си дупка!
Филиз – Е, браво на мъжа, разбира се, с ума си е. И той разбра някои истини.
Нермин – Няма да се върне онова омиче, Филиз, няма да се върне. Погрешно направиха старите, не ме разбраха. Синът ми, заради нея, …
Емине – Мамо, замълчи, умолявам те, да не ти призлее, а?
Нермин – Докато, синът ми лежеше в тъмния ковчег, ти ми доведе онова момиче тук. Ах…
Фатма – Нермин, не се тревожи, ей, тук записвам, няма да видим лицето на онова момиче. И в двата свята повече няма да може да бъде щастлива. Ще видите!
Емине си тръгва, за да не я питат баба й и дядо й къде ходи.
Яшар се е спогодил с опитен играч от казиното, който никога не губи и чиято система винаги е печеливша и отиват да залагат парите от гривните на Фехиме. Мъжът обяснява, че това е математичека работа, че системата му не зависи от молбите към Бога.
Сабри се обажда да провери брат си, Давуд го излъгва, че с Буке са добре, но змълчава когато започват въпросите за къщата на младите – сега съм зает, после ще говорим. Сабри все пак се усъмнява, че има някакви притеснения.
Давуд – В село, всички знаят, че сте се оженили, сега аз какво да им кажа?
Ниязи – Прав си, бате Давуд.
Давуд – Ниязи, тази работа не излезе никак хубава, никак не стана добре. Аз ти повярвах, поверих ти дъщеря си. Но, ти, не сключи брака и я остави нея така на произвола.
Буке – Татко, … татко, ние всъщност бяхме отишли да се подпишем. Но всеки, път нещо се случваше. Леля Нермин, не ме искаше, вини ме за смъртта на сина си.
Ниязи – Бате Давуд, утре ще уредя да сключим брака.
Давуд – Сине, докато майка ти не е тук, тази работа бате Енвер няма да приеме.
Ниязи – Бате Давуд, аз ще говоря с дядо ми. Ти само се съгласи, а?
Фехиме пита Орхан пак ли е избягал, а той отговаря, че Яшар го е помолил да тръгне.
Фехиме – Каква е тази ваканция?
Орхан – Не е ваканция, а съдба.
Ърмак предлага на баба Мелахат вечерта да занесат храна в къщата в чаяната градина, безспокои се, че там е много студено, дано всичко се разреши, та всички да се успокоят и да не се натъжават. Мелахат е сигурна, че и тези трудности ще преминат. Емине подслушва, след това казва, че е купила препарати за миене и ще чисти стаята на майка си. Ърмак й предлага да й помогне, ако иска.
Емине – Ти, иди и помогни на приятелите си от къщата в чаената градина!
Мелахат – Ах, Емине, ах, сега какво да ти кажа! …. Хайде, хубавото ми момиче, ела и малко да излезем на въздух.
Пред участъка, като няма новини, Синан пита какво ще се прави и Енвер отвръща – Вече освен да се молим, друго не ни остана. Идва Харун, поздравяват се и Енвер обяснява, че като все още няма новини за Нермин, всички са нещастни. Харун премълчава, казва че той самият е добре и Енвер му пожелава да си обърне внимание, поне него да не мислят.
Мелахат разказва, че обича Нермин като собствена дъщеря, години на ред не са си противоречели. Но по въпроса за Буке изобщо не е послушала, сложила е болката си над всичко, като си е тръгнала толкова много се отдалечила от семейството. Ърмак се опитва да успокоява бабата, ала тя продължава да се чуди къде ли е в това време Нермин. Шахин е дошъл да провери дали семейството има нужда от нещо, за съжаление и той нищо ново не знае. Предлага на Ърмак да я заведе при Бахар, за да си поприказват.
В кафенето Ниязи се чуди, какво още може да се направи за намирането на майка му. Музаффер го пита за Давуд и какво ще стане с Буке и Ниязи. Младежът е убеден, че ще се оженят, независимо, че майка му я няма още. Кафеджията се съгласява все пак. А Ниязи вижда обявата на Харун, че продава жилището си. Започва да се чуди, поради това, че Ресул поиска подписа му заради лодката. Музаффер започва да се съмнява, че Ресул разиграва тайно игри.
