В края на месеца синът ми ще навърши две години. За в момента разбира много неща, но все още не иска да говори. Казва само откъслечни думички когато той реши. Страшно енергично, палаво и любопитно дете е. Точно в това ми е проблема. До колкото мога съм обезопасила опасните места вкъщи. Направено е е пълно разместване на мебелите, за да не може той да се катери. В момента няма как да сложа телевизора на стойка на стената. Детето ми обича да се приближава до телевизора да се вторачва или да го гаси. Когато му кажа да се мръдне от там не реагира по никакъв начин. Все едно не ме е чул. Нито с кротък, нито с по силен тон се получава. Не слуша изобщо никой. Когато излезем на разходка е още по страшно. Не се спира и все иска да отива на улицата или при легналите наблизо кучета. Търча като финикиец след него. Много добре разбирам, че е дете и не мога да го вържа на едно място. Разбирам, че има нужда да се забавлява, да опознава света. Знам, че той още не може да прецени кое е опасно за него и кое не. Докато се обърна за няма и 2 мин. и той се покачва я на секция, я някъде другаде. Като му кажа да слезне не се подчинява. Методът, който единствено и до някъде работи е да го плаша, но това върви само вечер. Знам, че това не е хубаво и не може да продължава така, но все пак и аз имам нужда си отдъхна малко или да свърша нещо. Още повече, че сега започвам да се подготвям за държавен изпит, да правя дипломна работа. Моля ви да ми дадете някакви насоки как да постъпвам, за да стане той поне малко по подчиняем.
- Публикувана: 13 фев. 2013, 19:15 ч.
- Последно мнение: 22 март 2013, 09:04 ч.
Как детето да започне да ме слуша поне малко ?
Мисля, че трябва да подходиш с повече доверие и уважение към него и да придружаваш забраните с обяснения - защо нещо е забранено, до какво може да доведе, да му предоставяш алтернатива - ако не може да пресича улицата сам, може да я пресича с мама т.н.т. Децата на тази възраст (и на много по- ранна) разбират изключително много, дори и някои да не говорят достатъчно.
Това, което за мен съм видяла, че работи е да клекна на нивото на детето и да го помоля първо да ме погледне. Когато детето погледне към теб, то се съсредоточава, върху това, което казваш и ще те чуе.
Ето тук една статия, която ми беше много интересно да прочета преди време, според мен много от дадените съвети работят.
И още нещо, съвсем скоро, след няколко месеца, ще започне изведнъж много повече да те слуша и разбира. Малко е още, но сте почти там, стискай зъби
Ето тук една статия, която ми беше много интересно да прочета преди време, според мен много от дадените съвети работят.
И още нещо, съвсем скоро, след няколко месеца, ще започне изведнъж много повече да те слуша и разбира. Малко е още, но сте почти там, стискай зъби
Аз се присъединявам към казаното от Магика. Впрочем и моето дете е така.
Обяснявам, обяснявам, и все клякам, или я гушкам, на нйното ниво, но пак се катери, иска да ходи по пътното платно, непрекъснато тича навън. А иначе винаги ме гледа в очите, и пак си е по белите и неслушането. Да се надяваме на времето
Обяснявам, обяснявам, и все клякам, или я гушкам, на нйното ниво, но пак се катери, иска да ходи по пътното платно, непрекъснато тича навън. А иначе винаги ме гледа в очите, и пак си е по белите и неслушането. Да се надяваме на времето
Разбирам те. Уморена си, под напрежение си заради дипломната. Но детето си търси занимание и внимание. Плашенето ми е супер неразбираем подход. Защо детето трябва да живее с някакъв страх. Според мен човек трябва да расте смел и сигурен. Говори му, обяснявай. Възпитанието е дълъг процес. И аз съм на мнение, че децата минават през периоди, но в такива периоди е много важно родителят да реагира адекватно.
Или да го връчи някои баба и дядо да го гледат докато израсте трудните години 
Дай го на ясла и чакай периода на отвратителните 2 г. да отмине.
Като начало бъди твърда.
Като се лепне пред ТВ-то и не се маха от там, отиди, хвани го за ръка и го отмести като му казваш, че не може да стои лепнат пред телевизора, също изгаси и телевизора. Мърдаш го на страни и му казваш - ето от тук може да гледаш ТВ.
