Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 21

    Ето!
    И чисто човешките причини могат да бъдат причини да се пишеш с някой/някои .... 

    Трябва ли непременно да търсим в темата изключително "умна" ,отговаряща на нашите изисквания информация и да се сърдим ,като не открием такава  или когато това ,което открием, е в разрез с очакванията ни ?

    Всеки си има право на мнение ,поглед ...

     Мамите ,които са писали преди ,са събрали и споделили невероятно много информация . Темите ,в които е ставало това ,се пазят и са на разположение на всеки един тук . 
      Новодошлите може да четат ,да отсяват ....
   
     Аз лично вече не търся кой знае колко информация . Пиша тук защото така се чувствам несамотна в проблемите си с детето  . Това никак не е малко за мен .
      Не мисля че съм единствена такава.
      И съм сигурна ,че и в този вид темата си струва да съществува . 

Подкрепям Селма. Да, основно останахме майки на по- малки деца. Разбирам , че на "старите" в темата им е досадно да дъвчат едни и същи неща. Аз лично чета от 2010, но много от прочетеното съм забравила. Всичко ми е едно хаотично разхвърляно. Доста неща съм си вадила като записки. Много от темите , които ме интересуват - примерно тази за СИД не са бутвани поне от година. За ресурсно подпомагане също.

нещо си загубих мисълта...

Момичета и аз съм от наминаващите изключително рядко през темата. Истината е, колкото повече знае човек, толкова повече се обърква, тъй че е нормално това което споделяш Доника. И при мен е същото. На всичко отгоре като прочета нещо и почвам да се взирам в детето си, сякаш ще открия нещо ново....Апропо - днес във ФБ попаднах на много хубава статия за сензорната интеграция  http://cie-bg.eu/userfiles/file/Senzorna_dezintegracia.pdf

Аз съм от старите явно  . И дъщеря ми ме смята за динозавър 

Изобщо не ми е досадно. Понякога имам нужда да си пиша заради писането и да съм несама. Много добре го описа Селма. Но понякога имам глад за информация особено, когато имам проблем с детето. Вижте сега. Когато Мишо почна да отказва гърнето търсех много инфо - от храната до психологията и масажите. Споделяла съм си всичко дори и консистенцията на акото и количеството му. Споделяла съм радостите и скърбите от напредъка с гърнето.

Сега ако трябва да разкажа как е минало - ами не помня  . Освен гърнето съм търсила и споделяла инфо за първата дума, първото изречение, дори и първата изядена скилидка чесън. Мишо работеше с 6 - ма специалиста седмично - имах много инфо от тях.  Всичко си пишех какво ми казваха. Те се цупеха, че споделям, защото им крада интелектуалния труд по този начин. Казвах го нарочно тук заради тези, които нямаха достъп до 59 ОДЗ и другите платени терапевти. Но вече забравих повечето неща. А ги забравих защото непрекъснато изникват нови и нови неща за които да чета и нови начини по които да го обучавам според дефицита, който към момента му е приоритетен........и забравям как съм "лекувала" предишният приоритет.

Предполагам другите динозаври също са забравили като мен. И не, че ми е досадно, а се чувствам стара и тъпа, а същевременно не мога да подмина нещо, което знам че ще навреди и което все още помня и няма начин да не предупредя за него.

В случая тези клипове  са опасни за децата, ако щете ми вярвайте. И, ако видя още нещо, което знам, че ще навреди и е опасно ще си кажа мнението и ще предупредя.Ако ще да ми се сърди констанца - не ме интересува.


Констанца, хубаво - не ти се налага да прилагаш повечето от прочетените неща. Явно твоето внуче учи много лесно. Това е чудесно. 
Обаче на мен ми се налага да прилагам много много от прочетенето и имам мнение за това. А и не сме на медицински симпозиум все пак 
И съм пред цикъл - трайте ме.