В магазина – Ресул се надява, че купувачите на лодката са идвали, но никой не го е търсил.
Харун отива и обяснява на Фатма и Филиз, че е срещнал Енвер и че цялото семейство е много притеснено за Нермин. Харун, мисли, че никой няма право да крие такова нещо от сем. Авджъоглу. Тогава Фатма отпраща вътре дъщеря си и започва да убеждава, че Харун е изпаднал в тежко положение именно заради Авджъоглу. Харун противоречи, това са две различни неща. Фатма продължава, че разбира какво е да му откраднат момичето, че и те са били млади, а и какво щяло да стане, ако се разбере къде е Нермин. Буке и Ниязи щели да се оженят, това ли искал Харун. Какво ли не била преживяла Нермин и сега била добре при Фатма и Харун да уважи желанието й.
В казиното, другарят на Яшар му обяснява, че системата е колкото загубиш, не трябва да губиш спокойствие и ще спечелиш отново същото.
Шахин обяснява на Ърмак, че Синан след като е бил дълго време далеч от дома, сега се опитва да си възвърне позицията в семейството, защото е забравил всички перипетии които се случват. Ърмак не го познавала като такъв. Шахин от своя страна много лесно се грижел да се преодоляват проблемите, на което Ърмак отвръща, че Бахар е късметлийка, че му е съпруга. Но Шахин е убеден, че късметлията е той, да има съпруга като Бахар. И Ърмак и Шахин се възхищават от красотата, естествеността и способностите на Бахар. Шахин заключва колко са щастлив и Ърмак и той самият, защото имат любими хора като Синан и Бахар.
На брега – тримата мъже си говорят, че няма сведения за Нермин, няма яснота за записването на Биргюл, няма яснота за Буке и Ниязи. Неджми е песимистично настроен, вичко е с отрицателно развитие, но Ариф е убеден, че ще се нареди. Особено щастлив е Орхан, защото Харун ще намери пари, ще запишат Биргюл, и ще се срещнат с Анна.
Сцената в казиното – загуба, печалба, Анна – мисля, няма нужда от повече пояснения.
В дома на Шахин – разглеждането на снимките на Бахар е изпълнено с напрежение, особено снимката на Синан, която е направена преди да пристигне Ърмак от Англия. Шахин се възхищава, че Синан е излязъл като звезда на снимката. Според Ърмак, такава снимка не се прави отдалеч, а Шахин и той иска подобни фотографии. Ърмак си поисква да вземе снимката и Бахар разбира се се съгласява да й я даде. Пристига „вестникарската звезда”, ала новини от Нермин няма.
В кафенето Музаффер обяснява на Харун, сякаш жената е потънала под земята. Когато Давуд влиза, мъжете започват да коментират ситуацията на Буке, може ли такова нещо, ако човекът беше мъж нямаше ли да сключи брака. Харун понечва да се скара, но кафеджията го възпира. Младежът поръчва, ако се появи купувач за жилището да му се обади и напуска.
Тект на песента:
Мъгливи планини (Dumanli Dağlar) – Гьокхан Бирбен (Gökhan Birben) – Текст и музика – неизвестен, народна песен от Черноморския регион - http://www.youtube.com/watch?v=Irke8JUVD7Y
   Сърцето, което не може да обича, е покрито с лед.

   О, мъгли, мъгли,
   Планините винаги обгръщахте.
   Скръбта в сърцето ми,
   Ако познавахте, щяхте да плачете.

   Жълтият буков лист,
   Поне да беше капнал.
   И ти както мен,
   Сърцето ти ранено ли е?

   Като крушата обсипана с цвят,
   Дето стои покрай пътя.
   Колко щастливо клоните й,
   Всеки преминаващ наблюдават.

   Отсреща двойка борове,
   Плачат със сълзи от смола.
