Слънчицето весело напича, а Юнчето навън щастливо тича!

Здравейте.
Има оживление и това е прекрасно..

Аз прочетох всичко, но Борис се пробужда и не знам колко ще успея да пиша.

За градината и заобиколките в закона- Българина не обича някой да му казва какво да прави. Все сме по-хитри. Правилата не са за нас. Затова си цари хаос навсякъде.
Не ми се мисли направо... Когато родителя е имал дързостта да си заведе болното дете, къде е учителката за да го върне? 

За порасналите ви дечица- елате да видите моето. Откакто има бебе у дома, той е два пъти по-голямо бебе. Може би си мисли, че по този начин ще привлече внимание, не знам, но наистина успява. Пристрастен е още повече към бибата, памперса и всичко бебешко. Даже с дранкулки си играе. 

Мейдънли, много силно ми се иска да вярвам, че няма истина в това, което си пуснала като линк... За съжаление го чувам от няколко човека вече, все с добри доводи... 


Пао,  съжалявам да прочета това, надявах се да има подобрение.
Нико отказа млякото, когато се опитах да дам айран. Той не заспиваше с шишето обаче и някак от самосебе си се получиха нещата.. Реших, че година и половина е достатъчно като време за АМ. Ако сметна кутиите ХИП, сигурно една средно хубава кола можехме да си купим с парите похарчени за АМ


еййй няма да допиша..

Здравейтеее,
еха колко е хубаво като има оживление!
Ваче,ей тия дълги полезни постове твоите ми липсваха!
Цвети,надявам се и стискам палци искрено Мона да е с по-силен имунитет от този на Дани и да бори по-лесно болестите!
Мейдънли,оправяйте се ,че доста сте се изтормозили с тези болести!
Дидолинка,ехаааа супер цяла седмица СПА!
Чинче,еми бате Нико си иска вниманието ,няма начин, и това ще мине ! На мен ми е много интересно като ревнат едновременно какво правиш ,особено като си сама?
Всички имате право и казвате по нещичко вярно за темата градини и ясли,скоро и нас тази треска ще ни тресе !
Днес времето хич не става за разходки ,а вчера имахме пълна програма-навън с мен и тати ,оттам с другата мама ги заведохме в детски център ,дивяха 1ч. и оттам в нас за още игри ,дойде  още една приятелка с нейното голямо момиче и елате да видите пълната лудница, пуканките по земята и разлятия сок ! Но заспа уморена от игри!
Да ви кажа аз от някъде месец-два давам Инфлуцид по 3 на ден ,но тя си е свикнала да си ги смуче !
От днес вече й мия депуто права с душа-ужасно много ми тежи и мам проблеми с кръста от тези 14кг. всекидневна тежест!  
Хубав ден засега!

Майденли, много неприятно с тези болести на Виктор. Наистина много му се събра. Дано да му се повиши имунитета и по лесно да приема околните дразнители.

За контактните бележки и при нас е като при Мая. Нямам у нас такива, но като ми трябва, ходя сама и вземам.   А за извинителни бележки сега чувам, освен ако не става въпрос за деца до 6г.

Хоупфул, винаги ми е интересно да прочета и съпреживея с някой емоциите покрай раждането на детето му.  

Ичка, обикновено пренебрегвам Борис, залъгвам го с биба и се моля Никола да спре да реве по-бързо, че да обърна внимание на Борис. Никола види ли ме, че кърмя и почва да мрънка. Често кърмя в движение или на земята, играейки с баткото. Понякога храня двамата едновременно, гушкам ги двамата и така... положението не е розово, но все си казвам- период! Слава богу съм сама само до 14... по принцип, често Слав е на снимки и до по-късно.

