Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?

Направо не се чуваш какво говориш. Ти партитура виждала ли си в живота си  
Лесни за запомняне. Лесна за запомняне може да е една тема, вариация. И аз ги произвеждам такива лесни за запомняне, но Моцарт няма да стана. Айде спри вече да се излагаш.
Без Леополд нямаше да има Моцарт. Това го пише навред, да не говорим, че е елементарно за осъзнаване.

А Бианка в първите години е обявена за безпереспективна....
Ако не й е харесвало бачкането и тормоза в залата,можела е преспокойно да се откаже
Но тя е предпочела да остане и да се докаже...
Защо ли?!

и аз това сега зачетох из нейните интервюта - че е върната от много места , не са я харесвали , но Нешка Робева я е взела и я е направила поредната си шампионка ...

Ти пък сега - все едно не знаеш, че всичко, което не ни кефи и се е случило преди 1989 г., е комунистическо.  Все едно колко стотици години преди това и в колко държави извън соцблока е било същото.

Исках да кажа само +1 за НиноТино и Калинка.
Предполагам, Бианка Панова разчита донякъде да впечатли, възмути и потресе онези от читателите, които не са наясно с натоварванията в големия спорт. Не че аз съм чак толкова наясно, но съм тренирала някой и друг спорт като ученичка (в комунистическите времена  ), а освен това бях върла и четяща всичко за спорта спортна фенка.

Нешка Робева като личност и аз не я харесвам много, нещо твърде мрачна, претенциозна и недоволна от всичко и всички ми идва, но в случая изглежда очевидно, че Б.П. се опитва да разчиства лични сметки.

Да, музикалната теория е доста сложно нещо. А за да композираш симфония се иска да го направиш за всички инструменти. Не всички са с еднакъв ключ, например виолата е с фа ключ. Т.е. нещо като да пишеш и четеш на различен език, защото нотите изглеждат по различен начин на петолинието от тези на пианото например. Отделно транспониране, хармонии ...  Няма как това да се знае без здраво да се учи.

Лени, с кое точно се излагам? Хайде, докажи го! Виждала съм партитура, представИ си! Че и нотното писмо познавам, че съм и свирила на инструмент дори! Какъв ужас, не съм някоя тъпачка, дето приказва без да знае! Нещата са малко извън обичайните рамки, които познаваме и са ни насаждани като правилни. Моцарт щеше да го има и без Леополд. Може би щеше да е самоукият композитор и музикант от някое забутано село, свирещ по кръчми, сватби и погребения, и нямаше да е познат по европейските кралски дворове, но пак щеше да го има. Както се казва "не се гаси туй, то не гасне".

Роски, това е нагласа на ума. Техника се постига, тя може да се научи, но пак е в рамките на това, което самият човек е готов да направи. Да, с бой и тормоз може да покаже повече, но ще е като да пренавиеш пружината. Има много добри техничари, но без грам талант. Или добри техничари, но талантът им е колкото да напишат музика за някоя тъпа радио-реклама. Техниката е нужна дотолкова, че човек да може да изсвири това, което е съчинил. На изпълнителя техниката му е нужна дотолкова, че да изрази вътрешното си усещане и интерпретиране на творбата. На певеца техниката му е нужна дотолкова, че да изпее песента така, както я чувства или чува в главата си. На изобретателя математиката и познанията по инженерство са му нужни дотолкова, че да може да начертае и изчисли как на практика ще изглежда и работи изобретението му.

Взривявам се, честно.
Полегнала е Тодора щеше да си остане една песничка от 1 глас просто мелодия и текст за една мързеливичка девойка под маслиново дърво, преди Филип Кутев да се появи на хоризонта и да я обработи за 4 гласа, както и всички останали обработки, които наричаш 'народни песни'
В повечето ни народни песни се пее на малка терца и толкоз. Ако не бяха Кутев, Кауфман и някои други нямаше да има изобщо разни мистерии фолклорни. Това не е 'народния гений", това е гения на тези композитори, таланти и представи си учени хора, които са взели тези песнички и са ги развили и обработили така че да стане от нещо толкова елементарно нещо уникално.

Без учение, познание, зор и бачкане няма изява на таланта. Има в 'главата му', макс нещо и то бързичко ще закърнее.

Ами аз например имам един съсед, който ако го сравним с Моцарт би трябвало да е пълната противоположност на гений. Не знам как ги наричат такива.
От баща си наследи любовта към музиката, но за жалост и двамата страдат от пълна липса на всякакъв талант, слух и разбиране за музиката. Това не попречи момчето да бъде записано в музикална паралелка и до ден днешен се мъчи с часове докато изсвири правилно един акорд.
Примерно началните тактове на Smoke on the water още не ги е усвоил след сигурно 10 години упорито дрънкане. За цялата песен да не говорим. Но е упорит, тъп и упорит. Не му се получава изобщо, но дерзае и така като гледам няма шанс и до пенсия една песен да изсвири като хората.
Не знам обръщал ли се е към професионалист, за да му отвори очите за някои неща. Не знам казвали ли са му, че не става. Но важното е, че не му пука и не вярвам и някой да го тика. Ето това е един пример за трудолюбие без грам талант.