   Който не може да обича,
   Сърцето му е покрито с лед.

Харун си примомня какво му каза Фатма пред къщата – Ти, това момиче, все още обичаш ли го, не го ли обичаш? … Ако кажеш, че Нермин е тук, какво ще стане? Ще сключат брака. Ти това ли искаш?
Шахин – Синан, Нермин защо направи такова нещо? Добре, де, нямаше ли разрешение?
Синан – Причината я знаем, но не можахме да я убедим, въпреки всичко.
Шахин – И Нермин сама за себе си е права. Загуби дете, толкова години се стараеш, изхранваш го, отглеждаш го, подкрепяш го, и след това за един миг – загубваш го.
Ърмак – Синан, Бахар е направила много хубави снимки на деца. Видя ли ги?
Синан – Така ли? Мога ли да ги видя?
Бахар – Разбира се.
Шахин – Моето пиленце е много талантливо.
Синан – Наистина са много хубави. Кои са тези деца?
Баха р – Деца, които съм срещнала в старите къщи.
Синан - Много са сладки, така си е.
Ърмак – Бахар, ти наистина ли много обичаш децата?
Бахар – Много!
Ърмак – Е, защо не мислите да имате дете?
Шахин – Госпожо Ърмак, … по тези въпроси не става с бързане.
Ърмак – Разбира се, вие знаете.
В колата Анна обяснява, че е отишла в хотела, защото там била нейна приятелка, а тя самата никога през живота си не играела на комар. Продължава да обяснява, че Биргюл е много талантлива и се надява съвсем скоро да се уредят нещата за записването й в училището. Яшар отговря, че тази работа вече я е уредил, имал малки притеснения, затова се забавил. След като Анна слиза от колата покер-специалистът се чуди, дали парите не трябват на Яшар заради тази приятелка. Разбират се, че продължават да играят по системата на спеца.
Ърмак започва уж да съжалява за репликите си при Бахар и Шахин. Пита Синан като се е сближил толкова с Бахар, дали не е знаел, че Бахар много иска деца. Синан отрича, откъде да знаел, Бахар нищо не му е казвала. Ала, Ърмак настоява, че все пак доста време са прекарали заедно.
Фехиме разпитва Яшар, защо не й е отговорил на позвъняването, не е взел този ден Орхан със себе си, какво е направил със златото. Бил заложил златото, за да се увеличи стойността му, а пък остатъка, който не достига за таксата за училището, щял сам да добави. Фехиме с недоверие пожелава Господ да даде да се случи, а Яшар се зарича, че като събере парите и уреди записването, тогав всички ще видят.
Сцената на Бахар, Мерием и Шахин и Бахар пита – Шахин, вие с г-жа Мерием, защо нямахте дете? Шахин – нямаше късмет.
Бахар – Тя ли не искаше?
Шахин – Искаше.
Бахар – Тогава, ти не си искал.
Шахин – Не ти ли казах, не се получи, нямаше късмет.
Бахар – Добре. Но за какво се нервираш?
Шахин – Скъпа, по тази тема много далеч отиваш.
Бахар – Шахин, аз искам дете. … Това го знаеш.
Шахин – Но, аз не го искам!
В ресторанта Неджми разпитва Харун какво ще стане като продаде жилището. За Харун е ясно, ще даде парите на Биргюл за училище. Тогава Неджми подхващата темата за двамата натъжени приятели Ниязи и Харун. Харун се ядова, а Неджми опитва да обясни, че Ниязи има много причини да е натъжен – смъртта на брат му, не може да се ожени за Буке, Давуд е отвел Буке в къщата в чаената градина, майка му не може да се намери. Харун – И какво ще стане, Неджми, ти докато работиш с най-близкия си приятел, той ти забива нож в гърба, така ли е? … Ако горе има Бог, ако вижда, Той вижда това тук. И ако ти така направиш, няма да ти позволи да сключиш нито брака, нито да намериш майка си. Неджми се опитва да обяснява, колко е тежко да се загуби майката и Харун да се опита да се постави на мястото на Ниязи.
