Моя приятелка живее с приятеля си от доста време. Негласно доходите им са общи, въпреки че не ги разпределят, но харчат от където има за каквото трябва. Никой не е казал никога "аз пазарувах сега, дай ми еди си колко пари", единия плаща сметките, ако има пари, ако не - другия. И общо взето си живеят финансово щастливо и необременено. Даже събират пари - като им останат от някъде и не им трябват в момента. Само че наскоро мацката реши да си направи отелна сметка, в която да заделя като и остават повече пари. Като спестовна. Не обща, а нейна си. Обяснението й беше, че може да й се наложи за нещо, да иска да направи голяма покупка и т.н. Взе и част от спестяванията от останали пари. Това за мен е ок, ама иска само тя да си налива в сметката, от гледна точка на това, че ако един ден се разделят с нейния приятел (въпреки че правят планове за напред в бъдещето), да не спорят за пари.
И се замислих на тема "НИЕ". Ако това се случи на вас и вашата жена/мъж направи така, как ще се почувствате? Ще ви повлияе ли по някакъв начин или го смятате за нормално?
Кога си казахте, че сте "нас" а не "аз и ти".
Аз лично се почувствах така от момента, в който заживях с моя мъж и въпреки че също не делим стриктно парите, събираме и плащаме накуп сметките и пазаруването, никога никой не е бил ощетен и се чувстваме добре. Само дето още не сме тръгнали да спестяваме, а май трябва. Дори и поотделно. Даже се замислям дали това наистина не е по-добрия вариант. Просто се чудя не е ли наистина малко гадно да имаш винаги едно наум "по-лошото"... ?