Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 21

Рори72 може би ще ти е интересно да прочетеш повече за това - http://www.autism-bg.info/content.php?7-Diet-gluten-and-casein-free

Пептидите от глутена и казеина взаимодействат с рецепторите за опиати в мозъка, имитирайки ефекта от употребата на наркотични вещества като например от употребата на хероин и морфин.

     
     Ако идвате в София понякога  (не знам и от кой град в БГ сте) ,можеш да ми пишеш ....

Рори72, най-добре се обади в КДЮП"Св.Никола"  за консултация!
Много се радвам, че споделяте тук, защото дискусиите между родители може много да помогнат.

Селма, здравей!

Ако има нещо с което категорично нямаме проблем това е говоренето. На 7м. каза мама, а на година и 3м. имаше в речника около 100 думи. По бебешки говореше, но успяваше да разкаже какво му се е случило в Пирогов, а нямаше и 17 месеца. Както се оплака едната учителка в градината говори като голям, а не като дете. Умее да подрежда сложни изречения и да използва на място думи които възрастните използват в речника си. Това в случай че реши да говори. Понякога нищо не е в състояние да го накара да си отвори устата и да каже името си или на колко години е например.
А случката с учителката, която не е първа в списъка, но е най-стресираща се случи на спортен празник в детската градина когато беше на 3г. и 8м. Деца и родители участваха заедно в игри. таткото ни беше навсякъде пръв, а детето заедно с още 3-4 деца отстрани завряно в мен плачеше. Но в един момент татко му успя да го включи в една игра, после с мен игра на онче-бонче /сигурно във всички градини в І гр. тази броилка е хит и игра/ и на практика макар и накрая се включи. Беше предвидено за всички деца на празника да има грамоти и торбички с лакомства от Победа. Тъй като те бяха най-малки започнаха от тяхната група. Другите деца които стояха отстрани до нас и плачеха получиха своята грамота сред първите. когато започнаха да викат децата от втора група разбрах че нещо не е наред и тъй като госпожата по музика беше пред очите ми се обърнах към нея, но тя каза да намеря госпожата на групата. С дете в ръка се озовах пред нея и любезно я уведомих, че детето е било пропуснато като очаквах, че е някакво недоглеждане. Тя се обърна и с леден глас заяви, че на него не му се полага подарък защото не е участвал. Аз й казах че това не е вярно и че другите деца които са плакали от страни са получили грамоти. Тя заяви, че те са участвали а моето не. Тогава отидох при директорката, която в момента раздаваше грамотите. Тя каза че за всички присъстващи деца има подаръци и трябва да изчакаме. Чакахме, чакахме и когато в двора не остана нито едно дете директорката му подаде една от торбичките с лакомства. Опитах да замажа нещата, но детето разбра всичко. Не опита нищо от съдържанието на торбичката, цял ден отказа да сложи в устата си и една солетка, а в 18 часа помоли да го сложа да спи. Мълчеше и се въртеше. по едно време каза като на себе си "А мене г-жа ..... не ме иска" и легна и помоли да изляза. по някое време е заспал. Десет дни след тази случка се появи второто туморно /доброкачествено/ образувание и никой не може да ме убеди че няма връзка със случката на спортния празник. На следващия ден говорих с директорката. Тя се опита да извини г-жата и по принцип обясни, че е имало подаръци и за братчетта и сестричетата на възпитаниците на градината. Обеща г-жата да се извини и на мен и на детето, но това разбира се не се случи. Директорката му връчила същия ден грамота пред всички деца, но когато го взех от градината той ми я показа, после я сгъна на четири и ми я подаде с думите "Скрий я някъде и никога повече не ми я показвай". През есента когато го завлякох за втори път на спортен празник другата г-жа се постара да го включи в игрите и когато получи своята грамота и медал каза нещо от което настръхнах. Година и половина след случката думите му бяха "Този път и на мен ми дадоха грамота" и цял ден сияеше, а грамотата от този ден е във витрината на секцията.
Селма, споменаваш че това което е при нас ти е много познато. Би ли споделила как се справяш ти и как се справя детето след като открихте проблема и вероятно са ви дали съвет как да се овладеят проблемите в поведението. Използвахте ли някакви медикаменти /аз лично съм много притеснена да не ми кажат, че трябва да давам нещо като лекарства и най-вероятно няма да давам/. Благодаря и на теб и на другите майки за отговорите. Наистина съм ужасена от това че нямам контрол над нещата и нищо не е така както би трябвало да бъде и се чувствам много виновна че му се карам, но пък и да го оставя да се държи по този неприемлив начин също не ми се струва правилно. Моля те да споделиш твоя опит.