Ох, Andariel , ти някога била ли си в артистична среда? Ей така имала ли си някакъв досег до артисти, имаш ли предства как се развива един талан и изгражда един артист?
Едно е да си рисувкаш, съвсем друго е, когато пред теб стои цел.
Това, на което ме подложиха собствените ми родители не ми го причини никой "треньор", но залога беше аз да остана без образование. Конкуренцията от 5 годишни бяха по стативите, аз от 5 годишна бях на корта и единственото нещо, което можех да правя е да играя тенис.
Ако нямах този опит, никога нямаше да се справя, да издържа и задмина конкуренцията.
Всички повтаряха колко съм надарена, ама колко бях (и съм) мързелива само аз си знам, но имах шанс, подходяща среда, в която растях и хората в живота ми, които знаеха какво трябва да се направи с мен, а други безкрайно надарени образно казано сега "метат улицата", а аз работя.
Бача е невъобразим и мотивираните да бачкат по 18 часа в денонощието сами, без вода, храна и сън се равняваха на една голяма О, поне докато аз растях в средата на артистите.
Да сега си работя, когато иска, колкото искам, и с който искам според собствените ми амбиции, но не съм забравила през какво съм минала и точно това ми е дало живота, който имам в момента.

е, разчисти си ги! Защо не?
Каза се на Нешка отново че е злобна вещица.
Аз съм доволна.
Може детето ми да тренира до откат, да спазва диета, да се лишава от удоволствия, да. Но да го обижда, бие и унижава някаква злобарка, не!

Зависи кой какво разбира под тормоз. Мила Георгиева е виртуоз и то от дете. Гледах я това лято, невероятна е. Четох нейно интервю, в което казва че като била малка (5-8 г.) не е свирила много. Само по два часа на ден.   Имаш ли идея колко деца са готови да свирят по два часа всеки ден? Много малко, независимо от това дали са талантливи или не. Дъщеря ми сега е на 11 и казват, че това е минимум време за ежедневни упражнения на нейната възраст и необходимостта от повече постоянно се увеличава заедно със сложността на произведенията, които свири. Връстничките й балерини репетират по 4-5 часа на ден и между другото преподавателите им хич не са мили и добри по време на репетициите.
Талантливите усвояват по-бързо и правят по-красиви неща, но всички повтарят по много пъти едно и също нещо и имат нужда от някой, който да ги напътства, учи и натиска.

Полеглала е Тодора вече е била измислена, не я е съчинил Филип Кутев! Той я е аранжирал според своите виждания и теорията, която е учил. Той е направи това, което днес му казват "римейк" или "кавър", но не и да я е композирал той за първи път. Малка-голяма терца, я ти изкомпозинай нещо, да те видим! Или дай нещо да чуем какво си измислила! Щото аз не мога, пък ако ще да съм свирила години и дори солфеж да съм учила! Просто нищо не ми идва на ума, ни на малка, ни на голяма терца, ни никак! Нямам го този талант да композирам, и няма да го проимам, ако ще денонощно да вися пред пианото!

Аз лично познавам само едно дете, което свири по два часа на ден, и то от километри му личи, че е талантливо, защото очите му искрят и винаги успява да изненада хората с нещо, дори при свиренето на най-глупавите упражнения. Учителят може да напътства, да насочва, да учи, но без да преминава границата и да се стига до тормоз. Това винаги се връща, ако не с депресии на момента, то в по-късна възраст с писане на глупави книги и по-сериозни душевни и физически проблеми.

Ашавер, била съм и в артистични, и в научни среди, не си мисли, че ти си открила топлата вода! И понеже съм била като страничен човек, съм наблюдавала хората, интересувала съм се от тях как, защо и кой им влияе. Прави ми впечатление, че точно тези, които най-много веят знамето на къртовския труд и тормоз, просто нямат какво да предложат като талант. Компенсират, един вид. Истински талантливите нямат нужда да обясняват каква мъка е раждането на една творба. Колкото и да им е било трудно на моменти, да са изпадали в очаяние, творчески кризи и дори да са прекъсвали за някакъв период от време, те си го пазят за себе си, а не се опитват да се правят на мъченици, белким някой ги забележи.

Нерде спортен режим, диети, труд и упоритост, нерде физически и психически тормоз във вид на бой и обиди.

Наистина ли някои не правят разликата?
И всичкото спортист от американци до сомалийци по метода на "бой с пръчката" са си постигнали успехите.

Андариел, изобщо не мога да разбера какво въртиш и сучеш. Няма област, която да е толкова проста, лесна или без конкуренция, та да можеш да си на върха без работа без значение колко си талантлив.
В товите очи имам чувствто, че някой се събужда, рита една кофа с червена боя и е в топ 10 на най скъпите картини.
За тананикането на Моцарт от уста на уста дори не знам как да го коментирам.

Интересно кого ще потресе , като всичко това се знае. Но защо толкова ви потриса, че го е написала?