Ф: Не ме интерсуват глупостите във вестника. Нямаше да бъда толкова учудена от снимката, ако ми беше казал.
Е-Отиването в болницата беше незначителен детайл, че бях забравил за това докато не видях снимката. Знам, че и семейството ти е видяло снимката. Не мога да понеса заради мен да се унижаваш.
Ф-Емир аз вече съм над тези неща. Не ме интересува кой какво мисли. Аз просто се занимавам с моите чувства, а ти с друга жена...
Е; Фериха, не го казвай. Днес се срещнах с майката на Руя. Поговорихме.
Ф-Добре, не искам да чувам нищо Емир. Когато отиде в болницата видя ли бебето на екрана? Емир, моля те, кажи ми.
Е: Видях го.
Ф; Не помисли ли за миг, че може да е твое? Въобще ли не се обърка?
Е;-Единствено се страхувах.
Ф-Страхуваш се от неродено и невинно бебе. Страхуваме се и се нападаме един друг. Много жестоко ми изглежда. Ако онова бебе е твое, няма ли да се чувстваме зле, че се страхуваме?
Ф; Ако наистина това бебе е твое, какво ще правим?
Е; Не знам. Докато нестане ясно дали аз съм баща на бебето на онази жена чието име и лице не помня дори, ще направя всичко възможно за онова бебе. Може би, ще бъда по-лош баща и от моя. Но, ще опитам. Ти какво ще направиш ако аз съм бащата на онова бебе? Ти какво ще направиш?
Ф; Ти ще бъдеш до бебето, а аз до теб.