Дами,
това е един много добър материал със съвети за справяне с по-специфичните проблеми при високо функциониращи деца от аутистичния спектър и децата със синдром на Аспергер. Както знаете, те са свръхчувствителни към отношението на околните и за разлика от останалите деца от спектъра, лесно ги долавят и реагират.  http://www.myaspergerschild.com/2012/04/coping-with-difficult-child-behavior.html

Сайтът е специално предназначен за родители на такива деца.

Попаднах на ето тези съвети за децата в норма. http://www.edna.bg/za-roditeli/syveti/kak-da-se-spravim-sys-zloi … doto-dete-4626350 Забележете заглавието на статията "Как да се справим със злоядото дете" с автор лекар. Може на някого да се стори дребнаво или игра на думи, но на мен ми се струва, че трябва да се справяме с нещо у децата си, а не със самите тях.

Казва се и че цветът на чинията имал значение. Сините чинии потискали апетита. Ще взема да сложа на нашия лакомник нещо много любимо в синя чиния, че да видя, дали няма да я омете. 

Имам и един много ценен, според мен, материал, третиращ проблемите с храненето на децата от спектъра (на англ. език ) и ще се опитам да го резюмирам или преведа.

Рори72, чудесно е ,че нямате проблем с речта !
Благодаря ,че сподели подробности за твоето дете и конкретно за онази травмираща случка ....

Не се наемам да давам мнение за точното състояние на твоето дете . Може би наистина си струва да се обърнете към специалистите в Св. Никола .

А това ,което бих ти препоръчала ,да прочетеш ето тази книга  . Звучи силно по американски ,но има много ценни неща в нея .



Много е добре ,особено за по-специалните деца, да се научат да говорят за чувствата и емоциите си (виж едно задържано чувство как се отразява в/у психиката и физиката на детето ) . А ние родителите да се научим  активно да слушаме децата ....
Книгата се чете лесно . Дано намериш време за нея ...
Като не се излее ,не се изговори и не се осъзнае преглътнатата емоция , тя ще излиза под друга форма :било физически недъг или странни поведенчески прояви .....

Потърсете добър детски психолог (не знам при кой сте ходили досега и какво ви е съветвал    ) . Да види детето , да разговаря с вас родителите . Вероятно нещо може да се коригира ,ако успеете да подхождате по по-различен начин към него. Добър специалист може да ви научи на това (макар и да имате предвид ,че няма да ви връчи вълшебна пръчица , скоято нещата ще се оправят от раз  ) Освен това може да се проведе терапия и с детето . Има си специални техники за работа с деца . 

Аз самата се справям трудно . Признавам честно . Но не се предавам .
Благодарна съм на специалистите ,които срещам ,за насоките ,които ми дават . Защото  те наистина ми помагат .

Здравейте майки,

преди време,някоя от вас беше споменавала за зъболекар,който работи с такива деца

Много ви моля,ако имате линк или координати за София става въпрос,да ми ги дадете.

Разтревожена съм,защото мойто момченце,което още няма 6 годиники,май има кариес
Не може да каже дали го боли,но все казва "Има в устата".
Не му е комфортно,и така не се храни добре.

Още нито един зъб не му се клати.
И съм в паника,какво ли ще стане,доста съм разтревожена.Той няма да даде да му се бръкне в устата никога

Благодаря ви!

