Аз пека в гювеч, обикновено комбинирам по няколко вида меса...
Любимото на мъжа ми и детето, ама то нормално за Лъвове
Но рядко го прави, защото аз храна от гювеч и под фолио не ям, мирише ми на спарено
- Публикувана: 7 фев. 2013, 09:34 ч.
- Последно мнение: 19 март 2013, 12:42 ч.
"Каним ви на гости, но не у дома!"
Любимото на мъжа ми и детето, ама то нормално за Лъвове
Но рядко го прави, защото аз храна от гювеч и под фолио не ям, мирише ми на спарено
Ами не слагай и чорапите вътре...
Пък аз се чудех от какво е
Ео, не е толкова лесно. Трябва да пуснеш снимка на тутманик и после всички да викат "Ау, чуден е, само като гледам и напълнявам!". Нещо като да си пуснеш снимка на крака/цици в Клюкарника 
И освен това самият ти да охкаш и ахкаш по снимките на другите, като пускаш постинги: "Пенче, чупвам си от питката ти! Ленче, и две кюфтенца си взимам! Венче, пък от десерта ти двойна порция, ако може! Мммммм, колко е вкусно всичко!" Виртуално плюскане на принципа на виртуалния секс
Стигнах до 12-та страница, но някои хора взеха много да се повтарят, та да си кажа:
Не сме по каненето на гости, нито на заведение, нито вкъщи. Самотници сме и харесваме главно собствената си компания. Посрещаме хора само по поводи - близки приятели. Обикновено 5-6 пъти в годината. Тогава винаги съм в приповдигнато настроение, готвя милион и едно блюда. Обикновено правя такива, които не изискват постоянно щъкане насам-натам, когато дойде време за сервиране. Дори и топлите неща се сервират набързо, останалите съдове са наредени по масите. Приготвям всичко напълно сама (не обичам никой да ми се пречка в кухнята) и се справям за половин ден. Нямам парадни съдове и прибори, ежедневните ми са винаги чисти и представителни. Работила съм по ресторанти и много добре знам какво правя, затова гостите винаги коментират, че много обичат да идват на моите празненства, защото знаят, че ще ядат хубаво ядене, а и пиене има до пръсване.
Що се отнася за времето, което отнема подготовката. Това зависи не само от ястията, които ще се приготвят, а най-вече от СРЪЧНОСТТА на готвача. Стана ми странно защо някои дами толкова се възмущават на други дами, че едва ли не лъжат, че бързо се приготвяли. Е, милички, вашите ръце като са заврени в г'за, чуждите може и да не са. Като пипаш бързо, и като включиш компютъра (главата) на бързи обороти, направиш план на действие, така че да няма празен момент (в който седиш и чакаш, напр. да се опекат прословутите пържоли, хахаха), то нещата стават супер бързо. Затова мразя да ми се пречкат в кунята, щото като се развъртя там, съм хала. А отгоре на всичко готвенето ми е хоби, така че ми доставя огромно удоволствие, нежели да го считам като задължение.
Ако и общуването с хора ми доставяше такова удоволствие... сигурно у нас щеше да е хан, и сигурно тогава мъжът ми щеше да ме изгони.
Относно почистването преди/след гости - една прахосмукачка преди/след и да наредиш чиниите в миялната. Другите неща се правят ежедневно така или иначе. Ама всякакви ги има де, за едни е хоби, за други... мъчение.
Не сме по каненето на гости, нито на заведение, нито вкъщи. Самотници сме и харесваме главно собствената си компания. Посрещаме хора само по поводи - близки приятели. Обикновено 5-6 пъти в годината. Тогава винаги съм в приповдигнато настроение, готвя милион и едно блюда. Обикновено правя такива, които не изискват постоянно щъкане насам-натам, когато дойде време за сервиране. Дори и топлите неща се сервират набързо, останалите съдове са наредени по масите. Приготвям всичко напълно сама (не обичам никой да ми се пречка в кухнята) и се справям за половин ден. Нямам парадни съдове и прибори, ежедневните ми са винаги чисти и представителни. Работила съм по ресторанти и много добре знам какво правя, затова гостите винаги коментират, че много обичат да идват на моите празненства, защото знаят, че ще ядат хубаво ядене, а и пиене има до пръсване.