 Сега като прочетох за раждането на Хоупфул, да ви разкажа за моето. Определено беше по-гадно от първото, но и по-смешно. Сутринта преди да ме вкарат в родилна зала ме гледаха на УЗ и казаха : оо, много малко бебе, дано да има 2500. Е, кажете ми какви са тези ехографи? Никола до последно казваха, че е едро бебе, а то... 2970, това много малко бебе - 2950гр. Три пъти ми поставяха тази спинална упойка, накрая ми оцели нерв на десния крак. Нямам спомен с Никола да е било толкова неприятно поставянето, сега звездички имах пред очите. Оказа се, че съм имала малко сраствания, затова операцията продължи по-дълго.  Така ми скачаха върху ребрата, че не можех глътка въздух да си поема. Викам : не мога да дишам!! - а анестезиолога ми отговаря: ще дишаш после...  Сега вече съм убедена, че анестезиолога е много важен. Първия път беше друг - държеше ми ръката, не усетих кога ми постави упойката, казваше ми как да дишам. Този път този говореше по телефона какво прасе отстрелял и какъв джип си е купил..
  Раздвижих се много по-бързо от първия път, но възстановяването е по-трудно. До колкото си спомням с Никола на 2-рата седмица все едно не бях раждала. Сега ми придърпва повече, понаболява ме, а най-странното е, че ме боли коляното още от раждането. В родилна зала ме вкараха заедно с още една мама, която не спираше да плаче. Мина секциото, вкараха ме в реанимация- тя пак там. Не спря да охка и да пъшка. Казваше, че я боли операцията на 30-тата мин. след като са я преместили, а тя упойката още не беше я пуснала. Минават на визитация- тя първа и пищи като на заколение и всички други настръхваме от това, което ни чака, а то нищо не се усеща. За капак вечерта само тя спа, защото хъркаше зловещо, а на сутринта се оплакваше на мъжа си, че не е мигнала цяла нощ от болки.  Когато ме качиха при родилите и отидох да видя Борис не си го познах  Никола някак от пръв поглед приличаше на мен и се отличаваше от другите бебета, сега се наложи да си погледна гривничката за да видя, че е мое...
Хубавото е, че всичко минава и се забравя. Помниш само хубавото, но трето не мисля да имам...

и пак ставам и ще дописвам друг път..

Ичка, браво за приятното изкарване  

Съншайн, звучи като да е боляло много   Важното е, че всичко е минало и остават наистина хубавите спомени.

Чин, чувала съм и аз, че при второ секцио може да има сраствания и продължава повечко.
А иначе за линка, аз лично за себе си нямам съмнение, че се случва, въпросът е дали и вирусчета се пръскат, ама защо не - то световния "елит" в голямата си степен е и във фармацевтичния бизнес.

За бележките - едната сестра в яслата веднъж ми се оплака, не че ми се е оплакала, отговори жената на мой въпрос дали има болни - та вика има, ама като ми донесат бележка от педиатъра, че детето е здраво, аз нищо не мога да направя. Обръщат внимание хората като забележат някое дете, че не е добре, но оттам нататък нещата зависят и от родителите най-вече. От една страна ги разбирам - трябва да работят, никой не търпи чести отсъствия, ама алтернативи има - детегледачки например. То иначе днес е чуждото, ама утре е тяхното, омагьосан кръг се получава.

Ваче, за училището такива истории съм чувала от свекърва ми, тя е действаща учителка в едно квартално училище и то с доста цигани, направо е чудо  

Криси, така е най-добре както правиш   И аз обмислям вариант ако почна работа майка ми да идва да го гледа, докато свекърва ми се пенсионира.

Хелън, много нахални хора има, а те същите и родители стават, така че си представи. Целият свят им е длъжен... Що за високомерие, и то пред други хора..  

Цвети, дано Мона по-бързо си изгради имунитет.
На нас двама доктори ни казват да се подготвим така да е до към 5-6-7 години... Но аз имам примери около себе си, че и доста по-бързо става.

Ани, благодаря 

Чудя се дали Виктор не повърна от изопринозина, въпреки че му беше трети ден. Утре свършваме с антибиотика и е хубаво пак да го включа. Кашля още малко, ама не смея така на своя глава да го продължавам (антибиотика), а пък пак да ходим в Токуда се чудя дали няма да изглеждам като някаква параноичка  

Приятна вечер.