Margi_Z_Margi_Z,
този център работи с деца от спектъра. Обади се и питай. http://www.juniordent.com/contacts.php

Много ти благодаря Констанца!!!!

http://www.thinkingautismguide.com/2010/07/autism-feeding-issues … picky-eaters.html

MONDAY, JULY 26, 2010
Autism: Feeding Issues and Picky Eaters (Аутизъм: проблеми с храненето и придирчивите към храната) - част 1
Judy McCrary Koeppen

    Самото поставяне на диагнозата „аутизъм” на детето ви е съкрушително. Но често към предизвикателството да бъдеш родител на дете с аутизъм се добавя голяма придирчивост към храните или проблеми с храненето. Много от родителите не са наясно със същността на проблемите.  Отказът на детето ви да хапне каквато и да е храна, ако не е бяла и мека, може да я подлудяващ. Като говорен терапевт и родител, аз установих, че ясната представа, защо едно дете се самоограничава в храненето си, може да доведе до успешно справяне с това мъчително поведение.  
     Храненето представлява едно мултисензорно изживяване. Всяка хапка може да има различен вкус, консистенция и температура. Един специалист по храненето ще отиде още по-нататък идентифицирайки вкусовете като сладък, кисел, солен, лют, горчив и неутрален, консистенциите като хрупкава, изискваща дъвчене, мека, смесена, пюреобразна, течна (плътна и лека), температурите като студено, „стайна”,топло и горещо.  Много деца, които са придирчиви към храните или имат проблеми с храненето могат да имат сензорно интеграционен дефицит (СИД, SPD).
     В книгата си The Out of Sync Child: Recognizing and Coping With Sensory Processing Disorder, (Несинхронното дете: разпознаване и справяне със Сензорно Интеграционния Дефицит) Carol Stock Kranowitz, MA дава следното определение на СИД :
     „Сензорно интеграционният дефицит е  затруднение на начина, по който мозъкът приема, организира и използва сетивната информация, което причинява проблеми в ефективното взаимодействие на ежедневието…СИД е чадър, покриващ няколко различни нарушения, които засягат начина, по който детето използва сетивата си."  
     Детето със СИД може да бъде хиперсенситивно, хипосенситивно или да има смес от двете.  Хиперсенситивното (свръхчувствителното) дете може да усеща вкусове, консистенции, температури и миризми в степен, недоловима или по-ниска за повечето от останалите хора. Миризмата и консистенцията на пиле на грил например може да предизвика у детето същия болезнен отговор като, ако го затворим в една стая, където има миризлив скункс.  Тялото му ще изпрати посланието “БЯГАЙ ОТТУК!”. Хипосенситивното дете пък търси силни вкусове и хрупкави, твърди консистенции, за да компенсира усещанията, които му липсват. Такива деца могат да харесват люти, кисели и хрупкави храни (лимон, оцет). Отделните деца избират храните въз основа на сензорните си усещания. Те дават предпочитание на храните, които им носят приятни усещания. За родителите може да е трудно да разберат отношението на детето си към храните, тъй като то може да ги възприема по различен начин от тях., тъй  като детето със СИД може да има променени усещания към храните
    Аутистичните деца могат да имат СИД, но аутизмът има и собствени фактори, които могат да допринасят за придирчивостта към храните. Аутистичните деца често не харесват променянето на рутинните неща. Предпочитанията към постоянство може да се проявят и по време на хранене. Те могат да настояват да им насипват храната от един и същи контейнер, храната да е от една и съща марка и да е сервирана в една и съща чиния. Така някои могат да са твърдо на диета  пилешки хапки от McDonalds (и никаква друга марка) или ванилов йогурт на Dannon (никаква друга марка и аромат), сервирани в една и съща чиния.
     Храненето включва интегриране на разнообразни сетивни възприятия и се влияе от опита на човека по време на хранене.  И така, какво е характерно за децата с типично хранене и за тези с проблеми в храненето?