Катина
нито бих те нарекла динозавър нито стара и глупава.
Нормално е според мен мозъкът ни да се освобождава от това което не го вълнува в момента. Даже е здравословно. И моят просто изтрива етапа който сме минали и се обръща към новото което ни предстои.

Важното е когато тук бъде зададен въпрос или се обсъжда проблем да се сподели това което веднага ни изниква от нашия опит. Това се чете, обмисля се преработва се, прилага се според детето и така на принципа на проба грешката всеки от нас ( децата ни визирам )  се движи напред- по-бързо или по-бавно.

доника и всички интересуващи се от ресурно.
Преди седмица две минахме новата врътка на спиралата с това пусто ресурсно. Както се казва ако нещо може да стане сложно , що пък да е просто. Ресурсната ни звъни за среща и ни съобщава че детето ще бъде освободено от ползване на ресурсно подпомагане. Защото според резултатите показани на протестването в самата градина той е покрил всички изисквания за възрастта си и групата си. Тук за малко да падна от стола. Добре че съпругът ми беше с мен защото аз ставам много докачлива като слушам глупости. На въпросът какъв е теста отговорът беше стандартен за децата от групата, дали са го госпожите по програмата наобучението и той се е справил чудесно. Те го рапортуват на ресурсната , тя на своите началници. Моите мисли тук текат в посока че възрастната госпожа все пак е намерила начин да се справи с досаждащата й ресурсна. Съпругът ми смята че тестът е стандартен   - логика когнитивно мислене с коитодетето няма проблеми ( стига да разбере какво се иска от него ) . Изводът е че на никой не му пука че ако протестват слуховата му обработка на информация там ще лъснат дефицитите.

Ресурсната на срещата подчертава че ще си загуби работата защото синът ни бил ОК. Мъжът ми беше спокоен за разлика от мен и каза че би поспорил за тяхното решение и смята че ако изискаме повторна проверка някой друг ще си изгуби мястото поради липса на квалификация. след което пита ресурсната как иска да продължат нещата- да стане кървава и мътна или да се справим интелигентно с проблема. Тя разбра и ни даде телефона на директорката по учебната част. Директорката по учебната част реши че също е добре нещата да продължат без сътресения, особенно защото беше видимо , че ние си знаем правата и сме наясно с дефиците на детето. И така ресурсното продължава. Само възрастната госпожа се цупи. Предполагам крои пъклени планове как да продължи съботажа.

в резюме. По българия са тръгнали да правят проверки на ресурсното и се оказва че се предпочита да се работи с деца които се подобряват отколкото с тези които нямат подобрение. Налагат им санкции. Те се страхуват и режат тези които не искат да си отстояват правата. тук  разбира се изниква философския въпрос - моля да не ме линчувате - Ако тярбва да се редуцира бройката на децата на ресурсното или броят на занятията за кого всъщност тряба да се отнася това- за децата които имат полза от ресурсното или за другите които не напредват въпреки съвместните старания.

Не ми се налага да прилагам повечето от прочетеното, касаещо преодоляното в по-близкото и по-далечното минало. Никога не съм твърдяла, че внучето ми учи лесно. Но откровено казано, нямам потребност, сили и желание  за словесни схватки и затова този път се оттеглям окончателно.  Ще запазя най-добри чувства към всички ви. 

Ох, и аз така

Свиня имаш големи благодарности от мен за това, че ме накара да се замисля за витамини, добавки и хранене. 

   Вижте това видео ,дами . На мен много ми допадна . Има си субтитри на български .
   Приятно гледане.

   http://www.ted.com/talks/ami_klin_a_new_way_to_diagnose_autism.html

Дорка, имам молба към теб. Проучвала ли си и най вече давала ли си витамин В4 и витамин В8. Много ме влече към тях нещо. Давах по едно време холин, но в комбинация с още една камара неща и не мога да съм сигурна какъв ефект е имало.
Също ме интересува серотонина - какво си проучвала за него. Серотонина веднага казвам съм давала и подпомага и като, че ли налива акъл ама превъзбужда. Това ми е най общо казано  мнението за него.

