Как детето да започне да ме слуша поне малко ?

Кими, има специални обезопасители за врати и други неща, няма нужда от тиксо и райбери. Има всякакъв вид обезопасители, може нещо да ви пасне.

Кими,имаш си едно чудесно и любопитно дете!Нищо нередно в това .....
С висок тон и заплахи няма да успееш да го накараш да се вслуша с думите ти.По-скоро обратното,ще прави така,че да постигне това което е искал.
Възраста му е идеална за да те разбере,когато  обясняваш и говориш/дори и да ти е писнало/ кое не бива и защо.Не наставнически,а с търпение и желание.Естествено,няма как да преместиш ТВ-то но пък можеш да отклониш вниманието му с друго нещо.Когато имаш домакинска работа опитвай да го включваш и него в дейносттите.
За разходките навън имам правила и дъщеря ми бързо се научи да ги спазва.Не пускам ръката ѝ докато не стигнем до желаното от нея място/дет.площадка,люлки и т.н/Случвало се е да я прибирам с мрънкане и сълзи точно поради такива причини.Много за кратко вдяна за какво иде реч.
Животни не разрешавам да се пипат,освен ако собственика им не е до тях за да ги държи.За сметката на това,гони уличните котки и гълъби до безобразие.Твоето присъствие е за това-да пазиш и ограничаваш детето при евентуална заплаха,но не и да е вързано за теб постоянно.
Децата понякога имат нужда от малко лична свобода,постоянните закани,заплашителни думи и викове действат като рикошет при тях.
Подчиняването не е начин да се справиш с характера на едно дете  
Успех!
^{Бях студентка когато се роди дъщеря ми,дипломирах се успешно.Вярно,трудно ми беше учех нощем...но когато човек има желание да се справи с дадени цели успява.}

Кими,чета ти и все едно чета себе си при нас е същата история,да кажа,че съм намерила правилния подход - не съм,моите познати все ме увещават,че рано или късно ще се кротне,при нас лично май ще е късно,но някак си вече взех да му свиквам,защото ние от раждането още сме на ниво винаги е бил дете с характер,а аз направих грешката да му разрешавам доста "непозволени" неща само и само да ме остави на мира в даден момент та сега се не трае - а си му отказал нещо,а е станала революция

повече търпение му е майката,както са казали хората "и това ще мине..."

Теб пък от една революция ли те е страх

абе такава точно на никой не пожелавам 

Подкрепям горното 
Независимо от възрастта децата разбират какво им се говори. Вярвам, че трябва да се общува с тях, но не смятам, че обясненията трябва да заместят правилата и категоричното им спазване. На 4-5 г. вече ще е късно за поставяне на граници

То при моито дете не знам от какво идва всичко. Дали че по природа си е по палав и любопитен. Дали че само аз не участвам във възпитанието му. Ние  вкъщи сме от типа на ,, Девет баби- келяво бебе.,,. Аз се опитвам едни правила да наложа, оттам старата гвардия писва и започва да ме упреква колко лош родител съм. Примерно когато е болен и не иска да си пие антибиотика му го давам със спринцовка. Все ме убеждават, че не трябвало да е така насилствено. Но ако не е насила той въобще няма да изпие лекарствата и хайде в болница.

Иначе промяна в поведението - никаква. Опитах се два-три пъти да излезем без количка навън и положението е трагично. Вкъщи развали балконската врата и всяка една минута е все на терасата. Наскоро се беше покачил на бюрото. Най- малко 5 пъти го свалях и най - малко 25 му повторих да слезе. Никой не те слуша. Крайният резултат е изпочупен компютър  и даване на излишни пари за ремонт. Само се моля по бързо да порасне. С другото вече съм се примирила.

kimmy ,все едно описваш моят син!По същия начин и при нас е с излизането,вкъщи,с лекарствата и какво ли още не Освен да си почакаме да пораснат -друго не ни остава.
Напоследък гледам с количката да го извеждам(не,че се задържа в нея),но после като започнем и без нея не ми се мисли.........Той навън само тича,изпотява се за 30мин. и трябва да го прибера Сега-ок,но по нататък става топло и не може да стоим постоянно вкъщи.Разчитам,че ще започне да вдява след няколко обяснения.Разбирам,че навън е мястото за игра и лудории,но вкъщи не е по-различен.Има и такива деца....Нашите са от тях

Описала си и моя син на същата възраст. Наистина понякога е трудно с толкова енергично дете, но това е темперамент, който не можем да променим. Това, което можеш да направиш е да му обясняваш спокойно. Броенето до три при сина ми имаше добър ефект. Никога не позволявай друг човек да ти противоречи в негово присъствие. Така губиш авторитет. Ако имате неразбирателство по даден въпрос с някоя баба или с бащата на детето, изяснете го в друга стая. В момента синът ми е на почти три години и половина и е друго дете. Успява да канализира енергията си и да изкаже чувствата си с говор. Така, че с възрастта проблемите, с които се сблъскваш днес ще изчезнат.