На улицата същата работа - в момента, в който тръгне нанякъде, където не му е позволено, го хващаш за ръка, местиш го и му казваш, че ако не те слуша ще се приберете, ама не само го заплашай а и изпълнявай казаните неща. Ще се тръшка и накрая ще започне да те слуша.
Моят син е по-малък, но знае, че ако се лепне пред ТВ-то ТВ-то се изгася, рева няколко дена като го слагахме на фотьойла да гледа ТВ, но накрая сам започна да се качва, за да гледа.
Виждала съм в махалата едно дете на годините на твото. Много слуша баба си, ама и баба му не се церемони. Като каже - НЕ, значи НЕ. Като каже -прибирам те, прибира го.
Като се лепне пред ТВ-то и не се маха от там, отиди, хвани го за ръка и го отмести като му казваш, че не може да стои лепнат пред телевизора, също изгаси и телевизора. Мърдаш го на страни и му казваш - ето от тук може да гледаш ТВ.
На улицата същата работа - в момента, в който тръгне нанякъде, където не му е позволено, го хващаш за ръка, местиш го и му казваш, че ако не те слуша ще се приберете, ама не само го заплашай а и изпълнявай казаните неща. Ще се тръшка и накрая ще започне да те слуша.
Моят син е по-малък, но знае, че ако се лепне пред ТВ-то ТВ-то се изгася, рева няколко дена като го слагахме на фотьойла да гледа ТВ, но накрая сам започна да се качва, за да гледа.
Виждала съм в махалата едно дете на годините на твото. Много слуша баба си, ама и баба му не се церемони. Като каже - НЕ, значи НЕ. Като каже -прибирам те, прибира го.
Дай го на ясла и чакай периода на отвратителните 2 г. да отмине.
Не съм казала да го остави на бабите да го гледат вечно. Имам предвид, че около две години повечето деца минават през труден период, Но това отминава докъм 2,5-3. От друга страна майката отглеждала детето си всеотдайно през тези две години, често се оказва на ръба на нервна криза от стоенето вкъщи, изблиците на детето, и т.н. А тук има и дипломиране, което иска време и спокойствие. Синът ми беше ужасен на две години, а аз много изнервена. Тръгването на ясла някак си успокои нещата- видя че не е единствен на света, сблъска се с други характери и порядки, различни от тези вкъщи. Виждах го само вечер, но общувахме по-пълноценно. Затъжваше се за мен и слушаше, а аз се срещах с хора, работех и горях от нетърпение да прекараме няколко часа в игри.
Старая се да бъда твърда, не позволявам волности, но примерно докато аз не отида да го махна от някое неподходящо място, той не се мърда. Искам поне малко да изпълнява това, което му кажа. Явно ще чакам да стане на 4-5, за е по съзнателен.
Моите проходиха зимата и от пролетта почна моята одисея. Първо се научихме да ходим с обувки (вкъщи по терлици бяха а с обувките се оказаха ограничени) и после почнах да ги гоня. Две деца в две посоки. Бягах като финикиец, грабвах тази която ми е по-близо и гонех беглеца 
Или ако е далеч от улицата просто връщах беглеца. Миналото лято буквално се родих, децата вече относително слушаха. Не бях нон-стоп до тях а ги наблюдавах отстрани. Иска се да стиснеш зъби докато отмине периода. За телевизора не знам, миналия юни го сменихме нашия а новия е с "невидими" копчета поне за децата. Високо са и отстрани а на черния фон са незабележими, бързо забравиха за настройките
Или ако е далеч от улицата просто връщах беглеца. Миналото лято буквално се родих, децата вече относително слушаха. Не бях нон-стоп до тях а ги наблюдавах отстрани. Иска се да стиснеш зъби докато отмине периода. За телевизора не знам, миналия юни го сменихме нашия а новия е с "невидими" копчета поне за децата. Високо са и отстрани а на черния фон са незабележими, бързо забравиха за настройките 
Мисля, че трябва да подходиш с повече доверие и уважение към него и да придружаваш забраните с обяснения - защо нещо е забранено, до какво може да доведе, да му предоставяш алтернатива - ако не може да пресича улицата сам, може да я пресича с мама т.н.т. Децата на тази възраст (и на много по- ранна) разбират изключително много, дори и някои да не говорят достатъчно.