Децата с "типично хранене" обикновено:
•   ядат разнообразни храни
•   показват интерес към храните
•   приемат предлаганите им нови храни и ги опитват

Децата с придирчивост към храните могат да:

•   изпитват отвращение към някои храни, но все пак ядат разнообразни храни
•   ядат храни от различни групи по отношение на консистенцията и типа им
•   Приемат сервирането на нови храни
•   Имат желание да докоснват или опитат нови храни

Децата с „резистентност” или проблеми с храненето:
•   ядат 15 до 20 храни или по-малко  
•   отказват една или повече групи храни (често предпочитат въглехидрати)
•    отказват храни от една или две консистенции (едни предпочитат хрупкави, други - меки храни, но не и двата типа)
•   получават тантруми (пристъпи на гняв) или мелтдауни (емоционални сривове)  във времената за хранене  
•   предпочитат един вкус (често сладко или солено)
•   предпочитат силни ИЛИ меки вкусове
•   предпочитат храни от един и същи цвят
•   предпочитат определени храни от определени марки.
•   получават гадене, когато опитват нови храни
•   стават тревожни, когато видят нова храна в чинията си, на масата или дори в стаята
•   намират миризмата на някои храни за отвратителна  
    
     Дете, което има вероятност да развие проблеми с храненето, често започва да отказва храни, когато родителите му се опитват да му включат хрупкави бебешки храни. Храна, в която има едновременно късчета, изискващи дъвчене и пюре (или течност) често се възприема като противна. Например зеленчуковите супи, в които има кубчета и течност. Детето приема същата супа след пюриране. Същото отношение може да има и към някои пресни плодове като цитрусови, диня, праскови и круши, които имат твърда и течна част.  Децата могат да имат и хранителни „зацикляния”, когато искат една и съща храна на всяко ядене. Но често те внезапно могат да откажат тази храна. Това може да се окаже сериозен проблем при децата със силно ограничена диета.

    Това, което родителите на  деца с хранителни проблеми трябва да разберат е, че не те са създали проблема при детето си. Хранителните проблеми са резултат от реални физичeски и неврологични реакции при част от децата. Обикновено родителите на дете с хранителен проблем непрекъснато му предлагат голямо разнообразие от здравословни храни. Когато обаче изборът е да се изяде една противна на детето храна или изобщо да не яде, то избира второто. То ще отказва тази храна колкото и пъти да му се предлага. Лишаването от друга храна или физическото насилване да приеме противната му храна, не е успешен метод за справяне.

Моля, препоръчайте ми добър диагностицик за дете на 15 месеца за София. Благодаря.

клиника Св. Никола

MONDAY, JULY 26, 2010
Autism: Feeding Issues and Picky Eaters (Аутизъм: проблеми с храненето и придирчивите към храната) - част 2
Judy McCrary Koeppen

Какво можем да направим?
•   Да изберем  най-добър график и място за храненията
•   Да правим храненията и закуските помежду им в оповестено време. На помощ може да дойде писмен график или такъв с рисунки
•   Основните хранения да стават на масата за хранене
•   Да даваме вода и напитки между храненията
•   НИКАКВИ ПОХАПВАНИЯ. Ако на децата се позволява да ядат през целия ден, те няма да са в състояние да регулират чувствата на глад и засищане. Похапването на предпочитани храни през деня може да е причина за приемане на по-малко здравословни храни по време на основните хранения.
•   Въртете храните и реда на сервирането им. Ако детето знае например, че ще получи голяма чаша мляко преди лягане за сън, то може да яде по-малко от предлаганите му храни през деня. Избягвайте стресовите ситуации по времената за  хранене. Стресът намалява апетита и децата ще избягват времената за хранене, ако очакват такива ситуации.
•   Не използвайте десерта като награда. Не е добра идея обещанието за „добра” храна, за да бъде изядена преди това някоя „лоша”.  
•   Не трябва да има проблем, ако детето не изяде всичко.
•   Няма нищо лошо, ако се допусне нарушаване на правилата като напр. детето да обядва палачинки.
•   Ако е необходимо, закачете правила за поведение по време на хранене (писмени или с картинки) близо до масата за хранене. Например „Не се хвърля храна”.
•   Включвайте във всяко хранене предпочитаната храна.
•   Служете като образец за децата си. Хранете се заедно с тях. Говорете за храната - за консистенцията, вкуса, миризмата й и т.н.  Привличайте децата да участват доколкото е възможно в планирането и приготвянето на храненията  (закуска, обед …)  – избиране на продукти, пазаруване, слагане на масата, сервиране и т.н.  
•   Позволете на децата сами да избират чиниите и чашите, които ще се използват по време на храненето.
•   Предефинирайте понятието “успех.” Децата поемат риск и показват прогрес, когато правят следното с нови храни: помирисват ги, пипат ги, дупчат ги с вилица, докосват ги с устни и брадичка, ближат ги и т.н. Дори това, че понасят присъствието на нова храна на масата или в стаята е успех. Всички тези действия заслужават да бъдат насърчени. Важно е те да бъдат разпознати като признаци на успех, дори когато детето не е стигнало дотам, че да отхапе от новата храна.  ПОХВАЛВАЙТЕ,  ПОХВАЛВАЙТЕ, ПОХВАЛВАЙТЕ всичко, което детето прави, за да получи опит с някоя нова храна. .

