Осиновители или приемни семейства на мулатчета

  • 5 609
  • 30
  •   1
Отговори
  • Мнения: 80
  Здравейте мили майки! Не бързайте да казвате, че се започва още една тема за расова  и етническа идентичност. Истината е че мулатите да различни и привличат вниманието на малки и големи. Това води до проблеми, но и отваря много врати. Нямате си на представа как ни гледат хората като се разхождаме тримата заедно-двама бели родители и една прекрасна шоколадова принцеса. Върви обяснявай кой от къде е и защо! В училище също е интересно-уж учим децата на търпимост и приемане на различните, но все ще се намери някой да подхвърли някоя обидна реплика. Темата поне за мен е интересна и ще се радвам ако се включат семейства с деца от различни раси и споделят своя опит в справянето с ежедневните предизвикателства. За да не остане някой с погрешно впечатление ще споделя, че като осиновим второ дете пак ще искаме да е мулат.

# 1
  • София
  • Мнения: 9 517
тази тема само за различни раси ли е - тия с черничките ромчета могат ли да пишат, или само с мулатчетата   Joy

# 2
  • Мнения: 80
 Който иска нека пише. Пускам темата защото имаме проблеми в училище с децата. Това  което ме интересува  е как се справяте с напрежението от това, че са различни и привличат вниманието.                   

# 3
  • Мнения: 357
Здравейте, пиша в тази тема , защото ме вълнуваше точно това какво ще му се случи на моето дете и дали някой няма да го нарани ако не е бяло като пуканка. Дори бях се бъгнала, че с порастването цвета на кожата й си промени. Но толерантността не е силна страна на българина. Сблъсках се с на детската площадка с една проста жена , която унижаваше собственото си внуче , че било ниско-понеже видиш ли дъщеря й избрала  нисък мъж. Детето беше с много нещастен поглед и не се стърпях да не я смачкам и да дам кураж на момченцето. На мен пък същата ми вика , че мъжа ми сигурно бил циганин. Точно след 2 мин. беше попарена , като видя каква взаимна любов си засвидетелствахме с дъщеря ми. Липсата на любов и разбиране е причина за лошо отношение. Между другото в провинцията където децата с тъмен тен са повече, няма чак такъв проблем!

# 4
  • София
  • Мнения: 9 517
Който иска нека пише. Пускам темата защото имаме проблеми в училище с децата. Това  което ме интересува  е как се справяте с напрежението от това, че са различни и привличат вниманието.                  
така, първо ще ме извиняваш, че не съм те чела - може и да си писала, ама рядко чета. Имам няколко въпроса - на колко години е осиновено детето, на колко години е сега, от колко време сте заедно /мога да си го изчисля и само с първите два отговора/? В какво се изразяват проблемите с децата в училище? Имаше ли проблеми и преди това в детската /ако е осиновена на възраст за детска и ако е ходила на детска/? Има ли проблеми с децата по площадките /ако ходите по площадки/?

mama merita, няма да ми повярваш, но след година-две ще ти минат притесненията, спокойно  Wink

опа, няма да ти минат - сега се сетих, коя си ти  Joy

Последна редакция: нд, 03 фев 2013, 11:22 от Дзвер

# 5
  • Мнения: 80
  Дъщеря ми сега е във втори клас на 8 години. При нас е от 2 години и винаги сме били център на вниманието. Възрастните и се радват, а по-нетактичните питат откъде е бащата и то пред нея. Вярно, че ако имаше друго минало нямаше да реагира на такива въпроси. На шега им отговаряме, че баща и е Барак Обама. Нека се чудят и маят. В училище и на спорт също трябва да се обяснява защо е черна, от къде е, пипат и косата и я дразнят. Постоянен проблем е че не и личи, че е момиче и дори я пращат в мъжката тоалетна. За този случай ходих при директорката да се разправям. Има още много такива ситуации с които се сблъскваме ежедневно. Расизъм и дискриминация има и то явна. При положение, че знаеха, че скоро сме я осиновили в първи клас не получихме разбиране и подкрепа от училищните власти. Тя създаваше проблеми с поведението си, донякъде провокирана и от децата и това стана причина да ни заявят, че не сме за тяхното елитно училище и да се премести в някое квартално. Така и направихме и сега сме много по-доволни и спокойни. Пак има проблеми, но по-малко.

# 6
  • Западен парк
  • Мнения: 426
Моят екзотичен син не е мулат, японец е, но събира погледите навсякъде, където сме ходили. Още преди да го вземем в къщи преборих смущението си от чуждото учудване. Докато го описвахме на близките си и на приятелите, някои от тях не успяваха да скрият мислите, минаващи през главите им. Най-бързо променях изражениятя им с откровено описание на синчето ми. След като го взехме в къщи и се случеше да срещнем някой неразбрал за осиновяването винаги "атакувах" първа, преди въпросите. Обикновено казвах: Е-е-е-й, здрасти, отдавна не сме се виждали. Добре стана, тъкмо да ти представя второто ни дете, оригинален японец със нашенски произход!

