В момента чета ... 16

Най-накрая приключих с Танц с дракони.  Не ми хареса колкото първите две книги от поредицата и определено ми беше скучна. Ще търся петата книга от Песен за огън и лед и се надявам да е по-интересна.
В обедната почивка започнах Последният континент на Пратчет. Чудя се и на Оризовата майка - видях я в Читанка, а тук четох доста хубави отзиви.

Днес започнах "Да убиеш присмехулник".Засега ми харесва.

Аз съм в истерия понеже не ми отваря Читанка. 

"Оризовата майка" е безспорно хубава книжка, но ти я препоръчвам в обратен ред за прочит - тоест първо нея, после Пратчет; просто ще имаш нужда от нещо леко и освежаващо след нея, пък какво по-добро от Тери.

Всъщност "Танц с дракони" е петата книга от поредицата "Песен за огън и лед". 
Оризовата майка действително си струва. Много добра книга. 

Ти ме хвърли в шах!
В каква последователност си чела книгите от поредицата и кои по-точно?
Точният им ред е:
1. Игра на тронове
2. Сблъсък на крале
3. Вихър от мечове
4. Пир за врани
5. Танц с дракони
Ако си прочела 1,2 и направо си отишла на 5, мислейки си че е третата, не знам какво си разбрала от историята, но си изпуснала хиляди събития, като се има пред вид обема на всяка книга...

"Да убиеш присмехулник" е една от любимите ми книги. Често я препрочитам. За разлика от дъщеря ми, тя се въздържа от такова определение.
Иначе в момента препрочитам разкщази на Ярослав Хачек.

Прочела съм всички книги в точно тази поредност. Не съм пропуснала нито една. После видях какво съм написала, но не ми се редактираше. Умората в края на деня си казва думата и понякога ги пиша едни такива...
Започнах Оризовата майка. Пратчет ще почака малко по-хубави и слънчеви дни.

Точно за Столична библиотека става въпрос, само че аз взех книгите от филиал им на ул."Сердика", пресечка на "Дондуков", близо до Министерски съвет. Там има по-малко екземпляри от книгите, но пък няма никакви хора.

Arita, извинявай, не мога да се не те поправя - Хашек е. Не е нищо лично. Много са забавни - факт.

Сега съм на ОТКЛОНЕНИЕ на Блага Димитрова, не искам да я приключвам. Това е гениална книга. Филмът просто е веднъж. Препоръчвам!

Имам още няколко страници от "Черно мляко" на Елиф Шафак и я дочитам, но не искам да свършва. Това беше моето пътешествие през един голям труд, едно мъдро проучване в света на жените-писателки. Много уютно, топло и мило местенце. Съжалих, че повечето споменати турски писателки не са преведени у нас, но все пак разбрах за тях и един хубав ден ... може да се срещна на български с тях. Елиф е успяла да усети пулса на всички женски страхове, независимо от религии, култури и възпитание. Повдигнала е завесата на "мъжкия гнет" над жените, които са се осмелили да пристъпят в "Божия храм на буквите". Моят извод е само един: жени, не се страхувайте! Пишете! Това не е книга за следродилната депресия, напротив, това е пътят към майчинството, която всяка жена е благословена да извърви ... сама!

След дълго прекъсване отново възобнових четенето на историческите романи на Филипа Грегъри с "Любовникът на девицата"  
Четейки отново за Тюдорите се чувствам така сякаш съм се завърнала у дома   Луда работа - точно тези времена ме привличат изключително много  
Книгата ми харесва страшно много! Толкова, че всеки свободен миг в офиса я чета на компютъра, за да не се откъсвам от атмосферата  

Имам въпросче към почитателките на Ф.Г. - "Пленница на короната" за коя кралица е? И ако може впечатления от нея ...? Май  не си спомням някой да е споделял, че я чете  

Приключих с трилогията на Катрин Панкол. Като цяло съм доволна, но последната част вече едвам я дочетох, дотегна ми, може би щото е много голяма и все едно изсмукана от пръстите , все едно е нямала какво да каже, но е трябвало да покрие норматив и то голям
Сега разпускам с Тара Хайланд „Дъщери на съдбата“, обаче не съм чак толко впечатлена-тип розов роман, но за отмора става.

