Как детето да започне да ме слуша поне малко ?

  • 8 005
  • 53
  •   1
Отговори
# 15
  • Canada
  • Мнения: 3 358
В момента детето е в такава възраст, че те предизивква по всякакъв начин, за да види докъде ще му позволиш да си ''разиграва коня''. И тъй като възпитанието започва от раждането, не трябва да чакаш да стане на 4-5 или ...найсет години, за да му покажеш какви са правилата.Иска се търпение и последователност.Когато направи нещо да знае, че има последствия, а не примерно да му се скараш и после да го гушнеш. И да, на децата трябва да им се говори и да им се обяснява. Simple Smile

# 16
  • Мнения: 8 307
Моя син е от будните и палави деца.
Проходи на 11 месеца и от тогава се катери къде ли не...чесно казно понякога ми се свива сърцето.
Но го оставям. Моя скача на спалнята с пълна сила като се хвърля веднъж по корем следващит път по гръб...като акробат от цирка...изтръпвам но не искам да го сприрам...страха си е мой.
Никога не съм го плашила..обяснявам. Единственото което работи в краен случай е че почван да броя до три. Това започнах да го правя преди около година и половина. Заставах срещу него и му казвах : Имаш 3 секунди да избереш межди това да не тичаш по улицата или да се приберем. Изчаквам и почвам да броя. Много малко неща забранявам...защото ми е ясно че забраненото е по желано.
Сега като се залепи за телевизора защото и той го прави...моля 5-6-7 пъти. И накрая казвам имаш избор да загася телевизора или да се махнеш от него. В секундата в която кажа 1 - той казва моляте не брой и се маха от него.

# 17
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Телевизора го изключих няколко пъти след като съм му казала да се отдалечи и не го прави. Сега знае, че директно изключвам и като му напомня да се отръпне се маха. Иначе в процеса на игра без да се усеща гледа много от близо. И обича на секцията точно пред телевизора да си реди малките колички.

# 18
  • Мнения: 5 513
Моя син е от будните и палави деца.
Проходи на 11 месеца и от тогава се катери къде ли не...чесно казно понякога ми се свива сърцето.
Но го оставям. Моя скача на спалнята с пълна сила като се хвърля веднъж по корем следващит път по гръб...като акробат от цирка...изтръпвам но не искам да го сприрам...страха си е мой.
Никога не съм го плашила..обяснявам. Единственото което работи в краен случай е че почван да броя до три. Това започнах да го правя преди около година и половина. Заставах срещу него и му казвах : Имаш 3 секунди да избереш межди това да не тичаш по улицата или да се приберем. Изчаквам и почвам да броя. Много малко неща забранявам...защото ми е ясно че забраненото е по желано.
Сега като се залепи за телевизора защото и той го прави...моля 5-6-7 пъти. И накрая казвам имаш избор да загася телевизора или да се махнеш от него. В секундата в която кажа 1 - той казва моляте не брой и се маха от него.
Съгласна съм че забраненото е по сладко.Ще кажа следния пример.Баща му има оръжие.Което качва на високо.Той все дебне.Има пластмасови пистолети с които не играе защото обожава коли и играе само с това.Но един ден го сварвам как качва върху табуретката детското столче за да стигне пистолета/не че щеше да го стигне/ .....и аз правя скандал това оръжие да се махне.Баща му взе пистолета извади патроните и го извика.Поприказваха като му обясни за какво е и какво може да стане /в лекия вариант че някой ще го боли много и ще плаче/и децата играят с пластмасови а като станат големи получават такива.и интереса му секна на момента.повече не го потърси. не попита за него.

