Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 60

Не ми хареса серията. И то не за друго, не заради смъртта на Ибрахим, а за начина, по който цялата серия беше ретроспекция на детството, младостта му, на "човечния" му период, така да се каже.
Според мен, сценаристите са отявлени фенове на везира. Това е все едно да гледаш футболен мач, в който коментаторът е очевидно пристрастен към падащия отбор...

Иначе, късничко си го получи Паргалъ.
Ако го пренесем в наше време, това е все едно Сюлейман да е едноличен собственик на огромна международна корпорация, а Ибрахим - негов изпълнителен директор. Умен, кадърен, ама на заплата! И в един момент забрави, че тази корпорация е съществувала преди него, ще съществува и след него. И може да е женен за сестрата на шефа, но никога няма той да стане шеф! Повярва си, че светът се върти заради него, започна да подписва договори и да преговаря с клиенти от свое име, че и за своя облага. Забрави, че корпорацията и шефа му са едно и също нещо и започна да срива името на фирмата, като принизява и омаловажава важността на собственика.
Това е типичен случай на ракова клетка. Клетка, която е забравила, че на първо място работи за организма и заточва да работи за себе си. И става ракова. И разраствайки се убива целия организъм.

Сюлейман малко късно, но все пак успя да направи успешна операция.

Съгласна съм с всяка дума  Ибрахим отдавна се самозабрави и трябваше да бъде наказан

на мен, пък, сравнението с ракова клетка ми идва малко в повече

Здравейте момичета,
Някой беше дал линк със списък на децата,които е родила Валиде Айше Хафса.Търсих в последните три теми,но то е като да търсиш игла в купа сено.Ако някой го има,би ли го сложил отново!Благодаря!

Странни чувства изпитвам след тази последна серия. Тъй като Ибо вече го няма, т.е. вече има цял период и този период ми е разнопосочен. Какво е това приятелство? Цитираха Макиавели, че има или обич или страх, но двете не живеят едновременно. В моите очи имаше обич от султана към Ибрахим и страх от Ибрахим към султана. Ако има страх, то има ли приятелство? Същевременно този страх не беше по-голям от мегаломанията на Ибрахим. Видях много неща - присвояване на титла /макар и временно/, изнудване /Ибо го наричаше игра "Играх и спечелих", каза на Хати/, неприемане на положението /всеки път когато мислите му започваха с "Аз, Ибрахим" той говореше за себе си като придатък, а не като част от всичко това./, подронване на авторитета на султана, респективно на империята, а накрая и откровена лъжа - хем възропта, че случеят е отнесен към съда, хем каза на султана, че не е. Ако вие имате такъв приятел как щяхте да разберете, че ви е приятел?

Султана до последно се държа като мъж на честта - пазеше Ибрахим, намираше начини да го оневинява пред населението, а когато не можеше повече да го оневинява потърси начин да го накаже "по правилата". Според мен това беше най-вече за да види народа, че законите трябва да се спазват от всички.

Не ме замеряйте с домато, но гледах списъка със събитията по времето на Сюлейман - завоеванията не намаляват след Ибрахим. Започвам да се чудя дали за нас като рая не е било по-добре да не е убит Ибрахим и да е имало вътрешни размирици /за мен избягването на такива размирици е основната причина за премахването на Ибрахим/.

bende    останаха ли места в ложите 

малко кадри от среднощния купон с шехзадето 

 

 

 

Това вече е твърде жестоко-султанът да изпрати Ибрахим в ковчег насред градината в сарая му,пред погледа на Хатидже и децата

На мен ми се видя доста недомислен начина за престъпване клетвата на султана.След толкова прочетени книги,безсънни нощи,съдията най-накрая го измисли: да убият Ибрахим,докато султана спи ?! То хубаво,ама нали заповедта за убийството я дава в будно състояние.Иначе какъв е смисъла от такава клетва?Кълне се,после заповядва да го убият и....ляга да спи .В уикипедия пише друго:Сюлейман успява да получи специална фатва, за да се отметне от клетвата да не отнема живота на Ибрахим (в замяна на построяването на джамия).Разбирам,че това е филм и не са длъжни да се придържат изцяло към историческите факти,ама много глупав ми се видя начинът,който съдията предложи.Само аз ли мисля така ???

zazo, gawina - съгласна съм с разсъжденията ви.