Ниязи – Дядо, …. аз ще сключа този брак.
Енвер – Чедо, по тази тема говорихме.
Ниязи – Дядо, няма да правим такива неща, сватба с тъпани и кеменче, само ние ще отидем, ще се подпишем и ще се върнем. На мен какво ми остана, като гледам бате Давуд, като гледам лицето на Буке.
Енвер – Ниязи, сине, няма да е правилно да се сключва този брак, докато не е дошла добра новина за майка ти.
Ниязи – Дядо, и мен ме разбери. Аз дадох дума на бате Давуд, като казах че ще сключа този брак.
Енвер – Значи, независимо от мен, а?
Ниязи – Ама, моля ви се, сега какво! Няма такова нещо. Ама, как така, бабо ти няма ли да кажеш нещо? Какво сега, аз не съм ли прав?
Енвер – Ниязи, отиваш и ще говориш с Давуд! Докато не дойде новина къде е майка ти, това подписване няма да се състои!
Ниязи – Ти каква работа имаш тук?
Харун – Ниязи, майка ти за съжаление не сте я намерили.
Ниязи – Не ти ли стигат твоите проблеми, та всяка вечер да ни търсиш. Не ми се бъркай!
Харун – Чичо Енвер, лельо Мелахат, трябва  много да ви се извиня! Т.е. … За това трябваше още по-рано да кажа, но … и за мен не беше лесно.
Емине – Какви ги правиш и ти…
Харун – Леля Нермин … е при леля Фатма.
Емине – Абе, Харун, за какъв дявол, бе…
Енвер – Това само ти ли го знаеш?
Харун – Там е, чичо Енвер. Ако искате отидете и вижте! Хайде, лека вечер.
Емине – Отговори на тоз телефон, бе, Филиз!
Мелахат – Ти, какво правиш?
Емине – Аз, аз нищо не правя.
Мелахат – Звъниш на Фатма, искаше да я предупредиш, нали така? Какви сте ги забъркали? Кажи ми!
Емине – Бабо, изобщо нищо не сме забърквали!
Мелахат – Ти си знаела, нали? Че, майка ти е там…
Емине – Да, знаех, и какво е станало?
Мелахат – Направи ни на слепци! Как можа да скриеш такова нещо?
Емине – Вие самите поискахте това. Това си ви е заслуженото, сякаш много подкрепихте майка ми! Срамота за вас, бабо! (и шамар)
Мелахат – Всъщност, срамът е за теб.
Синан – Дядо, възможно ли е това, което Харун каза?
Ниязи – По такъв въпрос, той не може да излъже. Няма да излъже!
Синан – Тогава да отиваме, хайде!
Енвер – Мелахат, кажи на Емине, новината.
Мелахат – Тя отдавна е знаела новината. Не се тревожи!
Енвер – Какво? Къде е тази …
Мелахат – Горе. Не отивай, аз говорих.
Давуд – Божичко, може би изобщо не трябваше да те изпращам тук. Колко време стана и ти един път не ме потърси. И за срам, аз толкова не можах да намеря сто излишли лири и не дойдох тук…
Буке – Не говори така, татко.
Давуд – Буке, дъще, знам, изпитваш отговорност. Заради натиска от всички. Но за мен, в живота няма по-ценно нещо от теб. Ако ти кажеш, бих се отказал от тази работа, да те взема, …
Буке – Татко?
Давуд - …да си тръгнем оттук, да си създадем нов живот. Ако, ти искаш…
Докато Нермин се пита, къде е останала Емине и кара Филиз да й се обади, почуква се на вратат. Фатма, като чува, че пристигат Авджъоглу, веднага се запитва, ами сега какво ще правим. Мелахат щяла да си говори с Фатма по късно. Синан се втурва, прегръща майка си, казва й, че всички са се тревожели за нея, пита я дали е добре. Жестът към Ниязи – без коментар.
Мелхат – Дъще, всички се съсипахме, защо ни причини това?