Мислете върху храните, които предлагате

Методът "Food Chaining" (верижност на храните) за работа с децата, имащи проблеми с храненето, взема предвид хранителните навици на всяко отделно дете.  В книгата си „Food Chaining: The Proven 6-Step Plan to Stop Picky Eating, Solve Feeding Problems, and Expand Your Child’s Diet” (Верижност на храните: Доказаният 6-стъпков план за разрешаване на проблемите с храненето) Cheri Fraker, Mark Fishbein MD, Sibyl Cox и Laura Walbert предлагат един разумен подход за справяне с проблемите. Накратко, въз основа характеристиките на предпочитаните от детето храни се прави анализ на храненето на детето.  Характеристиките, които се изучават са: групи храни, консистенция и вкус. Подбират се и се въвеждат храни, които са много подобни на предпочитаните от детето. Използвайки този подход в практиката си , аз постигнах прекрасни резултати и препоръчвам тази книга както на родителите, така и на професионалистите.Чудесни са и курсовете по Food Chaining.  
    Допълнителен подход с отлични резултати е програмата Sequential Oral Sensory (SOS, последователна орална чувствителност), създадена от  Dr. Kay Toomey. Тази програма интегрира сензорното, моторното, оралното поведение/обучение и медицинските и нутриционалните фактори и подходи с цел постигане на задълбочена оценка и повлияване на децата с проблеми в храненето/растежа. Тя е основана на „нормалните” стъпки на развитие и навици за хранене. Информация за този подход може да бъде получена от професионалистите и евентуално от родители, получили обучение по SOS.

Какво още можем да направим?
•   Консултирайте се с вашия педиатър и/или нутриционист по отношение на необходимите за адекватния растеж хранене и хидратиране 
•   Не преставайте да се  образовате по отношение на проблемите на храненето и СИД (вижте по-долу в „Източници”)
•   Потърсете подкрепа от други родители на деца с проблеми в храненето
•   Въведете в ежедневието на детето си подходящи за нивото му на развитие обучения като напр. песнички (“Apples and Bananas” . нещо като „Зеленчуци, който не яде …”, детски книжки за храни и ядене, игри с пластмасови храни по групи, правейки балансирано „меню” и др.:
•   Рисувайте с храни. Направете печати от картофи или пъпеш и ги използвайте, като ги потапяте в бои
•   Използвайте моркови и целина за оцветяване
•   Авокадото и бананите могат да се използват, след като се обелят и нарежат и смачкат като боя за ръцете или крем за бръснене 
•   Товарете и разтоварвайте камиони играчки с различни крекери и ядки. Говорете за консистенции, цветове и миризми..
•   Правете картини, като залепяте сухи храни върху хартия (крекери, соеви и други зърна, сухи плодове)
•   Правете герданчета от нарязани пресни или сухи плодове и зеленчуци.
•   Експериментирайте заедно с храни:  вземете морков с листа, обелете го, нарежете го, направете сок, сварете го, замразете го, добавете към него ябълка или праскова и т.н. 


Коментар: Не вземам отношение към препоръките. Виждате, че материалът е написан от говорен терапевт и е в сайт за родители на деца от спектъра. Има 15 коментара на родители. Ще кажа само, че на мен ми беше полезно да оценя ретроспективно някои прояви при нашето дете от много ранната му възраст, както и някои от съществуващите днес и да си направя изводи, доколко правилен е бил подходът ни.

Констанца  Само дето авторката на статията няма как да вземе предвид наличието на баби и прабаби