Ех, Форчън - все така подхождаш - с усмивка, ама напреко 
Написах "може", което и зчерпва коментара ми по тоя въпрос.
Написах "може", което и зчерпва коментара ми по тоя въпрос.
- Публикувана: 29 ян. 2013, 11:36 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2014, 09:41 ч.
Как бихте се почувствали, ако приятел Ви признае, че е влюбен във Вас?
Ех, Форчън - все така подхождаш - с усмивка, ама напреко
Написах "може", което и зчерпва коментара ми по тоя въпрос.
Написах "може", което и зчерпва коментара ми по тоя въпрос.
Вилико, много буквално ме четеш, дори заради теб понякога слагам емотикони. Но уви пак напреко ме разбра.
Юличка, я виж сега ще прогледнеш... 
Хаха, на мен трудно може да ми се даде наклон на... погледа.
Все си имам собствен такъв и в случая мисля, че е напълно реален. Просто става дума за човек, който не е като масовката и съответно и правилата за него не важат така, както за другите. Но по принцип е така - много рядко се среща чисто приятелство между мъж и жена. Но когато наистина е налице, то е истинско такова и дори много по-ценно от евентуална връзка с неясни перспективи. Напротив. Но няма значение 
Никакво - знаеш.
Права си Юличка.
На мен също един от най-близките ми приятели е мъж. Познаваме се от много години, 15 и повече сигурно, като тийнейджъри един път бяхме стигнали до една целувка, стигнахме до извода, че няма да я бъде тая и от там нататък сме си най-близки приятели, без никой да гледа на другия като на друг обект.
По принцип се разбирам с мъжете и имам и други мъже приятели - но поначало са поставени ясни граници.
Съгласна съм обаче, че между мъж и жена винаги съществува сексуалният елемент и по принцип приятелството е много трудно, особено ако и двамата са свободни - защото желанието за общуване с дадения човек винаги е предпоставка към желание да задълбочиш отношенията;
А за омърсена -чувствала съм се, но в друга ситуация. Когато един път човек, когато познавам служебно - преподавам на детето му и познавам жена му; а и той познава детето ми - ми направи откровено неприлично предложение. Определено ми беше много повече грозно и гадно, отколкото да съм се чувствала поласкана за това, че "още хващам окото".
По принцип се разбирам с мъжете и имам и други мъже приятели - но поначало са поставени ясни граници.
Съгласна съм обаче, че между мъж и жена винаги съществува сексуалният елемент и по принцип приятелството е много трудно, особено ако и двамата са свободни - защото желанието за общуване с дадения човек винаги е предпоставка към желание да задълбочиш отношенията;
А за омърсена -чувствала съм се, но в друга ситуация. Когато един път човек, когато познавам служебно - преподавам на детето му и познавам жена му; а и той познава детето ми - ми направи откровено неприлично предложение. Определено ми беше много повече грозно и гадно, отколкото да съм се чувствала поласкана за това, че "още хващам окото".
Да ви кажа какво ми се случи наскоро.
Не са точно приятели, близки хора са ни.
Не са ми признавали, че са влюбени, ама сега започвам да се сещам, че ме свалят!
А аз май така съм се отдалечила от тия неща, че просто не включих на момента.
Единия ме кани на кафе и ми говори разни глупости.
Другия ми разказва как ме помнел от един лагер през 1990.
Ох, всъщност, тъпо се почувствах.
Не са точно приятели, близки хора са ни.
Не са ми признавали, че са влюбени, ама сега започвам да се сещам, че ме свалят!
А аз май така съм се отдалечила от тия неща, че просто не включих на момента.
Единия ме кани на кафе и ми говори разни глупости.
Другия ми разказва как ме помнел от един лагер през 1990.
Ох, всъщност, тъпо се почувствах.
Миналата година мой (но и семеен приятел) ми се обясни в любов. От две години имал чувства към мен, не можел да таи чувствата в себе си, измъчвали го, не спял по цели нощи. Женен с две деца.
Когато ми каза, че е влюбен в мен аз бях бременна с второто ми дете, но още не го бях обявила официално.