Maidenly, Аугументина е много дразнещ за стомаха. Педиатрите предупрежават точно за този му страничен ефект. Та може да е от АБ. Ако му е станало по-гадно на стомахчето. Може пък и от Изопринозина да е, въпреки, че не дават да има такива странични ефекти 

Вачеее и ние сме си така още, ама на мен не ми пречи. 100 пъти предпочитам така от колкото да ставам по 10 пъти и без това сутрин едвам ставам за работа в 6:30, та камо ли и ако съм ставала и успокоявала по сред нощ...Екстра си ни е, като избият зъбите ще го мислим пак, но не искам ревове и нерви

Охх като се заговорихте за болести, настинки и т.н. и ми причерня, най-кошмарното нещо ми е да е болен дребния.....Не знам как ще е като тръгне на ясла...
Дано всички бързо да се закрепят и да няма болести, че 

А пък и за второ секцио като се замисля пак ми става лошо...мисля да си изчакам още време да мине и да мога, живот и здраве, някой ден да родя второто нормално

усмихнат ден, а с някой ще се видим довечера

Зверче, и аз затова още търпя, обаче се схванах бе... все на една страна да спя, направо ми идва да стана и да спя в хола... 

Днес преди обед в ДГ имаше ден на Таланта. Поради липса на баби взех и Никола с мен. Но пък той много се забавлява. По няколко деца от всяка група представяха своите умения. Иван се представи с две неща. Свири на синтезатор и прави фокуси. Децата най много бяха впечатлени от фокусите. 

Софиянки да си изкарате весело на срещата! 

Браво на Иван, Ани!
Къде е срещата на софиянки? На Орлов мост ли?

Ваче
Срещата е в Дон Домат в кв. Изток.

Кога? И има ли метростанция наблизо, че не успях на картата да видя?

Благодаря ви момичета за хубавите думи!
Стефи е добре...нещо се опитваме групово да се разболеем...но на това грипозно време, е късмет, ако не прихванеш вирус. Иначе е добре - дебелее, малкият расте, още малко и ще започнем с трепетното чакане до финала.
Относно дали сме се наговорили със сестра ми пак заедно да бременеем - просто и двете искаме деца с малка разлика, за да са по-близки. Аз малко се 'позабавих', заради кърменето, но разликата живот и здраве на бебоците ще им е 3 месеца, което нищо не е. И се очертава Ади, Дани, двете бебета (живи и здрави) и на брат ми детето (сега е на 4 мес.) да са си кажи речи наборчета. Майка ми и сега не може да смогне от толкова деца и внуци....пък по-нататък  незнам. Трябва да има повече почивни дни освен събота и неделя.
Поздрави на всички и болничките бързо да оздравяват!

Ех, Ваче, съжалявам, чак сега виждам
Не съм много запозната с метрото, но със игурност има метростанция наблизо, момичетата, които живеят там ще ти кажат коя и къде.  Ако не е съвсем близо, някой може да мине да те вземе.  Другият път ще пишем по-навреме.

м-г, супер!  А майка ви не стига, че е гледала три деца, ами сега и цяла детска градина с внучета

Здравейте  

искам и аз в Дон Домат   Ама да знаете, че все ще се домъкнем до София някой ден  

Мейдънли, как е Виктор? Миличкият, дано се подобри и премине бързо този гаден период. Оф, и нас ни чака скоро същото, а Алекс като е болен е простооооо  

m-g, нека има дечица, няма нищо по-хубаво от пълна къща. Тя майка ми вече подпитва за второ, ама... няма как за момента  

Ани, браво на Иван  . С тебе видях, че имаме общи приятели във фейса, които не са от юнките

Ваче, Зверче, голямо браво за кърменето, както и на всички останали, за които не знам, че още го правят. Аз не издържах  

Чин, представих си веднага как храниш двамата едновременно - много мила картинка сигурно сте   Няма ли как Слав да те снима, сигурна съм, че ще стане уникална снимка. Направо си ви представих така - ти, седнала на пода по турски, кърмиш Борис и едно временно подаваш на Нико храна с ръка... Хехехехе, голямо въображение, голямо чудо  

Ичка, много пораснала тая Петя, бе  . Нямам търпение на лято да ви видим  

Пао, вас също. Да знаете, че няма да ни се измъкнете