Прочетох „Раят зад другия ъгъл” на Марио Варгас Льоса. Благодаря на Вивиан, че ми я предостави за прочит. Книгата не беше от тези, които се четат на един дъх, но след прочита и на последната страница осъзнах, че всъщност ми хареса. Редуват се две истории – тази на Флора Тристан, бунтарка и анархистка и на художника Пол Гоген, като двамата имат и роднинска връзка (баба и внук). Историята на Флора ми беше по-интересна, по-близка като същност и идеи, по-разбираема ако щете. Историята на една борбена и силна жена, въстанала срещу потисничеството над работниците и жените. Изобразителното изкуство не ми е сила, въобще не мога да рисувам, но все пак успях донякъде да разбера Гоген. Неговото неспирно търсене на раят на земята, на едно място, освободено от предразсъдъци и норми. И двамата герои, всеки със своите си средства и подбуди, търси едно по-добро място за живот, един по-добър свят. Но раят винаги се оказва зад другия ъгъл!

Прочетох и „Къщата на невъзможните любови” от Кристина Лопес Барио. Непретенциозна книжка, която не ме впечатли с нищо. А сравнението със „Сто години самота”, което е обявено на корицата, направо ми се видя смехотворно. Това, че книгата е пълна с много персонажи и с някакви неопределени магии и вълшебства, не я доближава и на милиметър до шедьовъра на Маркес (поне за мен е такава).

Вчера започнах „На изток от рая” – Джон Стайнбек. Купих си я преди повече от година и все не смеех да я започна. Надявам се сега да е точният момент и да ми помогне да премина през един труден етап.  

Първо закова вниманието ми тази двойственост в "Стая", но после прочетох и аз други неща и окончателно ме привлече споменаването на Outside, т.е.  какво става при изолация от условностите на външния свят, от създадените „изкуствености“ – ако правилно съм разбрала идеята…

И трето – изпитах нещо като носталгия към времето, когато синът ми беше в предучилищна възраст. Сега, почти в тийн възраст, пак е едно уникално и чувствително дете (като всяко дете на всяка мама), но онази детска спонтанност и чистота няма как да я има вече; само гласът да вземем – вече е мъжки. А чух  гласчето на детето в нещо като трейлър за книгата и… От този трейлър (около 2 минути) не изгледах всичко, а само на 3-4 места цъкнах за по секунда, за да не знам повече... Но тези секунди ми  стигаха, заедно с вашите положителни и отрицателни мнения.

Точно от тези секунди (една конкретна рисунка) усетих и четвърти акцент – как всички емоции на мама са неизбежно отразени в детето (не че е нещо ново) – дори и петгодишното невинно мъниче разбира/усеща (или именно защото е малко и невинно…).

Може всичко това да са напразни приказки и като прочета книгата да се окаже съвсем друго, но засега поне всичко изглежда вълнуващо. Май имам проблем с повествование от името на малко дете, но ще видим...

 
Въпреки че гледам да не разделям хората на мъже и жени, на "такива" и "онакива" и т.н…, с удоволствие забелязах, че най-любимата ми книга за 2012 г. е на жена (Олга Токарчук – „Правек и други времена“) и има вероятност и за 2013 г. да е така (Маргарет Мацантини „Да дойдеш на света“).

А ето че ми предстоят още две жени - "Черно мляко" на Елиф Шафак и "Стая" на Ема Донахю.

А иначе май за всички писането/творенето е самотно занимание... Видях как Селинджър си построи отделна къщичка до семейната, за да пише на спокойствие, как "моят" Keith Jarrett си направи къщичка до основната - не за да не пречи с "шума" от музиката, а за да е в уединение...

Тъй като все още не мога да започна да чета нова книга, вечер се връщам за по 10-на минутки към последната прочетена („Други гласове, други стаи“ на Капоти). Не мога да повярвам как ме вълнува и как виждам толкова много в един диалог и се чудя дали наистина негърският диалект/жаргон (предаден дори и с превода) толкова подсилва чувството. Но мисля да си извадя доста подобни откъси :