Хубаво е да чуеш, че някой се е влюбил в теб, но просто не ми се мисли какво щеше да стане ако ми беше завъртял главата. Малко безотговорно от негова страна, особено в момент, когато хормоните бушуват, но той нямаше как да знае...
Обясних му спокойно, че обичам съпруга си повече от всичко на този свят, и че не мога да отвърна на чувствата му. Много е неприятно да видиш болката в очите на човека в този момент. Иска ми се да изтрия този спомен, иска ми се никога да не се беше случвало.
От този момент не сме се виждали, нито дори чували по телефона.
Когато ми каза, че е влюбен в мен аз бях бременна с второто ми дете, но още не го бях обявила официално.
Хубаво е да чуеш, че някой се е влюбил в теб, но просто не ми се мисли какво щеше да стане ако ми беше завъртял главата. Малко безотговорно от негова страна, особено в момент, когато хормоните бушуват, но той нямаше как да знае...
Обясних му спокойно, че обичам съпруга си повече от всичко на този свят, и че не мога да отвърна на чувствата му. Много е неприятно да видиш болката в очите на човека в този момент. Иска ми се да изтрия този спомен, иска ми се никога да не се беше случвало.
От този момент не сме се виждали, нито дори чували по телефона.
Един приятел ми призна, че е влюбен в мен, влюбих се и аз в него и живеем заедно повече от 10 години. Доказателство за любовта ни е едно 7 годишно дете.
Най-добър приятел мъж съм нямала.
Имам най-добри приятелки.
Приятели мъже имам 1-2 много близки. Макар че съм спала и с двамата.
Но това си беше естествен ход. Никога не съм ги възприемала чисто платонически.
Ама не сме били гаджета и с двамата.
Та, не мога да разбера драмата на авторката.
Имам най-добри приятелки.
Приятели мъже имам 1-2 много близки. Макар че съм спала и с двамата.
Но това си беше естествен ход. Никога не съм ги възприемала чисто платонически.
Ама не сме били гаджета и с двамата.
Та, не мога да разбера драмата на авторката.
Аз съм от смотаните. Цял живот се изненадвам, когато някой ми намекне за чувства или сексуални желания, защото винаги съм имала връзка и изключително рядко възприемам някой мъж като такъв. Гледам на чуждите мъже като на хора, сприятелявам се, държа се добре и всеки път, когато някой прояви желание за нещо повече изпадам в ужас - ама аз ли дадох повод поведението ми да се тълкува двусмислено!?!?
Случвало се е преди години дори мъжът ми (гадже тогава) да ми казва тоя те харесва, оня иска да спи с тебе и аз да му казвам, че е луд, а после да се окаже прав. Малко след като завърших Университета се бяхме събрали с колеги, пийнахме повече и се почнаха едни признания... Аз пак се оказах втрещена и неподозираща кой имал чувства и желания към мен...
Случвало се е преди години дори мъжът ми (гадже тогава) да ми казва тоя те харесва, оня иска да спи с тебе и аз да му казвам, че е луд, а после да се окаже прав. Малко след като завърших Университета се бяхме събрали с колеги, пийнахме повече и се почнаха едни признания... Аз пак се оказах втрещена и неподозираща кой имал чувства и желания към мен...
Съжалявам, опитът ме е научил, че мноого трудно се поддържа такова приятелство. Винаги единият очаква повече и затова търси близостта. Или да са били близки, но да са се разделили с добри чувства - тогава наистина могат и да останат приятели.
Наскоро чух теория, че един мъж не си ли поиска до определен момент, после го възприемат само като "най-добра приятелка" и дотам...Или пък ако си направи устата, го обвиняват че е развалил хубавото приятелство, както авторката прави. Хайде, тогава е била на 17 - толкова й е бил акълът, но и сега да го мисли
Наскоро чух теория, че един мъж не си ли поиска до определен момент, после го възприемат само като "най-добра приятелка" и дотам...Или пък ако си направи устата, го обвиняват че е развалил хубавото приятелство, както авторката прави. Хайде, тогава е била на 17 - толкова й е бил акълът, но и сега да го мисли