Ибрахим отдавна беше решил, че е недосегаем, защото е близък приятел на султана, а не заради личните си качества.

От друга страна султанът също дълго време му прощаваше прегрешенията, именно защото му е приятел от детството. Но приятелството все пак си има граници... 
Колкото до спасяването на живота на  султана - Бали бей също го спаси, а сигурно и други, но сега не се сещам, но никой не се възгордя така!

А наказанието е в стила на епохата...

jupetrov7 Не съм съгласна, че Ибрахим се е мислел за недосегаем. Във всичките му монолози си беше осъзнато че е на границата/ върви по бръснач/ вижда смъртта си в очите на Господаря и тн. Според мен Ибрахим не можеше да се прости с миналото си. Казваше, че забравата е най-добрият лек, а той цял живот мислено се връщаше към корените си. И колкото и пъти да се опита да се помири със себе си(бракът с Хатидже напр), толкова пъти му се напомняше, че е роб от СС/Хатидже/народът. И неслучайно дъщеричката му от Нигяр е най-скъпото нещо, което той има, защото тя не прнадлежи на династията. Според мен Ибрахим обичаше  ценеше СС като приятел и брат, но не успя да склони глава пред него и да го приеме за Господар, защото психиката му е далеч от робска. И през цялото време той "изпитваше" търпението на СС. Според мен Ибрахим беше готов за смъртта си.

Споpед днешната туpска пpеса, завpъщането на Буpaк О. във ВВ е окончателно. Може би ще се появи още тази сряда...

Чудесна новина!
Знаех си аз, че не случайно не го бръсне тоя мустак!

Elfadora, значи Ибрахим си е знаел, че е виновен - през цялото време! Затова е очаквал смъртта си.

Но понеже през цялото време султанът го приемаше като приятел и брат, той не спря с предизвикателствата си (както ти казваш). И именно това го доведе до трагичния му край, а не жестокостта на султана.

 Благодаря за преведената серия!    Благодаря, vip-че и jupetrov,    наистина имах повод да почерпя  !

 
 Не е чудно. Тази серия е посветена на Окан - Ибрахим, тя е сбогуване - с актьора и с един от големите персонажи във филма.
  Не само сравнението с ракова клетка, а и намесването на корпорации и изпълнителни директори ми идва в повече. Ибрахим наистина не е извършил дело в ущърб на султана. Напротив. Той водеше войската при потушаването на бунтове, редом със султана яздеше в битките, излизаше с адекватни решения, заради което С. му каза: "Обичам твоя ум! Но искам да го използваш само за мен!", спаси живота на царствения си приятел. Но Ибрахим в сериала си отива, защото историческият Ибрахим умира. Нашият, от филма, го бастиса Сюлюман, защото от думите до делата крачката е малка. На думи Ибрахим високо полетя. Е, и обида към властта имаше в изказванията му. Той е мъж с високо положение в Империята, с влияние и с реална възможност да организира метеж или коалиция с Мустафа. А Сюлейман отдавна е нащрек.
Поне аз така си интерпретирам развоя на събитията до момента.
  Хюррем също сгази лука сериозно - с левашките си покушения срещу Мустафа. Мисля, че Сюлейман вече е почти изцяло убеден във вината и. Но тя е жена (+ любима съпруга), няма място в политиката и , съответно, не е заплаха. Дори и да убие Мустафа, това няма да детронира султана. И той би и простил. Но на Ибрахим не може да прости. Да живее с този меч над главата си, без да знае дали и кога ще се стовари върху него - не може.

 П.П. Много ми е любопитно - какво стана с опита за отровителство срещу Сюлейман. Как така всичко се размина без повече разследване? Без да се изясни поне източника на отровата? Много ми е несериозно! Дали ще благоволят сценаристите да довършат започнатото ... 
 

Не, не си само ти! 
На съдията му трябваше доста време, за да си изсмука от пръстите "достойния" начин за убийство. А щом за него не беше лесна тази задачка, то колко души в империята ще го приемат по същия начин?!  Няма ли "дълбокият" смисъл да им убегне - и на народеца, и на близките на СС?!
На мен ми липсва другата версия - как цяла седмица СС и Ибрахим са вечеряли заедно, СС му е дал възможност да избяга, ако иска /достойно, признавам/, а Ибо не се е възползвал /пак достойно/.
Разбира се, за тази версия чух от вас, харесва ми и ми се ще да я приема за истина...