Как бихте се почувствали, ако приятел Ви признае, че е влюбен във Вас?

  • 17 407
  • 112
  •   1
Отговори
# 30
  • Варна
  • Мнения: 2 309
Не помня как съм се почувствала, защото и в двата случая не беше изненада за мен, но пък и съвсем директни признания също не е имало, беше си ясно за всички.
Винаги съм ненавиждала момента с обяснението в любов, когато не съм споделяла същите чувства. Изключително трудно и мъчително упражнение е да разбиваш нечии надежди.

# 31
  • Мнения: 10 018
Приятно, как?! На кой не му харесва да разбере, че някой го обича. Иначе вярвам в приятелството между мъже и жени, има го.

# 32
  • Мнения: X
За мен такива признания никога не са били изненада. То си е личало, та личало от 10 километра, поне за мен.
Но съм била ужасена, като съм виждала да приближава (и съм искала да останем само приятели) и си спомням как по всякакъв начин съм се опитвала да го предотвратя  Laughing
Сега като видя че се заформя нещо такова просто не се срещам с тоя човек, по-добре да се обижда че не се виждаме, отколкото постфактум да го нараня. Не си играя с чувства  Peace

# 33
  • Мнения: 63 188
Аз чертая много дебели граници още при запознаването и не допускам да ги прескачат. Който се опита, отпада директно от списъка с контакти защото отхвърленият ухажор е хленчеща и досадна компания, трудно бих го нарекла приятел след това. Или обидено се оттеглят завинаги и ме заличават от спомените си, или ми висят на врата и се пробват отново през ден. Отегчително е!

На мъжете с потенциал за нещо повече, не им давам възможност да станат приятели преди гаджета.

Придържам се към същата тактика . Peace

Дори в момента едно приятелство е под въпрос и ако опитите да се прекрачи границата не престанат , ще бъде прекратено .
Ясно съм обяснила аз какво предлагам , ако другият очаква нещо повече - грешката е негова . Peace

# 34
  • Мнения: 8 999
Много е неловка такава ситуация. Случвало ми се е 3-4 пъти. Двама се осъзнаха тутакси и, макар да поразредихме срещите, отново се сближихме след като те си намериха сериозни партньори. С другите двама прекратих завинаги отношения, защото бяха прекалено настоятелни и не искаха да се примирят с отказа ми.
Слава Богу, повечето ми приятели-мъже си останаха мои приятели, без да очакват нещо друго от мен и затова сме заедно и до днес.

# 35
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 2 471
Един от най-добрите ми приятели ми се обясни в любов някога. Аз бях на 18, а той на 20 години. Беше китарист в групата, в която пеех. Никога няма да го забравя. Седяхме на пода в неговата стая, а от тонколоните звучеше една и съща песен, на repeat. Отново и отново.
Той го направи толкова искрено и тъжно, че сърцето ми се разкъса, че не чувствам същото. Обожавах този човек, но не така. И най-трудното нещо, което трябваше да направя, беше да му го кажа и да видя сълзите в очите му. И да знам, че нещата никога няма да са същите. И не бяха.
После си седяхме мълчаливо, с часове, без да мръднем, с хванати ръце, с погледи забити пред нас, а песента звучеше... Yngwie Malmsteen - Save our love. Винаги като я чуя си спомням за него.

# 36
  • Мнения: 25 496
  Да бе, предадена и омърсена. Никога не съм виждала ученичка, която да не се поласкае, че някой е влюбен в нея, освен ако този някой не е някакъв пълен Квазимодо.
  Винаги съм била доволна от възможността да проявя съчувствие, или жестокост, според както ми падне.

# 37
  • София
  • Мнения: 9 385
И какво излиза - всички, които имаме приятели мъже и не правим секс с тях, трябва да се усъмним, че са гейове. Винаги съм имала повече приятели мъже, просто защото имам двама братя, пък и съм учила висше в мъжка компания. За мен може да има приятелство между мъж и жена.
Иначе да, имало е признания в любов, ако е споделено няма лошо. Ако ли не, разбираме се и всеки продължава. Чак омърсена и предадена да се чувствам, защо? Хора сме, нормално е да имаме чувства и да ги споделяме.