Енвер – Нермин, как ти е здравето?
Нермин – Татко, аз съм добре.
Енвер – Добре, дъще, хайде да отидем вкъщи, там ще говорим.
Нермин – Аз казах последната си дума, докато онова момиче не си тръгне, аз в онази къща няма да се върна.
Енвер – Онова, последната ти дума ли беше?
Нермин – Да.
Енвер – Нермин, ти направи грешка. И все още продължаваш да грешиш. Един ден ще съжаляваш, за тези сторени грешки. И в тоя ден, аз може и да съм и да не съм на този свят, но ти ще видиш, че ще съжаляваш. Хайде, напразно е …
Ниязи – Мамо, скъпа. … Знам, никога няма да ме разбереш. И каквото и да кажа, и каквото и да направя, всичко е напразно. Но ти знай това, че аз никога няма да се върна от пътя, по който съм тръгнал.
Мелахат – Умът ми не го побира, как Нермин може да направи такова нещо?
Енвер – Мелахат, ние отгледахме с обич децата си и внуците си. И може и да сме имали някои грешки, но съвестта ни винаги е била чиста. И, ако Нермин, беше приела това …
Ниязи – Дядо, … аз дали да отида, да съобщя на бате Давуд.
Енвер – Кажи му, синко.
Ниязи – Добре. …. Милички, дядо… Извинявай! Проявих неуважение към теб. Знам, неправилно си помислих, …
Енвер – Хайде, ти отивай в тая къща в чаената градина, съобщи новината на батко ти Давуд и утре ще направим сватбата.
Ниязи – Милият ми дядо! Благодаря ти! … Трябва да събщим и на комисаря, на бате Кемал.
Енвер – Аз ще се обадя.
Ниязи – А?!. Е, хайде, тогава. Хайде.
Ариф – Емине, не плачи, недей да плачеш, моя красива съпруго. Намерили са майка ти. Била при Фатма. Хайде, и ние да отидем, вземи детето.
Емине – Чакай!
Ариф – Какво чакане, ти да не си се объркала? Казах ти, намерили са майка ти.
Емине – Седни, Ариф.
Ариф – Да седна, сядам и…Какво има, Емине?
Емине – Ариф, аз знаех, че майка ми е при кака Фатма.
Ариф – Какво? Как така знаеше?
Емине – Ами, знаех. Но, накара ме на никого да не казвам, така поиска. При това и на теб даже не казах. Няма никой, който да посмисли за майка ми. И на теб единствената ти грижа е за онова момиче. … Ариф, аз вече не искам да се проклинам. Вече не искам да страдам, и теб не искам да карам да страдаш. Сякаш, и ако онова момиче си отиде оттук, всичко наистина ли ще се подреди. Сякаш щастието ще се възвърне помежду нас, както преди.
Ариф – Емине, … има едно нещо, което не искаш да разбереш. Първо – Ахмед не умря заради Буке. Врото – това момиче, е едно много добро момиче. Трето – и ние винаги можем да си бъдем щастливи.
Емине – Добре, а защо аз не чувствам това, Ариф?
Ариф – Защото не искаш да го почувстваш това, Емине. Някои неща не можеш да приемеш. Ти си жена, чувствителна си, разсъждаваш с ето, това, тук (посочва си сърцето). Но аз, разсъждвам, пък с това (посочва си главата). Но, поне малко ми повярвай! Моля те, направи го, мъничко…
Буке – Ниязи?
Ниязи – Буке, …. Добър вечер, бате Давуд.
Давуд – Добра да е, какво става, Ниязи?
Ниязи – Добра е, добра е! Майка ми, … намери се.
Давуд – Хайде, на добре да е!
Буке – А, добре ли е?
Ниязи – Добре е, добре е, нищо й няма.
Давуд – Къде е била?
Ниязи – Кака Фатма, нали я знаете, там била, при тях била. … Бате Давуд, ако позволиш, утре да направим сватбата. … Знам, че загуби доверието си в мен, но … бате Давуд, дай ни още един шанс.