Що се отнася за времето, което отнема подготовката. Това зависи не само от ястията, които ще се приготвят, а най-вече от СРЪЧНОСТТА на готвача. Стана ми странно защо някои дами толкова се възмущават на други дами, че едва ли не лъжат, че бързо се приготвяли. Е, милички, вашите ръце като са заврени в г'за, чуждите може и да не са. Като пипаш бързо, и като включиш компютъра (главата) на бързи обороти, направиш план на действие, така че да няма празен момент (в който седиш и чакаш, напр. да се опекат прословутите пържоли, хахаха), то нещата стават супер бързо. Затова мразя да ми се пречкат в кунята, щото като се развъртя там, съм хала. А отгоре на всичко готвенето ми е хоби, така че ми доставя огромно удоволствие, нежели да го считам като задължение.
Ако и общуването с хора ми доставяше такова удоволствие... сигурно у нас щеше да е хан, и сигурно тогава мъжът ми щеше да ме изгони.
Относно почистването преди/след гости - една прахосмукачка преди/след и да наредиш чиниите в миялната. Другите неща се правят ежедневно така или иначе. Ама всякакви ги има де, за едни е хоби, за други... мъчение.
Валентина007, личи си, че си кухненски работник.
Но не готвач.
Валентина007, личи си, че си кухненски работник.
Ха-ха-ха, Богиня, личи си, че си простосмъртна, защото иначе щеше да си наясно, че никога не съм си изкарвала прехраната с готвене. Или миене на чинии, както Трещерицата намеква, хахаха.
Макар че определено не ти дължа каквито и да било обяснения, а и няма нищо лошо човек да е кухненски работник. Но даже от тях има вързани в ръцете. Сръчността е дарба. Аз съм сръчна във всичко, което пипна, включително и в настоящата ми професия. И умствено, и физически.
А ти като си Богиня, какво ти пука, защо злобееш
Валентина007, личи си, че си кухненски работник.
Но не готвач.
Трещерица, досега не си ми правила впечатление на злобарка, май те настъпах яко по мазола. Сори, истината боли.
Валентина007, личи си, че си кухненски работник.
хаха
Толкова сръчност, та чак ме оставя безмълвна.
Защо, завиждаш ли?
Или си толкова комплексирана, че държиш винаги ти да имаш последната дума? Е, набара ме в неподходящ момент.
Стигнах до 12-та страница, но някои хора взеха много да се повтарят, та да си кажа:
Не сме по каненето на гости, нито на заведение, нито вкъщи. Самотници сме и харесваме главно собствената си компания. Посрещаме хора само по поводи - близки приятели. Обикновено 5-6 пъти в годината. Тогава винаги съм в приповдигнато настроение, готвя милион и едно блюда. Обикновено правя такива, които не изискват постоянно щъкане насам-натам, когато дойде време за сервиране. Дори и топлите неща се сервират набързо, останалите съдове са наредени по масите. Приготвям всичко напълно сама (не обичам никой да ми се пречка в кухнята) и се справям за половин ден. Нямам парадни съдове и прибори, ежедневните ми са винаги чисти и представителни. Работила съм по ресторанти и много добре знам какво правя, затова гостите винаги коментират, че много обичат да идват на моите празненства, защото знаят, че ще ядат хубаво ядене, а и пиене има до пръсване.
