Ф-Емир, трябва да ме изслушаш.
Е-Коя си ти?
Ф-Емир…
Е-Коя си ти? Всички тези хора, жената която мислех за твоя майка, капитана! Кое е семейството ти, коя си ти?
Ф-Емир, изслушай ме.
Е-Коя си ти, Фериха? За пари ли направи това, заради този начин на живот ли е, за да се измъкнеш от дупката ли, за какво е всичко това?
Ф-Ще забравя какво ми каза.
Е-Но аз няма да забравя. Няма да забравя какво ми причини Фериха. Няма да забравя лъжите ти. Няма да забравя какво ми причини.
К-Успокой се.
Е-Не се меси.
Е-Няма да го забравя Фериха.
К-Фериха, върви си. Моля те върви си.
Е-Няма да те забравя Фериха, няма.
Продължението на сцената в дома на Корай.
Корай и Емир вътре
К-Емир..
Е-Млъкни. Да не си посмял да се месиш отново.
К-Знам всичко братко. Отидох у тях, слезнах долу и я видях.
Е-Нещата които си видял-родителите й, домът в който живее, не ме интерсуват, не разбираш ли? Какво щях да направя, ако ми беше казала, че е портиерска дъщеря? Щях ли да се откажа да я обичам, а? Тя ме излъга, оплете ме в мрежите си. Каза ли ти как ме направи на глупак?
К-Емир.
Е-Какво? Хайде кажи нещо! Дай ми съвет! Кажи-не прави това братле. Говори!
К-Това не е начина Емир. Това не си ти. По този начин не можеш да си отмъстиш на Фериха. Не и по този начин.
Е-Аз, ще ти кажа как, ще си отмъстя. Ще и отмъстя, като бъда точно такъв Корай.
Сцената в асансьора-31
Ф-Отблъсквай ме колкото си искаш, отблъсквай ме колкото можеш, но когато поглеждаш огледалото, ще ме виждаш отново.
Е-Ти все още ли можеш да се поглеждаш в огледалото, Фериха?