Давуд – Дъще, булчинската ти рокля остана ли?
Буке – Остана, татко.
Ниязи – Бате Давуд, благодаря!
Давуд – На теб благодаря, сине!
Шахин се радва за намирането на Нермин и че Синан си е възвърнал настроението. Ала, Бахар продължава да е наскърбена по темата за детето. Шахин се опитва да смекчи ситуацията, Бахар обаче не е съгласна, защото Шахин винаги пропуска да даде отговор на въпроса. На тръгване все пак обещава, че ще говорят по-късно за това.
При Ресул е дошъл купувач за лодката, видели са я, разгледали са я, харесали са я. Ресул веднага предлага да отиват при нотариуса и да сключат сделката.
В общината Ниязи разбира, че или същия ден трябва да направят подписването или да чакат една седмица. Обажда се на дядо си, за да попита какво да предприема, а докато Енвер обяснява на Мелахат, Емине подслушва. Мелахат кимва утрвърдително и Енвер казва на Ниязи да го направим. Емине се появява и на въпроса на Мелахат, там ли е била, отговаря, че е забравила да занесе на майка си едно лекарство и се е запътила натам.
Ниязи позвънява на Буке и обяснява и на нея. Тя пита, веднага ли и Давуд кимва утвърдително. Ниязи праща Буке и Давуд в къщата на Авджъоглу, ще вземат Неджми за свидетел и ще се срещнат с него направо пред общината. Буке се разбързва, после пита баща си, ако не е съгласен с това бързане, да отложат подписването.
Давуд – Вземи това дъще, това е спомен от покойната ти майка.
В кафенето Харун пита за продажбата на жилището му, но няма никаква новост. Музаффер е чул, че Харун е намерил Нермин и му пожелава благоразположението на Господа. Започва да го разпитва за заминаването и че щом продава всичко, явно няма намрение да се връща въобще. Така от дума на дума, Харун разбира, че баща му ще продаде лодката зад гърба му. Бързо се ориентира и побягва, за да се опита да предотврати сделката.
Емине – Мамо, … мамо, ще ти кажа нещо, но моля те запази спокойствие.
Нермин – Да не би да са сключили брака?
Фатма – Аз какво ви казах? Знаех си, какво им е в главата на младите.
Емине – Не! Не, не са се подписали, но …. (Нермин вижда Давуд и Буке да вървят по пътя).
Нермин – Но ще се подпишат, нали така?
Емине – Да, мамо.
Фатма – Ето, виждаш ли? Този дявол, как прави, каквото си иска.
Емине – Мамо, моля ти се сега, спокойно!
Нермин – Стига вече, достатъчно!
Емине – Мамо, съсипвам се, моля те само спокойно!
Нермин – Стига!
Емине – Седни за малко! … Аз ще доведа онова момиче тук.
Фатма – Как ще я доведеш, Емине?
Емине – Ще я доведа.
Ресул хвали качествата на лодката пред купувачите, докато пътуват с колата. Звъни Харун и баща му изключва телефона.
В дома на Авджъоглу, Синан е говорил с Ниязи. Двамата с Неджми щели да отидат направо в общината. Мелахат пита Енвер, кой ще бъде вторият свидетел. Ърмак – всички я поглеждат, тя се е съгласила и ако бабата и дядото не са против, то... Енвер с благодарност приема. Жените стават и отиват да се приготвят.
Харун се обажда на кака си и пита дали знае за продажбата на лодката. Харун обяснява, че Ресул е взел подписа на Ниязи, тогава Фехиме се сеща за възможни купувачи, но не е много от помощ. Харун се запътва към магазина, за да разбере каква е работата.