# 19
  • Мнения: 513
Секнал или не, на това оръжие мястото му е в сейф! Вярно, че детето си е ваше, ама затова има и закони!   Crossing Arms

# 20
  • Мнения: 5 513
Секнал или не, на това оръжие мястото му е в сейф! Вярно, че детето си е ваше, ама затова има и закони!   Crossing Arms
Купихме но тогава нямахме още.Секнахме го ,но знам че като поотрасне ще дойдат и други акъли и други приятели.Споделях по темата.Въпроса беше ,че децата си мислат че щом е скрито и забранено е равно на най хубавото и интересното нещо

# 21
  • Мнения: 1 383
Той моя красавец като говоря или не разбира или се прави, че не разбира. От 2 дни вече вечер всички лампи се загасят и телевизора и се стои на тъмно 2-3 часа. То е катерене по масата, събаряне на книгите от библиотеката. Все иска да види, да пипне. Вкъщи сме сложили райбери на всички врати на стаите, за да не може свободно да се разхожда понеже само чака да види отворена врата и изчезва из целия апартамент. Даже мисля, че поведението му не отговаря на възрастта му. Разбирам  да е туко що проходило бебче, та всичко да му е интересно, но той не е. Опитвам се да налагам някакви норми за кое е позволено и кое не е, но нещо не ми се получава. Вече страшно съм се изнервила и се улавям, че доста често започвам да крещя.

# 22
  • Мнения: 102
Аз започнах с забраняването и ограничаването от както усетих че детето започва да ме разбира какво му говоря, пробвах по най-различни начини и подходи докато подейства Simple Smile Не съм подхождала с лошо, но винаги съм се старала детето да разбере е съм сериозна когато му права забележки. Сега е на 2г. и не мога да се оплача, има желание да помага, пита дали може и т.н.
П.С Но много често изпитвам чувство за вина че съм прекалено строга понякога,  в никакъв случай не желая да превърна детето в робот(ако мога така да се изразя)  Simple Smile

# 23
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
Защо не позволяваш на детето да обикаля из къщата? Може просто да му е скучно и да се чуди с какво да се забавлява, на тази възраст кипят от енергия и не се спират докато не заспят.
Синът ми още не стига дръжките на вратите, но като поиска му отварям да обикаля. Даже понякога правим няколко обиколки на къщата. Той знае какво не може да пипа, не че не се опитва, но или реагира като му каже "не" и оставя нещото, или не реагира на "не" и аз ставам и го дръпвам от там. Доста пъти се сърди, реве, тръша за "не"-то, но пък ние не му се връзваме много, много. Ще реве и ще му мине.

# 24
  • Мнения: 1 383
Ceca, няма как да го оставя да обикаля, защото той пипа абсолютно всичко, събаря, руши. Не ми е за предмети. Страх ме е да не се нарани или да не глътне нещо дребно. Вече от всякъде започвам да се отчайвам.

# 25
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
Ами постви се на мястото на детето. Ти можеш да ходиш на всякъде, то не може. Какво значи руши, пипа и т.н.? Не сте ли обезопасили поне малко къщата? Всички чупливи предмети, ценни неща, опасни неща да са вдигнати нависоко или заключени по шкафовете? Докато се научи какво трябва и не трябва ти ще вървиш след него и ще го гледаш.
Примерно пре нас, малкия може да пипа дезодоранти и други козметики, но парфюмите и чупливите неща са скрити от погледа му. Голям кеф му е да играем на магазин, вземам една голяма хартиена торба и той слага в нея всички дезодоранти, кремове и рол-он-и в нея като аз му казвам - това е за мама, това е за баба и т.н. Обича да простираме заедно, мъкне мокрите чорапи от легена и сушилника, опитва се да ги простира обратно, мъкне закачалките, подава ги като е на кеф. Понякога се опитва да си играе със сушилника, ама аз съм там да гледам да не го събори върху себе си. Давам му и дървени лъжици да блъска с тях по пода, бързо му писва.
Дай ход на въображението си и гледайте да играете разни игри с предметите у вас, така хем детето ще се забавлява, хем няма да руши.