Надявам се с възрастта да започне да се поосвества. Не ме разбирайте погрешно. Детето не ми пречи. Не съм от типа хора, които ще си оставят детето да дивее, а аз да си гледам кефа както си искам. Просто искам да мога да отида да се изкъпя спокойно или пък вече озверяла от глад да мога една салата да си направя спокойно. Пресен пример от днес. Отивам в тоалетната и естествено с детето. И той бърка в тоалетната. Направо ми се доплака. Не че нещо ми стана като му измих ръката от мръсната вода в която бръкна. Не съм направила темата, за да се жалвам. Но това вече сериозно ми се отразява на психическото здраве.

Здравей!
Аз имам две дечица - кака на 5 години и малко на 1.2 г. Та и двете ми деца са лепки.Навсякъде с мен, правят бели.Бърка в канала в банята, пералня, шкафове, всичко се събаря, ближе, яде, маже и какво ли не.Катери се на масата и събаря всичко що види.Разбира ме като му кажа "нееее", но се усмихва и явно си играе с мен по този начин.
Ходи се вре навсякъде и аз също не мога да седна да хапна, то все прави нещо, дърпа, опъва, катери се, абе все беля.
Ще се израсте, период е, ама кога, не е ясно!
Да се надявам на здраве и железни нерви и търпение!

kimmy ,не,че ще те успокои,но и ние сме така в тоалетната....На масата,ако има храна играе с нея,бърка по чиниите,в чашите-на този етап е невъзможно дори да започне да яде сам.Не,че няма да може,но го възприема като игра....Естествено не го оставям да прави каквото си иска и реве за щяло и нещяло
Ето сега се загледа в едно детско,а аз си пиша поста и го чувам как си събува обувките и това са няколко пъти вече един след друг Има и дни ,в които е добричък,но доооста рядко се случва

Приемете че на тази възраст имате у дома едни изследователи.
Лично според мен - многото правила и многото забрани не водят до нищо добро.
Естествено и аз имам случаи в които изпушвам но са твърде редки. Имаме моменти у дома в които не сме на едно мнение и не считам че това трябва да се крие пред детето. Естествено това не ни е ежедневие.
kimmy направи обратното - остави детето да подивее и си гледай кефа за определено време в деня.
Нищо няма да му стане на детето.
"През ден се купуват тиксо, райбери и др. неща, за да се залепват вратите на шкафовете" - никога не съм залепвала врати или затваряла шкафове - преместих всичко опасно на високо. Отделих му едно негово чекмедже и му позволих да бърка навсякъде. Това беше от момента в който пролази. От година може би вече не проявява интерес- ползава си неговото чекмедже само. Даже когато иска тенджера ме моли да му я извадя. Преди 6 месеца даже свалих по-ниско част от опасните неща като ножове.
Сина ми също е от децата който много се катерят. Почти никога не съм крещяла за това. Показвам му как да се качи и как да слезе така че да не падне. Като почне да се качва питам...добре ли се държиш, внимавай - дръж се по-здраво.
За бъркането в тоалетната изобщо не искам да говоря:))) Преди седмица го видях как си е наврял главата вътре...обясних защо не се прави...но честно казано предполагам че ще се случва и друг път...но ще мине. Не си го представям на 7 години да си навира главата там, но сега му е интересно.  И навън е нормално да тича...моя е така откакто е проходил. Пуска му в по безопасни места на 2 започна да кара колело и излизахме с него. Нося резервни дрехи и никога не съм го прибирала за това че се е изпотил. Не че лятотото не преживях критиката на няколко баби когато на 40 градуса го оставих да играе на чешмата в парка 30 минути. Беше мокър целият. Облякох нови дрехи и си тръгнахме. Да можех да крещя да не се доближава до чешмата но какво щех да постигна...цвилещо дете и нервна майка.

При нас поотмина този период, така че надежда винаги има, нооо...
Ходи на ясла и сега започна да блъска другите деца, от вчера е така, връща се одран по лицето.
Мисълта ми беше да вдъхна кураж, че това ще мине, но за сметка на друго, колкото и да съм оптимист.
Усмихнат ден, момичета!

Hope for Two, оставила съм го да си разхвърля колкото иска. Не ми е проблем после за 5-10 мин. да поприбера. За вкъщи как да е го овладявам леко. Но навън.... Повярвайте ми от 20-ина родители на детската площадка само аз съм тази, която нон стоп хвърчи след детето си. Дори деца по малки деца не създават такива проблеми. Искам за поне 10 мин. да седна на някоя пейка и да си кажа 2 думи с някой и същевременно детето да не е ,, арестувано,, в количката. Явно трябва търпение и то в големи дози.