# 38
  • Мнения: 65
В един момент имах трима такива приятели Simple Smile Интересното бе, че откликнах на чувствата им в крайна сметка - е, не наведнъж  Grinning Но имах история с всеки поотделно. След като историята свърши, се върнахме към приятелството и продължихме нататък.

Приятелството е само на една малка крачка от обичта, а обичта може лесно да премине в любов при наличие на дори слабо физическо привличане.

По мое и на половинката мнение, истинско приятелство между мъж и жена може да има само след връзка - не много сериозна, сравнително кратка и без драми и скандали. Между нас не е имало приятелство, директно се метнахме към по-сериозни отношения, но и двамата сме добри приятели с част от бившите си. Иначе винаги остава нещо недоизживяно, недоизказано. Сега, имала съм случаи, когато не съм могла да отговоря на чувствата отсреща, но и това се преодолява с повечко такт.

# 39
  • Мнения: 1 175
Имала съм няколко такива случая и във всичките чувството беше едностранно, и много ми тежеше че не мога да отвърна. Момчетата реагираха по различен начин но все се сведе до едно - приятелството умря. Двама бяха толкова съкрушени и разочаровани, и засрамени, че след това ме избягваха. Третият беше упорит и не прие отказа, продължи да ме преследва още известно време докато не се отвратих до такава степен че вече и за приятел не го исках. Абе провал всеки път, общо взето. Добре че вече съм извън обсега на такива драми, много ми е спокойно сега  Laughing

# 40
  • Мнения: 1 127
И какво излиза - всички, които имаме приятели мъже и не правим секс с тях, трябва да се усъмним, че са гейове. Винаги съм имала повече приятели мъже, просто защото имам двама братя, пък и съм учила висше в мъжка компания. За мен може да има приятелство между мъж и жена.
Иначе да, имало е признания в любов, ако е споделено няма лошо. Ако ли не, разбираме се и всеки продължава. Чак омърсена и предадена да се чувствам, защо? Хора сме, нормално е да имаме чувства и да ги споделяме.
Peace


... hahaha не е ли това, то следва, че жената `не ги привлича сексуално`.... Joy Joy Joy

--------

 ooooh!  И с това се "изчерпват възможностите" tooth - или трЕ`бе да ги отблъсква, или вече да са сексили... Joy






# 41
  • Пловдив
  • Мнения: 3 641
И на мен ми се е случвало няколко пъти - тотален шок и ужас за мен, все едно да се целуна с брат/сестра/братовчед. Налетя ми единия даже, аз помня, че почти се разревах...студентка бях, не някоя 15 годишна! Ама толкова защракана, мисля си, че излизаме приятелски с момчетата, че съм една от тях..да бе. сега не живея с такива заблуди, откакто моя мъж ме открехна какви са работите  ooooh!
 Rolling Eyes

# 42
  • Мнения: 7 947
Според мен проблема идва от неопитност и малкото години.
Иначе – случвало ми е и в двете посоки – веднъж аз се влюбих в приятел, после приятел – в мен. Малко ми беше трудно втория път, защото си го исках кат оприятел, пък гледах да не го нараня като не откликна и тн. Не го преодоляхме и в двата случая и се разделихме с господата.
Обаче имам един специален приятел - с него беше първо приятели, после заедно, накрая се разделихме с драма. Мина време - пак сме приятели.  Sunglasses

# 43
  • out of space
  • Мнения: 8 643
С всичките си приятели от мъжки пол съм правила секс. Сексът не пречи на приятелството, дори често го заздравява.  Simple Smile

# 44
  • Мнения: 2 127
Първия път не ми признаха директно, просто от приятели, приятели, накрая се озовахме в едно легло. След това връзка като в сапунен сериал с драматичен край, след който нито знаем нещо един за друг, нито искаме да знаем.
Последно приятел ми призна миналата година. Само че аз не можех да го харесам като мъж, за мен всякаш беше някакво безполово... Не можах да отговоря на чувствата му, а и не се и опитах. Знаех, че няма смисъл. Дали този факт ме накара да се отдръпна, или просто ежедневието ни раздели, не мога да кажа с точност, а може би и двете. Но майка му ми се обиди, че съм се отдръпнала от него Crazy

Общи условия

Активация на акаунт