Нермин – Ще настъпи ли със сигурност един ден, когато всички ще бъдат щастливи? Най-накрая ще се сложи ли край на живота изпълнен със сълзи? Много пъти надеждите ти се градят върху една усмивка в ъгълчето на устните, върху чувството за неудовлетвореност… Отваряш място в живота си за хубавите дни, една крачка и отвъд това е щастието, вървиш, предполагаш, че си го уловил… Състраданието е едно сигурно пристанище, отворени обятия за влюбените, и отново изпитваш болката да не споделиш никога щастието, смазани от рани сърца… Една неопростена сянка от миналото, винаги е зад теб… И сякаш ще потънеш в съновидение, а се събуждаш в кошмар…
Емине – Бързо идвай в къщата на Фатма!
Буке – Какво говориш, Емине?
Емине – Чу какво ти казах! Бързо идвай, въпрос на живот и смърт е. Ако стане нещо с майка ми, не ти ли казах от самото начало, това как ще можеш да го понесеш.
Буке – Защо, какво е станало?
Емин – Казах ти, бързо ела, и на никого не казвай нищо!
Давуд – Готова ли си, дъще?
Буке – Готова съм, татко.
Давуд – Колко си хубава, моята красива дъщеря!
Буке – Благодаря ти, татко. … Татко, … понеже забравих нещо в къщата в чаената градина, ще отида и ще го взема.
Давуд – Аз ще отида, да го взема и ще го донеса, дъще.
Буке – Не, татко, аз веднага отивам и се връщам.
Давуд – Добре, момичето ми.
В магазина, помощникът обяснява на Харун, че баща му е отишъл в общината с купувачите, за да сключат сделката за лодката.
Мелахат – Буке, Буке, къде си, хубава дъще? … А, Давуд, къде е Буке?
Давуд – Отиде в къщата в чаената градина, била забравила нещо.
Мелахат – Че какво е забравила?
Давуд – Не ми каза.
Филиз –Идва, Емине.
Емине – Ще ми дойдеш, най-сетне.
Филиз – Бре, Божке, и булчинската рокля си е облякла.
Буке – Емине?
Емине – Влизай вътре!
Буке – Какво е станало с леля Нермин?
Емине – Влизай, влизай вътре!
Ресул – Подпиши се там!
Купувач – Добре, Ресул.
Нермин – Натика сина ми в гроба. Превърна децата ми в мои врагове. И сега без никак да се срамуваш, като облечеш този парцал и ще се омъжиш за сина ми ли? Докато моят син лежи в земята под савана на пръстта, с какви очи тук можеш да се облечеш така, казвай де!
Купувач – А, дали, имате писалка?
Ресул – Има, има.
Харун – Татко!
Нермин – Като те скриха майка Мелахат и татко Енвер, да не си мислиш че в онази къща ще настъпи спокойствие?
Емине – Мамо!
Нермин – Остави ме, Емине! Остави ме, аз съм добре! Добре ще съм, докато, госпожа Буке не си тръгне и замине оттук. Добре ще съм, докато, не държи повече отделени от мен синовете ми. Добре ще съм, докато глупостта е в главата на Ниязи. За да спи на спокойствие моят Ахмед, до тогава, ще съм добре! … Разбра ли, госпожо Буке? … Разбра ли? … Отоговори, злощастнице, отговори!
Филиз – Лельо Нермин!
Емине – Пусни майка ми! (сцената в която трите вещици стискат ръката в бяло) … Какво страдание донесе на майка ми! И все още си ми на главата, заминавай си, изчезвай оттук!
Фатма – Нермин, миличка, не прави това... Не измъчвай сама себе си заради това.
Нермин – Превърна децата ми в мои врагове. Взе от мен моя Ахмед. Ти отне и моя Ниязи от мен. Разкъса семейството ни на парчета. Разруши спокойстивето ни. Нека Господ ти даде хиляда различни наказания!
Емине – Мамо?
Нермин – Злощастница! Злощастница…
Буке – Ако аз си тръгна всичко ли ще се нареди? … Ахмед ще почива ли в мир? … Ще простиш ли на Ниязи, лельо Нермин? … (в този момент небето става ясно синьо и ледено)… Попитах те нещо, лельо Нермин! Ако аз си тръгна ще простиш ли на моя Ниязи?
Нермин – Да! … Ще простя!