Следващото ми притеснение беше като тръгна на градина. Там как ще го приемат, да не го засегне някое от децата при скарване за играчка... И това отпадна - нямаше никакви оплаквания от негова страна или пък учителка да каже за подобен случай (бях ги предупредила, ако има подобен проблем, да ме информират, за да не се задълбочават нещата).
Имало е дни в които ми е казвал, че "Двете най-готини мацки в групата били луди по него, щото бил дръпнат!" (словореда е негов)
Един-единствен път, през втората година в градината, при провокация от моя страна"Някой вика ли ти китаец?", той отговори, че един от големите му бил казал "Ей, китаец, дай топката". Проведохме разговор, надълго и нашироко за разликата между китайци, японци, виетнамци, корейци и т.н. После му пуснах филм с Джеки Чан и сега го разпознава, както и Джет Ли. Обясняваше на всички, че ще стане силен като тях. А сега съжалява, че не е кореец, за да направи хит като "Гангнъм стайл"...

С всичко това искам да кажа, че се надявам да успеем да превърнем разликата в предимство. За сега сътресения няма, но и той е още малък. Ще видим как ще е след две-три години, като тръгне на училище.

п.п.  Пани, съжалявам да прочета проблемите през които е минало момиченцето ти. Опитай да тушираш проблема, като й разкажеш за случки от твоето детство. Че и ти като си била малка е имало деца с очила или червенокоси или кльощави... Децата могат да бъдат неосъзнато жестоки с различните. Не зная какво би подействало при вас, просто си разсъждавам пишейки. Но това с Барак Обама много ми хареса!

# 7
  • София
  • Мнения: 9 517
Пани, детето е тръгнало на училище неадаптирано, нормално е да има проблеми - ако не беше за цвета на кожата, щеше да бъде заради неможенето да говори или заради различния начин на общуване, или за друго. Тук номера е да се работи с госпожата й заедно - според мен трябва да намериш госпожа, която иска да работе заедно с вас и с детето и така заедно да решите проблемите й с другите деца, дори и с риск да я преместиш още няколко пъти - аз лично така бих направила за моето дете. Защото проблемите с другите деца могат да се разрешат само със съвместна работа. Успех!

# 8
  • Мнения: 80
   Благодаря за подкрепата Ви!  Наистина тръгна на училище неадаптирана, това че трудно се концентрира в час и пречи също не и помага. Едва сега полага усилия да пише и слуша, желание да получи одобрение от учителя. Сегашната госпожа много помага и стимулира.   Палава е и ходи на два вида спорт рисуване и английски, за да изразходва енергията си.Но щом някой я подразни тя реагира и в повечето случаи излиза виновна.

# 9
  • София
  • Мнения: 9 517
и моя рядко пише в час, концентрацията му е на много ниско ниво - само веднъж да погледне през прозореца и вече часа е изгубен за него - работим по въпроса, но не е лесно, а хем той беше адаптиран, като тръгна на училище - не е лесно, ама няма лесно в живота, нали  Wink. Щом сте намерили правилния учител, нещата ще се подредят - трябва само търпение, постоянство, работа и любов  Hug

ПП Между другото и моя е във втори клас - труден е втори клас - много неща се взимат, няма упражнения за затвърждаване на материала, трябва много работа и в къщи, за да научат децата /е, не всички - има и такива, които успяват само в училище, но моя син не е от тях/, и на нас не ни е лесно, нищо че не е толкова мургав, но се стараем и вярваме, че ще се справим /днес и точно сега вярваме, ако мислиш, че по някога не губя изцяло вяра, ще се излъжеш  Mr. Green/

# 10
  • Мнения: 80
  Ученето и дисциплината са болни теми. В началото си мислех, че има обучителни проблеми и я заведох да я тестват психолози в Медицинска академия. Оказа се, че има нарушено внимание и от там трудна концентрация и запомняне. Казаха ни да не очакваме големи постижения в училище. Не се отказвам да работя с нея и пишем домашните заедно. Наблягаме повече на това което и се отдава и искам да се изявява там, да печели похвали.  Идва ми в повече когато се оплакват от поведението и и я гонят от училище и занималня. Сега ще се борим да остане на спортна гимнастика-само за месец им стигна търпението, а на нея много и харесва.

# 11
  • Мнения: 3 721
Моят съвет е да минете комисия в РИО и да работите с ресурсен учител. Ако попаднете на съвестен, ще помогне много. Свържи се с РИО и питай как процедират в момента, има ли комисии, защото чакат да се приеме новия закон и не знам, докато чакат какво правят.

# 12
  • Мнения: 80
Още когато ни казаха за проблема с вниманието ги попитах дали има нужда от ресурсен учител. Казаха, че няма. Ще се справяме поединично. Колкото толкова ще блесне с друго.

# 13
  • Мнения: 3 721
Кой ви каза, че нямате нужда? Имате ли документ, че има дефицит на внимание?

# 14
  • Мнения: 80
 Има документ-епикриза. И там е описано какво е състоянието и. Вероятно сега е много е по-добре. Но си прави грешки от прибързване и невнимание. Във втори клас имаме 9 тройки. Когато учи и пише домашни с мен я коригирам, но на контролни си заслужава оценките.

Общи условия

Активация на акаунт