# 26
  • Мнения: 5 940
С много говорене за някои неща с времето се получава. Готварската печка, която месеци наред, предизвикваше интереса му и съм повтаряла безброй пъти ,  аууу пари, вече не я пипа и сам си казва "ауууу, пари", но все пак се доближава, подхилква се и ме гледа. За други явно не съм имала нужното търпение и още проверява. Да не говорим, че е в някаква фаза на не-та и на всичко отговаря "не" и цупи устни.
Подходът трябва да бъде съобразен с темперамента на детето. Някои деца са по-доверчиви, по-лесно се водят за ръчичка Simple Smile, докато други искат да те водят. Но резултатите според мен към тригодишна възраст трябва да са сходни-дете, което разбира кое е опасно, кое е приемливо и т.н
и все пак - много обяснения, още повече, че многото говорене предполага и по-добра обратна връзка. По-лесно се разбираш с дете, което вече назовава желанията си.

# 27
  • Мнения: 102
Може би  детето е хиперактивно (по-буйничко, по-отворено, по-нетърпеливо и по-любознателн), трудно му се задържа вниманието )то в такъв случай има много статии в интернет и съвети от психолози за това как да се възпитават и как да се подхожда с такива дечица, те са различни и по-специални от другите Simple Smile

# 28
  • Мнения: 11 573
Ще мине, бъди търпелива.
Моя не съм го ограничавала. Обикаля, катери се, пада, става- поне не реве като се удари, но ела го виж като му се скарам- така му затреперва горната устничка, че и сълзичка пуска. Артисти! Всичко разбират. Мога да го оставя за 2,3 минутки сам, не че го оставям, толкова съм си обезопасила всичко.
Един съвет, винаги преди да излезете си проверявайте печките! Добре че не бяхме тръгнали на разходка. Врътнал копчетата за пръв път, дотогава не го беше правил и сътвори малък пожар. Случката стана за няма и минута, докато изпратим баба му. И беше на годинка.
Преди както за всичко казваше не, сега всичко е да.
- Биха ли те на яслата? - Да.
- Много ли? - Да.
Да са ни живи и здрави, ще отмине.
А и какво ли ни чака?....
 Peace

# 29
  • Мнения: 1 383
Ами постви се на мястото на детето. Ти можеш да ходиш на всякъде, то не може. Какво значи руши, пипа и т.н.? Не сте ли обезопасили поне малко къщата? Всички чупливи предмети, ценни неща, опасни неща да са вдигнати нависоко или заключени по шкафовете? Докато се научи какво трябва и не трябва ти ще вървиш след него и ще го гледаш.
Примерно пре нас, малкия може да пипа дезодоранти и други козметики, но парфюмите и чупливите неща са скрити от погледа му. Голям кеф му е да играем на магазин, вземам една голяма хартиена торба и той слага в нея всички дезодоранти, кремове и рол-он-и в нея като аз му казвам - това е за мама, това е за баба и т.н. Обича да простираме заедно, мъкне мокрите чорапи от легена и сушилника, опитва се да ги простира обратно, мъкне закачалките, подава ги като е на кеф. Понякога се опитва да си играе със сушилника, ама аз съм там да гледам да не го събори върху себе си. Давам му и дървени лъжици да блъска с тях по пода, бързо му писва.
Дай ход на въображението си и гледайте да играете разни игри с предметите у вас, така хем детето ще се забавлява, хем няма да руши.

Къщата е обезопасена до колкото е възможно. През ден се купуват тиксо, райбери и др. неща, за да се залепват вратите на шкафовете, за да не се прищипе. Всичко опасно е под ключ. Пространство за игра и разходки му е дадено според мен достатъчно. Хол и вътрешната стая на хола.  Опитвам се да му задържа вниманието с играчки, книжки, да четем приказки. Получава се за около 10-15 мин. и после пак същото. Да майка съм, но все пак не съм робот да тичам всяка една минута след него.

Общи условия

Активация на акаунт