Селма, благодаря за линка.

Искам и да се замислиш за страничните ефекти от витамини, добавки и хранене,
защото вервай ми имат странични ефекти - винаги когато се дава добавка се
започва от по-малката доза като преди това трябва да изчетеш всичко възможно
за странични ефекти, дози, продължителност на даване, консултация с лекар или
фармацевт е направо задължителна! Трябва да знаеш / да разбереш, дали това е подходящо
да се дава точно на това дете точно в този момент и т.н.



P.S. Ще проуча за В4 и В8 и ще постна отделен постинг след няколко дена, че сега съм малко болна.

Аз с най - добри чувства Пиша доста и в трудното проговаряне. Минаха много мами и си заминаха. Аз почнах с големия, останах за малкия...Задават се едни и същи въпроси. Някои на място, други не съвсем.
Да питам, защото вече не знам кое е характерно и кое не - вашите деца изпитват ли чувство за вина? Вчера вечеряме. Беше си поставил за цел, че ще пусне една монета в някоя от чашите и докато не я пусна не миряса. Баща му му се скара и му плесналеко ръката. Отиде, сгуши се в него, а на мен дойде да ми се оплаква, като нареждаше нещо и ми показва ръката. После седна един гузен - беше най-послушното дете

Дари изпитва вина също. Когато и се скарам за нещо винаги ме гледа в очите, започва да плаче и протяга ръце да я вдигна.  Освен това, когато се удари или някой се държи не добре с нея, тя винаги ме търси да се гушне в мен и да я успокоя. Тя се усмихва, когато и се усмихна аз. Смее се с глас на нещо смешно или когато играем.

    Моят син винаги отрича ,че е бил наказан /наказван от който и да било и както и да било . Психологът ни обясни ,че го прави най-вероятно защото изпитва чувство за вина .....
 
    На мен не ми звучи добре това . И не ми се иска да е така . Поне защото съм сигурна,че не всяко наказание е (може да е било) справедливо .

    Иначе сякаш няма прояви за това чувство като при вас Доника и Диана ....  (Което кара моята свеки да твърди ,че това било характерно за децата -Индиго  )

    Доника, благодаря че повдигна темата . Интересно ми е какво ще споделят повечето майки тук . 

При първите подобни прояви като на Дони и Диана си мислех, че е проява на чувство за вина. С напредване на проявите започвах да се замислям дали е това или страх от наказание. Задълбах много сериозно там и дълго време анализирах какво точно е това. Към момента проявите наподобяващи това чувство се засилват, но все още не мога да съм сигурна вина ли е това.

Мишо има някакъв панически страх от критикуването ни. Иска постоянно да вижда усмивки на лицата ни, когато говорим с/на него. За всеки случай постоянно си слага усмивка на своето лице ( спонтанно я слага) и очаква и на нашите лица усмивки. Рисуваше доста време рисунки на усмихнато лице отгоре със знака V - знака за одобрение и до него намръщено лице задраскано със знака Х - знака за неодобрение и забрана. Когато му се скараме за нещо ни нарисува такъв лист с две такива лица и ни го дава за да сме наясно с желанията му. Искам винаги да си усмихната ми казва ето пробвай и криви уста докато разбера коя е правилната физиономия за общуване с него  

Предполагам, че имаме голяма вина в общуването с него - основно му правим забележки и критики и е станал доста чувствителен на тази тема вече. Иска да му одобряваме действията и му е писнало от критикуване и забележки. Когато проявява поведение на виновен - не съм сигурна вина ли изпитва или страх и яд от критиките ни. Естествено казва ни че се извинява, чувства се виновен, но изобщо не съм сигурна доколко е наясно със значението на тази дума.

Дони, не ми се обяснявай. Виновна си   . Ще се наложи да се реваншираш като платиш кафето когато се видиме   . Нали знаеш, че имам черно чувство за хумор и не се засягам лесно