Що се отнася за времето, което отнема подготовката. Това зависи не само от ястията, които ще се приготвят, а най-вече от СРЪЧНОСТТА на готвача. Стана ми странно защо някои дами толкова се възмущават на други дами, че едва ли не лъжат, че бързо се приготвяли. Е, милички, вашите ръце като са заврени в г'за, чуждите може и да не са. Като пипаш бързо, и като включиш компютъра (главата) на бързи обороти, направиш план на действие, така че да няма празен момент (в който седиш и чакаш, напр. да се опекат прословутите пържоли, хахаха), то нещата стават супер бързо. Затова мразя да ми се пречкат в кунята, щото като се развъртя там, съм хала. А отгоре на всичко готвенето ми е хоби, така че ми доставя огромно удоволствие, нежели да го считам като задължение.
Ако и общуването с хора ми доставяше такова удоволствие... сигурно у нас щеше да е хан, и сигурно тогава мъжът ми щеше да ме изгони.
Относно почистването преди/след гости - една прахосмукачка преди/след и да наредиш чиниите в миялната. Другите неща се правят ежедневно така или иначе. Ама всякакви ги има де, за едни е хоби, за други... мъчение.
Не сме по каненето на гости, нито на заведение, нито вкъщи. Самотници сме и харесваме главно собствената си компания. Посрещаме хора само по поводи - близки приятели. Обикновено 5-6 пъти в годината. Тогава винаги съм в приповдигнато настроение, готвя милион и едно блюда. Обикновено правя такива, които не изискват постоянно щъкане насам-натам, когато дойде време за сервиране. Дори и топлите неща се сервират набързо, останалите съдове са наредени по масите. Приготвям всичко напълно сама (не обичам никой да ми се пречка в кухнята) и се справям за половин ден. Нямам парадни съдове и прибори, ежедневните ми са винаги чисти и представителни. Работила съм по ресторанти и много добре знам какво правя, затова гостите винаги коментират, че много обичат да идват на моите празненства, защото знаят, че ще ядат хубаво ядене, а и пиене има до пръсване.
Що се отнася за времето, което отнема подготовката. Това зависи не само от ястията, които ще се приготвят, а най-вече от СРЪЧНОСТТА на готвача. Стана ми странно защо някои дами толкова се възмущават на други дами, че едва ли не лъжат, че бързо се приготвяли. Е, милички, вашите ръце като са заврени в г'за, чуждите може и да не са. Като пипаш бързо, и като включиш компютъра (главата) на бързи обороти, направиш план на действие, така че да няма празен момент (в който седиш и чакаш, напр. да се опекат прословутите пържоли, хахаха), то нещата стават супер бързо. Затова мразя да ми се пречкат в кунята, щото като се развъртя там, съм хала. А отгоре на всичко готвенето ми е хоби, така че ми доставя огромно удоволствие, нежели да го считам като задължение.
Ако и общуването с хора ми доставяше такова удоволствие... сигурно у нас щеше да е хан, и сигурно тогава мъжът ми щеше да ме изгони.
Относно почистването преди/след гости - една прахосмукачка преди/след и да наредиш чиниите в миялната. Другите неща се правят ежедневно така или иначе. Ама всякакви ги има де, за едни е хоби, за други... мъчение.
Ха-ха
По темата:
Не обичам да каня и да ходя на гости, предпочитам в заведение. Така най-лесно натискам Х в горния десен ъгъл.
И защо да ме бОли мен каква си. Освен, че в някой ресторанти смятат, че една оправна като теб, може да задоволи клиента. Ама втори път не стъпвам.
Или може би, си работила в МС Доналдс, там бързината е от първостепенно значение.
Или може би, си работила в МС Доналдс, там бързината е от първостепенно значение.
Явно доста те боли, иначе нямаше да ме удостояваш с коментар дали съм готвач, или оправна в ресторант или работя в макдоналдс. Някакви други предположения? Май няма да спиш тая вечер от любопитство що съм толкова сръчна. Споко, не се коси - казах ти, че е дарба, няма опасност да го придобиеш.